Мъжът ми не иска дете!

Разбира се, че ще се промени, както и ти. Природата го е измислила. А малкото човече ще бъде несравнима радост не само за теб, но и за щастливия татко. Страховете ви са нормални и обичайни за всеки разумен и отговорен човек, лесно ще ги преодолеете и всичко ще дойде на мястото си.
 Желая ти лесно забременяване и най-прекрасното бебче на финала! 

Важно е кога си представя, че би поискал. В смисъл ако изобщо не иска дете, поне да си наясно?

Не се притеснявай!Никой не е готов да стане родител.Ставаш готов,когато бебо се появи.И ние с моя съпруг си мислехме че не сме готови още и че финансово няма да се справим.Няма да те лъжа, трудно беше да се справяме с парите,но винаги се намира начин.Най-важното е детенцето,което ти носи толкова радост.А относно промяната - има такава .Моят съпруг стана един отговорен и любвеобвилен татко.Не съм го виждала досега в такава светлина и много се гордея с него.Когато се наложи да се върна на работа по-рано,той беше човекът който ме подкрепи и се грижеше за малката ни  дъщеричка.Той я гледаше до обед, а после поемах аз.И много други татковци виждам как се грижат за децата си и помагат.Така ,че и твоят съпруг  ще се промени,когато бебо се появи и съм сигурна че ще е инициатор и за второ дете. Пожелавам ти скоро да станеш майка и да имаш най-прекрасното детенце!

ами ако наистина не иска да има деца по принцип, ако не му хареса новия начин на живот, който на моменти наистина не е за харесване  някой мъже не успяват да се научат да бъдат родители, още по- малко по принуда! Обмислете добре идеята, това не е шега работа 

Благодаря, момичета! Мъжът ми е най-отговорният човек, когото познавам. Затова се мисля и, че ще бъде добър баща. Питам го "не искаш ли някой да те нарича "татко"?" А той отговаря, че може като има дете , да промени мнението си, но иначе не иска да става баща. Правил бебе само, защото аз искам! Искам пак да припомня, че това е човек, който ме прави много щастлива и животът ни заедно е прекрасен. Разбира се, парите никога не стигат. Може това да го притеснява основно, че с появата на това човече ще се появят много разходи, а и животът му, както и моят, ще се промени много. Затова ми се иска да повярвам, че с появата на бебето, той ще бъде щастлив. Има ли ли сте подобен опит? Мъж, който не е искал бебе, а после е бил много щастлив?

Да , с много близък мой приятел се случи нещо подобно 
При него нещата се усложняваха допълнително от това , че той дори не беше женен , беше най - голямата скитня , която познавам и като цяло беше не труден , ами невъзможен за укротяване ... Казвам ти умът ми не е побирал как е възможно да си е толкова самодостатъчен  Вечно около него жени , купони ... ужас !

Обаче ! Намери се жената , която да го вкара в релси .
И познай - той искаше дете . И то много ! Беше се побъркал ... На нея не и казваше обаче ! До последно се опъваше , че той баща не можело да бъде 
Да бе , да . Ела да го видиш сега ! Луд е по дъщеря си !
 

За кога се стиска господина да го питаш....какви мъже има

mis_kapriz    -  "работи" спокойно по въпроса! Все някъде някой не е готов за нещо... ама много бързо ще се "подготви" като му ревне едно/две розови бебчета с миниатюрни пръсчета и носле-копче, с мека главичка е ръсещо лигички навсякъде и така ден и нощ, седем дни от седмицата... Няма по-голямо щастие от детенце в семейството ... А после, като ви "намери" цаката - ще има "татииии, моляяя те, ама много те моля....", "мамооооо, многооо те обичам, дай ми ....."

Разходите наистина се увеличават, но това са най-приятните разходи, които правим. Малки деца - малки разходи... Грижите и отговорността, обаче са огромни и с малките и с големите деца. Различно е от домашните любимци - гледаш ги, радваш им се, ако ти омръзне - подаряваш ги на някой друг да ги гледа...

