Философия в детската градина?

Дори и така да е, а представи си как някой от тези учители започне да обяснява как всичко е Божие дело и започне много стройно и логично да ги води по тази пътека?  Религиозните въпроси засягат предимно семейството и нямат място в детската градина или училището.
В случая, който описваш семейството може да е дълбоко религиозно и на това да учи детето си. Има достатъчно такива семейства.

За колективизма - има проучвания. И това няма нищо общо с колективните спортове, нито с индивидуалните.

Спор няма, но на въпроса защо небето е синьо все си мисля, че може да се даде и по-разумен отговор.

Дай някой линк насам (ако имаш де) с проучвания за колективизма - интересно ми е.
 

Най-популярни са книгите на Хофстеде. Мисля, че едната се казва "Софтуер на ума", а предпоследната, издадена в БГ е "Изследване на културата". Той е правил години наред изследвания в различни държави (включително и балкански, нобез БГ) по дименсии индивидуализъм-колективизъм, властово разстояние и мъжественост-женственост. Не си спомням много добре дали през последните 1-2 години е правил нещо и за БГ, но преди 2 години имаше негова открита лекция в НБУ и май спомена, че се интересува и от нашата култура. Общо-взето човек като чете книгите му успява да разпознае някои български особености и да си състави някаква картина.
Попадали са ми и книги по културна антропология, където има и някакви български изследвания, но те са доста трудни за намиране, защото тук няма много традиции по въпроса.

Здравейте пак!  Мерси за коментарите, най-много на "шемет" и "Maria.St" за полезните отговори. Мен най-вече това ме интересува - впечатленията от учителите и от самите уроци. Все пак още се чудя. Да си призная, ако можех да си позволя да отделя цялото си време на детето ми, нямаше да го пращам на детска. Но се налага...и ми се ще не просто да го хранят, преобличат и да внимават да не се нарани. Би трябвало да помагат и с възпитанието-за съжаление децата ни прекарват повече време там, отколкото с нас. Пък тази философия (наистина името е стряскащо ) звучи като нещо полезно-прилича ми малко на семинарите, които сме правили в офиса за тийм-билдинг. Там човек винаги се изненадва колко неща може да научи за себе си и за другите. Защо да не участват и децата в нещо такова? А ако си каже малкия, че не му е приятно, винаги можем да прекратим посещенията.

Ами пробвайте! Аз съм запозната с идеята и затова я препоръчвам, но много зависи и от конкретния преподавател. Както и с всички други занимания, много е важно той или тя да има подход към децата и да умее да се занимава с тях, иначе не се получава. Дано случите на такъв! 

Струва ми се, че ще е интересно на децата. Накъде я лашнахте тази тема, просто не е истина. За мен целта на програмата е да стимулира децата да си раздвижват мозъчетата и да се забавляват от това, а не лелки и чичковци да изземват родителската роля 
Все пак като даваш детето си в детско заведение, много добре знаеш, че го поверяваш на възпитателките там и разбира се, те ще допринасят за формирането на мирогледа му, няма как. Предполагам, че часовете ще се водят от педагози, бих си записала детето на твое място.

И ти откъде ще знаеш, че ще се водят от педагози? Ще тръгнеш да им проверяваш дипломите ли? И както написах, най-вероятно това ще е външна работа, а не на градината, т.е. ще идват някакви хора отвън и ще водят някакви часове. Ако случайно си забелязала напоследък какво се говори и за училищата, вече е трудно да се намерят учители с педагогическо образование.
Очакванията ви са твърде големи, направо фантазирате как ви се иска да изглежда, но в действителност изобщо не сте наясно каквоще става. Това не е като да си запишеш детето на урок по английски и да видиш учебниците и да поразпиташ що за учебна система е.

RadostinaHZ, леко параноясваш.
ако човек не е сигурен какво точно ще учи детето му, отива, проверява, запознава се с преподавателите.
по тази логика би трябвало изобщо да не си пращаш детето на градина, защото може да попадне на недобре обучили се преподаватели без отношение....

темата много се измести, но и аз споделям мнението на Дона, че всичките тези неща е редно да се предадат от родителите на децата, а не от външни хора.

Здравейте, моето дете е още малко за детска градина, но съм завършила специалност във Философски факултет /социология/ и това е причината да се включа.
Най- простото обяснение на това що е философия ми го даде един професор още в първи курс. каза "Представете си една линия. В единият и край е идиота, който живее в безвъпросна яснота за света, а в другия край е философа, който не спира да си задава въпроси за всичко." Когато Декарт е казал "Мисля следователно съществувам" не е искал да каже, че е много гот да се мисли, а че всичко може да се постави под въпрос и единствения неоспорим факт е съществуването на самата мисъл, от което следва, че и човека, който мисли очевидно също съществува.

В този ред на мисли децата са си родени философи, защото имат въпроси за всичко и философията може само да ги поощри да си ги задават още повече. Който мисли, че философията има за цел да дава отговори явно не знае за какво става въпрос. Изобщо не знам какъв е курса, но обяснявам идеята, според мен. Философски погледнато може и да не съм права.

Учудена съм, че никой не се притеснява, че в градината свободно твърдят, че съществува Торбалан и също така свободно плашат децата с него, свободно въртят филмчета прокламиращи неясни ценности и каращи децата да затъпяват и да стават все по- пасивни, свободно казват на децата, че ако не направят каквото трябва мама няма да дойде да ги вземе, но вас ви ужасява възможността някой да разговаря с децата нормално, да ги третира като личности и дори да се интересува какво мислят и какви въпроси си задават!?!

