ZDRAVEITE MOMI4ETA.AZ IZGUBIH BEB4ETO SI PREDI TRI DNI I SE CHUVSTVAM UJASNO.BIAH V 22g.sedmica. [smilie=smile3518.gif] [smilie=smile3518.gif] [smilie=smile3518.gif] [smilie=smile3518.gif]
- Публикувана: 25 апр. 2008, 18:13 ч.
- Последно мнение: 10 март 2009, 22:38 ч.
ZAGUBIH BEBENCETO SI PREDI TRI DNI
Няма думи които биха те успокоили,да загубиш детето си е най голямото нещастие и най голямата мъка която може да се случи на човек.И празнината си остава,не се заменя с нищо...загубата също...това празно място си оставаИ аз загубих моето нямах нужда от съжаление,имах нужда да говоря за това.Тук намерих сродни души на които много благодаря,те ми дадоха сили на заем.Знаят точно как се чувствам защото са го изпитали,знам че каквото напишат тук е истина. 
ние сме до теб
Blagodaria za podkrepata.tuk s vas naistina se 4uvstvam po dobre makar za malko.MNOGO MI E TEJKO radvam se 4e si imam edna malka princesa na 6 godinki .I vapreki vsi4ko vinagi 6te se se6tam za moeto sladko mom4ence.V kraia na 3 mesec mi otkriha hematom s golemina 8santimetra.triabva6e da leja neprekasnato za da zadarja bebeto.biah mnogo izpalnitelna i vapreki vsi4ko ne uspiah.......gadnata rana ubi moeto beb4e........iskam da nameria pove4e informacia otnosno HEMATOM NA PLACENTATA.AKO noakoia mama e imala podoben problem molia da mi pi6e.MNOGO MI E TAJNO 4E IMA TOLKOVA MNOGO BOLKA SRED VAS MOMI4ETA.NE NI OSTAVA NI6TO DRUGO OSVEN DA SE NADIAVAME........
Луиза, съжалявам за загубата ти. Наясно съм колко тежко ,мъчително и страшно е. Кураж, другарче! Понякога просто трябва да минем през изпитания, които не сме очаквали. Орисията ни е такава. 
Относно хематома, аз при всяка предишна бременност в началото на 3 месец получавах слабо отлепване на плацентата. Получава се кървене и там където е отлепването се събира кръв и се образува хематом. За да не се получи така и при тази ми бременност още от началото почти пиех Магнерот, и си слагах таблетки Утрогестан. А и едно лекарство, което всъщност е витамин К и има пряка връзка с кръвосъсъсирването. Но не помня точно какво е. Така че тези неща са предотвратими при по-внимателно и съвестно отношение от страна на наблюдаващия те гинеколог. Това е, което аз знам за хематомите. Когато станат наистина много големи, за съжаление, водят до този резултат.
Сега се радвай на мъничката кукла, а когато се възстановиш, те чакаме с новини за положителен тест.
Относно хематома, аз при всяка предишна бременност в началото на 3 месец получавах слабо отлепване на плацентата. Получава се кървене и там където е отлепването се събира кръв и се образува хематом. За да не се получи така и при тази ми бременност още от началото почти пиех Магнерот, и си слагах таблетки Утрогестан. А и едно лекарство, което всъщност е витамин К и има пряка връзка с кръвосъсъсирването. Но не помня точно какво е. Така че тези неща са предотвратими при по-внимателно и съвестно отношение от страна на наблюдаващия те гинеколог. Това е, което аз знам за хематомите. Когато станат наистина много големи, за съжаление, водят до този резултат.
Сега се радвай на мъничката кукла, а когато се възстановиш, те чакаме с новини за положителен тест.
Луиза и искам да ти дам малко сили макар и моите да са на изчерпване . Трябва да продължиш напред ,заради другото детенце . То не бива да вижда мама тъжна .Незнам при теб как е ,но моето момченце което е на 6 год и половина и днес ме пита за своето братче . А аз незнам какво да му кажа .Винаги отклонявам въпроса. Незнам докога............
