Агресия на работното място и не само на него

  Да не би да си обидила вокалът на любимата й /boy/банда?
Поне извинение имаше ли?

  Имам въпрос :Холандското средно училище в Холандия ли се намира , или е такова , но в България?

Имала съм.   Реагирах така, че правих магистратура след време на тази тема, която защитих с отличен и сега развивам докторат. Смятай колко хляб има в това  

Калинке, какъвто и съвет да ти дадем няма да бъде много адекватен, предвид това, че става дума за чужбинско у-ще. Единственото за което се сещам, е да настояваш девойката да се срещне с училищния психолог, ако не е направено.

Е, биха могли и да те убият. Така че
си плюй в пазвата и се радвай, че с
този стол само са те постреснали. На
твое място бих се оглеждала за друго.
Учителската е от вредните професии.

Що се отнася до реакциите на шефовете,
считам ги за напълно адекватни, тъй като
действието се намира в културна държава.
Нормално е да ви приканят да си стиснете
ръцете, па да изпушите някоя лула на мира.

Що се отнася до моите местоработи, не съм
наблюдавала, нито пък участвала в агресия.

Единственото, което мога да те посъветвам, е - не трябва да проявяваш страх. Или по никакъв начин не трябва да знаят учениците, че изпитваш подобни чувства. Не се огъвай! Налагай авторитета си безкомпромисно, съобразявайки се с гадните и тъпи изисквания към учителите... В U.K. ситуацията е същата. Едни същества с различен цвят на кожата, могат да докарат почти всеки човек до инфаркт.
Само да не ме обвинят в расизъм...

В нашите училища за съжаление ежедневно има такива ситуации. Както е "модерно" напоследък те се заснемат с gsm и след това записът се излъчва по телевизията. Спомнете си как наскоро ученици биха учителката си по английски в час и след това родителите им заявиха, че техните добри деца не са способни да направят това и ще си наемат адвокати.

Случвало се е. Зависи от агресията, зависи и от ситуацията, в моите случаи или съм реагирала с чувство за хумор или просто съм си обирала крушите.

Физическа агресия не, не и на работа. Но на улицата да. Стъписвам се Недоумявам откъде толкова злоба у едно малко дете примерно Чудя се що за нещастен човек израства от един толкова гневен мъник Като цяло - тъпо ми става. Не умея да реагирам подобаващо, защото подобно поведение ми е нетипично, не съм имала контакти с такава среда, не знам как да се държа

Като човек съм имала в работата си подобни моменти.Реагирала съм според усета си,и за щастие явно имам такъв,всичко се е разминавало,и дори са ме уважавали след това.

Но твоята професия е съвсем друго нещо,ти си педагог,а и подсъдим в случай че реагираш както аз в някои моменти...За това Лиска е права,търси нещо друго!Когато останем без учители,може би цялото ни общество ще намери воля,да се справи с децата си.Или казано по друг начин,ще намери време и за тях!!!

Хубавото е, ако можеш да реагираш. В моят случай да отбиеш удар със сарказъм, ирония или нещо друго...Само дето не съм такава.  Та, ако има идеи как да се науча да бъда такава, ще съм благодарна.

Историята се развива не в България.
Лиске, причината девойката да реагира така е тъкмо, защото ръководството ни принуждава да си стискаме ръцете и "винаги да обсъдим нещата". Какво да й обсъждам на едно асоциално същество? Тя ме нарича к...., а аз да й дам шанс като й пиша добра оценка. ( причината беше, че след няколко напомняния, че ще има тест и да мълчи, тя продължи, аз я помолих да си вземе теста и да го прави в друга стая, а тя отказа, защото нямаше как да преписва и тогава й предложих друга алтернатива, която не й хареса).  И ръце да си стискам! Толкова пъти го правих, защото това поколение е разглезено до немай къде. Всичко се прави за тях.

