Кога ви "подрязаха" крилата...или ви отнеха въздуха....

Сама се подкастрих. Лошото е че крилата ми растат след време...отново. Рязането е по мой избор. Не ме е боляло, не съм съжалявала. Всичко което се случва в голямата си част е по мое собствено желание.

Маргало, я се стегни Черните мисли не водят до нищо добро, самосъжалението също

 

Подрязах си ги сама, когато реших да имам деца...с този някого. Боли, защото не е оценено...но пък човек не може да има всичко...

Понякога си мислиш, че са ти подрязали крилата, но след време може да се окаже, че не е чак толкова лошо и започваш да усещаш как гръбчето те сърби и никнат нови. Когато сме тъжни, виждаме нещата в крайно лоша светлина. Има една мисъл- "През сълзите не се вижда ясно". Мисли положително.

Само за 1 случай се сещам да съм била "с подрязани криле", но не е свързан с личния ми живот. При мен ставаше дума за тормоз на работното място, но истински тормоз, кошмарен, на практика се разболях, бях започнала да повръщам всеки ден, не можех да приемам храна. Аз съм съвсем здрав човек, но тогава просто се сринах. На третия месец напуснах и веднага ми мина. Сега се чудя как съм търпяла почти 3 месеца, ами просто не съм била на себе си явно.

Впоследствие се оказа, че този урок ми отвори очите за много неща и доведе до супер положителна промяна при мен, така че наистина всяко зло е за добро явно!

Ахъммм, нали не си забравила колко хора те обичаме    
http://misli.hit.bg/blessed.html 

Магьосница съм аз ! Магьосница !
И имам тайна власт над теб !
Хем си на колене като пред костница,
Хем – упоен си като във вертеп !
Не вярваш ли, че съм магьосница –
вземи , крилото е за теб !

Бих искала това да е една от темите във форума, която не разбирам и не ме касае, но за огромно съжаление далеч не е така. 

Маргало, напълно те разбирам и съчувствам, но не мога да разкажа конкретно моята история , защото е твърде лично и все още болезнено, за да го изтипосам тук пред толкова много хора.

Най лошото, когато си подрежеш крилете е, че вече не можеш да летиш сам, дори и да го поискаш отново, освен, ако някой друг не те носи на своите...

Маргало,

Човек ту лети, ту ходи. Няма как да разбереш и оцениш щастието и радостта, ако преди това не си усетил болката и разочарованието.

И аз съм на мнение,че обикновено рязането става доброволно и собственоръчно.

Не ми се е случвало. Пазили са ме. Пазех се.  Имам някакъв детски наивитет и неизменна любов към живота, които ми помагат.
Сега, благодаря на Бога, всички около мен ми дават толкова много кислород. Прекрасно усещане за свобода, което не искам да изгубя нито заради себе си, нито заради другите.
Получих вече сутрешна глътка въздух- синът ми показва с ръчички как летят птиците.

Маргало, човек в крайна сметка трябва да избере да живее, да диша.

Маргало, забелязах, че напоследък думите ти из форума са възгорчивки. Опитах се да ги съединя и разбера какво ти е, но виждам, че ти имаш нужда и желание сама да ни покажеш какво ти се случва. Стихотворението е потресаващо. Мога да си представя какво чувстваш. И наистина ми се иска да кажа нещо много умно. Само че май не съм подготвена. Затова просто ще те прегърна. Честно казано, не знам дали ако имах истински крила щях да искам и да мога да полетя..... значи не крилата правят Птицата. Кураж, ще се справиш!

когато загубих някого преди години, тогава ми отнеха въздуха. изплувах някак си, но дупката си остана. но това не е интимна история в смисъла на "режа си крилете заради някого".

Виждам, че всички искате да я успокоите и да и вдъхнете кураж. Това е похвално, разбира се, но едва ли ще е лесно да се справи със ситуацията. Защото рязането на крилете е точно за нещо , което губиш безвъзвратно, няма връщане назад и никога нищо не е същото. И когато си го направил сам и то заради чуждо щастие и си пренебрегнал своето е трудно. Много трудно. Не може да се обясни, ако не се изпита.
И най доброто, което пожелавам е да не ви се налага да го разбирате.

