ellyst, 
- Публикувана: 17 окт. 2008, 23:24 ч.
- Последно мнение: 20 окт. 2008, 12:22 ч.
Митове на моето семейство
Ихааа,чак се размечтах за едни такива времена,когато...А сега и моето малко парченце:кръстника на баща ми и кум на баба ми и дядо от тази страна бил министър-председател преди 9.09. и яко гонел комунистите(няма да кажа кой 
),но пък после те си го върнали-голямо взимане,дядо в затвора,неприемане на баща ми в желани училища и университети,че и смяна на имена...
После,незнайно защо(ето тук има различни варианти),назначили дядо за директор на банката.Имал и оферта за включване в организирането на една структура,част от властта,ама като честен комунист
-отказал.И ще се радвам,ако изскочи някой братовчед в тази връзка,защото не ги познавам тези роднини(а и те мен).Това пък,заради бабата-тя така и не прости на баща ми,че се оженил за една македонка,нито пък прие майка ми,мен или брат ми 
),но пък после те си го върнали-голямо взимане,дядо в затвора,неприемане на баща ми в желани училища и университети,че и смяна на имена...После,незнайно защо(ето тук има различни варианти),назначили дядо за директор на банката.Имал и оферта за включване в организирането на една структура,част от властта,ама като честен комунист
-отказал.И ще се радвам,ако изскочи някой братовчед в тази връзка,защото не ги познавам тези роднини(а и те мен).Това пък,заради бабата-тя така и не прости на баща ми,че се оженил за една македонка,нито пък прие майка ми,мен или брат ми хохохоо. първата засегната форумска легенда...
п.п. Седада темата много ми харесва, извинявам се, че я спамя заради обидени млади хора.
...Пък дядото на мама, след Първата Световна война, се върнал с едни калцуни, които като развил, намерил там една въшка, голяма колкото петдесет днешни стотинки, заедно с цялото и потомство (там си е живяла явно, през време на цялата война 
) обаче прадядо после не я убил, ами си я гледал, за спомен от войната . Кой да знае истина ли е, но той си е бил страхотен чешит, колко му е... С него и около него истории - бол ! 
А през войната, като се били някъде из Унгария ли, къде ли, по едно време се оказали срещу руски войски. Обаче от Руско-турската война нямало изминало много време, знаели се, тачели се още много...и викали ротните и от двете страни : "Огън!", пък пушките мълчали. А българските войски тогава били силни, че повече и от руските, и напредвали по-бързо. Изправили се, значи, двете войски едни срещу други, на едно кално поле, и отсреща се чул вик : " Не стреляй, братушка, я рус!" и нашите вместо да стрелят - разплакали се! Нямало битка - така разказвал прадядо ми. И едните, и другите, не искали да стрелят! Обаче ротните и на двете страни се развикали още повече, заповядвали и даже пердашели, че трябвало да се стреля... и нашите, и руснаците, от немай-къде, стреляли нахалост, във въздуха и нямало нито един ранен, камо ли убит тогава...
...А дядото на татко и брата на дядо му, натрупали голямо богатство, за което са гонели рода ни след 9-ти, като са започнали с една буренясала нива край селската им къща. Обаче са работели на смени, денонощно и са деляли на обяд едно яйце на две, че да има и за двамата. Единият ден единият брат яде жълтъка, а другия - белтъка, пък на следващия ден - обратното. С първите пари си платили да учат в Свищовската гимназия - голямо чудо по ония времена ! ...Пък един правуйчо на татко се удавил с "Титаник" и жена му ослепяла от плач и мъка, но след време, незнайно как и откъде, дъщерята на въпросния правуйчо получила наследство и станала после попадия. Голяма работа била тая баба попадия, голяма надувка... ...
