Мама, татко и баба - вечният триъгълник

Е не го разбирам мъжа ти, честно. Какво му е направила жената освен че се е опитвала да ви е от полза. Някакви противоречия ли са имали? Тя колко остана при вас и изобщо оставала ли е да спи или сте от един град и просто е идвала?

помощ трудно ще ти окажа , щото не мога да дойда и да ги набия двамата.
съвет обаче мога да ти дам.от една седмица моя 13 годишен син повтаря ,,ко ти пука ".
е , ко ти пука.
не се занимавай с глупости.радвай се на всеки миг с малкото човече.
това че те не оценяват сполетялото ви щастие да се радвате на живо ,здраво бебе.
 ко ти пука.

Не мога да ти помогна. Мога да споделя. При раждането на всичките ми деца - 2 броя - се натрисаше някоя баба да помага. И мъжът ми се чувстваше изолиран. Искаше той да е този, който помага. След време се примири и спря да помага.
Дай й да вижда детето, когато него го няма.

А свекървата къде е в описаната ситуация, ти разбираш ли се с нея?
Може да пили на мъжът ти, че иска и тя да помага, и той за това да иска да се оправяте сами, за да не ви се бъркат всички в семейството.
След като родих в началото какъвто конфликт имаше по между ни беше заради бабите.
А за бебето - ще се справиш сама, спокойно.
Майка ти ако е от твоя град може да се виждате през деня докато той е на работа и по този начин никой никого няма да дразни.

Много гадна ситуация и за трима ви, но по скоро за теб и мъжа ти. Не знам какъв съвет да ти дам, защото ти сама ще вземеш решението , мога само да ти разкажа какво  ми се случи на мен(абсолютно същото почти), когато родих преди година.
Майка ми дойде в нас да помага, мъжът ми обаче искаше и той да се грижи за малката, а мама е властна жена, както виждам и майка ти, ако не е на нейното почват едни сръдни. Та още от първия миг , в който се прибрах от родилния дом с бебето и вместо да се отпусна и зарадвам почнаха проблемите. Майка ми започна да дава хиляди съвети , да иска да прави всичко за бебето, а мъжът ми само се цупеше, опитвах се да угодя и на нея и на него , и колкото и да се мъчех и двамата бяха недоволни а аз изнервена, мъжът ми казваше майка ти ми се меси" , тя казваше " той, вие нищо не разбирате""накрая само седмица по-късно всичко завърши със скандал. Още същата вечер майка ми си замина обидена и огорчена, мъжа ми също беше огорчен, а аз ревах като магаре. Скарах се и с двамата. И двамата се мразеха. Честно казано , когато мама си замина, няколко дни след това нещата в нас се нормализираха , сдобрихме се с мъжа ми , той с удоволствие се грижеше за малката и до ден днешен го прави. Учим се в движение от Интернет, от книги , от собствените си инстинкти , но се справяме сами. Мина малко време и нещата се уталожиха и както и двамата не се понасяха , сега пак си говорят смеят се и така а, но пък майка ми повече никога до сега не се намеси и не се опита да оспорва наше мнение.
Пиша ти всичко това , защото виждам че и вие ще направите нашата грешка , да се карате заради роднини, независимо негови или твой, НЕ го допускайте . То напрежението и въобще промяната в живота ви от новия член на семейството си ви достатъчни. Изолирайте се доколкото можете от всички роднини , съвети , помагачи, нямам предвид да ги игнорирате изцяло , но твърдо заявете че искате да си гледате детето сами, а не да ви го гледат те , а те да помагат едва когато ги помолите за помощ. Нека той каже това на свойте роднини , а ти на твойте и ще видиш че нещата ще потръгнат , ще се успокоите, ще свикнете с новото човече , ще се грижите заедно за него и дори да се карате , то ще е заради вас самите а не заради роднини.
Стана доста дълго , за което се извинявам
Желая ти успех, скорошно успокоение на обстановката и безброй много щастливи мигове, със малкото човече и много любов  


П.С. - само бъдете по-твърди и се подкрепяйте , покажете им че разчитате един на друг.