Маргало   

Маргало, човек докато диша има шансове.
Сега чувам как свободата ми чука на вратата ми и съм на крачка да си я приема, усещам аромата на вдишванията и някакво удоволетворение, че след всички опити нещо "да се получи" всъщност ме доведоха до избора да опитам нещо друго. Би трябвало да съм разочарована. Но не съм. Защото толкова обичам живота, а докато е така - няма страшно.
Я си вдигни главата, поеми дълбоко въздух, усмихни се и направи няколко крачки....да не идвам

 Все още не се е случвало да ми отнемат въздуха или да ми подрежат крилата.Не съм се и жертвала в името на чуждото щастие, просто си гледам моето.
 Мисля, че най-много страдат хората, които се раздават на 100% и пренебрегват собствените си желания и потребности заради другите.
   Не мога да повярвам, че не е останало нещо, заради което си заслужава да изплуваш, явно случилото ти се е още прясно и в момента не виждаш и не оценяваш хубавото в живота си.
  Много   от мен с пожелание бързо да издрапаш от пропастта и да си върнеш щастието!

Преди време си мислих, че крилата ми подрязани, но се оказа, че нещата не са изгубени безвъзвратно, дори напротив, от ситуацията извлякох възможно най-добрия урок в живота си. Крилете ми отново са пораснали, е не същите големи криле, които имах, все още са в съвсем начален стадий, но важното е, че растат.

Muneca de porcelana, в абсолютно същата ситуация съм и точно това се канех да напиша, когато видях, че си ме изпреварила. Не със същите думи, но в същия смисъл. Добре си го казала!!! Не само свободата, правилният избор чука на вратата! Стискам ти палци, и на себе си също!
А на Маргало ще кажа - научи се да се пазиш! Всеки крах, всяко нещастие, което ни сполети идва, за да ни научи, че трябва да променим нещо. Някъде сме сгрешили. И всичко, с изключение на смъртта, е поправимо, от всяка ситуация има изход. Всичко минава и колкото и да ти изглежда невъзможно сега, и твоята мъка ще мине. Дай си време. Желая ти сила!

Май на нас са отрязали крилата в момента на раждането ни.Аз си мисля, че във всеки от нас спи един ангел и след много години май крилата ще ни бъдат върнати обратно.Знам, че този израз значи да загубиш вярата, но няма нищо по-хубаво от това да продължиш да вярваш, въпреки всичко и всички трудности пред които се изправяш.

Не знам какво да кажа...толкова сте мили,страхотни сте,имам чувство че тук пишат най-добрите ми приятелки       

Как не сте в Русе

По-темата....не че има нещо конкретно,не че съм изгубила вяра или пък....знам ли....просто живота,хората....понякога си мисля че не съм за този свят!Умея да"виждам" лицемерието в очите на другите и това също ме съсипва.....отвсякъде те дърпат"промени се,промени се,промени си!"

Не бих казала ,че детето когато го родих си подрязах крилете,напротив...но пък други неща ми ги подрязаха...объркано пиша


Не съм била оная жена,която някога били обичали.....колегите примерно само се зъбят защото виждате ли лятото разботата намалява,логично,а преди какви "приятели" бяха



С търкалянето на годините дори и със сестра ми се отдалечихме,а не го вярвах,че ще се случи е,да и тя вече има детенце,заради това ще да е  ама....и се правя че всичко е наред!За в къщи... няма смисъл да го говоря,за кой ли път,всичко отдавна свърши,но си подрязах крилете и лежа болна тук,заради детето...а така ми се лети...Боже,така ми се лети....скочих с бънджи ,за да си го наваксам,но не е същото...лети ми се.........

Простете ми за обърканите думи....



А вашите компромиси мили дами?   

Не, не сме!!! Разкрий само душата си пред мен. Не съм аз човека пред който да я прикриваш - аз те обичам истински и винаги ще съм зад теб!!!!   

подобно.децата ограничиха моята свобода,и той ми подряза крилата ,и ми отне въздуха,
но децата порасват и аз ще наваксам.глупости говоря,заблуждавам се,нещо пропуснато няма как да се навакса

Не бих казала,че с раждането на децата са ми взели волността. Това да отгледаш и възпиташ човек е велико нещо.
 Много други неща подрязват крилете ми ,но на кокошките перата порастват отново ,нищо че не летят... Илюзиите ми бяха разбити още като студентка,сблъсках се с нагаждачество,предателство,връзкарство ....е с живота се сблъсках. Птиците и те кацат да си починат,с възрастта все по често...

Подрязвали са ми крилата и са ми отнемали въздуха "приятели"  Чувствала съм такава буца в гърлото си от огорчение, че ми е идвало да експлоадирам и да се разпилея на дребни песъчинки. Това което харесвам у себе си е че това отчаяние и мъка при мен продължава един ден.Рев, размисли и отчаяние. На следващият ден се раждам преродена и тотално игнорирала факторите и хората причинили ми това. Завинаги! И политам... отново.

Ето го и моят: Мечтата на живота ми е да пътувам до всички краища на света със съпруга си. Само че не го правим, защото трябва да се грижим за децата, а парите да пестим за кола, жилище, образование и т.н.

