РЕВНОСТ И НЕРАЗБИРАТЕЛСТВО С РОДНИНИ

И аз мисля така, само, че родителите и излизат с оправданието, че те не ме карат и не очакват от мен нищо да и купувам. И е така, само, че аз като прекарвам време с двете деца, не може да и отказвам и да гледа като кутре, а те не прекарват изобщо време с децата, оставят я при нашите и си тръгват. Тя е там постоянно цяло лято и аз като отида за седмица-две, се налага да предвиждам бюджет и за двете, защото родителите и нищо не оставят, тъй като смятат, че разноските и са за баба и дядо. Но те са пенсионери и нямат много възможности. Е, аз да лишавам детето си цели две седмици, защото съм там ли, или да не го водя на чист въздух ?!
И наистина ме хваща яд, защото те се правят на гръмнати и пестят пари за две ходения до морето, а аз си харча вместо тях. На всичко отгоре, не забелязват, че имам дете. Един бонбон не искат да почерпят за техен празник, камо ли да очаквам, че без повод ще почерпят нещо детето ми. Е ми боли ме... А , и като нещо кажа, ми четат конско, че те така не биха постъпили, т.е. трябва и за пример да ги гледам?!

А, какво предлагаш да направя или им кажа?! Вече почти всичко съм им казвала, но те са си такива и не се променят?! Дори сме се карали и не сме си говорили (не заради това, но пак защото не постъпвам аз, според техните разбирания), и после като се сдобрим, всичко си е по старому?!

Привет на всички взели отношение по темета ми. Извинете ме, че не се включвах, но нямах достъп до Интернет. Ценя всички мнения, не само тези които ми изнасят. Бих искала да  уточня нещо, защото виждам различни интерпретации. Наистина писах, за да потърся съвет, а не да плювам по близките си.
И, така:  Преди да имам свое дете, много обръщах внимание на племенницата, не само за лакомства, но и се занимавах с нея – приказки преди заспиване, игри и гимнастика през деня, прически и контене, споделяне и разбиране на детските и вълнения.
Сега, ситуацията е друга – просто нямам време за нищо, и средствата ми са с приоритет за семейните нужди, а не като преди. Не очаквам детето да разбере, нито искам да я игнорирам, обяснено и е от всички за новото положение, и като казвам, че нещо се пречупи, то е по-скоро към родителите и, които не и обръщат достатъчно внимание, защото я оставят при бабата цяло лято, а аз заради чистия въздух и майчинство и аз съм там. Но, както някои ме упрекнаха- като съм там пазарувам за всички и участвам във всички разноски на родителите си – пенсионери за да не ги натоварвам. А племенницата ми е привързана към мен не случайно, именно защото усеща, че е важна иобичана от мен. За мен тя също е много важна и я обичам.
Но, където и да тръгна, дали сама, дали с мъжа ми с колата, дали с баби или с нейните родители, тя предпочита да идва и да се вози с мен, това води до повече разноски не инцидентно, а системно, защото купувам каквото за нас, такова и за нея, а родителите и не се сещат. Та моята молба бе от вас да получа съвет как да го кажа това на родителите и, не на детето и да си поемат те разноските, които системно правя за нея, а не инцидентно като почерпка, за което изобщо не бих повдигнала въпрос. Още повече, че аз не разполагам със свои пари, а ми ги дава мъжа ми и ми е неудобно от него като разбере че харча повече и то за моите близки. Той нищо не ми казва все още, но не ми е удобно.