Какви наказания налагаме на децата си?

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=279130.0

Не мога да се съглася с това! Не приемам, че наказанията трябва да са демонстрация на родителската власт.
Наказание трябва да има тогава, когато са нарушени правилата в семейството, а не защото родителят е по-силният.
И наказанието с неговоренето не ми харесва. Вкъщи използваме лишаване от някое удоволствие - телевизия, компютър, джобни... Не от съществени неща като храна, облекло и др. подобни, обаче. Нито от общуване с нас - това ми прилича на емоционално отхвърляне, което ми се струва по-опасно от пляскането.

Наказания не мога да си представя как и защо ще се въвеждат за деца до около 3 годишна възраст. Те едва ли могат да осъзнаят какво е правилото и кога го нарушават, ка- моли да се контролират в дух на неговото спазване.
След около 3 годишна възраст с големия наказанията се изразяваха:
-Първо- поправяне на вредите, до колкото това е възможно. До днес помни, как на 4 години си пра фланелката, с която се беше търкалял в калта, въпреки предупрежденията ми в банята. Даже на учителката го е разказвал. Ама от тогава не се е търкалял.
-Второ- отлагане на удоволствията до свършване на задълженията /оправяне на легло, на стая, хвърляне на боклука/.
-Трето- при голямо провинение лишаване за по- дълъг период от любимо занимание, по възможност свързано с провинението /дудна да си носи телефона дни наред, предупреждавам, че със следващото забравяне в къщи няма да излиза да играе три дни, защото така се притеснявам и не мога да откривам навреме, при наличие на такова провинение винаги въвеждам в сила заплахата/.
-Четвърто- никога не използвам физически наказания или такива, които явно влизат в разрез с личността му и биха му нанесли прекомерно тежки психически травми /тук е въпрос на преценка/.
-Пето- правило желязно е за еднакви нарушения да се налагат едни и същи по вид и тежест наказания.
Преди всичко обаче трябва да сме сигурни, че детето е достигнало етапа да може да различава правилно от неправилно, че може да контролира поведението в най- общи линии, че може да оценява това поведение и резултатите от същото, че е наясно с правилата и знае за последиците при неспазването им.

Единственото, което прилагам по-често на голямата ми дъщеря/след малко повече от месец ще навърши 3/ е да я отпратя за малко в другата стая да се успокои. Чат-пат работи този метод. Дори веднъж тя сама пожела да се оттегли за успокоение . Наказвала съм я и с отказ да я целуна за Лека нощ, ако ме е ядосала много. Лекото пошляпване по памперса на малката бих казала не върши никаква работа

Непрекъснато налагам наказания, или поне заплашвам с наказание. Но май не ми се е случвало досега ефективно да изпълня някоя своя закана. Обикновено се взимат в  ръце още докато им обяснявам каква страшна участ ги чака.
Най-страшната заплаха е, че ще се наложи за всичко да ме молят с дни, както на мен ми се налага, за да се сетят, че трябва да си подредят стаите, или да си научат урока, или да седнат да се хрянят на масата, или да си измият зъбите. Явно осъзнават, че животът им ще стане прекалено тежък, ако се окаже, че за една дъвка ще трябва да ме врънкат цяла седмица.

Наказание, което Боби приема наистина като такова е не-четенето на приказка за Лека нощ. Опитвала съм с отпращане в другата стая, но там си намира играчки и няма желания от мен ефект. Дори в коридора съм го наказвала да стои, до входната врата - реве, реве и после пак се заиграва.
Честно казано не ми се е налагало да измислям нещо по-драстично, защото засега не се провинява много.

За малката най - голямата наказание е когато спра да и говоря. Когото не слуша и прави бели я заплашвам, че няма да и говоря и в повечето случай има ефект

Големият го наказваме като го лишаваме от джобни за ден ,или с не достъп до компютър ,или с лишение от някакво любимо за него мероприятие.Малката с лишение от удоволствие ,например от сладолед или разходка или от гледане на телевизия.За сега наказанията имат ефект и при двамата,но ние ги използваме в много крайни случаи.
Никога не бих наказала с липса на внимание като неговорене,за мен това е много крайно и детето се чувства отхвърлено ,а не наказано.

Не ги наказваме и не мисля, че наказанията са необходима и неотменна част от възпитанието. Понякога като ме стегне шапката се сучва да заплашвам да им отнема това или онова, но така си остава само на думи. Гледаме да ги научим и да им покажем кое е правилно (полезно и т.н.) и кое не е. Засега върши работа. Рамките и правилата с децата мога да ги установя и без наказания. Родила съм си децата, за да ги обичам и отгледам, а не да ги наказвам.

Когато се случи да направят някоя беля трябва да оправят щетите не като наказание, а защото така е редно вкъщи. Когато аз счупя нещо не очаквам те да го почистват вместо мен.

И че няма да гледа Барби-филмите си ако не свърши работата , която е нейно задължение.