Децата промениха изцяло концепцията ни за живота, пренаредиха приоритетите, приземиха ни, осмислиха живота ни .... накараха ни да пораснем ... ще ни направят и баба и дядо, живот и здраве!

Успех и ако наистина го желаеш - давай смело

ПП: когато разписвахте в съвета, съпругът ти не е възразил пред на длъжностното лице по въпроса "да създаде и отгледате здрави деца" - тогава да  започва да събира от близки и познати - креватче, количка, проходилка, столче за хранене, играчки, дрешки и подобен детски инвентар, та да си "помогне" за после .....

Насила хубост не става според мен. За тази работа си трябват двама-както за да стане бебето, така и за да го отглеждате после. Може би трябва да си малко по-търпелива и да говорите повече на тази тема. Излизайте с ваши приятели, които имат деца и говорете-може пък съпруга ти малко по малко да хареса идеята. Само не го изнасилвай е моя съвет, че да не вземеш после пък да се чудиш и да се тръшкаш защо не иска да помага с детето и такива ми ти неща.

Аз също не исках и се страхувах да стана майка. Не знам, ако не бях забременяла не планувано на 29 години дали щях да се реша съзнателно.  Но когато разбрах, че съм бременна,макар и много уплашена, сърце не ми даде да направя аборт.
Ако кажа, че не ми е трудно да отглеждам проблемно дете, че и без подкрепа никаква от баби, ще излъжа. Дори в по тежки моменти се хващам, че се упреквам, че го родих, но така или иначе, няма връщане назад. Единствената ми утеха, е надеждата, че проблемите при него не са толкова зле и ще се компенсират с времето.

Малко ми е странно- как така НЕ иска дете , а не се пазите ? Според мен той също дълбоко  в себе си иска, но го е страх както и теб. Помни- ако чакаш да дойде подходящия момент - никога няма да  имаш бебе.

Здравейте, ето моята история. На 26 години съм, жена ми на 23  и имаме син на 4 , за някои това е прекалено рано може би, но именно той е смисъла в живота. Не съм "хаймана" или "купонджия" , винаги съм мислел трезво и съм преценявал ситуациите, но това дете дойде малко изневиделица, т.е. не беше планувано. Беше плод на голяма страст или незнам ... Божа работа. Това дете всеки ден ни радва и ни дава нещо което ни държи "будни" и ни амбицира неимоверно.Когато парите не са стигали , винаги сме намирали, макар да не можем да разчитаме особено на роднини. Мислим и за второ дете, сравнително обезпечени сме.Съвета ми е ако имате нужните условия действайте, не се замисляйте, особено ако сте на 30+ години и още нямате дете, което да вдъхва радост в живота ви.

Напълно съм съгласна с това мнение.Най-важното е че между вас има обич и разбирателство , а това е много важно за децата.Не отлагай и действай смело -твоя мъж не подозира какво голямо щастие го чака -особено ако има дъщеря.Късмет и дано скоро ви споходи това щастие

И аз съм на мнение, че твоя мъж не подозира какво голямо щастие го чака. Когато чуе за бебе той сигурно си представя само едно същество,ревящо през повечето часове от денонощието, мръсни памперси, шишета и биберони, увеличаване на разходите заради него и т.н., а в същото време изобщо не се замисля каква радост може да му донесе малкото човече... Когато за пръв път му се усмихне с беззъбата си малка устичка, чувайки гласа му, когато го стисне с малката ръчичка за пръста, когато направи първите си крачки към него в стремежа си да гушне тати, когато напълно съзнателно му каже "тата" или "тати"... Човек и от камък да е ще се разтопи...
А може би се страхува за теб, че заета с бебето няма да му обръщаш толкова внимание като преди. Чувала съм, че някои мъже много ревнуват от бебето. Успокой го, че любовта ти към него няма да намалее, заради това,че ще даваш любов и на детето ви. Най-важното е да разговаряте по въпроса, за да си изясните всичко!

