Каква алтернатива за лечение е хомеопатията

Идеята ми е тази, че не съм много сигурна дали нежните  хомеопатичните лекарства имат положителен ефект или просто имат ролята на грим при самовъзстановяването на организма. За класическата медицина има много изследвания, които опровергават някои от подходите и най-много проучвания са правени за нея и съответно има най-много камъни в нейната градина. Хомеопатията е сред алтернативните методи, които като че ли не са добре изучени, няма такава маса изследвания и съответно показани предимства и недостатъци в методите й на лечение.

Младите майки (включвам и себе си) са много чувствителни като се разболее детето и се чувстват объркани, че и направо паникьосани. Липсва им опита и търпението да преценят кога да оставят нещата да се развиват без лекарства и кога да дават лекарства. И в този момент са много уязвими и им се иска някой друг да поеме част от отговорността и да им каже какво и как да правят. Затова много често съм си мислила дали всъщност хомеопатията не запълва точно този момент на неизвестност и притеснения и използвайки едно или друго хомеопатично лекарство всъщност не толкова да въздейства върху организма на детето, а върху психиката на майката тя да се чувства по-сигурна в себе си и в обгрижването на детето. Точно затова на мен повече хомеопатията ми прилича на плацефо ефект, насочен към майката, която предава това си усещане на детето.

Някой каза за страшните болести. В тази връзка се сещам, че в медицината има описани много случаи на самовъзстановяване от много тежки болести, особено рак, наречено "спонтанна ремисия". Никой не може да го обясни точно защо и как става, но е факт. И въпросът е доколко и каква част от ремисиите са спонтанни или са следствие от лечението.

Мерси за предложената тема за ГНМ. Ще я прегледам.

Не искам да изпадам в сблъсъци "за и против". Споделям впечатления и мнение.

Не мога да разбера защо,когато се лекуваме с алопатия,при неуспех сменяме лекаря,сменяме лекарството,но никога не роптаем срещу самата медицина.А когато запо4нем хомеопатията,при първия неуспех и край зна4и хомеопатията не става,тя е плацебо,тя не е нау4но доказана и т.н.

Хомеопатията е 4удесна алтернатива за ле4ение - стига да намериш подходящия лекар и много майки тук (като мен) са щастливи и доволни,4е след дълго лутане и неуспехи да излекуват децата си по на4ина,по който е прието,най после са намерили спасение и решение на проблемите си в хомеопатията.

RadostinaHZ, ти визираш децата и детските болести,но хомеопатията лекува и възрастните и техните болести. Хомеопатията определено няма плацебо ефект върху психиката ни. Аз не вярвах, не знаех какво е това докато не ми се наложи - видях,че алопатичната медицина просто не може да ми помогне - това разбира се не пречеше на лекарите безсрамно да ми взимат парите. И въпреки това хомеопатията взе ,че подейства. Направо не можех да повярвам. Нещо в което не вярваш няма как да има плацебо ефект.

След всички локуми, които се разтегнаха, ето най - смисленото и вярно нещо, което прочетох!

А като отиваш при един лекар невярваща ли отиваш? Нали трябва да има доверие от пациента към лекаря? Иначе за какво отиваш при този човек? Нали търсиш помощ от него и отиваш, защото мислиш, че може да ти помогне?
Дори и най-невярващите като се усетят отчаяни и в безпътица са готови да пробват всичко. За справка десетките врачки, които "лекуват" и дават на хората да ядат и да пият знайни и незнайни неща в пликчета. Колкото по-голямо е отчаянието, толкова по-трескаво се търси някакъв изход и дори у умиращите има капчица надежда и вяра в оздравяването.

Дадох примера с детските болести, защото той дори е по-труден за обяснение. За лекуването на собствения организъм е най-лесно постигането на плацебо ефекта, защото поемайки едно нещо, което се смята за лекарство се очаква то да лекува.

Аз като отидох за пръв път на хомеопат, изобщо не вярвах, че това ще помогне на детето. Като дадох хом. лекарство - също. Направих го, за да знам, че съм опитала всичко възможно! Факт е, че въпреки скептицизмът ми, лекарството подейства мигновенно.

По твоята логика аз трябваше одавна да съм се оправила, защото когато взимах алопатичните лекарства го правех с наистина голяма вяра и надежда, но уви. Не ми помогнаха -поне не за дълго. Трових се с лекарства няколко години докато осъзная,че това няма да ми реши проблемите. А дотогава наистина вярвах силно във възможностите на традиционната медицина . 