Гледай си мъжа. Пълно щастие няма. "С мама и татко до море, а с мъж и през море" ако детето е без увреждания и е здраво, наистина нямаш основание да викаш майка ти - зарязваш чистене, готвене, подреждане и си гледаш детето. Като влезете в ритъм с мъжа ти, ще си разпределите задачите и ще потръгнат нещата. А ако искаш да си гледаш детето добре, да чистиш, да подреждаш и да готвиш - еми поне в началото няма да се получи, а и ще ти е по-лесно ако от сега разпределиш задачите вкъщи между теб и съпруга ти. Иначе сега гърбиш майка си, а после кой ще върши нещата които тя сега е поела?

само като чуех "майка ми ще идва" и ми се повдигаше ... разбрахме се като се прибера да няма баби и дядовци от двете страни, че дигам кръвно.
а и по цял ден да стои у нас ми е неприятна мисълта. разбирам 5-10 дена, но след това да се маха.....

madchen, сега "гърби" майка си , защото е изтощена от раждането. Когато си стъпи на краката никой няма да гърби. Мисля, че и двамата и майка и мъж трябва да проявят здрав разум и да направят опит да се понасят в името на родилката и на малкото човече. Лесно няма никъде! Така е и с общуването между роднини-трябва да се правят компромиси. А това, което си писала с майка до море , със съпруг отвъд море ли беше, мисля че е недопустима дилема за интелигентни хора. Просто уважение и такт му е майката

Аз лично никога не съм разбирала това с помощта от мама. Не ме разбирай погрешно, дори като дете мечтата ми не е била да бъда майка - сиреч не ми идва отвътре, но 2 жени в една къща са мнооого. Не мога да го причиня на себе си, камо ли на мъжа ми .
Ами нищо страшно няма, и аз като се прибрах от родилното и видях дрешките които бяха купили се чудих кое как и къде се слага, но на нас явно ни е вродено, щом такива ръбове като мен са се справили .
Помисли дали щеше да ти е приятно свекърва ти дойде и да се занимава с бебето  .

Напълно подкрепям мнението на  nellyani 

Бабите да не се бъркат ако не ги повикат. Детето си е преди всичко ваше на мама и татко.

Щастливка си, че таткото не желае да е изолиран и иска да бъде част от живота на детето и да участва наравно в грижите за него.
Уважи това негово желание - няма да съжаляваш.

Ще мине малко време и ще се сдобрите с твоето майче.

Честно казано аз бих се вслушала в желанията на съпруга си, а не на майка си. Знам, че имаш нужда от помощ, но и двамата трябва да имате желание за гости и помощници. Радвай се, че мъжът ти иска той да си гледа детето, защото има доста търтеи, които един памперс не са сменили, нито имат отношение към грижите за бебето вкъщи, щото баби има на разположение.
Няма ли начин с майка ти да се виждате през деня, ако сте в един град, докато таткото работи? Така и тя ще си вижда внучето, а и той няма да се дразни, че му изземват функциите, като си е вкъщи?

При нас двете баби стояха по две седмици. Спомням си как се бях изнервила от свеки първите две седмици, направо ми идеше да я зашлевя един ден, толкова ме издразни с нейните страхове и предричания, че детето ще се разболее и дрън дрън. А като ми обясни, че била дошла да ме учи, направо изтрещях, добре че си тръгна скоро. Само си представям, ако не аз я бях поканила, а ми я бяха натресли. Майка ми понеже живее в съседен квартал съвсем деликатно ми помагаше като сме сами през деня, а вечер просто си тръгваше и ни оставяше тримата с таткото. И въпреки това си отдъхнах като си тръгна и тя.

Намери баланса, но първо гледай вкъщи да е тихо и спокойно. Майка ти ще те разбере.

Естествено, Лабрадор, това предполага, че ти поемаш работата ва бабата.

като се прибера да ....

Да, де, и аз това имам навпредвид - като се прибереш да помогнеш. Да отчетеш това, че жената е съсипана от целодневното гледане на бебе, което не е Кво толкова.

Моята майка идваше десетина дни по няколко часа дневно , и то защото бях с операция, но на практика почти нищо не правеше, аз нито и разрешавах да готви или чисти, по скоро за морална подкрепа и за къпането на бебето.
Не понасям да ми се бъркат и не мисля, че има нужда от това.
От баби сега имам нужда като е по голям, да мога да го оставя с приспиване, за да излязем с баща му като бели хора на заведение, а не с детето и да бързаме да си ходим като му се приспи. За повиване на новородени, помощ не ми е трябвала.