А мама много боледувала като малка и все много тежко...просто лекарите се чудели как е жива. Баба ми казва, че като били млади, дядо (работел в железницата) бил разпределен някъде в Южна България, към границата с Турция. Там нямало лекар и когато баба родила първото си дете, след дълги, неуспешни опити да забременее, то починало от нещо, което не били виждали в оня край. Една туркиня там, лечителка някаква, и казала, че имала магия направена от една жена, дето дядо оставил точно преди женитбата и се оженил за много по-възрастната от него баба, която пък едва му дали ( ,то това си е цяла, отделна приказка, като латино-сериал) и казала още, че не се ли върне по своя край, дете няма да има здраво и читаво, но да се пази да има само едно. Е, преселили се. И мама, въпреки боледуванията си като дете, е станала силна и здрава жена. Но по-малкият и брат е болен и цял живот го гледаха баба ми и дядо ми...
Пък прапрабаба ми, от маминия род, на която, казват, приличаме и аз, и мама, и баба, ходела преди всеки Еньовден да се къпе в реката под една местна пещера. През нощта не се прибирала, спяла в пещерата, разплитала за един-единствен път в годината, за цяло едно денонощие, дългата си дебела плитка, решела си косите и пеела, пък пеела само тогава, никога по друго време. На сутринта беряла някакви билки по хълмовете наоколо. Отварите лекували цялото семейство, но не казвала какво слага в тях. Баба казва, че баща и разказвал, че никой от селото не смеел да иде до пещерата, защото песните на баба "не идвали от тоя свят". А прапрабаба ми била толкова хубава, но и толкова мълчалива и потайна, че и мъжът и се плашел от нея и след като се родил синът им, не се докоснал вече до нея, пък я довел от другия край на България, с хиляди перипетии... Казвал, че и тя, като песните си по Еньовден, "не била от тоя свят"...
) обаче прадядо после не я убил, ами си я гледал, за спомен от войната . Кой да знае истина ли е, но той си е бил страхотен чешит, колко му е... С него и около него истории - бол ! А през войната, като се били някъде из Унгария ли, къде ли, по едно време се оказали срещу руски войски. Обаче от Руско-турската война нямало изминало много време, знаели се, тачели се още много...и викали ротните и от двете страни : "Огън!", пък пушките мълчали. А българските войски тогава били силни, че повече и от руските, и напредвали по-бързо. Изправили се, значи, двете войски едни срещу други, на едно кално поле, и отсреща се чул вик : " Не стреляй, братушка, я рус!" и нашите вместо да стрелят - разплакали се! Нямало битка - така разказвал прадядо ми. И едните, и другите, не искали да стрелят! Обаче ротните и на двете страни се развикали още повече, заповядвали и даже пердашели, че трябвало да се стреля... и нашите, и руснаците, от немай-къде, стреляли нахалост, във въздуха и нямало нито един ранен, камо ли убит тогава......А дядото на татко и брата на дядо му, натрупали голямо богатство, за което са гонели рода ни след 9-ти, като са започнали с една буренясала нива край селската им къща. Обаче са работели на смени, денонощно и са деляли на обяд едно яйце на две, че да има и за двамата. Единият ден единият брат яде жълтъка, а другия - белтъка, пък на следващия ден - обратното. С първите пари си платили да учат в Свищовската гимназия - голямо чудо по ония времена !