Здравейте! Бих искала да споделя и моя отпит свързан с хомеопатичното лечение на дъщеря ми!Тя е астматичка от 9годишна.Опитах всякави лечения включително и хомеопатично с боаронските лекарства, но безуспешно. Пристъпите ставаха все по-чести и вместо да отшумят  или  да израстне астмата както се казва ,тя се задълбочаваше.Намерих Класически хомеопат и благодарение на него от една година дъщеря ми се чуства перфектно във всяко едно отношение.Няма и следа от поленовата алергия , която я съпътствува  през пролетта и есента, астматични пристъпи също не е получавала, както и не е боледувала от миналата година м.март когато започна лечението.Безкрайно съм благодарна на този човек ,който явно има сериозни познания в областта на Класическата хомеопатия и помогна на детето ми да живее пълноценно и благодарение на него от астматичка дъщеря  ми сега е Републиканска шампионка по плуване при девойките.

Здравейте и от мен!Не знам дали поста ми е за тази тема,но виждам,че има мами ,които са много добре запознати с хомеопатията.Бих искала да ви кажа за моя опит с хомеопатията.Дъщеря ми е с АД от първия месец като за 6 месеца и половина е мазана с кортикостероидни каремове 2 пъти за по 3-4 дена.Малко преди да стане на 7 месеца плаките на гърба(3 на брой) много се възпалиха и почнаха да мокрят.След преглед от дерматолог ги намазах пак с КС и на другия ден картинката беше потресаваща-пъпки по лицето,ръцете и крачетата,които бяха големи пълни с течност,дори помислих да не е вид шарка След няколко дни детето дигна температура и се оказа,че има гнойна ангина Поради това,че почна да повръща от антибиотика се обезводни и ни вкараха в болница Там и биха пеницилин,а имаше и температуропонижаващи,поради това пак мазане на обривите.Положението се закрепи,но след 3 седмици пак температура и пак гнойна ангина Пи антибиотик(друг) 10 дена,като 5 дни беше с температура над 39 и пак имаше температуро понижаващи(под 38,5 не давам нищо).Обривите пак много се възпалиха и пак КС,но този път ги смесвах с овлажняващ крем.Реших да се обадя на препоръчана ми хомеопатичка.Каза,че трябва ди минат няколко дни от спирането на антибиотика.След направеното интервю ни изписа лекарство,но не ни попита дали съм я мазала с нещо и дали давам антихистамини.След приема на лекарството още до вечерта повечето от обривите се зачервиха.На другия ден и се обадих и казах как е състоянието на детето и споменах,че явно защото съм спряла антихистаминовото лекарство много се чеше.Тогава тя не реагира,едва на другия ден когато се обадих да кажа,че обривите почват да мокрят тя ми каза,че не знае дали е реакция към лекарството или от това,че съм спряла мазилата и антихистаминовите и да повторя приема на лекарството.Положението стана още по-зле,появиха се нови пъпки,които прераснаха в нови обриви.Детето не можеше да спи,постоянно се чешеше и обривите много се разтекоха,а хомеопатичката каза"дайте пак лекарството и ще видим".В 3 часа през ноща не издържах и я намазах,та успяхме да поспим 3 часа без да се буди.На другия ден се обадих пак на хомеопатичката и тя ме увери,че съм направила каквото е било нужно(все пак е имало вероятност да се инфектират обривите)и след спирането на мазилките да и се обадим пак.Сега след съответните кремове детето много се подобри,но ме е страх,че може пак да се възпалят.Може някои от вас да ме осъждат,но мисля пак да прибегна до хомеопатията,ако детето пак се влоши и се надявам този път т.н лечебна криза да отмине по-барзо и да бъде по-лека,защото иначе незнам как ще изтърпиме целия този ужас пак.Преди седмица детето се почуства малко зле(зъбки,а ангините съвпадаха с никненето на зъби)Обадих се на хомеопатичката като се притеснявах да не се потрети ангината,но тя каза че няма смисъл след като мажа с КС да давам каквито и да било хомеопатични продукти.Но толкова ме е страх да не се завъртим пак в този порочен кръг Моля посъветвайте ме дали да си сменя хомеопата или да и се доверя пак.Знам,че ще има майки,които няма да ме разберат,но не искам да тровя детето си повече с АБ и вярвам,че хомеопатията е единственото ни спасение

Радостина,поздравления за трезвата позиция!!!
Споровете са едни и същи  години наред.

Относно класиците и Боаронците-това разделение е измислено в Бг.Боаронцте си имат индустрия за производство н лекарствата,а класиците ,за да им капе нещо в касичката ги продават директно,като доставката върви с прегледа и цената е неимоверно по-висока.
Естествено е,че тялото се лекува само като му дойде времето.Ако случайно това съвпадне с приема на ХЛ,феновете директно му приписват чудодейни свойства.
Но ако човек си направи труда да разбере кого и как, аджеба ,е лекувал Ханеман навремето,може и да достигне до други изводи.