И моят мъж не искаше. Живеехме вече три години заедно. Нещо повече, пазеше ме много старателно. Обаче на мен ми писна от много разговори в един момент и му дадох да разбере, че си отивам. Тогава за първи път не ме предпази и аз веднага съм забременяла. Оженихме се, роди се синът ни. Наистина малко в началото имаше проблеми докато свикне с новото статукво. Но сега смело мога да заявя, че е страхотен баща на сина си-от всяка гледна точка 
Сега пък не иска второ  Като знам колко време ми отне първия път, май вече ще трябва да започвам усилено разговорите 

Когато забременееш нещата ще се променят.
А пък така като чета как не се пазите.
Той направо иска да бъде татко.

Мъжът ми също около 2 год. не искаше да имаме дете,но се пазехме.Мъжете малко трудно узряват за идеята.После пък чакахме около 3.5год да стане...Щом не се пазите вече се е предал и щом е отговорен човек мисля,че  ще бъде щастлив.Нашият тати вече е оценил бебката,само понякога си спомня с ирония за тихия ни и кротичък живот преди нея.

И моя в началото не искаше,но....като гледаше всички познати и приятели около нас с деца ето ме и мене,а и от 6г. сме заедно,но нямаме брак.
Всичко с времето си!

Според мен го иска щом не се пазите. Само че, повечето мъже са много смотани в това отношение и ги е срам да си признаят. Смятат че това е лигаво, че не е мъжествено да искаш дете или да се прехласваш по бебе. Ние опитвахме 3 год докато успеем и през цялото време мъжът ми твърдеше, че не му е фикс идея, че не е толкова важно за него дали ще стане и т.н. И в същото време виждах как като види бебе на улицата очите му се насълзяват. И сега твърди че не иска трето, ама като дойде време ще кандиса според мен.
Така че не го слушай какво говори, гледай какво прави. Мъже, какво да ги правиш... 

Здравейте, искам и аз да ви споделя моята история, която много ме натъжава. С приятеля ми сме заедно от 3 години. Преди 3 месеца преживяхме един спонтанен аборт. Бременността не беше планувана, но и двамата бяхме много щастливи, когато научихме новината. До тогава не бях мислила сериозно за дете, но сега го искам повече от всичко. Той обаче сега реши, че все още не иска бебе. Миналият месец веднъж свърши в мен и беше много разочарован, че тестът е отрицателен, а сега ме пази и пази. Това ме побърква и изпадам вече в депресия и естествено следват кавги и т.н. Не знам какво да правя. Как ли не опитах да му обясня, че го искам страшно много. Дайте съвет 

бгмамма 123 едно ще ти кажа обясни на господина че  това е смисъла на живота ви.ще разкажа моята история омъжих се на 21 г. от първият път в който се събрахме не сме се пазили и чаках всеки месецда разбера новината че съм бременна но божа работа след 7г. ми се сбъдна мечтата и ни се роди прекрасна дъщеря на 24 декември толкова много я искахме. сега е на 6г.мъжа ми коренно се промени по 100 пъти на ден се обажда да пита как е.това е престъпление да не иска дете не може от първия път да се отчайвате ще стане но ако продължава да те пази забрави.извинявай.

Здравей и аз имам подобен проблем с разликата че приятелят ми е по- предпазлив от твоя мъж,т.е имаш късмет и не страдай от скрупули и се възползвай.Желанията са нещо преходно. Страх ме е , също имам и здравословни проблем, който може да затрудни забременяването ми.Тези обстоятелства  разколебават и мен в момент, когато трябва да съм силна и настойчива.Това наистина е сложен период....Като виждам колко свободно време имам се чудя понякога в кои часове на денонощието ще съм с дете и как точно ще стане организацията...акъла ми не го побира много...Но да не ти влияя с такива настроения. Да те развеселя ще ти кажа че ако чакаш мъжът ти да го поиска ,той може вече да е на 50 г./познавам истински такъв/.Ето ти и една забавна статия
http://www.chudesa.net/?p=statia&statiaid=5019

Много повърхностно. Може и да е смисъла на живота ти да имаш дете, но защо смяташ, че твоя партньор има същия смисъл?

