На мен лично никак не ми бяха полезни. А и имах чувството, че спираха дишанито на детето ми в областта на гърдите. Той просто се увисваше на тях и вместо да върви, аз го носех като чанта с дръжки.
- Публикувана: 28 май 2008, 13:20 ч.
- Последно мнение: 11 юни 2008, 14:23 ч.
Тиранти за прохождане
Ползвах ги, когато детето беше почти проходило. Просто ме заболяваше кръстът да съм наведена над него и да го държа за ръчички. Но не мисля, че спомогнаха за по-бързо прохождане. Бяха облекчение единствено за мен.
И аз така.
Никое съществоне прохожда в паяк, с каишки и всякакви други търговски измишльотини. Детето прохожда щом е готово за това. Вашата задача е да не го ограничавате - достатъчно пространство и диван по който може да ходи са напълно достатъчни. Когато бяхме навън аз постилах на дъщеря ми един шарен чаршаф пред някоя пейка и тя се придържаше по нея, пристъпвайки (на 8 мес.), когато се умореше си сядаше и си играеше. След 7мия месец не съм я държала в кошарата - винаги е била на килима, дръпнахме масата, за да има повече място. Почти не съм я държала за ръка - това още повече стимулира желанието за самостоятелност.
Но всеки сам си преценява.
Но всеки сам си преценява.