Все още имам желание като някоя млада девойка да стегна едно сакче с дрехи и с мъжа ми да хванем първият автобус или самолет за някъде. Само че вместо това се прибирам у дома и подхващам вечерята.

Зная, че е тъжно да имаш мечти и желания, които не осъществяваш в името на друг човек или нещо друго. Само че още по-тъжно е да нямаш мечти, да нямаш желание духът ти да полети.

Да, подрязах си крилете, но не го приемам толкова негативно. Направих го сама, защото видях, че щастието ми е тук на земята... И съм щастлива, че не подминах реалното си щастие си, летейки из облаците. В един момент човек се изморява да лети и тогава трябва да спре да бъде "птица", за да може да се бори за истинските неща в живота.

Понякога все още ми се "лети", но знам, че литна ли, може никога да не се върна, или ако се върна, на мое място вече да има друг...

Здравейте!
Темата е много наболяла и за мен отново. Казвам отново,защото и друг път съм се чувствала така. Виждам много от мислите си в момента изразени в предишните постове.Аз въобще обаче не рзбирам защо алергични към перушината въобще се стремят да бъдат с крилати,че дори след това се правят на жертви ,за да им отрежат крилата. Може би им доставя удоволствие да отнемат мечти. Или по-скоро да видят какво остава от човек след това. Днес един от контактите ми в скайп си беше написал: "Има стотици начини да разбиеш едно сърце.Разказите са пълни с разбити сърца,но онова,което безвъзвратно прекършва сърцето е да отнемеш мечтата му-независимо каква е тя!"
Не вярвам,че човек си реже крилата сам-вярвам само,че човек среща неправилния човек,който се страхува от летенето. А може просто несъзнателно да съм отрязала нечии други крила и сега да ми се връща. Ако бях отрязала други крила обаче,щях да имам резервни,освен ако естествено не разбирам чуждите крила и не мога да ги използвам. Първият си разказ за пълзенето и липсата на разбиране към летеното написах на 18 след наистина разбиващият ми опит с първата ми любов. Мислех си,че съм разбрала всичко и повече няма да позволя подкастряне на крила,ама явно нещата не са толкова прости. Ако имам време ще го напиша тук.
Успех с култивирането на нови крила,аз проекта за моите трябва принудително да го замразя временно.

Напротив , може и тогава най - много боли. Когато осъзнаеш, че жертвата не си е струвала...

Хубаво е когато двама души гледат в една посока и имат сходни мечти и желания.С моя хубостник сме колкото еднакви,толкова и различни.Но и двамата имаме желание да покорим света(пуста любознателност).Решим ли да отидем някъде ,пестим и го правим-живот и здраве сега есента ще отидем до Италия и аз ще летя бременна,но луда .И това ми харесва.ДА,брака и не мен ми поряза малко крилете,но не може да убие свободолюбивият ми дух.Винаги съм успявала да наваксам пропуснати моменти,не всички повечето.Все пак съм жива и имам нужда от лична свобода и пространство.

 

Grizanka, дори и "неподходящите" хора ни помагат да осъзнаем какво точно искаме, та в този смисъл не е хубаво да казваме, че сме направили "жертва" в тяхно име, а че сме се поприближили към собствената си същност. Защото душата се моделира в посока "мечтая отново" най-вече през изпитанията и за нея няма ограничения. И единственото "не си струва" е да загърбваш настоящето самосъжалявайки се за миналото.
Така че - я горе главата, усмихни се, направи няколко крачки, днес можеш, утре може и да няма....да не идвам, че...абе не си ми сигурно в килограмовата категоря и ще загазиш

Абе , мацки, я по-ведро! Всяко зло за добро! Когато някой си позволи да се опита да ни отреже крилата, следва да се замислим бихме ли..., колко ..., до къде .... И ако нямаме отговор на тези въпроси, не си струва, т.е. не бива да позволяваме. Ако обаче ги няма тези въпроси, тогава и "рязане" няма ... Дано ме разбрахте!

А и да сте, и да не сте, айде по едно от мен за настроение :

Подрязаха позакърнелите ми криле до основи преди време... Толкова дълбоко, че имах чувството, че никога няма да спре да кърви.  Толкова, че нищо нямаше смисъл, дори прекрасния бебешки плач на гърдата ми и нежните думи :"Защо плачеш, мамо?" Просто дните се бяха превърнали в безкраен низ от събития, които просто се случваха. Не ми пукаше за тялото, защото духът ми си беше отишъл...
ДОкато се събудих една сутрин. Самичка. Но воденичният камък вътре в мен го нямаше. И дишах. Дишах. Дишах свободно. Все още е така. Все още нямам криле. Но поне съм свободна...