Ама и един друг елемент при наличието на агресия ме изумява ( сигурно, защото аз не съм такава). Как реално виждащите нещата личности се покриват и нищо не казват, а кликата на агресора набира мощ. Абе, защо е такова страхливо същество човекът? Ако има повече отпор, може пък агресията да намалее.....

Извинения още не съм получила, но искам и родителите й да са там ( жалко, че са свестни хора). Толкова им е трудно на тези девойки да се извиняват, че искам да почувства как се прави пред родителите. Пред мен само ще стиска устни, навлажни очи, пророни нещо през зъби и ще си замине. А иначе пред родителите й по-дълго ще я държи.....

Интересно ми е да ви чета, когато описвате и други професии, където има агресия....или ваши лични преживявания.   

И тя е с различен цвят на кожата.  Родителите й са я измъкнали с пот и работа от джунглата, а тя се държи като в джунгла. 

...на едно мое работно място...шефа крещеше истерично, всяваше смут, псуваше ... има и още , но няма да продължавам. В един миг ми писна... отидох при него и му казах, че ако продължава да ми надува главата с ненормалното си поведение - ще го пребия и после ще му бръкна в очите!
Уволниха ме!

Имаш два хода, преди да се хванете за косите:
а/санкционираш на момента по устав /преписва? - слаба оценка и толкова/. Без да обясняваш, без да увърташ, без да даваш повод да спори и т.н. щуротии;
б/оставяш да препише и после вариант а/.

Тези два подхода трябва да са ти норма на поведение, за да са наясно учениците още в началото за какво става дума. Всяка възпитателна мярка, използвана половинчато, е неефективна.

Ако едно дете, пък било то и 15годишно негро ти се хвърли да те бие, значи не ставаш за тази професия и нямаш работа в класната стая. Съвет.

  Учителската професия е изключително тежка. Говоря от опит. Ти поне имаш шанса да я практикуваш в т.нар. "бяла"държава.
  Никога не влизай в конфликт с децата. Те трябва да ти имат пълно доверие независимо от цвета на кожата. Детето се намира в трудна възраст , с което не искам да го оправдавам, но ти си човекът ,който трябва да намери подход и да влезе под кожата . Успееш ли да им спечелиш доверието проблемите се свеждат до минимум. За това обаче е необходима принципност , строгост ,но и добро отношение. Изискай да ти се извини на предстоящата среща , но така да го направи ,че да си осъзнае грешката. Успех!

е как от къде се появява. чети другата тема "как да спасим детето си!" ...

В Реала / от личен опит/ - след вариант а/ идва някой от родителите на детето в училище, оплаква се на директора и понеже "парите следват детето" и не бива да има недоволни родители и деца, те принуждават да се извиниш на семейството и да "видиш какво ще направиш с тази оценка" - почти цитат.
Вариант б/ се прилага редовно, но без да е последван от а/.

По темата- ежедневно. Не искам да коментирам. Скоро в училищата ще останат само безхаберни гьонове - нямам предвид децата,а учителите.

Офтопик - по повод т. нар "външно оценяване" - ами високи ще са резултатите. И как няма, като учителите масово дават по едно рамо на незнаещите. Защо го правят ли - защото бюджетът на у-щето и собствените им заплати зависят от това. И децата го знаят. И много интелигентно се възползват от това. Аналогична с ситуацията и с поведението им.

Айви, щом са такива правилата в училище - действаш по правилата.
Щом се разрешава преписването, значи се преписва и толкова.
Щом разрешават на децата да бият учителите - стоиш и те бият.
Ти си си преценила, че искаш това да работиш, вината е изцяло твоя.
От опит - колкото и да е лежерен един училищен правилник, на децата може да се внуши респект. Предполагам, че го знаеш и това. Има учители и учители.
При едните преписваш, при другите - не.

Не е 'негро". Ще ми е интересно да разясниш останалата част. Тази агресия тя не проявява само срещу учители, а родители, съученици, приятели и т.н. Редовно е със синини, защото се бие. преди няколко месеца беше смляла едно момче от бой.

