айде аз първа. веднага се сещам за филма "Били Елиът", когато малкият Били говореше с учителката си по балет и тя го попита за починалата му майка "Били, сигурно майка ти е била необикновена жена?", а той отговори "не, беше просто мама"...така се разплаках тогава...
или пък за "Имало едно време в Америка", там пък имам толкова разтърсващи моменти, както и всеки път, когато звучеше невероятната музика на Енио Мориконе...
а и един тъжно-весел филм, който ми е много мил. от "Сватбата на най-добрият ми приятел"...когато Рупърт се обажда на Джулия, а тя е на съседната маса и докато го търси с поглед той й казва толкова сладки неща, които винаги ме разсмиват, когато го гледам "...цитирам по памет "тази вечер няма да има смях до сълзи, няма да има див секс, но за Бога ще има танци"...и всичките му думи, някак готино ми става, защото има такива приятели и точно те могат да те извадят от гаден момент като този...
сигурна съм, че тепърва ще се сещам много още моменти, но хайде малко и вие