Не Vili4ka, не съм много съгласна с теб, ако можехме да разберем предварително, че отрязвайки/сами/  крилата си, в името на нещо или някой- всичко впоследствие ще е ОК, да няма проблем, и всичко ще е идеално.Но права е  Pаsinet, твърде много боли когато сам си ги отрежеш , а после се окаже че не си е струвала "жертвата".
Но пък от друга страна, да трябва да гледаме по-ведро и с по -голяма доза оптимизъм на горчивите неща от живота които ни се случват, и които на моменти трудно преглъщаме.
И вярвам сте съгласни, че всичко което не ни убива ни прави по -силни.    

Аз рязах много,из основи...години наред и си мислех ,че така трябва,че е за добро,"коя съм аз че да летя"-си мислех....оказа се,че е трябвало всъщност вместо да режа,да остоявам себе си...защото това вече не съм аз,защото това насреща не е живота  за който се заблуждавах,че режа за да го имам!!!!

Маргало, мисля, че много добре те разбирам .  предполагам, че си рязала и заради живота, който си искала за някой друг - няйой, който зависи от теб...Е, не всичко е било безмислено, дори ако само за другия си постигнала нещо...

Стана това ,че другият ми стана най-големият враг,има една приказка:"Храни куче да те лае!"

Той ....ме унищожи и като човек и като жена и като майка и като личност!

Но докато дишам,надявам се!!! Ще летя!!!!Мамка му,пак ще летя!!!!

Обаче пък аз много помъдрях покрай всичко това!!! За добро или за лошо...   но предпочитам да съм по-безмозъчна ,за да се хвърлям в полет необмислено

Другия, който имах предвид е детето/децата...
Никой не може да те унищожи като майка, повярвай ми! Това да си майка зависи само от теб и никой не може да ти го отнеме! А щом си майка, значи си и човек, и личност.
Горе главата и само напред и нагоре...
Понякога е добре и да полетиш без да му мислиш много, но чак пък безмозъчна.... , а недей

 

Маргало, мила за теб   Предполагам боляло е, боли, години на ред да режеш, да се заблуждаваш, че това което правиш или в което се превръщаш /т.е. не си себе си/  е за доброто на някой или за някаква кауза- не знам проблемите ти, но горе главата, крилата отново ще пораснат, важното е да не умират мечтите в теб...в душата ти, а някой беше казал, че мечтите умират последни.Важното е че си разбрала, че си извадила поука от случките, моментите  и хората в живота си, които са те накарали да режеш до основи.От тук нататък съвет, и не точно, ти сама си стигнала до този извод-БЪДИ  СЕБЕ СИ, всеки човек е личност и заслужава да бъде уважаван и обичан  за това което е, а не затова в което на някой му се иска да бъдем, защото тогава просто вече няма да сме себе си.        

Така е милички,от мен да знаете,никога не се обезличавайте в името на някой друг!
Дори и да си мислите,че си струва!!!
Не,истинските неща се получават тогава ,когато сме си ние,когато ги искаме,заради ,а не въпреки,беше писал някой....

Grizanka, дори и "неподходящите" хора ни помагат да осъзнаем какво точно искаме, та в този смисъл не е хубаво да казваме, че сме направили "жертва" в тяхно име, а че сме се поприближили към собствената си същност. Защото душата се моделира в посока "мечтая отново" най-вече през изпитанията и за нея няма ограничения. И единственото "не си струва" е да загърбваш настоящето самосъжалявайки се за миналото.
Така че - я горе главата, усмихни се, направи няколко крачки, днес можеш, утре може и да няма....да не идвам, че...абе не си ми сигурно в килограмовата категоря и ще загазиш


[/quote]
Много мислих върху написаното от теб, и знаеш ли, права си!!! Благодаря ти! 
П.П. Ми що да не идваш, напротив, ела! И без това имам нужда някой да ми  малко, че да ми дойде акъла в главата най-накрая пък вече...... Егати, на сто години станах, акъл не идва! Едни и същи грешки........ Та, исках да кажа - може да си ми от полза!

http://www.zazz.bg/play:415363c9

Маргало, звучиш сякаш моя живот живееш... рязах ги моите не заради един, заради всички хора около мен ги рязах... И вярвах, че така трябва, защото получавах "потупването по рамото": Добро момиче! Докато един ден не ми просветна, че това момиче... никога не е било момиче, никога не е било дете с крила... То трябваше много бързо да порастне. Това дете трябваше да бъде "възрастен" - без крила, без детство. Защото други са си отрязали крилата заради него преди това. Следователно - то също няма право на такива. Няколкото плахи опита за летене бяха потушени още в зародиш. И аз вярвах в това. Смятах, че така е правилно. И бях идеална за всички. До скоро. Една любов ми даде крила. И ме научи да летя. Сега са хвърлени мрежи отгоре ми, за да ме спрат. Но няма да успеят. Веднъж вкусила от свободата я ИСКАМ отново. Нека съм лоша. Нека. Аз искам да летя.

