Пак за градината- плаче сутрин...

Здравей,
Това е голяма мъка и за детето и за майката. Тази раздяла е трудна и за двамата, но няма начин. Със сигурност тъгата в душата му е огромна и понеже няма друг начин да си я изрази, палче...
Аз не съм с много опит в тази насока само 6 месеца. Но моето детенце също плачеше в началото и винаги плаче когато не е ходил повече от 2 дни (ако е бил болен или сега след почивката). Един ден ми дойде на ум да му кажа,че са ми се обадили от градината за да ми кажат, че е много добро дете и за това го канят в градината и това е голяма чест и той много странно реагира, даже е горд. Другия номер който приложих: понеже той знае само числата до 10 му казах, че ще стой в градината само 1 час и аз ще си го взема, добре че няма представа за времето. Всеки ден му обяснявам, че много го обичаме и той отива там като на работа, както и ние ходиме и че никога няма да го оставиме. Гледам да ходя по едно и също време, никога не закъснявам и винаги му нося по нещо любимо.
Но твойто детенце сигурно е по-голямо, не е маничко глупаче като мойто и може тези номера да не минат но пробвай.
Успех 

Все едно описваш сина ми. Сега сме 1-ва група. Миналата година ходехме на ясла и мислех, че сега нещата се променят, ама нейсе. Плаче си сутрин, а следобед, като го взимам, е весел. госпожите разказват, че въобще не трябва да се притеснявам, защото това става само сутрин, докато изчезна от погледа му. После ставал друг човек.
Явно някои деца са по-емоционални, по-чувствителни, по-привързани към майките си. Моят син е от тези деца и с това си обяснявам поведението му, но знам, че трябва да го преживее всичко това.

Голямата ми дъщеричка ходи вече 1г и половина на ясла , а сега на градина . Всеки път като я спра за някакъв определен период от време ( най - често за две седмици ,когато нещо се е разболяла ) , тя се радва вкъщи ,защото цитирам " повече никога няма да ходи на градина" .
Като я заведа след това и става нещо страшно . Сега ми предстои съвсем скоро да пусна малката на ясла и съм подготвена за много тежка реакция от нейна страна .

мъъничко ми поолекна  И аз постоянно обмислям "идеи" за мотивация. И да-тази вечер госпожата каза- никакъв проблем, спокоен е, играе... А на нас ни е 3-та година общо с яслата. То ако знам, че няма да помни нищо после или да си науми някакви гадни изводи-ок, ама...

Така е.
Ако имаш възможност, не го пускай, ако нямаш, едва ли имаш избор, освен да стискаш зъби.
Казвам го от позицията на дете, което изпитваше ужас от градината.

С моето дете сме коренно различни - от първия ден умира за градината, въпреки, че до 3г. и 1м. си я гледах вкъщи и не сме се разделяли, никога не е била привързана към мен 

Никол, уцели в десятката- много ми се иска да не го пускам и правя всякакви рокади поне по малко да откача. От една страна обаче близките ме притискат- щял да свикне, от друга самата аз се чудя дали му правя услуга така, защото пак свиква у дома и наново се разстройва като го пусна.

И ние сме така  !
Тази година синът ми тръгна за пръв път на градина - вече е на 5 годинки. Тръгна с желание, но още първата вечер започна да тъгува, да плаче и на сутринта вече беше много трудно - така е всяка сутрин вече. Вечер ме уговаря да не ходи на градина, да го взема на обяд, а сутрин плаче, иска да бяга от градината......
Госпожата обаче е много доволна от него - научил е стихче, песнички, игри за няколко дни ходене - сега малко кашли и сме си вкъщи. Ще се натрупат около 11 дни вкъщи и не знам после как ще е?
И той е силно привързан към мен, не сме се разделяли, непрекъснато сме заедно....
Вчера баща му ходи до градината да занесе мед. бележка и като се върна му разказа как децата питали за него, как на Госпожата й била мъчно, че го няма......той се замисли и каза, че и на него му домъчняло за децата......да видим, може пък това да има ефект, мотивацията е много важна....
И все пак съм на мнение, че ако майката има възможност трябва да си гледа и възпитава дечицата лично - особено ако детето е по-емоционално и видимо страда...

 abigale пожелавам ви успех от сърце   

Ето това не ми допадна. Така детето задържа емоциите в себе си, а това е вредно. По-добре да поплаче малко, за да му олекне. Така или иначе после спира. Просто му е трудно да се отдели от теб.

