Публикувана: 2 апр. 2008, 23:56 ч.
Последно мнение: 6 апр. 2008, 16:35 ч.

Глупости,дреболии...а кои са стойностните моменти в живота!?

2 572
28
1

# 15 3 апр. 2008, 18:15 ч.

София
Мнения: 18 679

Разпознавам ги много добре. Но всъщност вкъщи е обратното. За дреболийките се дърляме, мусим и си вдигаме гири, когато единия от двамата е в душевен мензис Laughing

За важните неща никога не се караме, за тях сядаме и си говорим. Считам, че това е по-добрият вариант Peace

Човек не може хептен никога за нищо да не се сдърля с половинката, нема такъв случай Naughty

Така че по-добре за глупости да изпускаме парата, а разума да пазим за съществените неща, отколкото обратното Simple Smile

# 16 3 апр. 2008, 18:53 ч.

Мнения: 9 814

Не, не съм се научила да разпознавам "дреболиите" от "по-важните неща". Ядосвам се на всичко, което ме дразни. А относно "дреболийките", те са тези, които обръщат колата. Защото, когато се натрупат вече стават "голямото" нещо.

# 17 4 апр. 2008, 14:50 ч.

Мнения: 352

Паля се лесно за дреболия. Съществените неща ги оставям да се оправят от само себе си. И май винаги се нареждат както трябва.

# 18 4 апр. 2008, 22:58 ч.

Мнения: 0

Цитат на: Северина в чт, 03 апр 2008, 10:10

Аз съм склонна да анализирам дреболиите и в повечето случаи, именно от тях "хващам" някоя тенденция още в зародиш. Е, има и такива, които наистина са незначителни глупости и не си струва да си хабя енергията да ги преборвам.
Обаче, далеч не всяка "дреболия" е дребна. Peace

браво, права си, например един нещастен тибетски монах попаднал в следната ситуация: зад него тигър пред него пропаст(действието се развива на пътечка в хималаите) отдолу друг тигър, той (Монахът) видял клон в пропастта хвърлил се и се хванал за него...висял, висял...аха да му окапят ръцете...озърнал се и видял ягода, поникнала до клона, на който висял...протегнал се, откъснал я и я изял...преди да падне...каква дреболия а?!...

# 19 4 апр. 2008, 23:17 ч.

Мнения: 1 367

Опитвам се да различавам дреболиите от съществените неща.Не винаги успявам,зависи от душевното ми равновесие в момента.Ако балансът ми е нарушен,съм склонна да правя драми от незначителни неща.Стойностните моменти ли...Усмивката на детето ми,докосването на ръчичките му,онзи поглед в очите на съпруга ми,с който ми казва толкова много,приятелското обаждане по телефона просто ей така-за да си кажем здрасти...За мен това е всичко.

# 20 5 апр. 2008, 17:27 ч.

Мнения: 171

Важното е да си жив. И хората, които обичаш да се живи. Ако е възможно и здрави.
Всичко останало е поправимо.

# 21 5 апр. 2008, 17:49 ч.

В сърцето на любимите мъже!
Мнения: 1 040

И аз се уча да различавам дреболиите от важните неща...

Затова ви моля... дайте някой пример... за нещо незначително, за което не си струва човек да се ядосва и за нещо... дето е по-не дребнаво...

Съпругът ми все ме обвинява, че съм дребнава...дето мърморя да ми помага, да си мие чинията, да не си хвърля дрехите из цялата къща... и др. такива.... аз много се ядосвам, а той твърди, че са дребнавости...

Ядосвам се, когато свекърва ми дава на детето вафли, въпреки че 1000 пъти съм й казвала да не го прави, или че го учи да говори на бебешки, вместо на нормален език.... ами ядосвам се, а дали не е дребнаво...

Какво мислите?

# 22 5 апр. 2008, 18:12 ч.

Мнения: 1 897

Цитат на: Iggiberry в сб, 05 апр 2008, 17:49

Ето какво е моето мнение.
За това, че не получаваш помощ от съпруга си в домакинството е напълно основателно да се ядосваш. За вафлите, които свеки дава на детето-също.Няма да се мотивирам защо мисля така, предполагам е повече от ясно.
Говоренето по бебешки за мен е дреболия. Най-вероятно бабата го прави не нарочно, а от умиление към внучето си.Освен това децата първоначалко проговарят като повтарят лесни срички: ам-ам, ба-ба, ма-ма, бау-бау. Едва по-късно научават правилните, но все още трудни за тях думички.