Точно след раждането на сина ми попаднах в ситуация, подобна на описаната от теб. С тази разлика, че 'бабата-помагачка' беше свекърва ми и, че 'помощта' и бе натрапена без моето знание и съгласие. Едва издържах цял месец и докато отпуската и приключи -бях на ръба на нервен срив, но запазих мълчание в името на добрите семейни отношения, за което впрочем с днешна дата съжалявам. Трябваше овреме да говоря със съпруга си и това нахлуване в личния ни живот и пространство, както и иземането на функциите ми на майка с благородното уж намерение да помогне със съвети и в грижите за детето да спрат.
Пиша ти всичко това, защото съпругът ти вероятно се чувства по подобен начин. И естествено се присъединявам към съветите, които останалите момичета са ти дали.

Освен ако майката не е с някакви сериозни усложнения след раждането, въобще не виждам необходимост от баби. Ето това мнение много ми харесва:

Един толкова интимен момент на опознаване, напасване и т.н., свързани с малкото човече у дома не бива да бъде натоварван с присъствието на баби, колкото и да са добри, грижовни и т.н. Аз лично любезно помолих майка ми да си тръгне още на втория ден след изписването ми. Присъствието и определено не ми помагаше, имах нужда да бъда МАЙКАТА в МОЕТО семейство.

Когато се роди бебе всички искат да го гледат.Никой обаче не си дава много зор да чисти,да пере и да пазарува- от каквато помощ наистина родилката има нужда.
Аз достатъчно добре познавам майка си,затова не съм я викала да ми помага.Родих с операция,мъжа ми си остана една седмица у дома, после тръгна на работа и излизаше рано,прибираше се късно.Спях само в събота и неделя, през останалото време на три часа се будех...
Сега това време ми липсва,липсват ми безсънните нощи с бебето на ръце.Но съм безкрайно щастлива,че ги изживяхме само тримата-аз,таткото и бебето.


Майка ми беше у дома до преди една седмица,защото аз учех и тя гледаше сина ми следобед.Цялата домакинска работа- пране,готвене,чистене,пазаруване си я вършех аз.И въпреки,че не исках да ми помага,не съм я карака нищо вкъщи да прави,щях да се побъркам-съвети,коментари,мърморене...до безкрай.Втори път не бих я молила да идва у дома,за да гледа сина ми.Имах чувството,че още няколко дни и с мъжа ми ще се разведем-все пак имаме различни навици като семейство от нейните.Може би на нея и липсваше внимание,а ние имахме нужда да останем сами поне за малко.Двамата бяхме доста заети през деня.

Не мога да дам съвет.Аз бих пратила маман да си ходи по живо по здраво.

Ей,това вече не го разбирам,значи когато имаш нуждая ела, гледай и помагай,ама ще мълчиш,защото аз от съвети нямам нужда.На това му викат да си наемеш детегледачка,ама тя струва пари.Когато приемаш  помощ, ще търпиш и някой несгоди,независимо от това на колко години е детето и за каква помощ иде реч.Като не искаш да ти се месят,няма да ходиш на заведение "като бели хора",без детето.

усмивка08 - аз пък ако имам нужда -да,  това очаквам от моята майка - помощ, но безусловна. Без мрънкане и съвети за щяло и нещяло и без претенции в тези тежки за мен първи дни с бебето у дома.

Да си майка значи, че детето ти може да разчита на теб в най-трудните моменти при НЕГОВИТЕ условия. За една жена току-що станала майка, кърмеща при това в идеалния случай - спокойствието в къщи и душевния и физически комфорт на майката е от изключителна важност. Безкомпромисна съм в такъв момент - който не му понася на моите условия - да се изнася.

Жива, умряла ще намеря начин да се справя, ако трябва ще плащам на детегледачка. Нея поне мога да изгоня без угризения ако има претенции. 

Аз не че мога да ти дам съвет, но не виждам мъжът ти от какво се оплаква. Сготвено му, изчистено, а той мрънка, че майка ти гледала детето.
А и тези дето на приказки са големи помагачи, като ги помолиш да свършат нещо и те гледат като ударени.

Mirama,  именно затова мрънка защото иска той да си го гледа.

Аз го разбирам и съм много щастлива от това, че има такива мъже - които искат да са татко не само на думи, но и на дела.

