към авторкката на темата - има и по зле от теб ,у нас на село мръсотията е в нашия двор ,родителите на мъжа ми са хората с мазните целувки и кръстосаните разпити за всичко .Радвай се ,че като отидеш не те полват като безплатна работна ръка(като мен).Веднага след слизането от колата сме по разни кърища,полета ,ниви и където те - там и аз !И копая ,и помагам за поливане ,торене и засаждане на всякакви заленчици независимо от това ,че не ми харесва.Така ,че вместо да се възмущаваш ,че не ти харесва гледката докато си четеш книга ,замисли се какво друго можеше да правиш там!
- Публикувана: 20 апр. 2008, 19:55 ч.
- Последно мнение: 1 май 2008, 21:33 ч.
Омъжих се за момче от село?!
към авторкката на темата - има и по зле от теб ,у нас на село мръсотията е в нашия двор ,родителите на мъжа ми са хората с мазните целувки и кръстосаните разпити за всичко .Радвай се ,че като отидеш не те полват като безплатна работна ръка(като мен).Веднага след слизането от колата сме по разни кърища,полета ,ниви и където те - там и аз !И копая ,и помагам за поливане ,торене и засаждане на всякакви заленчици независимо от това ,че не ми харесва.Така ,че вместо да се възмущаваш ,че не ти харесва гледката докато си четеш книга ,замисли се какво друго можеше да правиш там!
Аз пък много обичам да ходя на село при роднините си - при това не са ми баба и дядо, а вуйчовци, вуйни и братовчеди на майка ми - демек, стринки и чинки 
Много обичам точно заради топлото посрещане, милите прегръдки, мокрите целувки, загрижените въпроси за всичко около живота ми, сълзите в очите на изпращане...
Обичам и заради обора, кравите и прасетата, нивите и копането, трудното изкарване на прехраната, и душевната сила на тия хора - чувството за хумор и топлотата, които могат да дадат на другите. И заради това как всички, цялото село, са едно голямо семейство.
Тва чудо райграс на село не го разбирам
Много обичам точно заради топлото посрещане, милите прегръдки, мокрите целувки, загрижените въпроси за всичко около живота ми, сълзите в очите на изпращане...
Обичам и заради обора, кравите и прасетата, нивите и копането, трудното изкарване на прехраната, и душевната сила на тия хора - чувството за хумор и топлотата, които могат да дадат на другите. И заради това как всички, цялото село, са едно голямо семейство.
Тва чудо райграс на село не го разбирам
Аз пък много обичам да ходя на село при роднините си - при това не са ми баба и дядо, а вуйчовци, вуйни и братовчеди на майка ми - демек, стринки и чинки
Много обичам точно заради топлото посрещане, милите прегръдки, мокрите целувки, загрижените въпроси за всичко около живота ми, сълзите в очите на изпращане...
Обичам и заради обора, кравите и прасетата, нивите и копането, трудното изкарване на прехраната, и душевната сила на тия хора - чувството за хумор и топлотата, които могат да дадат на другите. И заради това как всички, цялото село, са едно голямо семейство.
Тва чудо райграс на село не го разбирам
Много обичам точно заради топлото посрещане, милите прегръдки, мокрите целувки, загрижените въпроси за всичко около живота ми, сълзите в очите на изпращане...
Обичам и заради обора, кравите и прасетата, нивите и копането, трудното изкарване на прехраната, и душевната сила на тия хора - чувството за хумор и топлотата, които могат да дадат на другите. И заради това как всички, цялото село, са едно голямо семейство.
Тва чудо райграс на село не го разбирам
П.С. Такава концентация на "селяни" на квадратен метър, каквато има в много български градове, не съм виждала в нито едно българско село!
Добре де, колко точно градски акъл му трябва на човек да загрее, че порядките в София и в някое село са често драстично различни? И колко градско възпитание и толерантност са му необходими, за да приеме различието като нещо нормално и да не се надува колко е велик, като се вози на трамвай? Като не можеш да си преглътнеш обидата към градската ти изтънченост за няколко дни - недей изобщо да ходиш да си цапаш токчетата с екскременти.
Имам вече и други познати от селото, ле ле, ма то е ужас бе хора, то любопитсво, то клюки, то несъобразителност, чак се чудя моето момче как се е очовечило в таз среда, добре че е отишло рано рано в столицата да се образова и цивилизова
Родена съм в София и си я обожавам, не бих живяла на друго място, но от "софиенки" с такива разбирания искрено се срамувам.
Имам вече и други познати от селото, ле ле, ма то е ужас бе хора, то любопитсво, то клюки, то несъобразителност, чак се чудя моето момче как се е очовечило в таз среда, добре че е отишло рано рано в столицата да се образова и цивилизова
Родена съм в София и си я обожавам, не бих живяла на друго място, но от "софиенки" с такива разбирания искрено се срамувам.
