Публикувана: 26 юли 2008, 21:46 ч.
Последно мнение: 29 юли 2008, 00:42 ч.

И от любов умира всеки ден, макар че от любов не се умира...

7 780
86
1

# 30 27 юли 2008, 01:24 ч.

Мнения: 779

Дано не разваля хубавата тема с изказването си.
За мен най-болезнена е била смърта на любовта към собственото ми Аз. На мнение съм,че когато не можеш да обичаш себе си,не можеш да обичаш и друг. А как де се обичаш, когато в битката за нечия обич забравяш кой си. Загубих себе си в една любов и сякаш светът изчезна, грозно и безцеремонно. Възстановяването отне много време, но сега съм още по-силна и още по- смела да обичам,защото отново има себе си.

# 31 27 юли 2008, 01:27 ч.

Мнения: 5 622

Винаги ми е било чудно следното:

Какво става за да се умира от любов? Несподелена такава? Приключила връзка, с неизчерпани чувства..? Какво?

Ако е прекалено лично, не отговаряйте Hug

# 32 27 юли 2008, 01:34 ч.

Мнения: 2 212

Това, което ще кажа е насочено и към двата по-горни поста...точно както го е казала малка_сладка_шматка, може би умирането е тогава, Бубе, когато любовта не изпълва нашето Аз, нашето Его с живот, когато това, което получаваме не е това, от което се нуждаем, това, за което душата ни крещи...тогава ние се превръщаме в някаква сянка, която се стреми да придобие образа на желаното, на този, който копнеем и към, когото се стремим...защото сякаш това само остава, което не сме опитали, тогава някак си загубваш себе си, загубваш себеобичането си...и умираш, защото това е противоестествено, защото инстинктът, заложен от природата е не да отричаме, а да изграждаме себе си...та в този ред на мисли може да се умре от всякаква любов, която отрича нас самите и изявата на нашите чувства...

...но по-прагматично погледнато, да по-често това е именно несподелената, невъзможната любов, неизживяната, а понякога пък е живяната, повярваната, която най-неочаквано е донесла огромно разочарование....

# 33 27 юли 2008, 01:37 ч.

Мнения: 30

Цитат на: ester в нд, 27 юли 2008, 01:09

Знам, Бубе, то ако питаше, нямаше да пусна тази тема изобщо. Ни пита, ни дава предупреждение, м*мка му и прасе ooooh!

Любовта прасе ли е? Аз си мислех ,че е Афродита хех тук на учавам нови неща!Аз не вярвам в любовта ,тази дума ми е много съмнителна!Аз си мисля ,че любовта е само 4 месеца ,после всичко друго е само уважение.Влюбвах се и ме болеше ,сега съм влюбен и ме боли!
,,Болката никога не спира ,спира да ти пука ,че те боли!'' Wink

# 34 27 юли 2008, 07:36 ч.

Мнения: 395

Дали от любов се умира?..О, да! ...поне за известно време...

Последна редакция: нд, 27 юли 2008, 08:18 от peonia

# 35 27 юли 2008, 07:59 ч.

Мнения: 2 448

Не искам да прозвуча цинично на фона на целия този патос в темата, но към тези, които са "умирали" от любов, това ли е най-голямата болка, която сте изпитвали в живота си - несподелена любов или зарязване от любимия?
Ако е така, радвайте се, че наистина не сте разбрали, че в живота има много по-лошо от едно любовно разочарование.

# 36 27 юли 2008, 08:08 ч.

София
Мнения: 1 783

Обожавам градивната критика.

# 37 27 юли 2008, 08:10 ч.

Мнения: 2 212

Ами, да, животът е такъв, че понякога на 20 може това да е най-голямата болка, която си изпитвал... и да, прекрасно знам, поне аз, че има и много по-страшни болки и трагедии в живота, но когато си вътре в нещата, ги изживяваш от първо лице и е трудно да се успокоиш с това, че има и по-голяма болка....А може би от всяка болка има по-голяма такава, но това не може да е винаги утехата за първата ...иначе, да, на всеки бих пожелала това да е най-голямата му болка от всички...

# 38 27 юли 2008, 08:16 ч.

Мнения: 2 099

Когато любовта си отива умираш всеки ден по малко.Особенно когато усетиш ,че човека който обичаш от цялото си сърце е вече студен към теб,или те е приел за даденост.
Не мисля че след такава любов се възкръсва,остава само нежната обвивка на душата.Няма няколко пъти голяма любов.Няма обич втори дубъл.Жалко.

Ти си свещта,любовта е пламъка
огън,който гори през вятър и дъжд
блести със твоята светлина в сърцето ми
до края на света.Ти дойде при мен сам.....

http://www.vbox7.com/play:2ed29103

# 39 27 юли 2008, 08:29 ч.

Мнения: 12 687

Цитат на: ester в нд, 27 юли 2008, 01:01

И бих направила всичко за да не го позволя.

Сякаш чувам себе си. След всяко умиране. Вървиш бавно, гледаш да не се подхлъзнеш, дишаш внимателно. Постепенно се отпускаш. И те завладява лека полека. Този път не е буря със светкавици и гръмотевици. Започва като летен дъжд и докато се усетиш си погълната от пороя.
Пречистена, пълна със сили за следващото умиране.

# 40 27 юли 2008, 08:41 ч.

Мнения: 265

О,да!Познавам бавното, мъчително спускане на долу.Животът ми спря.Само усещах,че светът се движи покрай мен.Аз бях спряла в един отрязък от време и не можех да продължа.Минаха месеци преди да разбера, че тази болка се лекува само ако можеш да простиш от цялата си душа.И то да простиш на себе си и да се заобичаш отново,защото отдавна бях простила на другия и сега той заема много специално място в сърцето ми,макар че не съм го виждала от много,много години.

# 41 27 юли 2008, 08:48 ч.

Мнения: 12 687

Цитат на: pasinet в нд, 27 юли 2008, 07:59

Ако на нещо съм се научила в живота си досега, то е - Никога не измервай чуждата болка.

# 42 27 юли 2008, 08:54 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: Мадам Х в нд, 27 юли 2008, 08:48

Ако на нещо съм се научила в живота си досега, то е - Никога не измервай чуждата болка.

Как ли бих могла, някои дори припадат от вида на инжекция и то съвсем реално. Какво да говорим за любов.
Поста ми не е осъдителен, а по скоро призив към "умиращите" от любов, да не задълбават толкова в черната страна на нещата и да не драматизират излишно.
Щом можеш да възкръснеш цял, значи не си умирал.
Аз лично от любов само се съживявам.

# 43 27 юли 2008, 08:54 ч.

Мнения: 2 099

Пасинет,права си.
Аз изпитах такова огромно разочарование. Сега съм циник,не вярвам вече в любовта в принцовете на бели коне Sunglasses

Честно невярвам почти в нищо,особенно в хората.Нямам доверие на никой.И по добре така отколкото вечната влюбена патка.
Писнало ми е много и от всичко.

# 44 27 юли 2008, 09:11 ч.

Мнения: 5 940

Мислела съм, че умирам. После съм се учудвала на жизнените ми сили.
Всъщност веднъж съм умирала бързо, инфарктно от любов. После също толкова бързо и неочаквано възкръснах, за да намеря живота си в друга любов.
Вече разбрах, че любовта е хубава, когато е съзидателна. Истинската любов не убива, не руши, тя твори. И не го казвам с излишен патос, казвам го с ежедневната ми днешна представа за любов.

Препоръчани теми

Имахте ли болки?

Каква кошарка за игра да избера

Да искаш и да няма....

Мека шийка в 19-та седмица

Причина:

Причина: