Невена, много крадат, това е причината за опаковането, много блъскат куфарите... в какъв вид си получих багажа веднъж от Англия и веднъж от Хърватска.... в насипно състояние. Надявам се и закопчалките и ципа да издържат.
Ами хора, най-веселият - снимка и разказ за момента е как аз, облечена по тениска и шортички налягам куфара и го закопчавам.
Чух се преди малко с конника, спи, в Каза е вече, след цяла нощ път. Чака и брои часовете – до полунощ!! 14 часа! Оххх!
Обаче в момента, в който чуха че говори по телефона с мен, онези наши близки дойдоха до него и почнаха да разпитват: какво става? Да не съм пристигнала вече, проблем ли има? Къде съм? Да не съм се загубила! И той казва „Не не, оставете ни моля!” те продължават да нареждат! Аз малко височко говоря – не че недочувам, ами де да знам, кажи го професионален навик, ама тука за 3 месеца ще придобия още навици... да ми се чува думата!
Аз исках с влак до Маракеш и с автобус до Агадир – какво толкова, сума народ пътува така но не, конникът пак зацвили и каза „Не казах! По влаковете какво е не знаеш! Всеки се бута за аид-а! Ти си уморена, имаме багаж, не съм те виждал от Англия, какъв влак, какви автобуси! С кола! Мой приятел ще кара"...Милият човечец.
А не, обичам аз да държа екипа на посолството ни буден и затова са информирани. Иначе има де да ида – в центъра за деца на улицата BAYTI в Каза, ама дори и като споменах и се почна „Ти не ми ли вярваш? Аз съм мъжа ти! Защо такива глупости говориш! Къде ще ходиш? Само ме обиждаш така!”
По едно време, тук при мен с прехвърлянето на настойничеството имаше забавяне, и то значително. Казах ще дойда еди кога си, осем дена по-късно аз не съм в Мароко и конникът пита „ти ще идваш ли изобщо? Аз казвам на всички, чакам те, липсваш ми, всички със жените си... Докога да чакам и следващият срок кога е?” И аз вече се умъчних и се ядосах даже и казвам „Добре, не чакай, забрави, аз като дойда, ще си взема хотел и ще ти се обадя от Агадир!”
Ами защо го казах... „Ти от семейството си ли се страхуваш, Защо ти е хотел? На туристка ли се правиш? Знаеш туристите в какво попадат /понякога ги послъгват/, вместо да си уважавана мароканска снаха, и сред свои, ти в хотел? Хората какво ще кажат?”
Невена, какви снимки, ох, ще се споразумеем някак си за снимките... „Какво сега снимаш! Ти не си туристка, не е за изложба, ние да ти се нарадваме!” Хайде, да ми се нарадват сега.
Понеже работят в туризма, за тях туристите са една общност – туристи, от тях се печели и се живее, те снимат, в голямата си част - питат по много, пият по много, някои са разюздани... а през май какви младежчета имаше от Англия ... като при нас в Слънчев Бряг, а нашите са си наши.
Ами хора, най-веселият - снимка и разказ за момента е как аз, облечена по тениска и шортички налягам куфара и го закопчавам.
Чух се преди малко с конника, спи, в Каза е вече, след цяла нощ път. Чака и брои часовете – до полунощ!! 14 часа! Оххх!
Обаче в момента, в който чуха че говори по телефона с мен, онези наши близки дойдоха до него и почнаха да разпитват: какво става? Да не съм пристигнала вече, проблем ли има? Къде съм? Да не съм се загубила! И той казва „Не не, оставете ни моля!” те продължават да нареждат! Аз малко височко говоря – не че недочувам, ами де да знам, кажи го професионален навик, ама тука за 3 месеца ще придобия още навици... да ми се чува думата!
Аз исках с влак до Маракеш и с автобус до Агадир – какво толкова, сума народ пътува така но не, конникът пак зацвили и каза „Не казах! По влаковете какво е не знаеш! Всеки се бута за аид-а! Ти си уморена, имаме багаж, не съм те виждал от Англия, какъв влак, какви автобуси! С кола! Мой приятел ще кара"...Милият човечец.
А не, обичам аз да държа екипа на посолството ни буден и затова са информирани. Иначе има де да ида – в центъра за деца на улицата BAYTI в Каза, ама дори и като споменах и се почна „Ти не ми ли вярваш? Аз съм мъжа ти! Защо такива глупости говориш! Къде ще ходиш? Само ме обиждаш така!”
По едно време, тук при мен с прехвърлянето на настойничеството имаше забавяне, и то значително. Казах ще дойда еди кога си, осем дена по-късно аз не съм в Мароко и конникът пита „ти ще идваш ли изобщо? Аз казвам на всички, чакам те, липсваш ми, всички със жените си... Докога да чакам и следващият срок кога е?” И аз вече се умъчних и се ядосах даже и казвам „Добре, не чакай, забрави, аз като дойда, ще си взема хотел и ще ти се обадя от Агадир!”
Ами защо го казах... „Ти от семейството си ли се страхуваш, Защо ти е хотел? На туристка ли се правиш? Знаеш туристите в какво попадат /понякога ги послъгват/, вместо да си уважавана мароканска снаха, и сред свои, ти в хотел? Хората какво ще кажат?”
Невена, какви снимки, ох, ще се споразумеем някак си за снимките... „Какво сега снимаш! Ти не си туристка, не е за изложба, ние да ти се нарадваме!” Хайде, да ми се нарадват сега.
Понеже работят в туризма, за тях туристите са една общност – туристи, от тях се печели и се живее, те снимат, в голямата си част - питат по много, пият по много, някои са разюздани... а през май какви младежчета имаше от Англия ... като при нас в Слънчев Бряг, а нашите са си наши.