и искам да ти дам малко сили макар и моите да са на изчерпване . Трябва да продължиш напред ,заради другото детенце . То не бива да вижда мама тъжна .Незнам при теб как е ,но моето момченце което е на 6 год и половина и днес ме пита за своето братче . А аз незнам какво да му кажа .Винаги отклонявам въпроса. Незнам докога............ 
много съм благодарна на всички мами които се опитват да ме отешат.мисля че с вас наистина ще преживея загубата си по леко...........мила Рени не знам какво да ти кажа за това как да постъпиш с твоето момченце ще ти разкажа как постъпих аз.когато се прибрах от болницата с празен стомах си спомних че моята принцеса обичаше да ме целува винаги там по коремчето и да говори на своето братче .това ме побъркваше но реших че е по добре да и кажа че бебето вече го няма.много плака горката НО МИСЛЯ чЕ СЛЕД ДЕН ДВА започна да свиква.сега ми каза че ние ще правим опити за други бебенца докато и при нас то дойде живо и здраво..........още не знам дали да минавам през този АД за втори път но.........смятам че заради нея ще опитам.така че мила Рени ще е по добре да кажеш истината на малкия принц.........безкрайно много боли но.... колкото по късно научи за него ще е по зле......аз съм стеб както и да решиш да постъпиш............не знам как но трябва да продължим напред.......дължим го на нашите деца
------------
Моля пишете на кирилица!!!!
------------
Моля пишете на кирилица!!!!
Така е Луиза трябва да продължим заради тях ,защото те са всичко за нас .Само те ни останаха .Мен ме посъветва моята докторка да не му казвам директно, защото детската психика е мн лабилна . Не се знае как ще му се отрази . Винаги крие риск . Затова като се върнахме от болницата баща му му каза ,че бебето е малко болничко и е останало в болницата . Но има и зли езици .Някой му беше казал ,че е починало . Аз винаги опровергавах ,когато то ме питаше : мамо верно ли е, че е починало ?Незнам може би ще му кажем ,но да стане малко по -голям Но мисля ,че той се досеща горкия.
БЛАГОДАРЯ ВИ МИЛИ МОМИчЕТА!ПОКЛОН ПРЕД ДОБРИНАТА И СЪчУВСТВИЕТО ВИ.ТОЗИ САЙТ МИ ВРЪщА НАДЕЖДАТА В ДОБРОТО И чОВЕчНОСТА МЕЖДУ ХОРАТА.А ДНЕС ИСКАМ ДА ВИ КАЖА:ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!НЕКА СИ ПОЖЕЛАЕМ чАСТИЦА ОТ НЕГОВАТА ВЯРА,НАДЕЖДА И ЛЮБОВ!МИСЛЯ чЕ ВСИчКИ ИМАМЕ НУЖДА ОТ ТОВА.И ДА СЕ ПОМОЛИМ ЗА НАшИТЕ НЕРОДЕНИ ДЕчИЦА..........В ЯРВАМ чЕ БОГ СЕ Е ПОГРИЖИЛ ЗА ТЯХ..............БОЛКАТА ОСТАВА В МЕН И МЕ РАЗКЪСВА НО ИМАМ И НАДЕЖДА чЕ НЯКОЙ ДЕН СТЕ РАЗБЕРА ЗАщО..............................И щЕ ВИДЯ СВОЯ НЕРОДЕН СИН.................
------------
Моля пишете на кирилица!!!!
------------
Моля пишете на кирилица!!!!
Луйза, Много съжалявам, Знам колко ти е тежко, аз загубих моето бебче преди 2 месеца, в 26 г.с. Това е болка, която остава завинаги. Много боли, мъката е голяма, но трябва да намерим сили и смисъл да продължим... Тук този форум и майките в него много помагат. Пиши и споделяй, когато имаш нужда, защото само тук може да срещнеш разбиране. Човек, който не го е преживял не знае какво е. Самата аз, преди да ми се случи, съм разсъждавала по съвсем друг начин... Всички ние сме с теб и ще помагаме с каквото можем... Прегръщам те силно и кураж!