Природосъобразно е това,което расте на корен,което мога да си протегна ръката и да откъсна,да го сложа в устата си и да използвам незабавната му енергия,без да минава през чужди ръце и лаборатории!!!

Само искам да уточня нещо. Не съм някоя закостеняла леличка, която нищо не разбира от света около себе си или наука. Не отричам нищо, което хората използват. Но съм скептично настроена и подозрителна към нещата, които не познавам и съм готова да прочета, да чуя, изобщо да проуча един въпрос и да си изградя отношение. За момента мисля така. С времето в зависимост от информацията, която имам и как я обработя може да стигна до други изводи. Но и не мога да си затворя очите пред това как функционира съвременното общество от всяка гледна точка и да мисля, че всеки има само добри помисли и основната му идея е безкористна помощ за хората.
 По-скоро моята позиция е, че въпреки несъвършенствата си, организмът има потенциалните възможности и сили да се справи с голяма част от болестите. Смятам, че психиката и настройката има значение. Очевидно нямам достатъчно информация и знания по въпроса, но търся и чета.

Това на 100% е така. Напълно подкрепям тезата,че болестите идват от ума,а не от някакви вируси и бактерии (аз самата доскоро бях закостеняла до невъзможност, докато не се събудих и не осъзнах,че вместо да отричам трябва да чета и да опозная непознатите за мен неща). И все пак понякога човек не може сам да се справи, понякога дори не можем да осъзнаем даден проблем. Тогава трябва някой да ти помогне - няма значение дали ще е хомеопат или някакъв друг вид алтернативна медицина.

Да си кажа и аз мнението.

Основната идея на хомеопатията почива на един чисто физичен принцип, а именно - способността на водата (в частност на водната молекула) да пренася информация. Не съм в течение, дали на този етап конвенционалната физика е открила този принцип, но на едни по-стари науки той е известен отдавна. Засега физиците със сигурност вече приемат наличието на информационно поле като реално съществуващо и тепърва изучават закономерностите, на които то се подчинява.

Водата пренася информация, с която се натоварва от средата, с която е в съприкосновение, и след известно време я отдава, като е в състояние да поеме нови порции. Срещащите се идеи в религиите и фолклора за жива и мъртва, както и светена вода, почиват на това обстоятелство.
Идеята на хомеопатията е да се използва тази нейна способност, като чрез съответните техники на потенциране дадено количество вода се натоварва с информация за енергийната структура на определено вещество - растение, животинска тъкан, минерал или микроорганизъм; в крайния продукт няма материален субстрат от изходното вещество, екстрактнато е само полето (информацията). Счита се, че цялостната констелация от характеристики на един човек формира негова специфична енергийна структура, която в състояние на дисбаланс (при декомпенсация - клинична картина на болест) е изкривена/деформирана в някаква посока. Търси се вещество с подобна на конкретния човек енергийна структура, за да се подаде на организма информация, в каква посока да си направи корекциите.

В светлината на това си мисля следното:

1. Като се има предвид способността на водата да събира информация от средата, значение би трябвало да има не само първичната субстанция, от която се приготвя лекарството, но и това, кой го приготвя (ръцете на лечителя излъчват информация ), както и материалът на съда, в който се приготвя, излъчва собствено информационно поле. В този ред на мисли ХЛ, приготвени на спиртна основа, и хапчета са чиста проба нонсенс, а гранулки с някаква течност вътре, произведени в някакъв завод на поточна линия, чиято опаковка е съставена от n- на брой вещества...не ми се връзват с основната философия. Както казва Омега:


2. Като се има предвид факта, че водата се разтоварва от информацията, натоварена върху нея, след известно време, е редно да се говори за определен "срок на годност" на лекарството.

3. Аз лично не приемам, че сбърканото лечение е безвредно, както се твърди. Всяка глътка вода, която пием, носи информация за нещо, а какво остава за потенцираната по хомеопатичен начин вода! Самият факт, че доказването се извършва върху "здрави" доброволци с различни собствени енергийни структури, и именно според спецификата на собствената си структура, те доказват различни характеристики на веществото, говори, че ХЛ въздайства по определен начин върху всеки, а не само, ако се уцели сходство.

Ninon, ако си решила да изпробваш хомеопатията, моят съвет е да заведеш детето там, когато е клинично здраво, а не в момент на обостряне. Хомеопатията не лекува болести, а състояния.

Цък. Хомеопатията не лекува нито болести, нито състояния, а човека - конкретния индивид. Хомеопатията не се интересува от нашите болести