Точно това е моментът да се разберат колко струват - дали наистина ще помагат или само желанието им е голямо.

Който не е изпитал мъжа си в тази трудна ситуация - не го познава истински според мен.
От това колко и как помага в гледането на бебето можеш да разбереш до каква степен може да разчиташ на него да правите нещата заедно през всички тези предстоящи години, докато детето ви расте. Това никак, ама никак не е малко и е страшно важно според мен.

 Ами станалото- станало, според мен си направила грешка като си се съгласила да ти помагат за бебето.Сега можеш просто да говориш и с двамата и да се опиташ да си подобрите отношенията.Тъпо е да се сърдите за глупости.
 Аз съм твърдо против целодневната помощ от бабите, за по час-два може докато мъжът е на работа, иначе да не се засичат много-много.Моето дете беше недоносено, 40 дни в болница, загубихме близначката й, аз бях с операция и въпреки всички тези ужасии, които преживяхме и страховете, които имахме категорично отказах баби да ми се мотаят наоколо и да ми помагат.Мъжът ми също държеше сами да си отглеждаме детето.
 

Аз отсега си знам--никакви баби у нас като се родят децата.

 Едно мнение и от баба.
Не знам какви са ви майките и свекървите,но в нашия край сме учени да помагаме от обич и да се съобразяваме с другите.Голямата ми дъщеря роди у дома.Естествено беше да очакват подкрепа.Пък и за нас първо внуче!Случи се така,че детето на 10 дена получи леко разстройство от претопляне.Зетят предлагаше да му размием нишесте и да му го дадем.Казах,че на толкова малко дете не може да се дава нишесте.Той се нацупи.Аз,впрочем ,ходех и на работа,но си бях взела една седмица отпуск,за да бъда до щерката.Нощем се е случвало детето да заплаче,аз я събуждам и й го подавам да го накърми,а тя после заспива с него на ръце и без малко да го изпусне.И така.Сега мисля,че и без мен можеше да се справи,но щеше да й е много по-трудно.Защо ви разказвам това.Защото зетят не само се нацупи,но си събра багажа и с думите,че "Той нямал тук дете,щото то явно е наше"реши да си ходи.Аз през цялото време си въобразявах,че толкова много им помагам,че едва ли не на ръце трябва да ме носят!А изведнъж прозрях,че те не смятат моята помощ за толкова ценна и всъщност могат и без мен.Стана ми изключително тежко и мъчно и ревнах с глас.Зетя седна до мен,а аз му казах всичко това,ревейки.И той се разплака и решихме да бъдем по-търпеливи един към друг.Така аз се съобразявах с тях,а те ми показваха уважение.Когато детето стана на 5 месеца си оправиха апартамента,който е в друг град и се изместиха.Сега внукът ми е на почти 4 години,но от зетя си получавам много уважение,а аз си го обичам като син.
Къде е свекървата?Просто няма такава!
   А историята с малката щерка и другия зет ще ви разкажа по-късно.

Кое не разбираш в случая?  Че не съм искала помощ ли?
За какво да седи и да иска да и правя кафета по цял ден, за малко бебе, което има нужда от майка. Хех, че лошо ли е, че съм се справяла и с готвене и чистене, за какво несгоди говориш. Ти май нещо си се объркала.
Казвам, че ако имам нужда от помощ е да вземе детето при себе си, а не да седи с мен край него без всякакъв смисъл, след като и аз съм там.
Като не разбираш някой пост не се изказвай по него. 

Майка ти да идва за няколко часа, докато мъжът ти е на работа. После да ви оставя да си бъдете сами с детето.
Разбирам го мъжът ти, не може нито да се разходи по гащи като майкати е във вас, нито да се почеше, нито да ти каже нещо интимно. Всеки има право на лично пространство.

Олинце

И до ден днешен съм благодарен на майката на жена ми... лека и пръст... жената ни помогна с най голямо удоволствие в първите мигове когато изписаха бебчо в къщи ( боже как излетяха тия 9 години)... От нея се научих на това да къпя детето, да го храня.... абе на всичко... И до ден днешен ме хваща яд че жена ми се скара с нея и я изгони бързо бързо...