Благодаря за подкрепата ти - точно така се чувствам. Не мразя селото, нито хората там, даже с удоволствие ходя на чисто и помагам на свекървата и си говорим и се разбираме чудесно, пу, пу да не се урочаса работата, и съм горда със селското си момче , но наистина заради роднини и комшийки ми се разваля кефа, защото се чувствам като циганска маймунка на събор, функцията на която е да забавлява народа, и също като в следствен арест, подложена на всъвъзможни въпроси за мен и моята рода и т.н., както и компетентни съвети за манджи и как се простират дрехи за красота за пред хората... Мляскането не ми е приятно, но е за секунди и го преглъщам, но настоятелното ми привикане да седя и да ме разпитват ми идва в повече, а с тактично измъкване ефекта е временен и после пак ме викат като се мярна в двора. Като работим със свеки, ок, но седнем ли на бесдката да отдъхнем и пийнем водица, ужас, една приказка не можем да си разменим, е аз да не съм от цирка та да забавлявам родата и махалата?!
Като си се женила за момче от село и като ти се ходи там ще ти се наложи да се съобразяваш с начина на живот на роднините му(всичките). Има една приказка:"В Рим се прави като римляните!"И далеч не показваш особено уважение към мъжа си като описваш така семейстовото му. Все пак това е средата,в която е израснал и която го е възпитала.Той далеч не е станал толкова прекрасен човек,защото е дошъл от рано в "големия град", а защото същите тези хора,които оплюваш са го научили така. Едни от най-големите селяни са кореняк софиянците(лично мнение)!Това е въпрос на манталитет, не на география.
P.S.Аз съм софиянка, а съм женена за мъж от село, с който съм вече 8 години. След 2 дена заминаваме за селото му, където ще сме 2 седмици без него,защото той не може да остъства толкова от работа. Много неща ми тежат там, но не си позволявам да го покажа по никакъв начин, защото знам,че това ще нарани него и родителите му!
И аз мислех да напиша, че в Рим се постъпва като римляните, но пък всяко нещо си има мярка.
Израснала съм на село и се гордея с това.Чиста селянка съм си.Харесвам обстановката там.Честно казано не те разбирам.Моята снаха е като теб - от самото начало започна да мрънка колко било мръсно,колко било разхвърляно,колко било еди какво си и т.н.
С нищо не бих заменила мириса на прясно окосена трева ,селски двор,току-що прекопана нива ,новородено малко агънце за пръв път поело въздух в моите ръце....
Май е трябвало да си вземеш "градско" момче.....
С нищо не бих заменила мириса на прясно окосена трева ,селски двор,току-що прекопана нива ,новородено малко агънце за пръв път поело въздух в моите ръце....
Май е трябвало да си вземеш "градско" момче.....
Е откъде накъде пък момичето трябва непременно да се съобразява с цялата многобройна и не много тактична рода.....Тя се жени за конкретен човек, не за вуйна му и стринка му. Моите роднини без да са от село понякога ми идват в повече, та напълно я разбирам. Още повече споделя какво я дразни на нас - във форума, може и да не го показва там на хората! Още повече че доколкото разбрах, със свекървата са о.к. - какво повече да се желае.
Че то и тук, в София, си е едно голямо село. Аз съм родена и отраснала в провинцията, но не на село, а в град, и смея да твърдя, че тук, където живея в София, има хора, които са по-големи "селяни".
И да, разбирам те, как се чувстваш. никога не съм харесвала живота на село и затова почти не ходя там. Мразя селската работа, мразя селския - в пряк и преносен смисъл - манталитет на хората там. И съм много щастлива, че мъжът ми не е такъв.
А че на село има хора, които са по-големи граждани от нас, гражданите, като например бабата на мъжа ми, това е друг въпрос, но не се отнася за конкретния случай.
Хора и хора! Иначе нямаше да ни е интересно.
И да, разбирам те, как се чувстваш. никога не съм харесвала живота на село и затова почти не ходя там. Мразя селската работа, мразя селския - в пряк и преносен смисъл - манталитет на хората там. И съм много щастлива, че мъжът ми не е такъв.
А че на село има хора, които са по-големи граждани от нас, гражданите, като например бабата на мъжа ми, това е друг въпрос, но не се отнася за конкретния случай.
Хора и хора! Иначе нямаше да ни е интересно.
Ама темата е уникум! Интересна ми е тази къща разделена на спретната и чиста част и мръсна и акана такава 
, то ми прилича на ин и ян, на доброто и лошото.
И като се роди детенце, дай боже, то непременно ще отиде там лайна да лапа, ама що за префърцунени неща
Да е живо и здраво и да се роди такова, пък ще те питам какво ще правиш когато като се наака и прояви интерес само да си пипа акото от памперса или от гърнето и го яде, тогава какво ще правиш? Повярвай ми това не е единичен случай.
Моите уважения към авторката на темата, но поредният гост със сърцераздирателни излияния, мерсаж.....
, то ми прилича на ин и ян, на доброто и лошото.И като се роди детенце, дай боже, то непременно ще отиде там лайна да лапа, ама що за префърцунени неща
Да е живо и здраво и да се роди такова, пък ще те питам какво ще правиш когато като се наака и прояви интерес само да си пипа акото от памперса или от гърнето и го яде, тогава какво ще правиш? Повярвай ми това не е единичен случай.
Моите уважения към авторката на темата, но поредният гост със сърцераздирателни излияния, мерсаж.....