не знам дали тук е мястото на темата ми - нито имам дом и семейство, нито съм майка, нито има перспектива скоро да бъда, но често ви чета и ми харесва начина по който си давате кураж и имате положителна настройка към живота. А аз се чувствам тъжна и самотна, на 27 години, с добра работа, собствено жилище и автомобил и според думите на хората хубава. Но вечерите със сълзи на очите- за непрежалена отминала любов, за страх от самотата, за това че съм си внушила че всичко вече е свършило, че живота минава покрай мен, че всички създават семейства и деца а аз съм само зрител. Имам връзка от 2 години, но непълноценна, разбрах и простих изневяра, която е продължила година, само заради този страх от бъдеща самота. Моя човек е муфтаджия и използвач - осъзнавам го идеално, усещам когато ме манипулира било психически било финансово, но преглъщам пак заради този пуст страх. Ходих на психоаналитик и жената само ми повтаряше каква съм хубава не е редно да мисля така, изписа ми антидепресанти и ме изпрати да си ходя, но от това не се почувствах по-добре. Може би тук някой ще ми даде кураж, че и аз мога да бъда щастлива. Благодаря ви