...Пък един правуйчо на татко се удавил с "Титаник" и жена му ослепяла от плач и мъка, но след време, незнайно как и откъде, дъщерята на въпросния правуйчо получила наследство и станала после попадия. Голяма работа била тая баба попадия, голяма надувка... ...А мама много боледувала като малка и все много тежко...просто лекарите се чудели как е жива. Баба ми казва, че като били млади, дядо (работел в железницата) бил разпределен някъде в Южна България, към границата с Турция. Там нямало лекар и когато баба родила първото си дете, след дълги, неуспешни опити да забременее, то починало от нещо, което не били виждали в оня край. Една туркиня там, лечителка някаква, и казала, че имала магия направена от една жена, дето дядо оставил точно преди женитбата и се оженил за много по-възрастната от него баба, която пък едва му дали ( ,то това си е цяла, отделна приказка, като латино-сериал
) и казала още, че не се ли върне по своя край, дете няма да има здраво и читаво, но да се пази да има само едно. Е, преселили се. И мама, въпреки боледуванията си като дете, е станала силна и здрава жена. Но по-малкият и брат е болен и цял живот го гледаха баба ми и дядо ми...Пък прапрабаба ми, от маминия род, на която, казват, приличаме и аз, и мама, и баба, ходела преди всеки Еньовден да се къпе в реката под една местна пещера. През нощта не се прибирала, спяла в пещерата, разплитала за един-единствен път в годината, за цяло едно денонощие, дългата си дебела плитка, решела си косите и пеела, пък пеела само тогава, никога по друго време. На сутринта беряла някакви билки по хълмовете наоколо. Отварите лекували цялото семейство, но не казвала какво слага в тях. Баба казва, че баща и разказвал, че никой от селото не смеел да иде до пещерата, защото песните на баба "не идвали от тоя свят". А прапрабаба ми била толкова хубава, но и толкова мълчалива и потайна, че и мъжът и се плашел от нея и след като се родил синът им, не се докоснал вече до нея, пък я довел от другия край на България, с хиляди перипетии... Казвал, че и тя, като песните си по Еньовден, "не била от тоя свят"...
Хайде и аз да разкажа. Но за семейството на мъжа ми. Прадядото на съпруга ми бил голям богаташ. Имал много земи и добитък. Все помагал на бедните. Но дошли Румънците и започнали да грабят от по- богатите. И прадядото решил да си скрие някъде златото. И го зазидал в къщата но не казал на жена си къде е. Когато стигнали до неговия дом и му поискали злато той казал че няма. Нищо не му направили. Но след няколко дни заповядали на всички по-богати да напълнят каруците с жито, да вземат по- големите деца момчета и да тръгват, като не са им казвали накъде. Но дядото бил умен и разбрал ,че в къщи жив няма да се върне и накарал по-големия си син който бил с него в каруцата да скочи без да го види някой и да избяга в селото. Този човечец , а и всички други не са се върнали... След много години наследниците са търсили това злато, но така и не са го намерили. Аз си мисля ,че е само един мит.
Василиса, бъди по-снизходителна! 
Да, разбрах, че става дума за митове, но такива в моята семейна история няма (или не съм научила). Но пък от баба знам нещо много интересно за това как са избрали името на дядо (лека му пръст). Тази история я разказвам и сега на моите ученици, когато изучаваме "Славки си рожба не трае" - за магическата сила на човешкото име... На прабаба децата измирали и когато се родил дядо, го кръстили Петър. По-късно в селото казали на прабаба, че за да оцелее детето, трябва да му сложи име, каквото никой в селото няма. И така той получил и името Самуил. Доста години след като почина дядо Самуил, случайно се рових в стари книжа и открих негови документи, в които е записан с две имена - Самуил (Петър). Значи митът е истина...
Да, разбрах, че става дума за митове, но такива в моята семейна история няма (или не съм научила). Но пък от баба знам нещо много интересно за това как са избрали името на дядо (лека му пръст). Тази история я разказвам и сега на моите ученици, когато изучаваме "Славки си рожба не трае" - за магическата сила на човешкото име... На прабаба децата измирали и когато се родил дядо, го кръстили Петър. По-късно в селото казали на прабаба, че за да оцелее детето, трябва да му сложи име, каквото никой в селото няма. И така той получил и името Самуил. Доста години след като почина дядо Самуил, случайно се рових в стари книжа и открих негови документи, в които е записан с две имена - Самуил (Петър). Значи митът е истина...
Като бях малка все питах и разпитвах бабите и дядовците за истории. А за тях беше добре дошло да разказват - след определена възраст човек си умира да разправя за "едно време".
