Отдавна не бях влизал в кокошкарника, ала преди малко благоверната dutci ми насочи вниманието насам. Е, ще си позволя да внеса свойте пет стотинки в темата и предварително се извинявам за това, че изказването ми може да послужи за окончателното дамгосваме, заклеймяване и анатемосване на поддръжниците на тази педагогика.
Нека започнем с най-важното: аз съм езичник. Почитам Земята и Слънцето, Луната, Гръмотевичните същества и четирите Вятъра. Сутрин, щом стана, благодаря за започващия ден. Когато ми предстои нещо важно, оставям на Духовете малък дар. Вярвам в Създателя, вярвам, че има пакостливи сили, вярвам, че има Зло и че то действа чрез хората. Не искам да ви отегчавам повече, просто исках да придобиете представа за нещата, в които наистина вярвам - не сляпо, нито по принуда - аз живея с тази вяра и на нея дължа толкова много прекрасни неща в моя кратък, но за сметка на това прекрасен живот.
Благоверната dutci споделя част от моите възгледи, за други неща си има свои... Имаме обаче едно общо желание - синът ни да стане истински човек. Искаме да му дадем едно чисто начало и вълшебно детство - такова, каквото ние нямахме. Отраснали в соц-среда, където никой не обсъждаше "духовни" неща с нас децата. И където магическият свят се изчерпваше с някоя друга приказка, прочетена от детската книжка или пък с плашенето тип "баба Яга" и "дядо Торбалан". Искаме детето ни да порасне с отворени очи и буден ум, да има добро сърце и търсещ, откривателски дух.
Ето така се случи, че и в София вече има няколко "духовно" ориентирани детски градини. Аз имам особено мнение за монотеизма (знаете там юдейство, християнство, ислям, бахайство... в този ред), на жената мнението й е още по-особено (най-особено към онова, що се представя нам за истинската вяра в Господа наш Иисус Христос... ама да не задълбаваме). Така, че щом чух, че има педагогика, където възпитават децата в близост до земята, до онова, което ни храни, до онова, което ни кара да живеем - общо взето плеснах с ръце и казах "най-накрая". Детето ни, живот и здраве ще бъде за първи път на детска градина - от септември.
Че ще има неща, които не съвпадат с моя мироглед съм сигурен. Че пътят до Драгалевци е хем дълъг, хем задръстен, хем разбит - съгласен съм. Че храната в детската градина е все още далеч от чиста и истинска, също е вярно. Важното обаче е, че докато аз се трудя, детето ми ще го възпитават по начин, за който аз само мога да мечтая. И след години, когато тръгна с него по планините или някъде другаде по широкия свят, ако видя в очите му същата благодарност към залязващото Слънце, която я има в моите, тогава аз ще знам, че всичките неудобства са си заслужавали.
В заключение ще си позволя да цитирам Щайнер:
Най-покорно ви благодаря, задето заделихте тези минутки от ценното си време, та прочетохте моя скромен пост.
Искрено ваш,
~tsigahrah~