# 23 5 апр. 2008, 18:26 ч.

Мнения: 2 978

Дребни не дребни, ако през деня те е ядосал някой, или си изморен, колкото и да знаеш, че се карате за глупост, пак ще стане скандал....Може би, защото все някъде трябва да се изкара тази негативна нагласа.

Важното е, да не пренасяме точно тези неприятности от едно място на друго....така си мисля аз. newsm78

Другото са приоритетите в живота, разбирането и изслушването на другата половинка.

# 24 5 апр. 2008, 18:34 ч.

В сърцето на любимите мъже!
Мнения: 1 040

Цитат на: Вини в сб, 05 апр 2008, 18:26

Другото са приоритетите в живота, разбирането и изслушването на другата половинка.

Да де, ама нали за това иде реч... Ако за мен е важно като се нахрани съпругът ми да си изтупа покривката от трохите (когато аз не съм вкъщи), а за него това е дребнаво... тогава за какво изслушване и разбиране става дума.
Когато съм изчистила току що, а той влиза с обувки и оставя кални следи, аз, разбира се, започвам да викам, а той твърди, че е дребнаво и да не го занимавам с глупости...

Аз го обвинявам, че не ме уважава, защото не зачита моите желания и моя труд, а той ме обвинява, че мърморя за глупости... и така... и все за това се караме... Дребнаво ли е? Или е важно... и къде стига границата на компромисите за дребни неща?

# 25 5 апр. 2008, 21:41 ч.

Galaxy 13197853088
Мнения: 2 392

Едно стихче от Мадлен Алгафари

***
Да, всяко его се гневи!
Но я си престави,
че си в космическа ракета,
летяща сред безброй планети.
В безкрая вижда се една,
наречена Земя.
Отиваш още по напред
и виждаш континенти пет.
Ракетата се приближава.
В един от тях, в една държава
сред толкова държави
(не спирай, приближавай,
но виж и колко остана назад!)
сега съглеждаш твоят град
сред множеството градове,
сред толкоз минисветове.
В един квартал сред десетици
виж своя блок пък сред стотици.
И в малкият апартамент
се виж бесен, разгневен
за нещо толкоз безобидно,
далеч от космоса невидно.
Отдалечи се и във времето,
на фона на сраха и бремето
на грешки, болки стари,
които си забравил,
останали далеч назад,
виж пак сегашния си яд.
Нима душата ти не помни
проблеми по-огромни,
трагични дни, самотни нощи ...
... Сега ядосан ли си още?

# 26 5 апр. 2008, 21:49 ч.

Мнения: 1 367

Много хубаво го е казала Мадлен,браво!Но понякога наистина ми е трудно да мисля точно така.

# 27 6 апр. 2008, 13:34 ч.

В сърцето на любимите мъже!
Мнения: 1 040

Да, хубаво е казано, но когато битието ти и ежедневието ти не зависят от космоса, а от малкия ти апартамент и когато живееш в настоящето, а не в миналото, не можеш да се погледнеш отстрани така и да си над тези неща...

# 28 6 апр. 2008, 16:35 ч.

Мнения: X

За мен стойностни могат да бъдат всички моменти в живота......и хубавите и лошите/стига да изкараш от тях някаква поука/....Понякога дребните/и дребнавите/ неща могат да те вбесят и изкарат от равновесие,но обикновенно не те са причината това да се случва/например хвърлените мръсни чорапи на пода са само повода,а не причината за сканадал/....но,по важно е да оценяваш хубавите и да им се радваш...да ги приемаш като дар.

Цитат на: Iggiberry в нд, 06 апр 2008, 13:34

Иги,важно е да свикнеш да приемаш действителността......и да не опитваш да промениш човека,ако той няма желание да се промени-тогава много нерви ще скъсаш......

Препоръчани теми

Сексуално несъвместими в семейството

Бащата ме изостави

Нормален ли съм ?

Бебеправене, но без много правене

Причина:

Причина: