Липсват ми, да ... пазя си, до скоро си пишехме с приятелки така, напук на технологиите, заради почеркът, хартията и смешните марки, които сами си рисувахме ... сега пак си пиша писма, но в дневника ... като Маншон, дето си пише на себе си
- Публикувана: 4 септ. 2008, 08:10 ч.
- Последно мнение: 15 септ. 2008, 23:36 ч.
Доброто старо писмо в пощенски плик и с марка
Отдавна не съм изпращала такова писмо. Но старите си ги пазя грижливо и като ме налегнат спомени ги препрочитам. Имам си една приятелка във Франция, която всеки път ми изпраща картички по пощата от местата, където е била. Вече си имам цяла колекция такива картички. Много се кефя и на пощенските марки на тях.
Пазя си може би всичките хартиени писма и картички, които съм получавала през живота си...Лошото е, че може би от няколко години не съм нито писала, нито получавала такова 
Като се замисля, не знам дали това е най-важното, поне за мен - да е задължително "хартиено" писмото. Преди време си направих труда да си принтирам всичките ми писма от един много важен за мен човек, дори си играх ръкописен шрифт да им слагам, да изглеждат по-автентично. Но те, така или иначе, бяха необикновени писма и се радвам, че точно аз бях галеницата на съдбата, която ги получи. Сега също водя много ценна за мен кореспонденция и това, че е в електронен вид не я прави по-малко истинска.
Изобщо, като се замислих, реших, че съдържанието - вълнението, което предизвикват думите на този някой - са най-важното.
Иначе преди може би година пак разсъждавах по темата, сетих се за хартиените писма като видях какво писмо получи един колега украинец от майка си. Беше много, много красиво писмо, написано с онзи завърян и грижлив почерк на руснаците и с големи марки с икони. Честно казано, завидях му.
Като се замисля, не знам дали това е най-важното, поне за мен - да е задължително "хартиено" писмото. Преди време си направих труда да си принтирам всичките ми писма от един много важен за мен човек, дори си играх ръкописен шрифт да им слагам, да изглеждат по-автентично. Но те, така или иначе, бяха необикновени писма и се радвам, че точно аз бях галеницата на съдбата, която ги получи. Сега също водя много ценна за мен кореспонденция и това, че е в електронен вид не я прави по-малко истинска.
Изобщо, като се замислих, реших, че съдържанието - вълнението, което предизвикват думите на този някой - са най-важното.
Иначе преди може би година пак разсъждавах по темата, сетих се за хартиените писма като видях какво писмо получи един колега украинец от майка си. Беше много, много красиво писмо, написано с онзи завърян и грижлив почерк на руснаците и с големи марки с икони. Честно казано, завидях му.
Липсват ми. Пазя си кашончета - от русначета, от приятели, от гаджета, от майка ми.
Един ден като остарея ще си ги препрочитам усилено и ще ме връщат в безгрижните ми години.
Вълшебни спомени от миналото - с личен почерк на подателя.
За сравнение - емайлите пазите ли си - личните?
А смс-ите? Поне някои от тях?
Един ден като остарея ще си ги препрочитам усилено и ще ме връщат в безгрижните ми години.
Вълшебни спомени от миналото - с личен почерк на подателя.
За сравнение - емайлите пазите ли си - личните?
А смс-ите? Поне някои от тях?
sms-и не пазя. Така и не им свикнах на тия пущини. Всеки път, когато се е налагало да се обяснявам чрез смс, съм се чувствала идиотски. Прекалено обстоятелствена съм явно за тази форма на изразяване. Отделно я намирам за някакъв неловък начин да избягаш от реалния разговор- някак неискрено ми е това с смс-ите.
Пазя, пиша и получавам...
Голям съм Плюшкин и не изхвърлям нищо. Писма от гаджета в казармата, приятелки, картички от чужбина, а сега и многото писма-закачки, които майка ми редовно праща...Всичко си седи прибрано в един козметичен куфар.
Обичам точно този тип спомени - сладко-горчиви.
п.п. СМСи не пазя, но някои е-майли от важни за мен хора - да.
Голям съм Плюшкин и не изхвърлям нищо. Писма от гаджета в казармата, приятелки, картички от чужбина, а сега и многото писма-закачки, които майка ми редовно праща...Всичко си седи прибрано в един козметичен куфар.
Обичам точно този тип спомени - сладко-горчиви.
п.п. СМСи не пазя, но някои е-майли от важни за мен хора - да.
sms-и не пазя. Така и не им свикнах на тия пущини. Всеки път, когато се е налагало да се обяснявам чрез смс, съм се чувствала идиотски. Прекалено обстоятелствена съм явно за тази форма на изразяване. Отделно я намирам за някакъв неловък начин да избягаш от реалния разговор- някак неискрено ми е това с смс-ите.
И аз съм същата. И по двете точки.
Макар че винаги има начин да зарадваш някого и с sms-и. Преди време бях с една приятелка, не я бях виждала от 100 лета, тя излезе нанякъде, а аз преписах в една любима нейна книжка с молив всичките смс-и, които ми беше пращала. Беше приятна изненада, но и предполагам, че по-прагматичен човек не би я оценил. Но в тази тема мисля, че сме се събрали предимно романтици
Появата на виртуалната поща разглези много. Лесно се пише, още по-лесно се изпраща.