Съгласна съм с теб, Гневна. И аз така си мисля. Ама все опитвам дано уцеля верния подход. Тази сутрин пак се разплака, но някак по-кротко и примирено. За първи път си позволих да го гушна, взех го за няколко минутки на ръце и почнах да обсъждам разни неща от украсата и предмети вътре в стаята. После госпожата му обеща някаква нова кола и влезе. Надявам се поне в петък да му дам почивка. Много съм ви благодарна, че пишете.

Aз всъщност подкрепям тази сериозност, даже си мисля, че има нужда от нея - когато детето е ходило по-дълго време на ясла/градина ... защото в един момент рева сутрин си става като навик

Но , както сама казваш - когато детето е ходило по-дълго време на ясла/градина , а не когато е за първа седмица... докато се адаптира.

Ами при нас е някакъв комбиниран вариант, защото сме ходили и на ясла и миналата година на градина. Лятото обаче прекъснахме за около 3 месеца. И сега сме май на началния етап. Иначе и преди е плакал отначало, после свикваше. Притесни ме, че все пак вече е ходил и много добре знам, че му е хубаво. Явно само някой момент от цялата ситуация го притеснява, а не всичко. И подозирам, че това е раздялата с мен. Друго просто не мога да открия засега.

И аз съм на този хал, макар че нямахме проблеми с първоначалната адаптация, след едно прекьсване сега всяка сутрин обсъждаме защо трябва да се ходи на градина.
Веднъж се поддадох на съжаление и се отказахме от градината за една година, имахме и други причини (ужасно огромни групи, затруднен транспорт), но смятам, че даже и да не е оптимална, средата от деца е много важна и не бива да се пропуска този период. Ако не е свикнало да се отделя от майка си, детето и в училище ще има още по-големи проблеми с раздялата и ще е по-трудно, децата могат да му се смеят и пр.
Затова аз правя, каквото ме съветват госпожите- сутрин казвам бързо "чао" и си тръгвам, без да се обръщам. Тогава раздялата е по-лесна, отколкото дългото сбогуване, уговорки и пр.

Искам да ви препоръчам една много хубава книга
 http://www.book.store.bg/c/p-p/m-549/id-6676/azbuka-na-detskata- … gej-stepanov.html
Ето нещо интересно от там:

"...Доста отдавна сред общия хор от гласове на привържениците на общественото възпитание се дочуват критични съждения и призиви да не надценяваме положителната роля на детските заведения. Знае се, че първите години от живота на детето имат особена емоционална  и познавателна наситеност и затова са определящи при формирането на личността. Още Л.Н. Толстой казва, че разстоянието, което го отделя от петгодишното дете е доста по-малко от това, което отделя последното от бебето. Така, че извънредно важно е в каква атмосфера протичат въпросните решаващи години. Според мнозина основен положителен фактор в развитието на предучилищната възраст заема емоционално наситеното общуване с близките - родителите и най-вече с майката. Някой теоретици на общественото предучилищно възпитание признават, че откъсването от майката в ранна възраст е изключително неблагоприятен фактор и може да се приема само при необходимост.

Детето не е запознато с тази теория. Просто то най-често е нагледно доказателство в нейна полза. Родителите забелязват, че като се прибере от градина, детето направо се вкопчва в майка си и не се отделя от нея, като се опитва да навакса натрупания дефицит от близко общуване. Макар да е нахранено, обгрижено далеч от къщи, то въпреки всичко е "изгладняло" и това е особен вид глад, който трудно се засища.

Значи ли това, че в детско заведение детето се чувства зле? Нека не бързаме да даваме категоричен отговор. Едно е ясно: там то получава много неща, но пък е лишено от много други. Същевременно, колкото по-малко е детето, толкова повече неща му липсват.
И малчуганът се опитва да реши създалата се ситуация. Като разбере, че е безсмислено да упорства (големите са по-силни от него и така или иначе ще надвият) той започва да реагира по особен начин. Известни са случаи например, когато пътя към яслите започва или завършва с пристъп на повръщане, което не може да се обясни с никакви хранителни натравяния. Така детето демонстрира, че не приема ситуацията. .....Реакцията може да бъде и друга - организмът се скрива в болест. Детето започва да проявява изненадваща слабост ...просто организмът му отказва да се противопоставя на простудата.....
Какво да правят родителите?Със съвети семейство не се храни, за това не се наемам родителите как да организират живота си. Важното е те да не забравят, че като прехвърлят грижите си за детето на детското заведение, могат да решат един проблем и да си създадат друг(само, че колкото по-малкио е детето толкова по-голям ще е той)Затова подобно отговорно решение трябва да се взима като се има предвид най-вече емоционалните особености на детето.