Прегръщам те мила!!!!
Давай лети!!!! Не им обръщай внимание,не се давай!!!!НЕ СЕ ДАВАЙ,ЗА НИЩО НА СВЕТА!!!!

ЛЕЛЕ,ОТ ТОВА КАТО ЧЕ ЛИ ИМАХ НУЖДА!!!! ....ПЕСЕНТА НА ПИАФ...БЛАГОДАРЯ ТИ  katiABV 


МОМИЧЕТА,ОТ МЕН ДЪЛБОК ПОКЛОН!

За всички вас....за всички НАС.
Маргало   

Аз съм нормален човек, приемете го на доверие  , но една сутрин се събудих с абсолютното усещане, че мога да летя. Опитах да полетя в коридора и не се получи. Имах усещането, че мога да се задържа за няколко секунди над земята. Усещането беше толкова силно, че без да се поколебая, отидох в другата стая и попитах съпруга си и дъщеря си : "Аз мога ли да летя?" Те ме погледнаха доста объркано и едновременно казаха "Не". "Никога ли не съм можела?" - попитах. "Не" - изненадани казаха те и се усмихнаха. И аз се примирих. Веднъж разказах това на един приятел, който ми отговори :"Естествено, че можеш да летиш. Не вярвай на никого, който ти казва, че не можеш, дори да го обичаш."

До сега не съм се прощавала с крилете си. Няколко пъти бях на косъм, но здравословният ми егоизъм не позволи. Един път се загубих и това беше ужасно. Намерих се и се заклех да не се повтаря никога.
Една мъртва душа не може да дари любов на никого. Тялото съществува и болезнено крещи, че е само, че трябва да му се помогне за да диша свободно и истински. Рязането на крила е смъртоносно и малцина успяват да изживеят живота си с пълна и летяща душа. Те са истински щастливи.....

Маргало имаш и моята прегръдка.  Това, което описваш и аз съм го преживяла. Много пъти ми подрязваха крилата, но винаги намирах сили в себе си и отново политах. Детето ми даваше всичко. Но се случи нещо в живота ми, което никога няма да се промени и никога няма да полетя отново, от това най-много боли. Загубих здравето.

   Ох , и на мен ми се летииииииииии.....Ако реша и излетя ще подрежа крилата на толкова обичани хора от мен........значи няма как да стане.Спирам се сама, сънувам ,че летя, ставам все по тъжна и тъжна..... но никога не се заричам ,че няма да излетя....може пък един ден да литна...

  Човек се ражда сам и умира сам! За да можеш да правиш наистина точно това ,което искаш не трябва да обичаш никого ,тогава не зависиш от никого, свободен си, но дали ще си щастлив?!Едва ли....Затова момичета ,позволявайте си по някой полет от време на време, сещайте се че "асан също ора" 

Ох,рязали са ми ги не, ами са ми ги скубали.В такива моменти наистина ти се струва, че никога повече няма да имаш перушинка даже,НОо....порастват пак! След толкова рязане /не само от към любим човек/ се научих и когато летя да мисля за приземяването.Не че ще ми е по лесно,но когато си подготвен и не го изключваш като възможност ...знам ли...може би предстои.../не дай си Боже /
Забравих за въздуха-Е него не си давам!!Необходим ми е за следващия полет

Ама как смело скочи само!!!!!!! И АЗ ИСКАААААААААМ  БРАВО   

Маргало, напълно те разбирам.  И на мен така ми прерязаха крилата преди много години - къде той, къде аз сама от глупост или да му угодя ... И аз бях тотално смазана, с тая разлика, че не бяхме семейство.
В един момент въпреки болката и раните реших, че няма да се дам и никой няма право да ми реже крилата. Зарязах кретена навръх осми март преди единадесет години и оттогава пак летя. Върнах си самочувствието, станах човека, който бях преди това, крилата ми пораснаха отново. Желая го от сърце и на теб.   

А, не така. Той не те е унищожил. Няма такова нещо. Унищоженият човек е примирен, апатичен, не прави и не иска да прави нищо, не вярва. А ти искаш да летиш, ти мечтаеш, ти имаш деца, ти си стойностно и осъзнато човешко човешко същество и слава Богу.
Пожелавам ти по-добрата част от живота ти да е занапред. Горе главата. 

