Бихте ли сключили брак повторно

Ей това е жена с опит, за такава искам да се оженя.
Жалко , че вече е заета , и ще се жени. 

Като сте го подкарали на сентенции за брака,ето ви още една,не толкова възвишена:
"Брака е като една каца с лайна върху които има три пръста мед.Като изядете меда,остават лайната."

Би ли поуточнила за тези като мен дето дори веднъж не са се престрашили да прекрачат прага  Какви са причините да те накарат да се омъжиш? Защо продължаваш да се жениш? Не може ли просто съжителство?
Не се убиждай, само любопитствам 

По въпроса за смисъла на брака изобщо - без значение първи, втори или нанайсти, смятам че всичко се крие в стремежа към простичко човешко щастие... И за да онагледя какво имам предивд ще ви разкажа две истории на хора, които са били част от живота ми от раждането ми до смъртта им преди 3-4 години ---> това са братът и сестрата на майка ми:

Леля ми, значи, се е омъжила за чичо ми преди да е имала навършени 17г. От тогава та до смъртта й не са се разделяли, макар животът да им е поднасял доста сериозни изпитания... При това те не само са останали един до друг в продължение на близо 60 години, а чиченцето ми трепереше над леля като гълъб над гълъбица - гледаше да угоди на всяко нейно желание /пък тя не беше лесна и с гръцката си жилка на моменти го правеше на  "Митко-китката" /... Примерно той можеше да яде хляб и кренвирш, но на нея винаги купуваше филенца, луканки и прочие луксове  /схванахте ми мисълта/... - при това говоря за "татово време", когато тия храни бяха дефицитни и ги пускаха по празниците и за да се докопаш до тях трябваше да висиш по опашки колкото едно село.     Ще кажете кво е това щастие като тя го е юркала като за световно и че той просто е бил един мъж под чехъл - Да, ама не!!! Щото между тях наистина се усещаше силната привързаност и мога да ви кажа, че когато тя почина, чиченцето ми просто рухна и милият вече не е същият човек.    Леля ми умря, като до сетния си дъх имаше до себе си човека, когото цял живот е обичала.

Вуйчо ми е нещо като "Дон Жуан в социалистическия реализъм"   Женил се е 5 пъти /поне на мен толкова са ми известни / и има 4 деца - две от първия си брак и по 1 от втория и третия. Доколкото майка ми ми е обяснявала мотива му за тези многобройни бракове, той просто е искал да постъпва достойно, озаконявайки съжителството си с всяка една от жените му, като по този начин е един вид е опазвал честта им /сещате се за едновремешните порядки/. Та човекът просто е искал да постъпва благородно и с уважение към партньорките си. Абсурдното беше, че ме караше на всяка нова да й викам "вуйно" ..., а  аз си обичах и чувствах като такава първата му жена. Както и да е, последната му съпруга беше 50 и кусур годишна мома и бракът им изтрая цели 15 години /нещо рекордно за вученцето ми /, а смешното е, че той я ревнуваше като за световно сякаш е Анджелина Джоли сред бабките и си се обичаха...          И вуйчо ми  умря, имайки до сетния си дъх до себе си жената, която беше обичал. 

Та надявам се разбирате какво имах предвид под "простичкото човешко щастие"...

"Бракът е най-малката клетка на обществото" е правилния цитат. Идеята не е клетка като "затвор", а клетка като "основна градивна част на всеки организъм". Разбира се всеки има право да чете и да вижда в текста това, което на него му е изгодно.

Аз познавам достатъчно щастливи семейства и се увеличават. Поне в моя приятелски кръг, щастливите семейства са повече от щастливите съжителства.

Именно в това е личната ми дилема...........Защо?
[/quote]
е как що?????????
нали се подписах веднъж .. така се прекарах че нямаше накъде. не иска човека пак бе - какво толкова странно има, тоя филм го е гледал.
както ти имаш право да искаш да се жениш, така той има право да не иска 

хехе, не се обиждам толкова лесно.
ами положението е следното. само първият ми брак беше по желание. тоест, почти, защото за една бройка не щипнах от гражданското ама бях дала дума, та се наложи да я сдържа. мъжът ми беше много свестен човек, и до ден днешен сме добри приятели. просто не бяхме подходящи един за друг. сега сме, ама минало............поне едно хубаво приятелство ни остана.
живея от 20 години в чужбина. втория път също се налагаше, иначе престой само със съжителство нямаше как да стане. иначе обич беше голяма. и пак сме приятели.
третия дойде при мен. пак същия проблем. престой, право на работа.............наложи се да се оженим, обаче пък той реши, че е хванал късмета за шлифера, та се пооака. замина си - не сме приятели. не обичам да си другарувам с крадливи хора и лъжци.
със сегашния ми партньор сме от 5 години заедно. имаме дете, осиновено само от мен.
заради сигурността на детето, ако един ден на мен ми се случи нещо, заради правото на работа на половинката ми, се налага да се оженим. естествено, още се колебая и търся други алтернативи.
един брак за мен не е скрепяване на чувства, а на интереси. ако е от положително значение, ако се пестят данъци, ако това е добре за децата - ок. един брак няма да направи мъжът ми повече мой мъж или повече баща на детето, от това, което е.
на моята възраст, макар и непоправим романтик, знам че реалността не е розова с панделчици. завиждам на хора, които се обичат и скрепяват обичта си с брак, замо че за мен това вече е неприемлива опция, защото по много интересен начин  променя психиката, ако хората не мислят трезво. после разводи, бразилски трагедии и пернишки сапунки.

