Има ли нещо от миналото Ви,за което съжалявате че не сте направили.Пропуснати шансове, отхвърлена нечия любов,отказали се работа, загубили сте приятелство и т.н. и после сте съжалявали, че не сте постъпили по друг начин.
- Публикувана: 6 апр. 2008, 12:21 ч.
- Последно мнение: 8 апр. 2008, 12:31 ч.
Пропуснати възможности
О , да.Имах възможност , която пропуснах , защото си мислех , че цената е твърде висока.Сега поглеждам назад и виждам , че не е била.Оскъпило се е даже ....защото пак имам същата възможност...Мисля си един ден пак ще се обърна назад и пак ще кажа , че не е била висока цената (която е сега).Човек все гледа от сегашната си позиция ....
Понякога ми се ще да затръшна тая врата , хич да я няма.Обаче я има.
Има една песен на иврит - от всичко можеш да избягаш, но от себе си неможеш.
Понякога ми се ще да затръшна тая врата , хич да я няма.Обаче я има.
Има една песен на иврит - от всичко можеш да избягаш, но от себе си неможеш.
. 
Според мен няма такова нещо като пропуснати възможности- щом не се е случило- не е било писано. В този ред на мисли- нищо не съм пропуснала 
.
.Мисля по абсолютно същия начин.
Пропуските в едно отношение, са печалби в друго. За да постигна едно нещо е трябвало да се откажа от друго. Преценила съм кое е по-важно. Не съжалявам за нещата, които съм пропуснала, защото ако се бях стремила към тях, сега нямаше да бъда това, което съм и да имам нещата, които толкова ме радват в живота.
Пропуските в едно отношение, са печалби в друго. За да постигна едно нещо е трябвало да се откажа от друго. Преценила съм кое е по-важно. Не съжалявам за нещата, които съм пропуснала, защото ако се бях стремила към тях, сега нямаше да бъда това, което съм и да имам нещата, които толкова ме радват в живота.
Пропуснах да замина да уча в Германия, като ми се отдаде възможност, но ако не бях го направила, сигурно сега нямаше да имам страхотния си мъж и невероятната си щерка. Какво пък, изучих се в България, е, верно - реализация от дипломата ми - йок, но винаги съм казвала - всяко зло за добро.
Прекалено много загубено време, само това. Сега наваксвам.
Това с наваксването ми звучи като един стар виц, където двойка възрастни видяли младите да се таковат на пода и ги попитали: - Защо на пода ? Има си легло за тая работа.
А младите отвърнали: А-а-а-а
в леглото се губят сантиметри!Тогава възрастната жена се обърнала към мъжа си и казала: -
Мъжо, мъжооо, колко има да наваксвамеее!Та, чудя се как ли се наваксва загубеното време!
Та, чудя се как ли се наваксва загубеното време!
Просто живея в пълния смисъл на думата. Та, чудя се как ли се наваксва загубеното време!
Просто живея в пълния смисъл на думата.
И аз като повечето от вас имам пропуснати възможности. Така е трябвало явно да се случи, не ме тормози това вече. Гледам по-реално на нещата, но все пак се опитвам, ако мога да оправя нещо. Ето сега например уча, преди години прекъснах следването си и имам възможност и желание да оправя това. Губиш едно, но пък печелиш друго
Ами има неща, за които съжалявам, но дали са били по-добрите възможности или не, кой може да каже. Като си представиш нещо, което не си направил, а сега ти се иска, то винаги изглежда прекрасно, но дали е така наистина. Аз навремето отказах на една покана за аспирантура, щото се уплаших, че ще стана книжен плъх и живота ще мине край мене. После се върнах в родния си град и започнах работа като учител. Е, 4 години такова четене и писане падна, че ако бях учила аспирантура със сигурност щеше да ми е по-лесно. А, че съжалявам, че се върнах в този мой град, за това спор няма. Но знам ли пък, ако бях останала в Пловдив и бях продължила да бачкам по кръчмите дали щеше да ми е по-добре. После започнах да съжалявам, че не започнах 2 висше гръцка филология, щото исках да ходя в Гърция....заради мъж разбира се. Но знам ли дали щях да остана с него там или щях да се окажа самотна. Никой не знае, затова не трябва да се съжалява, колкото и трудно да е понякога това.