В днешно време не е само въпрос дали ставаш или не ставаш за дадена професия. В подобен случай има отговорни лица, които би трябвало да вземат адекватно отношение, а не едностранчиво. Но не го правят, защото както в България, така и тук, бройката е важна. Парите. А и " Правата на децата." Преди малко четох статута на тези от нашите училища: винаги имат право да обжалват и оплакват. Затова 15-годишни младежи се правят на царе, знаейки, че няма последствия ( Много типично за нейният клас и всички класове от вида  техникуми ).

Вината???
Що за изказване?

Това съм го пропуснала. Вина? Да искаш да образоваш деца, да им даваш шанс да се развиват, да искаш най -доброто за тях и след това да се чувствам виновна, че искам това. Може би, трябва родители, институции и обществата като цяло би трябвало да се почувстват малко виновни, че не могат да се справят с агресията сред младото поколение.

Сигурно и докторите, медицинските сестри, таксиметровите шофьори, продавачи и т.н. също имат вина, че работят това и агресия има и към тях?

хатшепсут, ти какво работиш?

Абслютно съм съгласна с казаното!!!
Явно си неконсеквентна и мекушава.
Явно точно затова децата нямат респект!

Лиске, в тима на гимназиалните класове, където не са мекушави и са супер постоянни по отношение на коригиране на поведението, от септември месец имат  принудителни посещения от едни и същи личности. Поведението им не се е променило и на нота след 9 месеца усилия на цял тим (15 човека)

И пуснах тази тема не, за да правите изводи за мен ( във всяка една тема се стига до подобен момент) , а за споделяне дали сте подложени на агресия, как се справяте и въобще какво мислите за агресията като цяло на работното място.
Моля, придържайте се към темата!

Не подскачайте, момичета!
Всичко, което сте написали е така, но това не оневинява Калинка, че е допуснала да й се хвърли ученичка да я бие. Аз пет години работих с най-трудните случаи в едно квартално варненско училище, вярвайте ми видяла съм много неща.
Говоря остро, говоря за "вина", защото учителят като затвори след себе си вратата на класната стая трябва да бъде вся и всьо за своите ученици, а не обект за набези и пререкания. А това се постига с твърдо, но добронамерено, ведро настроение, с тъпрение и индивидуален подход. Това не са общи приказки, а ключ за разбиране на взаимоотношенията учител-ученик. Учителстването не е за всеки.

В момента работя на друго място, където също има предспоставки за конфликти, но правилника на работното ми място е основата на отличните ми взаимоотношения с околните. Няма "тън", няма "мън".

Не смятам за необходимо да се засягаш.
В осми клас имахме учителка, която, като
влезеше при нас, зяпвахме в захлас и не
си позволявахме да шумнем до звънеца!
Жената ни грабваше! Имахме респект!
Мърдаше мозъците ни и душите ни.

В девети клас дойде едно смачкано създание,
което будеше само съжаление у нас, никой не
се вълнуваше нито от него, нито от предмета.
Създанието се оплакваше от нас по родителски
срещи. Невъзпитани сме били, агресивни, лоши.

Говорим за талант, ерудиция, професионализъм.
И за липсата им. Въпреки желанието.

Така е, Лиске. Права си. Но има деца (хора), които не се влияят от нищо. Може да е от глупост, може да е от мързел, но може и да са сериозни проблеми (ако щеш физиологични, ако щеш семейни някакви). Може би в класа ви е имало един такъв тип, който и най-страхотната преподавателка не е успяла да омагьоса. 
П.П.Сетих се за такъв "агресор". Още недоумявам какво му имаше на този човек. Не си беше свършил работата и отначало се опиташе да шикалкави, после започна да извърта, после побесня и се развика, накрая истеризира, крещя, че и с бой заплашва (не мен, все пак, но бях свидетел). Голям мъж, образован уж, специалист уж, с жена и дете (които го гледаха в този момент).
А когато агресорът е пубертет, леле мале. Какво ли чудо ще е? 