Здравей Луйза,кураж мила,зная как се чувстваш.Болката е непоносима,но бъди силна,ще се справиш.Повярвай ми................ знам как се чувстваш ...........
Аз изгубих моето слънчице преди 13г.-роди се и живя само 5дни.Тогава и на мен не ми се живееше но..............справих се и сега си имам едно малко сладко детенце,то е на 12г. и по неговите думи не е "малко",но за мен то ще си остане винаги такова.КУРАЖ
знам как се чувстваш ...........Аз изгубих моето слънчице преди 13г.-роди се и живя само 5дни.Тогава и на мен не ми се живееше но..............справих се и сега си имам едно малко сладко детенце,то е на 12г. и по неговите думи не е "малко",но за мен то ще си остане винаги такова.КУРАЖ
Изминаха три дълги месеца откакто го изгубих ·
Липсва ми всеки ден и когато видя момченце
дълго се вглеждам в лицето му не знам защо.....
Дъщеря ми не спира да говори за братчето си
с надежда че мама отново ще забременее.....
Как искам да върна времетно назад ако го сторя
може би това нямаше да се случи......
Скоро трябваше да родя синът си
скоро трябваше да купувам бебешки дрешки......
Мъчно ми е за малкото ми момченце
Вече не съм същата и никога няма да бъда.......
·Липсва ми всеки ден и когато видя момченце
дълго се вглеждам в лицето му не знам защо.....
Дъщеря ми не спира да говори за братчето си
с надежда че мама отново ще забременее.....
Как искам да върна времетно назад ако го сторя
може би това нямаше да се случи......
Скоро трябваше да родя синът си
скоро трябваше да купувам бебешки дрешки......
Мъчно ми е за малкото ми момченце
Вече не съм същата и никога няма да бъда.......
тежко е за Марк - Антоний
Ичони,
Много мъчно ми стана, особено като прочетох това: ако го сторя може би това нямаше да се случи...... Не разбрах добре кое ако сториш, но, милинка, не бива да живееш с тази мисъл. Нищо не зависи от нас, за съжаление. Понякога нямаме силата да спрем необратимото. Понякога нещата просто се случват. И ние не носим вина за това. Гушвам те!
за мъничкото ти момченце
Много мъчно ми стана, особено като прочетох това: ако го сторя може би това нямаше да се случи...... Не разбрах добре кое ако сториш, но, милинка, не бива да живееш с тази мисъл. Нищо не зависи от нас, за съжаление. Понякога нямаме силата да спрем необратимото. Понякога нещата просто се случват. И ние не носим вина за това. Гушвам те!
за мъничкото ти момченце 
Мила Ичони.
Имам 5 бременности, три от които загубих - едната в 8, едната в 22 и последната в 11 седмица. Не съм набожна но винаги когато в църква паля свещички за нас, паля и за тези три неродени ангелчета. Никога няма да забравиш рожбата си, и болката никога няма да намалее , просто ще стане по-поносима.
Кураж, не се затваряй в себе си и изплачи всичко което те мъчи, а после гледай напред, защото в сърцето ти сигурно има още много нераздадена обич.
Имам 5 бременности, три от които загубих - едната в 8, едната в 22 и последната в 11 седмица. Не съм набожна но винаги когато в църква паля свещички за нас, паля и за тези три неродени ангелчета. Никога няма да забравиш рожбата си, и болката никога няма да намалее , просто ще стане по-поносима.
Кураж, не се затваряй в себе си и изплачи всичко което те мъчи, а после гледай напред, защото в сърцето ти сигурно има още много нераздадена обич.
Мила Ичони.