Общуването е по-адекватно на момента. И т.н. Много позитиви. Има и много негативи. Хората забравиха да пишат. Пишат каквото им дойде на ума, не мислят много, лесно е - набутваш първото, което ти мине през кратуната и го изпращаш.
Правопис, изразни средства... не са важни. Важна е информацията. Никаква ... хигиена ( сори, не знам как да го кръстя).
Недай си боже някой да направи забележка за правопис или да им покаже къде е Ч-то. "Кво се праиш?"
Романтиката ( марките и пликовете) оставих на картичките. Колко красиви има! Изпращаме много картички (напр. за Коледа), но на нас почти никой не изпраща. Явно не им е важно на хората, не успяваме да повлечем и крак (благодарят ни по телефона). Мен това ме натъжава. Защото е въпрос на желание, не на време и пари.
Виртуалните картички не ги обичам. Мързеливо отбиване на номера - цъкаш, въвеждаш 15 адреса, пишеш дежурно послание и натискаш сенд.
Общуването е по-адекватно на момента. И т.н. Много позитиви. Има и много негативи. Хората забравиха да пишат. Пишат каквото им дойде на ума, не мислят много, лесно е - набутваш първото, което ти мине през кратуната и го изпращаш.
Правопис, изразни средства... не са важни. Важна е информацията. Никаква ... хигиена ( сори, не знам как да го кръстя).
Недай си боже някой да направи забележка за правопис или да им покаже къде е Ч-то. "Кво се праиш?"
Романтиката ( марките и пликовете) оставих на картичките. Колко красиви има! Изпращаме много картички (напр. за Коледа), но на нас почти никой не изпраща. Явно не им е важно на хората, не успяваме да повлечем и крак (благодарят ни по телефона). Мен това ме натъжава. Защото е въпрос на желание, не на време и пари.
Виртуалните картички не ги обичам. Мързеливо отбиване на номера - цъкаш, въвеждаш 15 адреса, пишеш дежурно послание и натискаш сенд.
Обичам писмата.
Пазя старателно доста любовни такива, от един мъж, който и до сега не може да ме гледа спокойно в очите.
Една приятелка, предсказала ми на карти Таро, кога ще имам първото си дете, имаше навика да праща писма с обема на колети и то доскоро - най-различни специално подбрани тематични картички, листове с различни цветове.
Писъмцето, написано мъжа ми при раждането на Кирил - отдолу се е нарисувал, пушещ три цигари.
Скоро получихме картичка от Берлин, пусната в Щутгарт. Подателят много искал да прати картичката от Берлин, но някак си не му стигнало време. Но и се зарадвах, беше първият плик от 2-3 години насам, несвързан със служебна и сметководна кореспонденция.
Пазя старателно доста любовни такива, от един мъж, който и до сега не може да ме гледа спокойно в очите.
Една приятелка, предсказала ми на карти Таро, кога ще имам първото си дете, имаше навика да праща писма с обема на колети и то доскоро - най-различни специално подбрани тематични картички, листове с различни цветове.
Писъмцето, написано мъжа ми при раждането на Кирил - отдолу се е нарисувал, пушещ три цигари.
Скоро получихме картичка от Берлин, пусната в Щутгарт. Подателят много искал да прати картичката от Берлин, но някак си не му стигнало време. Но и се зарадвах, беше първият плик от 2-3 години насам, несвързан със служебна и сметководна кореспонденция.
Аз съм един малък Плюшкин в това отношение. 
Пазя всичките си писма от приятелки, гаджета, приятели в казармата и т.н.. Аз самата пиша често, обожавам писмото с марка, написано с чувство - нищо не може да го замени! С една приятелка си упражнявахме английския в подготвителния клас, като си пишехме писма и си ги изпращахме - с плик, марка - както си му е реда.. Страхотна емоция, още повече, че в тях имаше истински фантасмагорни шедьоври!
Имейли пазя всякакви, есемеси съм преписвала на хартия в хронологичен ред - от един специален човек.
Миналата седмица изпратих две писма за България, дано пристигнат скоро!
Малко ми е тъжно, че на мен не ми пишат. По-тъжно ми е, че имам хора, за които картичката е по-важна от текста. И то доста.
Хубава тема. Напомни ми, че имам две - три канадски картички за изпращане.
Пазя всичките си писма от приятелки, гаджета, приятели в казармата и т.н.. Аз самата пиша често, обожавам писмото с марка, написано с чувство - нищо не може да го замени! С една приятелка си упражнявахме английския в подготвителния клас, като си пишехме писма и си ги изпращахме - с плик, марка - както си му е реда.. Страхотна емоция, още повече, че в тях имаше истински фантасмагорни шедьоври!Имейли пазя всякакви, есемеси съм преписвала на хартия в хронологичен ред - от един специален човек.
Миналата седмица изпратих две писма за България, дано пристигнат скоро!
Малко ми е тъжно, че на мен не ми пишат. По-тъжно ми е, че имам хора, за които картичката е по-важна от текста. И то доста.
Хубава тема. Напомни ми, че имам две - три канадски картички за изпращане.