Честно казано яслите не са най-приятното място за него. Същото се отнася и за дет. градина. Е, в нея проблемът понамалява, но въпреки всичко тя не е рай за всеки. Ако те могат да бъдат избегнати използвайте възможността и се опитайте със собствени сили да изградите у детето навиците, които успешно се формират в детската градина. Щом това е по силите на възпитателите, които работят с големи групи, сигурно и вие ще се справите с подобна задача, още повече като знаете, кой е най-добрият подход към собственото ви дете.
Ако нямате такава възможност поне се постарайте лишенията, които изпитва детето ви, да не са прекалено много. Ако можете не го оставяйте за дълго. И вкъщи стократно наваксвайте всичко,  от което е било лишено във ваше отсъствие". стр. 89

Maма Галка, още преди забравих да ти благодаря!
Именно във връзка с този откъс щях да пиша. Незнам доколко има връзка с  тази ситуация, но и той и аз още от първите дни в градината сме с хрема и червено гърло (аз). Още преди съм се убедила във връзката между емоционалното състояние. Ако се скарам по-сериозно, очаквам грипоподобни истории. Но капака беше това лято. Тъй като си падаме малко злояди, бях взела присърце яденето. Стигаше се до сериозни разправии. Никой не може да ме убеди, че по-късно появилия се много сериозен здравословен проблем нямаше връзка с това напрежение. И накрая реших- край. Колкото иска, когато иска- е с малко направление от мен де. И...проблема изчезна.
И аз доста съм мислила за полза/вреда от градините. Нямам категорично мнение. Аз не съм ходила. Много завиждах на децата там. Пък ето какво ми дойде до главата.

Каква ирония,нали?И аз много исках,а не ме пуснаха,бях се зарекла Ния да я пратя още на три,но ...и сега на 4 май няма да стане При Никол-точно обратното
Дъщеря ми направи голяма драма сутринта,плакахме и двете накрая,мислех вече да я мъча.Отивам да я взена на обяд-тя вече е нов човек-смее се,общува...цял следобед играе с едно съседче,сега замина на балет с баба си.,..никак не е вкопчена в мен.Как се взема правилно решение

Може и ние да бъркаме, но не е ли задача и на възпитателките в градината да предразположат децата 
За съжаление помнят. И аз имам подобни спомени и синът ми, предполагам и щерката ще има 

abigale, и аз това те съветвам...
Няма нужна детето да се травмира... Ако имаш такава възможност, разбира се...

Как е детенце сега?


MamaGalka, благодаря ти за книгата   
Точно тази я нямам, а все едно аз съм написала откъса 
Определено ще си я поръчам - благодаря!

Добре де,а къде е границата?Има ли някакви що годе обективни критерии,по които да се ориентирам кога трябва да отстъпя Ами ако е на крачка от т.н "свикване"?Работя с деца често и много от тях ми разказват с ентусиазъм за градината,за игрите си там,така ми се иска и моето дете да изпита подобна радост....А ако това никога не стане и само я травмирам напразно?Как бих могла да знам?

близките ти са прави
ако стреса не му вреди - а явно е че щом ИСКА да ОСТАВА и да играе - не му пречи, не виждам защо трябва да се поддаваш на желанието му светът около него да не се променя
светът се променя - с наше съгласие или без...никой не ни пита...и ако децата ни са НЕПРИСПОСОБИМИ - ще станат като динозаврите....
дъщеря ми реве - няма как да не реве сутрин, но вечер я взимам относително в добро състояние и дори забелязвам някакъв скок в развитието й да иска да е самостоятелна и в това което говори и прави...да я лишя от това развитие, заради рева сутрин, след като явно детето не му е зле там?
не ми е добре като реве, но търся доброто в цялата ситуация...ако решиш и ти да видиш напредъка в детето си от контакта с връстници и разнообразната среда - ще ти е по-леко да свикнеш с трудностите, а от там - и на него ще му бъде по-леко....а и да не бъде - никой няма да го чака да се накани за дадена промяна в живота...нали?

