Поне е разбрал за кога е поръчката 
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
Дали съм го разказвала...
Имаме си една местност извън града, та и зоокът с мечки имахме. Отиваме с детето (тогава все още едно) и мъжо, разгледахме животинките и ще ходим да поздравим и баба Меца и другарчето й. Детето се изплаши от габаритите им и я взех на ръце. Самата клетка представляваше една висока бетонна основа и в единия й край лек скосен участък, по който се оттича мръсотията от клетката им. Та, прескачайки тази скосена част, залитам, усещам, че и тежестта на щерката ме дърпа и няма спасение и просто се обърнах да тупна по гръб, за да я предпазя нея. Бях зверски и миризливо омазана, чак плис се чу. Едва се нави мъж ми да ме качи в колата, за да се приберем час по-скоро.
С дете Н2 имах падане със слинг, отново предпазих детето, но скъсах панталон и си докарах такава зверска рана на коляното, че цяло лято куцуках и едва оздравя в горещото време.
Имаме си една местност извън града, та и зоокът с мечки имахме. Отиваме с детето (тогава все още едно) и мъжо, разгледахме животинките и ще ходим да поздравим и баба Меца и другарчето й. Детето се изплаши от габаритите им и я взех на ръце. Самата клетка представляваше една висока бетонна основа и в единия й край лек скосен участък, по който се оттича мръсотията от клетката им. Та, прескачайки тази скосена част, залитам, усещам, че и тежестта на щерката ме дърпа и няма спасение и просто се обърнах да тупна по гръб, за да я предпазя нея. Бях зверски и миризливо омазана, чак плис се чу. Едва се нави мъж ми да ме качи в колата, за да се приберем час по-скоро.
С дете Н2 имах падане със слинг, отново предпазих детето, но скъсах панталон и си докарах такава зверска рана на коляното, че цяло лято куцуках и едва оздравя в горещото време.
Аз мисля съм писала тук за падането на майка ми с кучето.
Зима. Подхлъзнала се жената и се пльоснала по цялата си дължина пред входа. Кучето я гледало, гледало, па отишло и полегнало до нея
ММ пък падаше върху мен. Докат бяхме гаджета беше малко по-слабичък. Подхлъзвам се, забивам крака в неговите и после се намирам под него.
Той ме майтапи с едни мои ботуши. Купила съм си супер скъпи високи ботуши. Хванала съм го под ръка, вървим си, ама аз на всяка крачка стъпвам в дупка. Отбелязвам факта. На третата дупка схванах, че нещо не е наред. Връща се момъкът да ми търси тока нейде в снега. Намери го. Поправиха ми ботушите... "Вече няма дупки нали?"
Зима. Подхлъзнала се жената и се пльоснала по цялата си дължина пред входа. Кучето я гледало, гледало, па отишло и полегнало до нея
ММ пък падаше върху мен. Докат бяхме гаджета беше малко по-слабичък. Подхлъзвам се, забивам крака в неговите и после се намирам под него.
Той ме майтапи с едни мои ботуши. Купила съм си супер скъпи високи ботуши. Хванала съм го под ръка, вървим си, ама аз на всяка крачка стъпвам в дупка. Отбелязвам факта. На третата дупка схванах, че нещо не е наред. Връща се момъкът да ми търси тока нейде в снега. Намери го. Поправиха ми ботушите... "Вече няма дупки нали?"
Споделяте за падания, имам и аз едно запомнящо се падане преди години, децата са били на около 3 годинки. Бяхме на почивка с мъниците на Камчия. Последният ден преди да си тръгнем решаваме че ще направим разходка с корабче по реката, речено сторено. Свърши разходката аз слизам на кея а БНД реши че ще се занася с момичето което ни вози. Взех Миша да я сваля и от нея не виждам че кеят завършва със стърчащ нагоре винкел в който съответно се спъвам и политам напред с детето. Успях някак да не я ударя в земята и да не я смачкам, но коляното ми го отнесе. Освен разкошната рана която си отворих си натъртих капачката и остатъка от лятото куцах. Малката единствено се изплаши и разплака нямаше и драскотина. За "адекватният" и баща да не коментирам, други хора се притекоха и ми помогнаха да стана.
Продавам бельо. Вчера идва клиентка и избира няколко вида гащи на мъжа си, за да види кои ще се одобрят. Днес пак пристига видимо разочарована, че е избрал най-обикновените , за да му купи още. Аз за да я успокоя започвам една тирада, че ММ и той носи такива, най-грозните, но са му най-удобни и както по цял ден седи на работа ако му се подадат гащите колежките ще му се смеят.. ММ идва да ме взема от работа и в този момент клиентката се връща да сменим номера , че сме объркали и си казват Здрасти с нея. Тръгна си тя и питам от къде я познава, а той: Ми тя ми е колежка! Аз пламнах от срам и си признах, че съм го издънила, че ходи с грозни гащи
А, аз направо пуснах снимка на приятеля ми по грозни гащи във Фейсбук. Без да искам. Много обичам да му правя снимки в някакви ситуации, в които изглежда смешен, и един ден го гледам, само по гащи легнал напречно на леглото, краката му на земята. И като го снимах откъм колената, снимката се получи абсолютно идиотска, той изобщо не е дебел но поради ракурса цялата снимка представлява огромни бедра, шкембе и накрая от шкембето стърчи върха на носа му. Посмяхме се със снимката и аз реших да й сложа някакви ефекти от месинджъра и какво натиснах, нямам представа, но Фейсбук весело ми съобщи, че успешно съм добавила снимката в сторито си. Аз стори не ползвам и нямам никаква представа как я добавих, нито пък как да я махна от там, а и да го измисля докато се кикотя не можах, ама се светнах да направя сторито да се вижда само от мен и сега се надявам не много хора да са ми видели резила.
