Не бих казала, че е от много инатливите деца. На моменти се опитва да став по неговото, но в повечето случаи това са капризи, породени от желание за сън, от умора, от глад или жажда, а не от инат. Когато се е опитвал да се "тръшка", го прегръщам, за да го успокоя, и в повечето случаи това действа, а не назиданието. Иначе, не спираме да му угажадаме за какво ли не. Но не се е разглезил от това още.
- Публикувана: 16 септ. 2008, 19:42 ч.
- Последно мнение: 10 дек. 2008, 11:17 ч.
Проявяват ли инат вашите малки човечета
сега вече рядко го прави 
незнам дали са капризи или някакъв бебшко-детски стремеж всичко да става по нейния начин:
Според мен проблемът е, че и угаждате. Показали сте и, че с тези представления винаги може да постигне това, което иска и тя затова го прави.
Понякога си мисля,че е по-различна в емоционално отношение и нищо не мога да променя,докато тя самата не реши.
и застава на колене.А преди месец ми тропа с крак, че исках да го изкарам от банята 
абее въобще се инати на много неща! 
И моето дете започва с истериите, тръшканията, мрънканията докато не получи своето... Общо взето се старая да не угаждам на всичко и да поставям някакви ясни граници до къде може и откъде натам не.... На теория съм много добра, но на практика не знам 
Например като мрънка сутрин да дойде при нас в кревата (или по-точно при баща си държи да отиде) нямам нищо против, дори тези сутришни игри са ми много сладки, но като истеряса за да получи нещо, което ясно съм казала че не е за его (нещо остро или пък чупливо) просто се старая да игнорирам тръшкането.
С това съм съгласна в известна степен - чела съм материали на тази тема: ако в ранна възраст пречупим характера на детето си ще си имаме едно твърде послушно дете, което ще подтиска желанията си и емоциите си и за в бъдеще не е много ясно на къде ще избие.
Така че до към 3 годинки родителя трябва да внимава и да оставя поле за изява на детето си
Пък било то и за циркове и изпълнения по улиците, все пак това в един момент ще премине.
Например като мрънка сутрин да дойде при нас в кревата (или по-точно при баща си държи да отиде) нямам нищо против, дори тези сутришни игри са ми много сладки, но като истеряса за да получи нещо, което ясно съм казала че не е за его (нещо остро или пък чупливо) просто се старая да игнорирам тръшкането.
Аз пък четох в едно списани, че ако детето не е инатливо, то не се развива правилно.Е, моя се развива много добре 
!
!С това съм съгласна в известна степен - чела съм материали на тази тема: ако в ранна възраст пречупим характера на детето си ще си имаме едно твърде послушно дете, което ще подтиска желанията си и емоциите си и за в бъдеще не е много ясно на къде ще избие.
Така че до към 3 годинки родителя трябва да внимава и да оставя поле за изява на детето си
Пък било то и за циркове и изпълнения по улиците, все пак това в един момент ще премине.
Аз мисля че всяко дете в определена степен проявява инат.Дъщеря ми също на моменти се тръшка и плаче за да получи своето ,но аз преценявам според ситуацията дали да и дам това което иска или да я оставя и честно казано в повечето случай не и обръщам внимание и точно след 2 мин. е забравила какво е искала
до търкаляне по земята не е стигал,но ако продължава така.....не знам 