Най-живописна е историята на фамилията на баба ми по майчина линия. Бежанци са от с. Османли, Одринска Тракия. Единственото българско село в Одринска Тракия, което през 1918 г. е сринато със земята, опожарено и камък върху камък не остава от него. Малко преди това да се случи жителите на селото са предупредени и тръгват да бягат за България. Прапрабаба ми е била сама с пет деца - мъжът й е бил военнопленник във Франция. Богаташи са били, на нея никога не й се е налагало да работи. Така и тръгва да бяга - с копринената рокля. Добре, че успява да скъта няколко жълтици в гърнето, където готви. Тръгва с роднини и съселяни към Стара Загора (където са бягали предния път - през 1913 г.), но за зла участ каруцата й се чупи в с. Любимец, Свиленградско. Така си и остава там прапрабаба ми - сам-самичка, с пет деца - в слупена колиба до циганската махала. После се връща от плен мъжа й и някак си успяват лека-полека да се оправят, да си изгледат и изучат децата. Всички други от селото са успяли да избягат много по на север - в района на Стара Загора, но никой не е знаел кой къде е. Със сестра си се срещат случайно чак след 45 години - историята на срещата им ми е разказвала баба ми - била е покъртителна.
Но очевидно тракийци са били оправни хора - започнали са в България от нищото, и за едно поколение са успяли да наваксат доста от загубеното. Проклетия и инатлия е била тази прапрабаба. Радвам се, че нося нейното име.
За всички, които се интересуват не само от истории, но и от история, могат да прочетат тук откъси от Карнегиевата анкета за събитията през 1913 г., за геноцита над българите, живели навремето в днешна европейска Турция. Техни потомци в България сме десетки хиляди.
А за тях беше добре дошло да разказват - след определена възраст човек си умира да разправя за "едно време".Най-живописна е историята на фамилията на баба ми по майчина линия. Бежанци са от с. Османли, Одринска Тракия. Единственото българско село в Одринска Тракия, което през 1918 г. е сринато със земята, опожарено и камък върху камък не остава от него. Малко преди това да се случи жителите на селото са предупредени и тръгват да бягат за България. Прапрабаба ми е била сама с пет деца - мъжът й е бил военнопленник във Франция. Богаташи са били, на нея никога не й се е налагало да работи. Така и тръгва да бяга - с копринената рокля. Добре, че успява да скъта няколко жълтици в гърнето, където готви. Тръгва с роднини и съселяни към Стара Загора (където са бягали предния път - през 1913 г.), но за зла участ каруцата й се чупи в с. Любимец, Свиленградско. Така си и остава там прапрабаба ми - сам-самичка, с пет деца - в слупена колиба до циганската махала. После се връща от плен мъжа й и някак си успяват лека-полека да се оправят, да си изгледат и изучат децата. Всички други от селото са успяли да избягат много по на север - в района на Стара Загора, но никой не е знаел кой къде е. Със сестра си се срещат случайно чак след 45 години - историята на срещата им ми е разказвала баба ми - била е покъртителна.
Но очевидно тракийци са били оправни хора - започнали са в България от нищото, и за едно поколение са успяли да наваксат доста от загубеното. Проклетия и инатлия е била тази прапрабаба. Радвам се, че нося нейното име.
За всички, които се интересуват не само от истории, но и от история, могат да прочетат тук откъси от Карнегиевата анкета за събитията през 1913 г., за геноцита над българите, живели навремето в днешна европейска Турция. Техни потомци в България сме десетки хиляди.
С нищо не мога да ви се похваля.
И моите истории са са повече факти, отколкото митове ...