Напълно съм съгласна с това.

Лиске, оставам с впечатлението, че ти извиняваш подобен род агресия в училищата, прехвърляйки вината изцяло на отсрещната страна.
Нашето ученическо време няма нищо общо със сегашното ( а и ти си с няколко години по-голяма от мен). Имало е форма на агресия, но не в тази форма и мощ.

Абсолютно е възможно да има такива деца.
Един от моите съученици беше откровено
дързък с втората ни учителка, докато при
първата се проявяваше дори като отличник!
Има учители-магьосници, които просто умеят
да овладяват каквато и да е ситуация. Малко са.
Ако трябваше да ставам учителка, едва ли бих
била една от тях. Дано овладееш ситуацията!

За мен това са "рисковете на професията". Във всяка една ги има.

сбъркан подход. системата трябва да е такава, че дори преподавателя да не "магьосник" учебния процес да върви и да има дисциплина ...

Много ми е мъчно, че през целия си живот не попаднах поне на един учител-магьосник. А съм учила в четири училища (някои от които "елитни"). Нито в СУ, в НБУ да не говорим, не срещнах аз магьосник.
П.П. Пардон, това е извън темата. Реших да се оплача. 

                     Имахме учител с лабилно психическо състояние. Като хвърли стъклена бутилка от Кола сред учениците и приковаваше всички погледи... Ех, времена, ех нрави...
                     Сега на работа е по-добре, но...

Хи хи, това ако го направя и веднага ще отидат да се оплакват, че ги тероря. 

Не може да няма във форум от 83 000 потребители и други изпитали, справили се, не справили с форма на агресия? 

Работя с малки, при тях нещата стоят по друг начин, но пък бързо усвояват "правилата" като се поусетят . Но цитираният пример действително е "от личен опит", т.е в моето у-ще. А учителката, при която се случи е наистина уважавана и ерудирана дама. За съжаление случаят не е единичен и вече не звучи фрапиращо, освен може би за външните за системата хора.
И като я подхванахме- има директори и директори. Ама и в тях не е целия кабает. Но ако продължа ще отидем към "стратегията за развитие на у-щното образование" и съвсем ще оспамя темата. А рибата нали знаеш откъде се вмирисва.
Сега се върнах назад и видях, че имаш опит. Ако беше останала в системата, щеше да установиш, че през последните 5 години проблемите ескалират и се задълбочават. И децата, с които са били "срещите" ти , стават все повече и увличат последователи. Вероятно имаш отговор на въпроса "защо".

Не съм съгласна, че учителя има вина за поведението на ученика. Всичко, абсолютно всичко идва от родителите и околната среда. Проблемите, с които детето не може да се справи ги изкарва навън по начин, който му е познат, тоест както се справят с проблемите си родителите му и приятелите.
Често съм попадала на агресивно поведение. Особено не мога да повярвам какво ново поколение от деца се развива... Ние не бяхме такива - имахме респект към много неща. Сега всеки мисли, че може да прави каквото си иска, БЕЗ да се съобразява с другите. Има пълна свободия.
Според мен просто няма ефективна контролираща система. Когато всички знаем, че при дадено поведение ще бъдем наказани, едва ли ще се стремим към наказанието.

    Абсолютно съм съгласна с теб. В почти всяка една професия има две страни, които би трябвало да трябвало да имат даден нормален код на поведение и уважение, а не само едната страна да бъде отговорна.

Мисля, че е напълно възможно някой да се стреми към наказание и да го търси. Контролът не е панацея и не бих разчитала на него като средство за овладяване на дадено поведение.

Не съм толерантна към агресията при зрели и формирани личности, но при деца е съвсем различно. Винаги съм смятала, че за агресията и нейната проява има причина. В конкретния случай бих работила и за това да разбера как се чувства момичето и как нашата комуникация да е функционална и в полза и на двете ни.