та, затова пак ще се женя. с един брачен договор отношенията са изяснени. няма - дай си ми вазата от мама,на ти си ползваните чорапи. поне един развод е безболезнен от гледна точка на материални скандали, които в повечето случаи са дребнави, заради наранено его.
една раздяла би ме притеснила психически. един развод - не. за мен той е техническа подробност, както и бракът.

инкел, дай оферта решила съм да подам до митрополията молба да ми разрешат многоженство. имам даже и набелязан втори съпруг. от ластиче и дъвка прави компютър, от лагер и гаечен ключ - пералня. не е за изпускане, а ако не го взема и него, може да ми го грабне някоя, щото приятел, приятел, ама хормоните не прощават. пък и той си пада влюбчив.
та, ако и ти можеш примерно да ремонтираш неща, не гледаш футбол и се разбираш с другите двама, ще взема и теб. естествено, с жената и децата. много обичам деца вие ще си седите по мъжки, ние ще си гледаме децата и така.............


а правилният цитат е  семейството е основна клетка на обществото

matakosmata при така изложените обстоятелства... и аз бих сключила много бракове 
Много се замислях дали да направя това за което ти споменаваш ама ме е шубе, знам ли... Сега обаче като те гледам тебе....

кое да направиш, да се ожениш няколко пъти ли. давай, ще си основем клуб.
женене - да, ама само с брачен договор. нивгаш вече без.
инак, може да си вземеш адвокат, дето всеки развод да ти движи. аз си имам преди третия брак и след втория развод му викам, ето, запознайте се с мъжът, с когото един ден ще ме развеждате. пък то взе, че истина излезе
разделите ми действат ужасно. умирам по малко. винаги имам дълги връзки. две по 10 години, последната беше само три, та не беше толкова ужасно. за мен и без брак ангажимента и обвързването са завинаги, само дето човек предполага, господ разполага.
важното е, след един неуспешен брак или неуспешна дълготрайна връзка човек да запази достойството си и да преработи болката колкото се може по-бързо, за да има после добри отношения с бившия партньор. особено ако има деца. смисъл от войни няма.

НИКОГА!!!  При каквито и да е обстоятелства!!! После (освен разочарованието) си чукай главата с развод, документи и районни съдий!!! 

Оф,това звучи много добре,харесва ми идеята.Ама не е ли малко кофти някак си,когато този,който те обича ти е поднесъл пръстени,цветя,молби за брак......всичко е романтика,ти хвърчиш ,дето се вика.И в един момент "пльосссссссс" като студен душ отгоре му - му заявяваш,че държиш обезателно на брачен договор.Ако ще! Кат не ще.....
Не е ли доста материалистично,сметкаджийско и не би ли развалило това цялата идилия?

пльоса е преди това. после следва мъррррррррррррррррр брачен договор се подписва преди всички романтики.
аз няма да лобийствам за договора, ама лично мое мнение е, че който мъж се навие на него, после става стабилен съпруг.
привърженик съм на брачен договор, който уточнява обезпечението при изневяра
ако кръшне, и може да се докаже.
по 100 лева на ден. за цялото време от момента след подписа.
естествено, сумата е съобразена с родните стандарти.

Ама това и за двете страни ли важи ?

mataдруг път по други поводи, в други теми  сам те чела.
Глупак или недорасъл е този, който би те изпуснал. Не се срещат често интелигентни жени. Аз лично в този форум тук видях такива на куп, което ми е безкрайно приятно (да общувам с умни хора). Доста ми отвориха очите пишещите тук, та влязох някак си в равновесие със себе си, за което ви благодаря, девойки!
Дъщеря ти, Мата, е прекрасна малка пиратка, а и с мажа ти си отивате като чер пипер и сол, като взаимно излъчване и допълване. малко тъпо се изразих, ама някак си просто сте трима намерили се.
възхищавам се на това, което вършиш! не съм сигурна дали бих могла.

канадианмам, донт се шашкай. всеки е това, което иска да бъде. и не ме разревавай по  никое време
не съм интелегентна, просто съм на 45. за умност пък хич да не говорим. мъж ми е наистина късметлия. ако не бях аз, щеше да живее и умре на спокойствие.
права си. май се намерихме.
инкел, естествено, че не. само за жената важи. ако тя е потърпевша.
еманципация и равноправие.
хау.
бракът, деца, е хубаво нещо.
за протокола, да, бих.