Факти за славни яташки подвизи и деяния
Плюс една баба оженила се по снимка за евреин / емигрант в Америка - човекът видял нейна снимка в приятелакта и' , залюбил я и я взел /
М-да .... поколението на мен ще разчита да съзадвам митове и знаменити факти
дъмбълдор , чета с интерес
Да, Седада уцелва 10 ката с теми .... помня я темата за Мариус, от онези дни за чалгата и сега тази 
Факти за славни яташки подвизи и деяния
Плюс една баба оженила се по снимка за евреин / емигрант в Америка - човекът видял нейна снимка в приятелакта и' , залюбил я и я взел /
М-да .... поколението на мен ще разчита да съзадвам митове и знаменити факти
дъмбълдор , чета с интерес
Да, Седада уцелва 10 ката с теми
.... помня я темата за Мариус, от онези дни за чалгата и сега тази
Аз пък ще разкажа за прадядо Иван.Бил той чорбаджийски син.Едно дете.Гледали овце,имали много стада и наесен ги подкарвали за Беломорието,там зимували с овцете.Бащата на прадядо имал брат,който пък бил заселник из гръцко и имал там кошари и земи за пасища.Та прадядо ходел при чичо си зимъска.Една пролет обаче се върнал с мома.Откраднал си прадядо мома-Елена.Разказват ,че била дяволски красива тази гъркиня.Аз си я спомням само възрастна.Беше с бели коси,сплетени на две плитки,с тънко тяло,изправена с черни очи.Бузите й бяха червени и сбръчкани като зимни ябълки,сещате ли се ябълките като поседят зимата и кожицата им се набръчква,все ми напомня за бузите на баба Елена.Имаше чопрази от сребро с много интересен рисунък върху тях.До последно се носеше много спретната,готвеше страхотно и много беше чиста.Почина на 86 години баба Елена.Та дошъл с мома и не и давал да върши никаква домакинска работа.Имаше слуги баба Елена.Била страшно умна и много бързо научила български.Да не говорим как цяло село щом излезнела навън я гледали.Имал един ратай който явно си падал по баба,ама дядо се усетил и му теглил един бой и го изгонил.Била много горд и инат човек.И все си спомням щом баба му кажеше нещо на гръцки и дядо подвиваше опашка и много я слушаше.Все още на моменти си спомням как му викаше ИИ бре Ваньо и как той мирясваше и си сядаше на задника Прабаба родила две момчета-дядо и чичо.Когато съм се родила аз,значи съм била на около 2 години един следобед баба Елена се развикала:Кольо,ела бре(викала татко) гледай моя дъртак се е вщурил!Дошъл татко и видял дядо Иван да си играе с мене.Баба Елена рекла,досега не съм го видяла да играе с дете,пък дядката се троснал и рекъл ами не е имало момиченце само момчетища раждате и ти и снахите и те!На чак на внука му се роди момиченце и гледай взело твойте очи проклетийо гръцка .Их сетих се и как ме учеше на една песничка:Вино вино голо,продаде ми вола,
на бате и двата,
пък на тате колата.
Ех голям любител беше прадядо на червени вина.Правеше към 200 литра каберне и мавруд.И си ги изпиваше деБеше много едър мъж.Около 190 ,обичаше свинско,винско и сланина.Помня зимата сутрин слизаше в избата и си наточваше една кана с вино.Имаше една пластмасова зелена кана и в нея си наливаше.Вадеше и си печеше суджук на жар и много обичаше катми.Умря на 93 без да е боледувал,напук на здравословното хранене
Прабаба родила две момчета-дядо и чичо.Когато съм се родила аз,значи съм била на около 2 години един следобед баба Елена се развикала:Кольо,ела бре(викала татко) гледай моя дъртак се е вщурил!Дошъл татко и видял дядо Иван да си играе с мене.Баба Елена рекла,досега не съм го видяла да играе с дете,пък дядката се троснал и рекъл ами не е имало момиченце само момчетища раждате и ти и снахите и те!На чак на внука му се роди момиченце и гледай взело твойте очи проклетийо гръцка .Их сетих се и как ме учеше на една песничка:Вино вино голо,продаде ми вола,на бате и двата,
пък на тате колата.
Ех голям любител беше прадядо на червени вина.Правеше към 200 литра каберне и мавруд.И си ги изпиваше де
Беше много едър мъж.Около 190 ,обичаше свинско,винско и сланина.Помня зимата сутрин слизаше в избата и си наточваше една кана с вино.Имаше една пластмасова зелена кана и в нея си наливаше.Вадеше и си печеше суджук на жар и много обичаше катми.Умря на 93 без да е боледувал,напук на здравословното хранене