Чужбинските мами по-качествено ли затъпяват от нас в Бг?

Ама не го ли е обичала? Как така може на майка да й е скучно с бебето й!? Службите знаят ли?
А Наши деца?

Слагам пуканките в микровелето и сядам до авторката на темата 

Лично усещане 

и аз така

Обича си я, кърми, носи в слинг, възпитава в стил ЕБХ, но просто жената си има нужда от екшън и много хора около нея, а не цял ден да се занимава с бебата и домакинството, докато се прибере таткото. "Наши деца" едва ли ги засяга, майката не е българка, та да се вълнуват за нея  

и аз съм така.Намерих душевния си мир и никак не мисля,че ако работя ще поумнея

малко крайно звучи - всеки си има собствено идея как ще си прекара живота с или без бебе. Например за мен майчинство три години (или доживотно професия домакиня) е непонятно, но уважавам правото на избор на майките, решили да го направят.

аз се върнах на работа, когато синът ми беше на около 7 месеца - отначало можех да си работя откъщи, от 4 месеца съм на пълен работен ден. Не съм се върнала на работа от финансови мотиви - връщаше ми се, харесва ми това което правя, макар и животът с бебе и фул тайм джоб да не е толкова безгрижен  . Не мисля, че по-малко обичам сина си. За мненията на другите по въпроса (било в БГ или тук) не се кахъря.

По темата - не ми остана време да затъпея: преди официално (от къщи) да се върна на работа, довършвах проекти. Паралелно с всичко ми виси и дисертация за довършване. Винаги много дини под малко мишници. По градинки съм ходила и ходя чат-пат, ама не мога да си представя това + поддържане на домакинство, лична фасада и пазаруване като начин на живот. А май доста италианки го практикуват и то съвсем здравословно 

Малко оф: Честно казано не съм от хората, които непременно трябва да работят, за да са удовлетворени от живота. Мога и без нея. Обаче ( !!) въпроса за пенсията винаги изниква. Ако не работиш и не ти върви пенсия, какво ще правиш тогава.
  Въпрос към тези, които не работите: замисляли ли сте се и как ще решите този въпрос?

Хи4 не съм го мислила, добре 4е ме подсвети. Брях, виж колко съм zатъпяла 

Раzбира се, 4е съм го мислила, и си правих сметките. Все пак има на4ини да се осигуряваШ (не говоря само zа zастраховки), дори иzкарваШ по добър ресултат отколкото с държавната пенсия.

И на мен не ми трябва и липсва кариера, макар 4е имах добра работа с 4удесни перспективи. Ли4но zа мен оба4е не е приоритет. И сега ако по4на да работя, няма да имаме пове4е пари. Та zа какво?

Аз не работя,гледам си детето у дома.В никакъв случай не се чувствам затъпяла.Никога не ми е скучно.Харесва ми да си играя с хлапето, а откакто проходи няма как да скучая....

П.С.Откакто станах майка научих един съвсем непознат език на много добро ниво,посетих няколко невероятни концерта и театрални постановки,прочетох много книги,за които преди не ми достигаше времето,завърших два курса,кандидатствах в Университет и скоро започвам да уча.Със съдедките никога не съм пила кафе,дори не ги познавам добре-нямам време.
Обаче през цялото това време съм имала всеки ден незабравими мигове с детето си.Надявам се и то с мен:)Всеки ден си играем заедно,ходим на разходки,на гимнастика, на пазар,на гости,на музикален урок.....кога да затъпея,че не разбрах?