Много мислих върху написаното от теб, и знаеш ли, права си!!! Благодаря ти! 
П.П. Ми що да не идваш, напротив, ела! И без това имам нужда някой да ми  малко, че да ми дойде акъла в главата най-накрая пък вече...... Егати, на сто години станах, акъл не идва! Едни и същи грешки........ Та, исках да кажа - може да си ми от полза!
[/quote]

Ще дойда, ама искам и аз в замяна ритник по ДДС-то - мойто е много голямо, ще имаш поле за изява Аз самата съм ходещо природно бедствие и рекламно лице на белята, та не знам дали ще съм ти от полза
А акълът не винаги помага, много малко големи хора успяват да съхранят детето в себе си, емоциите, наивността, ако искаш, способността да си отворен - ти явно си успяла, това, колкото и да сипеш пепел върху страдащата си в момента главица, не е лошо, ама никак. Със сигурност сега нещо някъде ти се случва, не го оставяй без да го забележиш, защото сега гледаш нещото, което ти се е случвало вчера, но ти не си го забелязала и то тъжно е прибрало протегната си ръка, защото си била обърнала поглед към завчера. Дай си възможност да обичаш себе си и живота. И Господ още поне сто години да ти даде.

Подрязвали са ми крилата, вземали са ми въздуха. На кого ли не се е случвало?!
 Обаче, вече не давам! Да си гледат работата!
Крилата и перата като по чудо се оправят и колкото повече се упражнявам в летене, толкова по-голям размах имат. За мен това беше невероятно прозрение.

Подрязвали са ми крилцата и което е по-лошото без аз да се съпротивлявам . млада и глупавичка - на 20 съм, почти на 21-а .....обаче годината прекарана в унито освен ,че ме научи да си пазя крилата ,ме научи и как да ги разперя по-широко без страх ,без срам и да полетя .
Маргало , миличка  не им позволявай да те осакатят , при мен се опитаха ,но аз приех .че това или не са били моите истински крила ,или пък не съм ги заслужавала (след като съм позвилила да ми ги отнемат ,може просто да не съм била готова да летя ) .Сега ,обаче ,с хъса на едно пале ,се боря да летя и по-важното да се извисявам 

Маргало, всичко, което прочетох ме накара да се замисля, колко пъти правим компромиси със себе си в името на някого или нещо. А ние къде оставаме??? Къде отиват нашите желания и нужди? Къде избяга стремежа към това да се отдаваме на живота с пълна сила и да се наслаждаваме на това, което сме постигнали, без страх?
Мила, не те познавам, но това което пишеш ми подсказва, че си едно сърце пълно с добрина, любов и всеотдайност. Нежна душа, която е и достатъчно смела. И най-важното - ОГРОМНОТО ТИ ЖЕЛАНИЕ ЗА СВОБОДА! Да разпериш крилете си и да разцепиш въздуха с тях. И знам, че го правиш, въпреки в момента да не го чустваш точно така. И не мисля, че някой може да ти подреже или отреже крилете. Богатството което носиш в себе си е огромно и това е по-важното.
ЛЕТИ БЕЗГРИЖНО И ПРОДЪЛЖАВАЙ ДА НИ СЪБИРАШ В ЯТОТО СИ!
Прегръщам те!

В момента съм с подрязани крила след осъзнато съзнание /леле как се изразих само/... При мен се получи това, за което говори De$$i : човек среща неправилния човек,който се страхува от летенето. Осъзнах, че наистина не можеш да промениш другия, но можеш да промениш себе си. Като начало - да си смениш фокуса, тоест да се фокусираш върху нещо друго, нещо красиво /както казаха в един филм по този повод "извади порцелановия сервиз - имаме нужда да ни бъде отвлечено вниманието от красотата"/
Болката със сигурност ще я има и по-натам, но с времето ще стане по-малка. Гаранция!
От един месец съм така и нещото, което ме "спасява" е текста на една песен /и самата песен/:

Lyrics to I Can Be :

Now I feel that this heart of mine has taken many falls
Still sometimes the rain can turn into a waterfall
The prettiest things can come out of the coldest night, yeah
And even with broken wings, sometimes you find your way to fly

It’s time to be bigger bigger, stronger stronger, harder harder
It’s time to be bigger bigger, stronger stronger, harder harder
It’s time to be

Now I feel that this soul of mine has had its many tolls, yeah
Still sometimes the pain is what we need for us to grow, yeah
So when it’s time for me to look into my deepest side
I will, I will find a way to hold onto the love inside

It’s time to be bigger bigger, stronger stronger, harder harder
Yes, I can be bigger bigger, stronger stronger, harder harder
Yes, I can be bigger bigger, stronger stronger, harder harder
Yes, I can be bigger bigger, stronger stronger, harder harder
Yes, I can be

See I can be anything I want to be
All I have to do is put my mind to it and I can do it
So what I want you to do is put your fist to the sky and say it with me:

I can be bigger bigger, stronger stronger, harder harder
Yes, I can be bigger bigger, stronger stronger, harder harder
Yes, I can be bigger bigger, stronger stronger, harder harder
Yes, I can be bigger bigger, stronger stronger, harder harder
Yes, I can be
I can be

ето и линк към песента, да се насладиш на приятно излъчване 
http://www.youtube.com/watch?v=j1K6y_UgBN8

Желая ти хубав живот и много положителни емоции, които със сигурност ще имаш скоро!!!