Всяко дете е различно с различен темперамент и чувствителност. Едно дете се приспособява лесно, на друго му е нужно повече време, трето въобще няма да успее да се приспособи към яслата или детската градина - не случайно тези двете обществено-възпитателни заведения не са задължителни.
Интересен е въпросът кога и как е възникнала нуждата от такива заведения!
"За пръв път необходимостта от обществени детски заведения се появява в широк мащаб през 17-18 век във връзка с развитието на промишленото производство и активното привличане на жените към производителния труд." т.е. причината за възникването им не е продиктувана от нуждите на децата, а от нуждите на обществото - повече работна ръка.

Родители и учители се самонавиват колко полезно за децата е да са сред връстниците си.....да, но децата в различна възраст имат различни потребности и това да са със своите връстници далеч не е най-важната и значима потребност на 2, 3 или пък 4 годинки.
До 3 годишна възраст например децата все още не изпитват нужда да играят заедно с други деца - предпочитат да играят с възрастни или сами да откриват света, но задължително до тях да има сигурна опора - мама. Едва след три годинки започват взаимните игри с връстниците, но детето все още е почти невръстно. Защо си мислите, че грижата на майката няма да е достатъчна? Нима една учителка, която се занимава с 30 мънички дечица е по-способна да възпитава детето ви от вас самите? Да погали всяко едно, да го гушне преди да заспи, да му даде топлината и обичта, която майката дава? Според мен е невъзможно - дори и при най-голяма желание от страна на персонала! Освен това има детски площадки пълни с дечица  - по-малки и по-големи където децата ни могат да си намерят приятелчета в игрите.
В нашите детски градини няма необходимите условия за адаптация. Тук плачещото дете, идващо за пръв път, се грабва от ръцете на майката и  изведнъж, попадайки в абсолютно нова среда се очаква да се адаптира някак от самосебе си. Вярно, идва времето, когато детето спира да плаче, но с цената на голям стрес.....и защо? На кой му е необходимо това? Не е ли по-лесно да се помисли за един по-правилен правилен подход към децата, които идват за пръв път?

Който е учил педагогика знае изискванията за възпитание и обучение на деца в предучилищна възраст - един възпитател на пет дечица - къде е това в България?
Аз до сега гледах и двете си дечица. Ако имах финансовата възможност щях да си продължа да си ги гледам - и двамата. Не смятам, че нещо им е липсвало - всеки ден си излизаме навън, имат си приятелчета връстници, учим си вкъщи, забавляваме се.
Тази година обаче записахме сина ни на градина - мислих, че няма да има проблеми с адаптацията понеже е на 5 годинки. Когато ходихме да избираме градина много му хареса, беше ентусиазиран, тръгна с желание. После обаче започна да се натъжава, да плаче късно вечер и рано сутрин. Сега е вкъщи - малко болен - настинка - пее ми песничките, които е научил там, казва ми приказки, стихчета....това е прекрасно. И аз искам да свикне, да му е хубаво и да бъде щастлив - нали това е целта на градините(една от нашите градини се казва "Щастливо детство") Искам обаче да му дам повече време. Той вече е на 5, можем повече да разговаряме и мисля, че ще стане по-лесно. Не смятам, че насилието е добър подход! Нито смятам стресът за полезна необходимост.
Това, че детето нямало да се адаптира в първи клас, щом не е посещавало детска градина не е вярно - за това са предучилищните групи - познавам много деца, които не са ходили на градина - е ми не са "като динозаврите"  .
Така, че ако имате възможност гледайте и възпитавайте дечицата си лично - това е един път в живота, времето на ранното детство няма да се върне никога  - сега децата ни имат най-голяма нужда от близостта ни!

Момичета днес ме нямаше- сега ще чета какво сте писали. Много съм ви благодарна, че се включвате. ще пиша утре повече. Но само да кажа, че реших утре да го оставя вкъщи. Имам възможност. Пък той пита- Ама завинаги ли няма да ходя?
Питам се, дали ако детето е по-бавно адаптивно, не е по-добре максимално да няма отсъствия от градината когато вече е свикнало...Защото после пак би се почнало всичко отначало... Но пък и свикването на такова дете би му коствало много повече психически стрес и енергия, отколкото на по-адаптивното...
Лека вечер ви желая!