И при сина ми(3,4 години) има ефект.До сега само с това съм го наказвала.Преди няколко дни имах повод и го наказах да не гледа ТВ половин час.Никак не му беше приятно,но не заради ТВ-то,а при мисълта,че е наказан.
С дъщеря ми(почти на 16 години) е по-различно.При непослушание лишавам от джобни,от компютър,от излизане.

Не съм прилагала наказания, но сина ми е доста малък все още.По принцип някои ме смятат за "мека Мария" защото не съм привърженик на боя, наказанията, насилственото учене или отучване на нещо.Много ми допадна мнението на RadostinaHZ и това също:


 

И съм изцяло съгласна с теб и за това:

luda противоречиш си. Хем не трябва да се обиждат децата от наказанието, хем детето ти се обижда като го "пошляпваш" и така разбира, че не е право 

СИнът ми си има място вкъщи на което седи наказан за 3 минути (на 3 години е). След това разговаряме за постъпката и се извинява.

Няколко пъти е бил наказван да не гледа телевизия.

Един път съм го наказвала като му взех любимата играчка за 1 ден.

Заплашвам го, че ще си тръгнем от където сме, ако не ме слуша (тръгвали сме си няколко пъти и знае, че, ако не слуша ще трябва да се прибере).

Не бия и не пошляпвам за мен насилието не е начин за възпитание

А ако детето си изтърпи наказанието, но не иска да се извини? Или изобщо не се съобрази с родителя, защото не смята, че е направило нещо нередно?

Ако може да се нарече наказание - искам да си разтребва сам хилядите играчки, които разхвърля из апартамента. Той естествено се пазари, че 'неможел', и тогава му казвам 'ок, почвам аз - събирам в кесия и давам на друго дете, или изхвърлям'. И наистина почвам, и съм изхвърляла - та така се научи сам да си оправя къщата. Всеки ден е пазарлък, но понеча ли да хвана кесия - и тича да си разтреби сам.

Наказание е и да не излезем на разходка, или да не отидем на определено място - но рядко важи.

На кого и защо да се извинява?
Наказание има, когато има нарушено правило. Ако е обида към някого - да се извини, но ако провинението примерно е ненаписано домашно или ниска оценка в училище, за какво да се извинява? За засегнатите майчини амбиции ли?

Питам, защото ми прави впечатление, че все по-разпространен е вариантът наказание+извинение.

Аз не бих се съгласила да ме карат да правя и двете - ако ще се извинявам ще се опитам да избягна наказанието, но ако така или иначе съм наказана защо изобщо да се извинявам? А за обида е нужно извинение, но не насила взето или като вид наказание.

За ненаписани домашни или оценки не виждам смисъл от наказания. На въпросния бележник или тетрадка е написано името на детето, а не моето. Ако си харесва домашното или оценката, негова си работа.

А, извинявай, не съм разбрала. Помислих, че ти държиш и да ти се извиняват. 

А за оценките и домашните - зависи от ситуацията. Ако детето е излъгало, че си е написало домашното или че си е научило, а не е - естествено, че лъжата трябва да се накаже.
Поне такива са моите разбирания - че човек трябва да отговаря за постъпките си.

Уча се от грешките си. Преди пошляпвах сина си, но осъзнах, че това далеч не е правилният начин на възпитание. Сега, ако сгреши, ако направи беля - волно или неволно - го карам да си поправи грешката. Ако се намокри на чешмата, защото той настоява сам да си мие ръцете, съблича си мокрите дрехи, слага ги в пералнята и си облича сухи. Това вече почти не се случва. Ако се изцапа, докато се храни, пак прави същото. Ако направи трохи около масата, чисти заедно с мен с прахосмукачката. Ако разлее нещо на масата, взима кърпа и попива. Ако разхвърля, прибира след това. Ако удари някой, извинява се. И последното вече почти не се случва, защото освен, че трябва да се извини, не можеше да си играе с въпросното дете, докато не укроти страстите. Ако излъже, го предупреждавам, че ще му се сърдим с баща му и ще го лишим от нещо - играчка, ходене на море или нещо такова.
Така процедирам вече и определено имам успех. Но ако аз сгреша, задължително се извинявам, ако съм наранила или обидила детето си, или поправям и отчитам грешката си пред детето си, като по този начин му давам и пример.

интереснатема,ще следя
И аз по често заплашвам отколкото наказвам,но се случва да го пратя в другата стая,или да забраня/отложа нещо.

Аз повече заплашвам с наказания, но все не ги изпълнявам! Синът ми е прекалено малък - въпреки, че всичко разбира. Най-много да го сложа в количката или да седи на пейката за малко! Толкова, на този етап! 

Не мисля че наказанията имат ефект при дъщеря ми за момента. Опитах 1-2 пъти да я оставя в другата стая да постои, но тя разбира се не стои, а идва плачейки още по-силно. Заплашвам, но и това не е решение. И аз като zuki гледам да я карам да поправи грешката си. Говоря, обяснявам едно и също, карам се, понякога викам