Публикувана: 27 юни 2008, 19:32 ч.
Последно мнение: 7 юли 2008, 15:55 ч.

Кога ви беше най-трудно?

5 942
104
1

Отговори

# 30 27 юни 2008, 23:52 ч.

София
Мнения: 5 768

Определено коликите. ooooh!

Направо са чудех как хората се навиват за второ, че и за трето дете Joy

Сега ги разбирам вече Simple Smile

- период е като всеки, и отминава. Но наистина е тежък.
Зъбите го мъчат още, някои излизат лесно, други проблемно.
Прохождането не беше кой знае какъв проблем - не е бил от децата, дето много искат да ги водиш. И проходи късно - на 1г и 1м.
Приспиването по принцип ни е трудно и е имало много малко пъти, в които заспива сам. Да не говорим, че вече страдам от хронично недоспиване.

# 31 27 юни 2008, 23:57 ч.

Пловдив
Мнения: 857

Имаше трудни моменти, добре, че се забравят бързо Simple Smile

. Може би най-трудния беше периода, през който трябваше постоянно да се изцеждам, защото сина ми така и не засука. Понякога се случваше да не успея да се изцедя до следващото хранене и започваше рев до засиняване. На второ място поставям коликите - в началото не бяха от най-силните, но към края на 3-ия месец беше кошмар. Тогава наистина ми идеше да си скубя косите smile3511

. В тези моменти баща му го извеждаше навън и го носеше с часове на ръце, докато се успокои и заспи. Труден период. Сега бих казала, че вече ми е по-лесно, въпреки, че постоянно прави бели и нищо здраво не остана вкъщи, но това да е.

# 32 27 юни 2008, 23:59 ч.

Мнения: 4 555

Не ми е било трудно до сега.
Колики нямаше, спи по цяла нощ от втората седмица, зъбите пораснаха без да разберем по други признаци, освен като видяхме, че са се показали. Със заспиването също не сме имали проблеми. Като реши, че е изморена и заспива в кошарката както си играе. Обикновено в много смешни пози, после я снимам Laughing

Сега прохожда и също не виждам особен зор. Като загуби равновесие и кляка. Първо на това я научих още щом започна да се изправя сама, а сега като залитне и става много смешно и се хили.

Като се сетя какви страхотии бях чела за първите месеци... зор, трудности, безсъние, депресии, тежко състояние заради раждането... и бях сигурна, че всяко едно от тях ще ми се случи. Трябва малко по-позитивно да се мисли. Най-трудното е зад гърба ти.

# 33 28 юни 2008, 00:06 ч.

Мнения: 1 367

Трудното идваше предимно от факта,че бях неопитна.А иначе първите дни след раждането на сина ми бяха меко казано ужасни.Той започна с коликите още на 4-я ден,отчаяно се опитвах да го кърмя,но нямах какво да му дам,болеше ме разрезът от секциото...Детето явно не си дояждаше,а аз не знаех това.Нещата лека-полека се нормализираха до степен трудното да останат само коликите.В най-общи линии,разбира се.Но всеки етап от развитието на детето си има трудности.Сега го мъчат зъбки,не иска да яде,раздразнителен е.По цял ден съм на нокти,защото той не се спира на едно място,а проходи скоро и още го пазя да не падне.Това се оказва почти невъзможно,защото той почти не ходи,а тича,а аз трябва да тичам след него превита на две,за да го спра да не тупне и да се удари лошо.От страхливите майки съм май. Embarassed

# 34 28 юни 2008, 00:10 ч.

Мнения: 540

сега ми е най трудно защото се учи да върви и иска постоянно да го държа за да се движи -нямам сили вече

# 35 28 юни 2008, 00:11 ч.

Мнения: 686

Когато никнеха зъбките

# 36 28 юни 2008, 00:43 ч.

Варна
Мнения: 222

Коликите. Даже се заричах да нямам повече деца, че да не гледам толкова обично същество как се гърчи и не мога да му помогна.

# 37 28 юни 2008, 07:44 ч.

В Сънландия
Мнения: 1 445

Най - трудно за мен поне, беше, когато малчо започна да лази,след това и да ходи.Нямах и минутка спокойна, все очите ми шареха, да не вземе да се нарани нещо

# 38 28 юни 2008, 07:49 ч.

Канада
Мнения: 494

За мен периода беше мноооого дълъг.Продължи до почти 11-ия месец.Не спеше нито денем,нито нощем.Голямо реване беше и голямо носене на ръце.Направо не искам да си спомням.Колики имахме до осми месец,но със зъбите и прохождането въобще не сме имали проблем.

# 39 28 юни 2008, 08:03 ч.

Мнения: 52

С първото ми дете най трудният период беше от начало (първият месец)Преди това бях свикнала да се наспивам и изведнъж по цяла нощ бях будна,той ревеше на полвин час.Голям кошмар беше.Сега имам второ дете на 5 месеца,но е коренно различно.Все едно няма бебе в къщи.Спи по цяла нощ,става когато станем ние.Може да си играе сама с часове.Направо бебе-мечта. Peace

# 40 28 юни 2008, 08:05 ч.

Мнения: 384

Първия месец. Само в къщи с бебе Cry

, няма мама, няма съпруг / той ходеше на работа/ В интерес на истината доста бях чела ,ама вече се налагаше и да го прилагам и не върху кукла, а върху собственото си дете.За капак имаше и тежка жълтеница, беше като лимон до 3 месец. Когато стана на 3 месеца се върнах на работа, оттогава баща му се грижи за него през повечето време bowuu

# 41 28 юни 2008, 08:05 ч.

Стара Загора
Мнения: 6 391

На мен въобще не ми беше трудно

# 42 28 юни 2008, 08:15 ч.

Мнения: 2 642

Коликите!!!Никога няма да забравя зачервеното и измъчено бебе,гърчещо се от поредния спазъм Cry

Малката дъщеря имаше колики до 4-тия месец.Денонощно ревеше-в къщи,на вънка,на ръце,в шезлонга-рев,и пак рев #Crazy

След това обаче стана най-кроткото и поспаливо бебе на света.
С голямата най-ми беше трудно периода на прохождането.От 8 месечна драпаше да ходи,не искаше да стои изобщо в количка,непрекъснато я разнасяхме на ръце.Приспиването също беше много трудно-часове наред я носех на ръце и я тупах по дупето докато заспи.До 3 годишна приспиването й беше цял ритуал...добре че всичко отминава и се забравя Peace

Последна редакция: сб, 28 юни 2008, 08:21 от dimi73