Няма нищо по добро за родилката майка и да е до нея в този труден момент. Мъжът ти е постъпил егоистично. Дори да нямаш толкова голяма нужда от помощ имаш нужда от подкрепа, а няма нищо по хубаво да я получаваш от жената която те е родила и отгледала. Мъжът ти да си трае ще изтърпи тъщата за малко.

аха, а ако той доведе майка си ще има "Едвам я изтрях тая в къщата си, дет нищо не разбира"

Разбира се....на една родилка последното нещо от което има нужда е чужда майка....(е не винаги е така,намират се и съвестни жени ,все още).

Ей пак се започнаха обобщенията от какво има нужда родилката и т.н. 

Хората са различни, ние с мъжа ми като родители / защото бебето не е само на майката, ще ме извините има си и баща/ искахме сами да свикнем с бебчето и с това да напаснем режима си с него. Бабите са гледали деца в друго време, дет се вика не знаят памперс как се слага, пък и са загубили всякакъв тренинг след 30 години примерно от както са държали бебе  на ръце.
Нищо против да идват да му се порадват или да са отмяна докато нас ни няма, ама да заживеят с нас едва ли не цял месец за мен е прекалено. 

pasinet     

При нас случая беше такъв. Живеехме при моите родители, докато си купим и оправим нашият апартамент.
родих доста тежко, и едвам гледам един месец след раждането. В къщи бяха майка ми, баща ми и свеки.
В началото ги изгоних, после ща не ща ги привиках. Не можех да седя, не мойех да лежа, едвам дигах детето, а за ходене до вц да не говорим.
Детето имаше 3 месеца много зверски колики с нон-стоп рев. Майка готвеше и чистеше. Баща ми носеше детето,з ащото беше с най-здрави нерви. Свеки се грижеше за мен, понеже  е медицинско лице. Мъжо беше непрекъснато в командировки.
След един месец се пооправих. Изпратих свеки, майка ми отиде при баба ми защото пък тя се разболя, останахме аз и баща ми и мъжа ми.
Всички бяха на работа, аз с детето по цял ден, чувствахме се чудесно. Опознавахме се. Това са ми най-хубавите моменти.
Вечер мъжът ми или баща ми се знаимаваха с детето,аз гледах да почистя и наготвя.
Детето стана на 9 месеца аз се върнах на работа, майка се върна да гледа детето. После се преместихме. Сега майка идва в къщи. Баща ми също, защото му е скучно сам. Вечер, те бързат да си отидат, аз като се прибера. Даже не изчакват мъжа ми. Когато той е командировка, майка спи при мен, за да не ми е скучно.
Дразни ме понякога, ама това е майка ми, можем да си кажем всичко и да си простим. Като съм нервна от работа, понякога си го изкарвам на нея. Тя ме разбира най-добре. Това си е мама.
Мъжа ми се дразни понякога и от моята майка и от неговата си, така че не е нищо лично. Нормално е като се събрът 3 поколения на едно място да има дразги. Аз съм най-щастлива когато сме си само тримата. Но никгоа няма да изгоня моите родители или на мъжа ми. Колкот и понякога да ми бъркат в здравето.
Мнението ми като цяло, е че когато обичаш и уважаваш един човек, ти приемаш и родителите му. Те са го направили това което е. Уважавам ги. Но всеки да си знае мястото.

Щом таткото има желание да помага, давай му възможност. Ако го изолираш сега, след време ще е трудно да го ангажираш в дейността по гледането на детето. А бабата нека е на "повикване" - когато вие двамата искате да сте заедно сами, да се отделите от ежедневието за няколко часа. Ако детето свикне да е само с вас, после е тежко да го оставяш дори за малко на друг. Затова е добре да свиква.
А за мъжа ти и майка ти, не им се връзвай, едва ли ще останат доживотни врагове. Защото детето няма да им позволи. Най-важното за теб сега е да не се притесняваш за такива проблеми, а спокойно да си гледаш детето. И да се радваш, че мъжът ти помага. 

Всъщност, минали са 5 месеца. И зетят и тъщата още са в лоши отношения. Страда момичето.
В случая бих обвинила тъщата - тя е възрастната и трябва да прояви повече разбиране.
Аз съм в позицията на тъщата - случва ми се да се ядосам на зетя / дано не чете тука/ . Но бързо ми минава, защото дъщеря ми е щастлива с него. И никога не го показвам пред нея.

