krisstinn , аз много добре те разбирам. Със семейството си нямам такива проблеми, но с подчинените си - леле! Години наред не смеех да ги накарам да свършат нещо по-сложно да не би да им стане кофти и да си помислят, че съм кофти използвачка. Скъсих си живота с няколко години, хем от напрежение, хем от факта, че всичката неприятна работа я вършех аз.
После ми се случиха разни лични драми и ми дойде като проблясък - за мен няма никой на света по-важен от мен. Точка. Повтаряй си го, дори да не го вярваш, ей така, от време на време. Истината е, че това си е много сериозен психологически проблем (психоложката ми го наричаше "Синдрома на отличничката) и е непонятен за хората, които не са го преживели - с това си обяснявам многото момичета, които са ти написали, че е толкова лесно - само кажи не. Да де, ама не е толкова лесно, нали така?
За да успееш да кажеш не, е важно първо да осъзнаеш за себе си собствената си значимост. Наистина не мога да те посъветвам как да стане това, при мен се случи със стечението на обстоятелствата. Но трябва да го преодолееш, защото това си е съвсем истинска зависимост, както към алкохола например - зависимостта да се харесаш на всяка цена.
Сега, не става въпрос да откажеш да закараш болната си майка на лекар, нали така. Брат ти е голямо момче, има си семейство, да бъде така добър да си го гледа.
Конкретно на въпроса ти как да отговаряш - отговора ми е - без много обяснения.Не мога - защо не можеш - имам си проблеми, мамо, не мога. Какви са пък тия проблеми - няма значение, не искам да те натоварвам.
Това е единствения начин. Опиташ ли се да дадеш и най-разумното според теб обяснение, те ще имат контра за него - ти това си го знаеш. Затова - загадъчни проблеми. Да се чудят. Ти сега си си създала образа на жена, в чийто живот всичко е цветя и рози. Нека да се позамислят и над факта, че и ти можеш да имаш проблеми. А защо не ги споделяш - е, много ясно, прекалено ги обичаш, за да ги натоварваш.
После ми се случиха разни лични драми и ми дойде като проблясък - за мен няма никой на света по-важен от мен. Точка. Повтаряй си го, дори да не го вярваш, ей така, от време на време. Истината е, че това си е много сериозен психологически проблем (психоложката ми го наричаше "Синдрома на отличничката) и е непонятен за хората, които не са го преживели - с това си обяснявам многото момичета, които са ти написали, че е толкова лесно - само кажи не. Да де, ама не е толкова лесно, нали така?
За да успееш да кажеш не, е важно първо да осъзнаеш за себе си собствената си значимост. Наистина не мога да те посъветвам как да стане това, при мен се случи със стечението на обстоятелствата. Но трябва да го преодолееш, защото това си е съвсем истинска зависимост, както към алкохола например - зависимостта да се харесаш на всяка цена.
Сега, не става въпрос да откажеш да закараш болната си майка на лекар, нали така. Брат ти е голямо момче, има си семейство, да бъде така добър да си го гледа.
Конкретно на въпроса ти как да отговаряш - отговора ми е - без много обяснения.Не мога - защо не можеш - имам си проблеми, мамо, не мога. Какви са пък тия проблеми - няма значение, не искам да те натоварвам.
Това е единствения начин. Опиташ ли се да дадеш и най-разумното според теб обяснение, те ще имат контра за него - ти това си го знаеш. Затова - загадъчни проблеми. Да се чудят. Ти сега си си създала образа на жена, в чийто живот всичко е цветя и рози. Нека да се позамислят и над факта, че и ти можеш да имаш проблеми. А защо не ги споделяш - е, много ясно, прекалено ги обичаш, за да ги натоварваш.
krisstinn , мисля че Birdy е уцелила точно в десятката проблема ти. Ти просто не можеш да допуснеш мисълта как някой няма да те хареса, ще те одумва и т.н. И аз бях точно така, но някак си постепенно с годините доста намаля това чувство на всеки да угодя, да не обидя някой, все нещо ми тегнеше да не съм казала или направило нещо грешно, какво ще си помислят хората и т.н. - предполагам че това чувство ти е познато. Другите момичета са ти казали - първият път е много мноооого трудно да кажеш НЕ, но след това става много лесно, просто когато ти искат услуга си повтаряй, че ти си по-важната, няма абсолютно никакво значение какво си мислят хората за теб - та в крайна сметка ти не зависиш от тях. Трудно е, знам - но постепенно ще видиш как мирогледът ти се променя. Важното е да предприемеш първата стъпка.
И не си мисли какво ще говорят зад гърба ти - защото каквото и да приказват, това не оказва никакво влияние върху теб, запомни го! И ако ти искат обяснение, просто казвай, че си заета и точка по въпроса.
Малко черен хумор...