Страхотна песен, мен също ме зарежда с една необяснима положителна емоционалност. А когато шофирам и я чуя - е - тогава мога да ЛЕТЯ!

Аз понеже много съм се парила и нямам никакви приятели,нарочно!
Аз се затворих,сега съм като вълк-единак,всъщност от дъго време е така!Знам,че не трябва,но болката е толкова силна ,когато те предадат,че...въздухът не ти стига!!!! Но пък вие сте толкова мили и толкова борбени,иска ми се да ви познавам!!! 

Че ти ни познаваш. Той форума е като едно голямо семейство направо. 

П.П. Тази тема се оказа много полезна за мен, дори като те чета си мисля, че се отнася повече за мен отколкото за теб. Ти си по оптимистично настроена и от мен.

Исками се ей така да очи в очи...а дали съм по-оптимистично настроена... не знам,вярвам,искам да ми се случат хубави неща,знам че трябва да ми се случат,заслужаваме ги,не е ли така!Искам да произвеждам хормонът на щастието и да раздавам усмивки на всички около мен!Инъче в личен план съм...майко мила в момента ми е нужно да се преквалифицирам на тия години нямам идея как ще стане,но ако не стане има опасност да съм един мнооого нещастен и неудовлетворен човек!А на тия години да започнеш отново е да не казвам невъзможно!!!Дано успея да си намеря новото призвание и новата работа!Това е жизненоважно за мен!

Защото "успехът носи след себе си успех!"
А когато има низ от неуспехи,затъването е сигурно,все повече и повече и тогава пак стигаш до това:че коя съм аз че да рипам,я да си седя на дупето!

Маргало, не се  отчайвай в никакъв случай момиче! Едно нещо научих аз - никога не знаеш какво те очаква зад ъгъла! В моя случай това бе една прекрасна и силна любов, съвсем неочаквана, съвсем нетърсена, дошла след години на "приземеност" и примиреност. Не вярвах, че ще намеря някога сили да се боря отново, бях се "приземила" завинаги.... Но после... после полетях! Е, все още се опитват да ме върнат, да ме вържат отново, но този път...този път няма да се дам. Война ще трябва да водя за мен и за хората, които обичам, но няма да се дам!Колкото до преквалификацията - ще ти кажа това- никога през живота си не бях мислила, че ще се занимавам с това, което правя в момента. Едно мое хоби се превърна в професионално поприще - и това само в последните 3 години. Не искам да се хваля, но съм по-добра от много хора, учили и преучили за тази професия. Не се хваля. Но се научих да оценявам споспбностите си. Мисля че това бе част от процеса на "поникване" на новите ми крила. Повярвах в себе си и в силите си. Вече бях някой, който може, а не някой който е зависим от другите, както постоянно ми втълпяваха. Така че горе главата и УСПЕХ във всяка начинание! Опитай- за да не съжаляаш след години, че дори опит не си направила, а си можела. А коя си ти, че да рипаш? Ами ТИ. Ти със твоето будно сърце, търсещ ум и желание за живот. А той е един. Втори опит няма. Много прегръдки и ако имаш нужда да поговориш с някого не се замисляй и за секунда!

Това е песента, която на мен ми помага в трудни моменти и ми дава криле! Тази песен незнайно как чух една много ранна сутрин, на брега на морето преди години след поредната ми безсънна нощ, след поредния скандал с бившия, вървях по брега, плачех, минаваха хора, които си разхождаха кучетата или просто бягаха, слънцето изгряваше, вървях много, слънцето се издигаше и един лъч ме следваше през цялото време на самотната ми разходка, помислих си ето слънцето ме обича , а този лъч е човека, който ще срещна и ще ме обича, щом през цялото време вървеше по мен, така както бих желала, даде ми криле точно този слънчев лъч в онзи тъжен ден и се върнах щастлива, след повече от 3 часа сама на плажа! И малко по-късно срещнах, човека, за когото съм напълно сигурна в чувствата му! Може да прозвучи налудничево, но на втората ни среща му разказах за лъча и ,че съм сигурна, че той е бил!! Тогава пак плаках този път от щастие, че съм го срещнала!!! Ох, голяма съм ревла, пак се разплаках!!

   http://www.youtube.com/watch?v=olWeUuIOQGQ   а това е песента



They say learning to love yourself
Is the first step
That you take when you want to be real
Flying on planes to exotic locations
Won't teach you
How you really feel
Face up to the fact
That you are who you are
Nothing can change that belief
Just be
Just be


Само едно ще ти кажа, бъдещето принадлежи само на онези, които вярват в красотата на мечтите си!!!ПРегръщам те силно и не спирай да мечтаеш!!! 