И като социолог да ви кажа- в историята няма случай на дете, което да не се влияе най- силно от родителите си. Родителите, поне до пубертета са "главните ментори" /както ги бе нарекъл някой по- горе/ и те определят ценностите на децата и то главно чрез личния си пример. 

само за снимка, защо мислиш, че никой не се притеснява какво говорят госпожите в детската?
просто се притесняваме в други теми.

  

И наистина не мисля, че тези уроци са по-притеснителни, отколкото каквото и да е друго в детската градина. Подобни теми е твърде вероятно да има и в учебните програми, и, честно казано, бих се чувствала по-спокойна децата ми да разговарят на тях с хора, които са мислили по въпросите и по това как да разговарят с децата на тях, отколкото с леко отегчената от живота госпожа Х, или госпожа У, за която най-важното е детето да наизусти преподавания материал.

rada_79, ако продължаваш да се чудиш, драсни ми едно ЛС, ще ти дам ника на майка от форума, чието дете е присъствало на тези уроци и може да ти сподели лични впечатления.

Хубаво, нека леко да параноясвам. Не е като децата ми да не са ходили на детска градина. Хем от хубавите. Заради всички неща, които изброихте - за Торбалан и разни други неща, които се случват в градините ги спрях. Точно заради времето, прекарано пред телевизора или ДВД-то и незнайно откъде появилите се обучители по разни неща в градината. Да, моето ниво на знания и умения и образователно са на доста по-високо от това на повечето учителки и изобщо персонал в детските заведения. Предпочетохме вкъщи децата да усвоят фундаменталните ценности и да бъдат подтиквани да се развиват от всяка гледна точка. Не е като да не зная кой е Декарт и каква е целта на философията. Но и прекрасно разбирам кога се намесват маркетингът и парите и как може да се използват родителските мераци. Много майки отделят повече време и енергия в избора на фризьор и нови обувки, отколкото кой и как обучава децата им в извънкласни занимания. Достатъчно е заглавието да звучи атрактивно и да гали родителското самолюбие.

Като става въпрос за случаи в историята - децата се влияят от мнението на тези хора, които са с тях през повечето време и се грижат за тях. Особено в малката възраст. Не говорим за деца на 7 годин, които в общи линии имат някаква критичност, а точно за малки деца на 3-4-5-годишна възраст. И какво става, когато детето каже на някой от родителите си "госпожата в градината каза така", а то е точно обратното на възгледите на този, същия родител?

Идеята изглежда добра, добре звучи, повечето изброени неща изглеждат интересни и полезни.
Дори да се запозная с преподавателя, дори да видя програмата това не означава, че мога да следя какво правят през часовете.
Опасявам се(да не кажа сигурна съм), че накрая от високопарните изказвания и идеи ще остане само едно рисуване и някакви игри за запълване на времето(примерно).

Виж, ти сама си отговаряш. Детето ти казва на теб- майка му- "госпожата каза еди как си" тогава можеш спокойно да му обясниш, че това не е вярно, според теб и госпожата си има право на мнение, но във вашето семейство това не е прието, а детето живее при вас. Като казах, че децата не могат да бъдат повлияни повече от друг освен от родителите имам предвид, че ролевите модели и основните ценности на един човек се усвояват в ранна възраст чрез подражание, а не чрез обяснения. Няма нужда една майка да казва на дъщеря си каквото и да е-  тя ще и подражава и ще я копира, защото в природата това е начина децата да оцелеят независимо от склонността на родителя да обяснява. познавам хора, които в зряла възраст се опитват да се променят и да изкоренят вредни модели останали от родителите им /например баща алкохолик или майка егоист/, но им отнема години да се преборят. И дори тогава заемайки ролята на родител отново механично преповтарят родителския модел.

Има комплексирани родители, които ще си запишат детето и на ядрена физика, наистина. За самия курс не знам нищо и го казах още в началото. Наистина е най- добре някой посетил курса да сподели впечатление, че наистина темата се е поизместила, а и аз не помогнах да се върне в релси.

Искам да се извиня на всички, които са се почуствали зле от поста ми. Просто се опитах да кажа онова, което знам по въпроса. Не мисля, че само аз нам нещо, не подценявам интелигентността на останалите, а още по- малко чувството ви на отговорност и загрижеността към децата.  Вие всички сте страхотни родители, сигурна съм, затова и участвам във форума, за да науча нещо, което не знам. 

И какво ще се получи - конфликт на авторитети. Защото госпожата е по цял ден с детето, а майката в найд-добрия случай прекарва 2-3 часа вечер. Можеш ли да сравниш влиянието за 8 часа на ден с това за 3 часа на ден? На кого ще подражава детето - на майка си, която вижда за 3 часа или на учителката и на другите деца, които вижда по цял ден? Децата имат нужда от един авторитет докато са малки. ТИ разсъждаваш като възрастен и си мислиш, че децата са малки възрастни. Точно като говориш за природата - който се грижи за детето най-много той е авторитетът.  И няма нужда да даваш примери с алкохолици и егоисти, защото това са изключения. Повечето семейства са доколкото може да се даде такова определение - нормални.  Знаеш ли защо много деца са по-привързани към бабите си или бавачките, отколкото към майките си? Защото бабите са били с тях и са им чели приказки, говорили са си за живота, решавали са проблемите с приятелчетата, утешавали са ги и са ги изслушвали на момента, а не после, след 7 вечерта.