А, аз направо пуснах снимка на приятеля ми по грозни гащи във Фейсбук. Без да искам. Много обичам да му правя снимки в някакви ситуации, в които изглежда смешен, и един ден го гледам, само по гащи легнал напречно на леглото, краката му на земята. И като го снимах откъм колената, снимката се получи абсолютно идиотска, той изобщо не е дебел но поради ракурса цялата снимка представлява огромни бедра, шкембе и накрая от шкембето стърчи върха на носа му. Посмяхме се със снимката и аз реших да й сложа някакви ефекти от месинджъра и какво натиснах, нямам представа, но Фейсбук весело ми съобщи, че успешно съм добавила снимката в сторито си. Аз стори не ползвам и нямам никаква представа как я добавих, нито пък как да я махна от там, а и да го измисля докато се кикотя не можах, ама се светнах да направя сторито да се вижда само от мен и сега се надявам не много хора да са ми видели резила.
Мил ми е живота иначе бих я пуснала
Отиваме днес да подадем документи за едно разрешително и да се срещнем с един от хората, с които трябва да обсъдим предстоящите процедури по строеж, подаваме документите и знаем за срок от две седмици който трябва да изчакаме,докато чакаме да влезем преглеждаме предходните документи и се оказва че за точно този сме подали преди два месеца и вече ни е издаден, само си го получихме.Вече ще си запивам за какво и къде съм подала за да не се повтори.
Мил ми е живота иначе бих я пуснала
Хоп и аз едно бременно падане да си изтипосам. Бях много бременна вече. Горещо лято. Едва дишам, едва ходя, пуфтя като параход, а на такъв и приличам.Излизаме с БНД навън (по онова време все още не бяхме разделени). Той по стълбите пред мен. Ще ми отваря вратата на входа. Кавалер! Та отвори ми вратата и обърна глава към мен, наблюдавайки ме как ще преодолея последните три стъпала от стълбището. В този момент се подхлъзнах или се спънах, идея нямам какво се случи, но политнах напред . В ужаса си извиках "Мило, дръж". А той само ме гледа с ококорени очи и не реагира никак. Видях аз, че помощ от него няма да получа и докато траеше краткия ми грациозен полет през три стъпала си помислих, че може би ще спася корема, ако падна на друга част от тялото си. Назад нямаше как да се получи, защото гравитацията вече беше притеглила тумбака доста напред. Оставаше варианта встрани. И тогава видях спасението - един съсед е забравил да затвори вратата на пощенската си кутия. Протегнах се и докопах вратичката на кутията. Даже не успях да падна, само тежко се подпрях с цялото тяло върху пощенските кутии.И вратичката не изкъртих. Чиста работа. А великият кавалер преодоля пороя от гневни думи, с които го засипах с краткото "Не разбрах, че падаш".
Преди малко се върнах от магазина с капсули за пране на Персил. Много обичам да мириша препарати и нямах търпение да стигна до нас да ги отворя! С треперещи от кеф ръце вадя кутиите (взех от двата вида, да видя кой ще ни хареса повече) и - греда! Обикалях ги отвсякъде, натисках, теглих, не мога да ги отворя 
пробвах да душа отстрани, но не е същото. Накрая без да искам закачих нещо и се открехна от едната страна, обаче ми отне още малко време да разбера какво съм направила, за да стигна до този пробив и да я отворя цялата! 
Такива са, ако имате нужда от инструкции, насреща съм!
Аз при падане много се смея (ако е моето). Не знам писала ли съм го в тази тема, но си седим с една съфорумка на кафе пред блока, приятно циганско лято, идилия. Децата малки, тичат насам натам и изведнъж моето влиза в една играчка тунел, която е с изход към паркинг, веднага скачам и тичам да я пресрещна, но не се сетих, че това нещо е в тревна площ, която е леко задигната и има бордюр. И като се опънах в есенната шума, както се бях засилила, направо се овъргалях и си изподрах ръцете, омазах си ризата с кръв, красота.
Там по принцип ходеха всички съседи, но този път бяхме само ние и едно непознато семейство + момчето, което работи. Седят всички сериозни, а аз се захласвам от смях. И ѝ викам на приятелката - моля ти се, бе, засмей се, че ме е срам сам аз да се хиля. Тя сериозна, камък, на мен още по-смешно ми става
пробвах да душа отстрани, но не е същото. Накрая без да искам закачих нещо и се открехна от едната страна, обаче ми отне още малко време да разбера какво съм направила, за да стигна до този пробив и да я отворя цялата! Такива са, ако имате нужда от инструкции, насреща съм!
Аз при падане много се смея (ако е моето). Не знам писала ли съм го в тази тема, но си седим с една съфорумка на кафе пред блока, приятно циганско лято, идилия. Децата малки, тичат насам натам и изведнъж моето влиза в една играчка тунел, която е с изход към паркинг, веднага скачам и тичам да я пресрещна, но не се сетих, че това нещо е в тревна площ, която е леко задигната и има бордюр. И като се опънах в есенната шума, както се бях засилила, направо се овъргалях и си изподрах ръцете, омазах си ризата с кръв, красота.
Там по принцип ходеха всички съседи, но този път бяхме само ние и едно непознато семейство + момчето, което работи. Седят всички сериозни, а аз се захласвам от смях. И ѝ викам на приятелката - моля ти се, бе, засмей се, че ме е срам сам аз да се хиля. Тя сериозна, камък, на мен още по-смешно ми става
Препоръчани теми