Много хора тук никога не са си подрязвали крилата,  включително и авторката.
Прибирали сте(сме) ги,  но сте(сме) знаели, че ги има.
Иначе нямаше сега да си говорим за тях.
Да, често става така - за да отгледаш дете, да създадеш дом, се налага малко да се поприбереш, да пообуздаеш амбициите си.
Важно е обаче отвреме навреме да си наглеждаш крилата (прибрани в някой гардероб), да ги почистваш и да ги държиш в готовност - все идва моментът да ги използваш отново.
Ето, това ти си случва, Маргало.
Дано да си ги поддържала добре твоите.
Моите си бяха в отлично състояние след 13 години в режим "изчакване".

  http://www.youtube.com/watch?v=Wyco2Uva7hI  И още нещо специално за теб, повтаряй си я тази Песен, когато ти стане тъжно, много помага   But I'm a supergirl, and supergirls don't cry,
                                       But I'm a supergirl, and supergirls just fly

на мен ми е помагала в много тежки моменти, когато не съм виждала никаква светлина в тунела, разочарована от близки, приятели и все пак Супермомичетата не плачат, те само летят - нека летим заедно, защото, ако не струваме колкото другите, най-малкото не сме ,като тях!
Тази песен негласно съм си я обявила за  химн на скромната ми персона ,  сега я  споделям с вас -нека я направим химн на всички уверени в себе си жени!!!

Извинявам се и отново голяма прегръдка! Не те познавам, но смятам, че си страхотен човек!!! 

Никой, никога няма да може да ми "подреже" крилата! Може да имам колебания, трудности, но себе си не давам на никого. Обичам се! При това много. Крилата са си мои, животът също...

[/b]

Гъски?

Грубо.

Тъпо:

Може не всичко написано да ти харесва, и аз не съм от най поетичните, но в темата има смисъл, макар, че на малко хора се случва това наистина. За радост.

Алиса ,
не болят крилата  естествено,перушината няма как да боли,боли душата...но както и да е,ако се налага да обяснявам,значи няма смисъл,който може ...усеща,който не,здраве,за него има други неща в този живот! 

Знаеш ли, предпочитам да съм гъска - на времето си правехме майтап, че гъската била патка, скъсана на изпита за лебед.
А други цял живот ще си останат патки - само с крякането си. Аз поне съм се пробвала 

Можеш само да се радваш, че явно не знаеш за какво изобщо говорим в тази тема.

ЕЕЕЕ мацки по ведро светът не се е свършил я.
Бях с резнати криле цели 8 години и на осмата година ми пораснаха.Излетях буквално през прозореца(добре че беше от първия етаж),сега имам двоино по големи и не правя компромиси и експерименти със себе си.Всичко е до време няма нищо вечно и на лошите моменти им идва края.

Като ти е тъпо какво правиш тук в тази тема-това не е увесилителен парк,че да ти е весело Поздравления ня авторката-това ми е най-хубавата и смислена тема от много време насам в този форум

Винаги има хора, които не могат или не искат? да се поставят на мястото на други. В смисъл, че не познават съпричастността. Понякога липсата на такова усещане е добра, но когато отсреша някой я очаква е грубо и нехуманно да му я откажеш. Наистина темата е дълбока и много смисленна, а рядко попадам на тема където може да се споделят философски нещата които ни събарят. Без да се навлиза в подробности, без да се търсят виновни, а просто да бъдем съпричастни и да споделим емоциите на някоя от нас. Нека не разваляме хубавото!

 

Поздравявам те, че успя да си сдържиш нервите  аз не можах  . Много хубаво казано

"Хубавото"- да се мрънка без дори да се каже за какво става въпрос?
Откъде точно да знаем дали Мрънкалото си е счупила нокът, страда от химически дисбаланс или мъжът й я бие. Откъде?
Иска да си създаде отчетна тема, час по час, дали й се лети.
Ама какво стои зад зад позата на жертвата, не се знае. Надявам се, не е мъка от липсата на поетичен талант, де.
Какво да очакваме по-нататък, разсъждения на гъската от тавата със зеле? Стих за лимона в гъза (след оскубването и попарването)?