Да, хората са различни....,няма нужда да се хващаш за главата....
В краен случай не съпруга е раждал ,а авторката на темата и в случая нейно право е да реши ,какво е най добре за нея....,този егоизъм не говори добре за мъжката половинка,като почнат да се пренасят все едно те са се напъвали на магарето ,та пък и вече знаят от какво има нужда родилката.....

Аз пък наистина не разбирам тази практика , някоя баба да отива да живее по месец - два " за да помага за бебето " 
И напълно подкрепям мъжа ти . Честно !
Нормално е да си гледате вие детето ! А не в този толкова щестлив и хубав момент да се мотае някоя майка или свекърва там .
Моят мъж се грижеше много за детето / и продължава да го прави / . Той искаше да си го гледаме ние . Аз също исках така . Бабите какво са мислели по въпроса въобще не ме интересува .
В случая егоист е майка ти , не мъжът ти !

Аз пък не го разбирам това, "майка ти е виновна", "мъжът ти има право". Само аз ли мисля, че е ненормално, майка и дъщеря да трябва да се срещат едва ли не тайно и когато мъжът и го няма, щото се дразнел.
И от какво имал нужда мъжа и... А от какво има нужда авторката, няма значение. Никой не попита, тя дали е искала помощта на майка си. А ако тя е искала и имала нужда от нея? Също така го намирам за отвратително, да ограничиш контакта на детето с бабата, защото мъжа ти се дразни от нея. Може аз да не вниквам много в нещата, но не разбрах, майка и да е властна и да се бърка в отношенията на дъщеря си с мъжа и. И добре, отишла си майка и, но в момента на момичето и тежи, че мъжа и не понася майка и. Не четете добре според мен.


Та за какво говорим всъщност? Мъжът и се карал, като се прибере, защо докато е бил на работа майка и се грижела за бебето.

аз не виждам нищо объркващо или ново в ситуацията - често срещана е. майката ревнува, сърди се, че не вижда внучето. бащата иска самостоятелност и също ревнува и не иска да му гледат рожбата. решение - живеете поотделно. водиш детето да се види с баба си примерно веднъж седмично - мъжа ти тук няма думата , поне ако бях аз - нямаше да има, защото бабата си е баба. харесва ли му или не - имат право да се виждат. щом на мъжа ти не му е приятно, просто не я кани вкъщи, за да нямате скандали.
ясно е, че на авторката й тежи, ама ние във форума какво да направим? създалите се отношения съпруг-майка никога няма да бъдат загърбени и да заживеят щастливо заедно тримката, това си е факт, може да се позагладят, но винаги ще има напрежение. така че трябва да свикне и да си намери средата - тоест с мъжа си съпруга, с майка си дъщеря и да не пренебрегва никого.

Чувствам се длъжна да поясня , че не съм съгласна с това да не се вижда с майка си ... но и никъде не видях мъжът и да и е забранил 
Но да стои майка и при тях месец два ... извинете . Ама ако на мен свекърва ми дойде в къщи и има претенции тя да ми гледа детето ще стане много страшно .
Всичко все пак е вътре в семейството , те си знаят ... но едва ли мъжът и се дразни от майка и без причина .
Трябва да се намери баланса в отношенията .
И пак повтарям , за мен и за моето семейство не е нормално някоя от бабите да е "постоянното присъствие" в къщи .

Не съм съгласна. Всичко зависи от отношенията между хората. Ако бабата се разбира с младите, помага им при нужда, без да дразни и досажда - си е напълно нормално. Моята приятелка плака, когато свекърва й си замина да живее на село. Да не говорим, че има семейства, които нямат възможност за собствен дом и живеят при родители и това не е ненормална обстановка. Ненормално става, когато възникнат дразги и скандали.

В случая явно бабата не желана там , така че няма нужда да се впускаме в обяснения от типа на - ако ... еди какво си .
Ситуацията с принудителното съжителство и съответно взаимно изтърпяване също не е уместен пример и не му е мястото тук - отклоняваш се много.
Става въпрос за това "да дойде някой да ти помага , като се роди детето" Ами не го разбирам , честно . И не мога да го приема . Сигурно е трябвало да се родя мъж 

 Pipinka, изобщо не визирах само твоето мнение. Но в повечето постове, това беше един от съветите. "Срещай се с майка си, когато мъжът ти е на работа". Освен това, авторката казва, че е имала нужда от майка си, а не се оплаква, че майка и се е натресла у тях. Другото, всеки има различни потребности, за някой може да е ненужно майка му или свекървата да бъдат у тях през първите седмици след раждането, но в случая не е така. Това исках да кажа.