Всички скочиха срещу авторката на темата или по точно идеята че се затьпява. Аз разбирам какво има предвид. Доста жени като родят попадат в един омагьосьн крьг на детеотглеждането, всичко се вьрти около малкото човече. Особено пьрвата година, живота може да бьде доста еднообразен, нямаш го стреса от ходене на работа и в този смьсьл си психически много по спокен, но дните се вьртят в сьщата последователност и не се случват много интересни неща. Познанствата се променят, много пьти компанията е майки с други деца и преобладаваща тема е развитието на децата. Спомням си че вечно се обсьждаше как бебето расте и дали минава през етапите на развитие- ядене, лазене, ходене т.н. Както казах живота е по-спокен, но и много по- еднообразен, горе доло знаеш как ще ти мине деня- ставане, хранене, игра, следобен сьн на бебето, през което време майката гледа да сготви или да подремне, излизане на разходка. Единствено вечерите са за лично време, ако родителите имат кьсмет децата им да спят добре през ноща. Някой от вас казаха че са се образовали, излизали и т.н. Аз сьщо сьм правила доста неща, защото сьм от хората които не ме свьрта в кьщи. За кьсмет живея в страна, която организира доста безплатни мероприятия за майки с бебета и сьм ходила на доста детски програми с малкия. Вьпроса е че има много жени, които не могат да си позволят материално да се занимават с хобита, обучение и култура и др. споменати мероприятия или просто са страшно изморениза  да правят нещо за себе си. Има много жени, които се врьщат по рано на рабора, защото им писва да са в кьщи.
По вьпроса, аз си изкарах супер майчинство, много хубава година беше, спомням си че прочетох книгата Давинчи код, отидох на концерт, направих доста нови познанства, водих бебока на детски  програми. Тогава следях подробно за всички мероприятия в града и мькнех мойте мьже навсякьде. Хубаво време беше и за сьжеление свьрши.  Според мен си е до човека.

И аз разбирам, това което не разбирам е, защо качеството на затъпяване трябва да е различно според географската ширина  , ей това ме озадачава
Правилният отговор, в подкрепа и на повечето мнения дотук е в лилаво...

Едно и също е навсякъде според мен, даже в чужбина е по-голямо затъпяването, защото нямаш баба и дядо да им дадеш бебето за уикенда, каквато е бг практиката, ами нон-стоп си в цикъл "мама и бебе". И не ми скачайте сега със ситери и не знам си какво, колкото и да ги има, все е ограничено време и свързано с плащане, а бабите са неограничен ресурс (за който има достъп естествено) 

Изключително качествено затъпях.
Сигурно е до човек. Кафе не съм пила никога със съседки, нито една клюка не съм научила от съседки, дори не знам точно кои хора живеят на моята улица/за 10 години, 6 броя къщи/.
Чувствам много зле от застоя у дома. Честно казано - човек втора ръка. Принципно мразя стоенето вкъщи, а тук съм принудена. От дъното на душата си ненавиждам чистене, миене, хеле пък готвене. Ами, това е...

Току що си изпих кафето заедно със съседката, по халат в двора, тя е пенсионерка 
Чета книги и посещавам музеи, кино, театри  и тн. независимо дали съм по майчинство или не. Не виждам какъв е проблема да го правиш, когато работи 
По време на майчинството си обиколих няколко дестинации, за които само мечтаех, като бях на работа, поради недостатъчно дълга отпуска 
Подобрих си готварските и градинарските способности за 3 години, както и скоростта на гладене 
Минималната пенсия ми тече, докато децата навършат 10 години.
Но по-затъпяла и безполезна от до сега, не съм се чувствала   

В крайна сметка всеки човек има различни разбирания и цели в живота си, това което едни ги задоволява и прави щастливи, други може да ги подтиска и прави не до там щастливи 

И аз като теб!
Затъпях не от майчинство, а от домакинстване! Това, че трябва да чистя къща и да готвя манджи за мен е равносилно на много крачки назад в развитието ми като личност.
И ще обясня защо:
Тъй като ненавиждам домакинстването, но от друга страна ненавиждам и гадна и мръсна къща, все пак го правя. Но го правя с цената на много нерви, много тормозене и психическо настройване по 2 дена да започна да чистя. А после чистя много бавно, за цялата къща ми отиват 2 дена! Тоест, в крайна сметка в моя случай аз по 4 дена седмично съм обсебена от проклетото чистене!!! А това е много сериозно затъпяване!
Нооо всичко това е поправимо. Смятам скоро някой друг да затъпява на мое място.