Здравейте,
мислех си че едва ли ще се случи и аз да пиша като гост във форума, но честно казано ми е неудобно от това, за което искам да ви споделя и да потърся съвет:
Искам да попитам аз ли съм много взискателна или това поведение е нормално за повечето мъже/бащи??? -
Имаме дете на почти 1годинка.Аз естествено съм си вкъщи да си я гледам и в по-голямата част от времето съм сама - едната баба е в друг град, а другата не е добре със здравето - идва веднъж на 1-2 седмици за по час-два.Не се оплаквам, даже се радвам, че по този начин никой не се намесва в отглеждането и възпитанието на детето, но пък и нали се сещате, че поради тази причина изключително рядко - само някоя събота или неделя, когато мъжът ми си е вкъщи мога да излезна без детето и то за час да напазарувам напр., досега откакто се е родила бебка не съм излизала с приятелки, защото отнема повече време(такива от квартала нямам) пък и нали уж събота и неделя да излизаме на разходка заедно тримата...
В работните дни мъжът ми излиза сутрин и се прибира 19.30-20.00, наистина много работи(даже доста често казва, че не бил ял цял ден,защото нямало кога) и съответно вечер е страшно изморен и единственото, за което "събира сили" е да изкъпем детето, даже обикновено не се и сеща да си поиграе малко с нея след като се е прибрал от работа, трябва аз да го помоля да остане при нея, за да свърша нещо напр.,но често казва, че е много изморен- отива в другата стая и зяпа телевизора или компа(и уж е много изморен, а често аз си лягам преди него,а той остава до 12.30-1.00) това се отнася и за почивните дни.Е, отвреме-навреме му идва вдъхновението да й се порадва за около час и това е, през цялото останало време трябва да го моля да остава при нея и даже понякога роптае,-"защо не съм си била вършила нещата докато бебка спяла",само като се усети че вече прекалява си мълчи.
Вярно, че той ходи на работа и работата му е доста натоварена, а аз си стоя вкъщи, и вярно че бебка не се буди много често през нощта, а сутрин чак към 8.00-8.30,т.е. горе-долу се насивам,но така или иначе досега нито една сурнин не е решил да стане той да я нарани,а аз един път да поспя до по-късно,(става въпрос за почивните му дни), даже тогава си спи до обяд...Просто като цяло има една такава представа, че аз като че ли по цял ден нищо не правя и съотвено нямам и нужда от малко почивка или помощ... искам само да вметна, че от домакинските задължения той не върши почти нищо,само понякога си подрежда дрехите или пак когато има вдъхновение, но рядко може да поразчисти това или онова...
Това положение все повече започва да ми тежи... незнам това нормало поведение ли е за един много работещ мъж???
мислех си че едва ли ще се случи и аз да пиша като гост във форума, но честно казано ми е неудобно от това, за което искам да ви споделя и да потърся съвет:
Искам да попитам аз ли съм много взискателна или това поведение е нормално за повечето мъже/бащи??? -
Имаме дете на почти 1годинка.Аз естествено съм си вкъщи да си я гледам и в по-голямата част от времето съм сама - едната баба е в друг град, а другата не е добре със здравето - идва веднъж на 1-2 седмици за по час-два.Не се оплаквам, даже се радвам, че по този начин никой не се намесва в отглеждането и възпитанието на детето, но пък и нали се сещате, че поради тази причина изключително рядко - само някоя събота или неделя, когато мъжът ми си е вкъщи мога да излезна без детето и то за час да напазарувам напр., досега откакто се е родила бебка не съм излизала с приятелки, защото отнема повече време(такива от квартала нямам) пък и нали уж събота и неделя да излизаме на разходка заедно тримата...
В работните дни мъжът ми излиза сутрин и се прибира 19.30-20.00, наистина много работи(даже доста често казва, че не бил ял цял ден,защото нямало кога) и съответно вечер е страшно изморен и единственото, за което "събира сили" е да изкъпем детето, даже обикновено не се и сеща да си поиграе малко с нея след като се е прибрал от работа, трябва аз да го помоля да остане при нея, за да свърша нещо напр.,но често казва, че е много изморен- отива в другата стая и зяпа телевизора или компа(и уж е много изморен, а често аз си лягам преди него,а той остава до 12.30-1.00) това се отнася и за почивните дни.Е, отвреме-навреме му идва вдъхновението да й се порадва за около час и това е, през цялото останало време трябва да го моля да остава при нея и даже понякога роптае,-"защо не съм си била вършила нещата докато бебка спяла",само като се усети че вече прекалява си мълчи.
Вярно, че той ходи на работа и работата му е доста натоварена, а аз си стоя вкъщи, и вярно че бебка не се буди много често през нощта, а сутрин чак към 8.00-8.30,т.е. горе-долу се насивам,но така или иначе досега нито една сурнин не е решил да стане той да я нарани,а аз един път да поспя до по-късно,(става въпрос за почивните му дни), даже тогава си спи до обяд...Просто като цяло има една такава представа, че аз като че ли по цял ден нищо не правя и съотвено нямам и нужда от малко почивка или помощ... искам само да вметна, че от домакинските задължения той не върши почти нищо,само понякога си подрежда дрехите или пак когато има вдъхновение, но рядко може да поразчисти това или онова...
Това положение все повече започва да ми тежи... незнам това нормало поведение ли е за един много работещ мъж???
След тази случка той вземаше повече участие в отглеждането на детето
Не е луд тоя дето яде баницата, а този, дето му я дава 
А не може така...трябва взаимност във всичко, особено в задълженията. Стегни го малко в кръста, защото ще ти се качи на главата. 
и двамата с мъжа ми работим по 10-12 часа на ден, понякога и събота и неделя, но не сме си зарязали нито детето, нито къщата, нито отношенията м/у нас. Уточнявам, баби няма около нас, нямаме детегледачка, нямаме чистачка, нямаме нищо ...