Имам 5 бременности, три от които загубих - едната в 8, едната в 22 и последната в 11 седмица. Не съм набожна но винаги когато в църква паля свещички за нас, паля и за тези три неродени ангелчета. Никога няма да забравиш рожбата си, и болката никога няма да намалее , просто ще стане по-поносима.
Кураж, не се затваряй в себе си и изплачи всичко което те мъчи, а после гледай напред, защото в сърцето ти сигурно има още много нераздадена обич.
Имам 5 бременности, три от които загубих - едната в 8, едната в 22 и последната в 11 седмица. Не съм набожна но винаги когато в църква паля свещички за нас, паля и за тези три неродени ангелчета. Никога няма да забравиш рожбата си, и болката никога няма да намалее , просто ще стане по-поносима.
Кураж, не се затваряй в себе си и изплачи всичко което те мъчи, а после гледай напред, защото в сърцето ти сигурно има още много нераздадена обич.
!Наистина никога не ще забравя синът си,но с времето действително свикнах да живея с болката·
И вече макар и с много страх твърдо съм решила да опитам да забременея
отново·
Мила Ичони ,страх винаги ще има, дори и да нямаш повод, но това е нормално, само дебелокожо създание може да живее сякаш нищо не се случило.
Познавам го аз този страх, един такъв лепкав, черен, много често направо те задушава... Въпросът е обаче дори въпреки страхът да не се отказваш. Представи си колко може да изпуснеш страхувайки се от страха. Мисля че хубавите неща заслужават нашата смелост... Бъди смела и дай шанс на едно "отново"....
Познавам го аз този страх, един такъв лепкав, черен, много често направо те задушава... Въпросът е обаче дори въпреки страхът да не се отказваш. Представи си колко може да изпуснеш страхувайки се от страха. Мисля че хубавите неща заслужават нашата смелост... Бъди смела и дай шанс на едно "отново"....
Мила Ичони ,страх винаги ще има, дори и да нямаш повод, но това е нормално, само дебелокожо създание може да живее сякаш нищо не се случило.
Познавам го аз този страх, един такъв лепкав, черен, много често направо те задушава... Въпросът е обаче дори въпреки страхът да не се отказваш. Представи си колко може да изпуснеш страхувайки се от страха. Мисля че хубавите неща заслужават нашата смелост... Бъди смела и дай шанс на едно "отново"....
Благодаря ти отново!Определено няма да се оставя страхът да ме победи·
Познавам го аз този страх, един такъв лепкав, черен, много често направо те задушава... Въпросът е обаче дори въпреки страхът да не се отказваш. Представи си колко може да изпуснеш страхувайки се от страха. Мисля че хубавите неща заслужават нашата смелост... Бъди смела и дай шанс на едно "отново"....
Благодаря ти отново
!Определено няма да се оставя страхът да ме победи·
ЗДРАВЕЙ ЛУИЗА И ВСИЧКИ ВИЕ , КОИТО СТЕ ЗАГУБИЛИ МАЛКИТЕ СИ РОЖБИ. НА 20.03.2008 МИ ПРЕДИЗВИКАХА РАЖДАНЕТО НА МАЛКОТО НИ МОМЧЕНЦЕ. БЯХ В 26Г.С. И ИЗТЪРПЯХ НАЙ-ТЕЖКИТЕ МИ ДОСЕГА 2 ДНИ, В КОИТО С ВСЯКАКВИ ЛЕКАРСТВА СЕ ОПИТВАХА ДА НАКАРАТ МЪНИЧЕТО ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ МЕН. БЯХ ТОЛКОВА ЩАСТЛИВА, КОГАТО УСЕЩАХ МАЛКОТО МУ РИТНИЧЕ И КОГАТО СПРЯ ДА СЕ ДВИЖИ, ИСКАХ ДА УМРА С НЕГО. ПРЕДПОЛАГАМ РАЗБИРАТЕ КАК СЪМ СЕ ПОЧУВСТВАЛА КОГАТО ВИДЯХ БЕЗЖИЗНЕНОТО МУ ТЕЛЦЕ В РЪЦЕТЕ НА АКУШЕРКАТА. ТАЗИ МРАЧНА КАРТИНА СЕ Е ЗАПЕЧАТАЛА В СЪЗНАНИЕТО МИ И САМО ТЯ Е ПРЕД ОЧИТЕ МИ. НАДЯВАМ , СЕ ЧЕ СЛЕДВАЩИЯ ПЪТ ДУШИЧКАТА НА МАЛКОТО НИ МОМЧЕНЦЕ ЩЕ ДОЙДЕ ОТНОВО ПРИ НАС И ЩЕ НИ ПОЗВОЛИ ДА ГО ДАРИМ С НАШАТА БЕЗГРАНИЧНА ОБИЧ. ЧАКАМЕ ТЕ ДЕТЕНЦЕ!