не аз се отклонявам от темата, просто не съм съгласна с написаното от теб.

а и когато помолиш някого за помощ първите месеци, което за мен пък си е в реда на нещата, поне аз бях в такъв шок и не знаех как да го изкъпя дори  , ти не знаеш дали той няма да ти досади и да почне да се разпорежда. така че не виждам нищо лошо, че авторката е поканила майка си. но явно има нещо премълчано...действително не може току тъй мъжа да съска срещу тъщата...

Раждането на дете, освен много радост, създава и доста напрежение в семейството докато се свикне с промените.
Според мен детето трябва да се гледа от родителите, а бабите и дядовците да помагат при молба за помощ.
Точно грижите около детето превръщат двойката в семейство.
Това бабите да къпят бебето, да го преобличат, да го дундуркат през нощта, а младите родители да стоят отстрани и да подават това онова ми е ужасно непонятно. 
Няма лошо майка ти да ти помага с домакинството, да се радва на бебето, да го гледа за няколко часа, за да можеш малко да си починеш.
Кажи как точно майка ти иска да се грижи за детето ти и на какво се сърди мъжът ти. Аз познавам няколко тежки случай на баби-орлици. Едната дори беше изгонила зетя от спалнята, за да спи тя с бебето и дъщеря си.

Всъщност темата не е дали една жена има нужда от помощ или не. Темата е какво да се прави, когато се създава напрежение от третия човек. Не смятате ли, че е по-разумно да се съобразите с мъжа си, вместо с майка си? Да, всички обичаме майките си, но ние вече си имаме семейства и майката трябва да преглътне, че грижите, възпитанието и всичко останало по децата е за родителите. Бабите техните деца очевидно са ги отгледали. И в крайна сметка много жени проявяват странно мислене: мама може, но свекървата - не. Значи, за много от жените е нормално да лишим свекървата от контакти с детето, да я отлъчим от сина й и няма да питаме кой как се чувства. Но, когато става въпрос за мама, мъжът трябва да си трае и никой няма да го пита съгласен ли е или не. Не смятате ли, че взаимно трябва да се щадим от роднините, когато създават напрежение, волно или неволно?

Мирама мога да те оспоря изцяло тук , мъжът ми не само искаше , не само се натискаше да помага за бебето - той ми помага и до ден днешен , малката вече е на година и три месеца , а досега не съм го чула да се оплаква че съм го накарала да смени памперса вместо мен рано сутрин , че не ми се става или че му оставям малката а аз излизам и т.н. , всъщност той само не може да я кърми иначе прави всичко останало наравно с мен. И не е мрънкал дори и заради това , че често не е сготвено или изрядно подредено.
Мрънка си и спорим за други неща но не и за грижите за детето, и домакинството( то идеално няма )  та има такива мъже и аз се радвам че му дадох шанс да се грижи от самото начало за бебето , наравно с мен иначе не знам дали щеше да е точно така в момента при нас.

Съжалявам за офф-а  , но реших да влезна в темата и това мнение ми се наби. Нищо лично както се казва , просто при всеки е различно

Смятам, че гледането на детето трябва да става само от родителите.
Моята дъщеря 20 дни я къпа свекърва ми, беше помощ, но все пак се дразнех защото след баня заставаше до мен и бебето и  започваше да дава неискани съвети....как да го намажа, къде се зачервило, как да сложа памперса, как да го облека и т.н....накрая ми писна и вдигнах скандал на съпруга ми (не, че беше той виновен,милият... )
Това беше единствената помощ, която поисках.
След това не допуснах абсолютно никой.
Можеха да идват, да виждат детето, но не им давах да се месят.
Помощ изисквах единствено от съпруга си...и я получавах.

Сред цялата суматоха от баби мъжът ми хвана бебето и го изкъпа самостоятелно и съвсем професионално.  То просто легна точно в голямата му мъжка ръка. Това с баби ми звучи като Това е женска работа, ти нямаш място тук. А после - защо бащата не помагал.