Направо е ад. Моят мъж не е от Европа. Бедна ми беше фантазията до какви граници трябва да стигнем за да му издадем карта.
Две години и половина ходене по мъките....То ни проверяваха брака,ма дали аджебЪ не сме се оженили заради това,че той да получи бг гражданство!
В една малка стаичка еднакви въпроси на него и на мен...ма колко човека имало на стватбата,ма дали ми е било платено ....ама колко пари съм взела от този брак ,ама на коя дата,коя година,къде кои са били хората присъствали на сватбата...а сега къде живеем,къв е апартамента,колко стаи,ама той при мен ли живее...п*ки майни....пълна лудница....На втората 'проверка' на брака ни,като се появих с тумбак пет минути преди мен и спряха с разпитите!
Бяха ни предупредили,че ще ни питат какъв цвят е четката за зъби на партньора(мъжа ми не си знае неговата,камо ли моята )....
Отделно,колко пъти звъня полицията на вратата и на телефона ми да проверява дали въпросната персона живее все още с мен!Ама колко часа се прибира от работа....
Накрая казах на мъжа ми,че ако съм знаела какъв ад ме очаква нямаше да се омъжа за него а щях да си взема едно българче юначе!А той...
Поне не усетихме как минаха три години!
То нямаше нужда аз да го преследвам и да му звъня да питам къде е....полицията свърши тази работа!
ЗабраЙх да ги черпавам!
Минаха три години....и мирясаха...вече не ни закачат!
Щерките ми само да съм ги чула,че излизат с чужденец....ще ги !