Здравей Амброзия и от мен, искрено съжалявам за загубата ти.За пръв път влизам във форума .Октомври 2005 преживях същата болка.Загубих бебка в деня, който трябваше да е най-щастлив за мен и семейството ми – деня на раждането й.Една безпроблемна бременност, спокойна и вярваща на лекарите.Следващата година загубих и второто си бебче в 10г.с. Но не искам да се впускам в подробности, защото в този момент искам да се усмихна и да вярвам , че всичките ни ангелчета са добре , че са заедно и някой ден ще ги прегърнем… но не още защото имаме още работа тук.
Сега отново очаквам своето бебче, което е 12 г.с. и се моля всеки ден. Моля се и за теб с цялото си сърце.
Сега отново очаквам своето бебче, което е 12 г.с. и се моля всеки ден. Моля се и за теб с цялото си сърце.
Здравей Надинка1, от доста време не съм имала възможност до вляза във форума, затова толкова късно виждам твоето съобщение. Благодаря ти за подкрепата! Съжалявам за твоите 2 ангелчета, знам каква мъка си изпитала... Пожелавам ти от все сърце този път да прегърнеш детенцето си и да го дариш с любовта си. Дано Господ е с теб и бебчо да е добре. Вярвам, че ще е така! И ние със съпруга ми вече правим опити за бебче, но все още не се получава... Скоро дано и аз се похваля, че чакам бебнце...
·
Днес имах среща с един страхотен бебок, който е почти на месеците на които трябваше да бъде моят Марк........
толкова топли чувства изпитвам когато го гледам но също така и мъничко тъга...........
Ако моето момченце беше при мен сега можеше да ми гука и да ми се усмихва по същият начин, по който го прави
днес Краси..............
Липсваш ми Марк
върни се отново при мама мило детенце.......очаквам те скоро
толкова топли чувства изпитвам когато го гледам но също така и мъничко тъга...........
Ако моето момченце беше при мен сега можеше да ми гука и да ми се усмихва по същият начин, по който го прави
днес Краси..............
Липсваш ми Марк
върни се отново при мама мило детенце.......очаквам те скоро
·А дали моят Марк е вече заедно с дядо си..............
толкова много ми липсвате...........
толкова много ми липсвате...........
за твоето малко ангелче за татко ти
Ичони, много съжалявам за загубата ти... Знам, че никога вече няма да е същото и винаги ще има тъга и тежък спомен в душата ти по изгубените любими хора, но надявам се скоро да се почувстваш по - спокойна! това, което бих ти казала, е КУРАЖ и БЪДИ СИЛНА! ВЯРВАМ, ЧЕ марк и татко ти СА ЗАЕДНО И СЕГА СА С ТЕБ, А ТЕ НЕ БИХА ИСКАЛИ ДА ИМА СЪЛЗИ В ОЧИТЕ ТИ! Вярвам, че някой ден Марк отново ще дойде при теб, вярвам че нашите малки ангелчета ще се върнат!