Според мен е много неправилно да притискаш някой да има дете. Много мъже нямат деца само защото подсъзнателно не искат да имат дете от ТАЗИ ЖЕНА. И въпреки, че " не се пазят" не става.

Онзи горе гледа:) Той си знае:)

не мисля че не иска дете от тази жена а друг е въпроса че може би го е страх от това че може да се случи пак.възможно е да не епреодолял стреса който са изживели двамата.но господ наистина си знае работата.

Казва, че иска дете, но не сега. Да минели поне 6 месеца, за да не се повтори. Въпреки, че лекарите дадоха зелена светлина и казаха да продължаваме с опитите. Притеснява го и факта, че все още нямаме собствено жилище. Но каквото е такова. Ще чакам и се надявам един ден да имаме едно здраво бебче Това чакане обаче може да ме побърка

И ние искахме да си имаме бебче и сме си говорили за това, но чакахме да мине време, да дойде подходящият момент и се пазехме.
После аз започнах да полудявам за бебе, толкова много исках, навсякъде виждах само бременни и майки с колички.
Един ден казах-край спираме да се пазим, искам бебе.
Той също искаше, но изчаквахме подходящия момент, който доста бързо настъпи.

Дано и двете скоро да видим така желаните 2 чертички. А какво имаш предвид с това да се възползвам? Офф, толкова съм объркана, че не знам и аз какво да направя. Предполагам и при теб с приказки само не става? Ако искаш ми пиши и на лични 

И моят не искаше много, ама след малко агитация се пречупи  , аз бях деликатна разбира се, не съм го натискала, просто плавно го изчаках да узрее за идеята, така и стана. И при вас ще дойде моментът, понякога мъжете имат нужда от малко побутване в това отношение, а пък често дълбоко в себе си искат, но ги мъчат някои колебания...

zdraveite! Edva li nqkoi shte prochete tova, koto pisha po tazi stara tema. no vse pak iskam da go spodelq....
zgodena sym ot 5 godini, s priqtelq mi imame neveroqtno silna vryzka, stranno moje bi za nqkoi sled 5g vryzka nqkoi da se obicha kato prez pyrvata sedmica:)), no e fakt, nie sme adski mnogo vliubeni....., no za syjalenie toi ne iska da chue za svadba nito za deca.....az sym na 31, a toi e na 35.....toi ima predishen brak i dete na 9 godini....neznam dali tejkiq razvod e prichina da ne iska brak ili kakto kazva toi "az imam veche dete", sa prichinite da ne iska poveche deca.....neznam, znam i sym sigurna samo v edno, az sym gubeshtata v sluchaq.....ne moga da go razbera, kak moje da me obicha, a da ne gradi bydeshte s men....taka mu e dobre( negovo dumi)....NO NA MEN NE.....iskam i az da chuq dumata MAMO, iskam i az da imam smisyl v jivota.....Chuvstvam se izgubena..., obicham go bezgranichno, no az ne moga da prodyljavam da jiveq taka...

Недей така  Щом си намерила човек, с който се обичате ще дойде и желанието за деца. Поради най-различни обстоятелства, сред които и факта, че той не се чувстваше готов, бяхме женени от 10 години, преди да имаме деца, но пък бях сигурна, че той ще е най-добрият баща за децата ми и исках да съм с него независимо от всичко.  И сега наистина е прекрасен татко, че и двоен! Станахме родители на 35 години 
Не си огорчавай живота с подобни тъжни мисли, опитай се да му обясниш всичко спокойно, за този, който те обича истински, са много важни и твоите чувства.  Щом вярваш в човека до себе си всичко ще си дойде на мястото. 

Сега виждам, че си писала и за сватба - бракът не е нещото, което държи двама души заедно 

Blagodarq za dobrite dumi!:)
ot vreme na vreme me napradat tezi loshi misli i chuvsta, koito sym izkazala po-gore....., no dylboko v syrceto si znam i chuvstvam, tochno tvoite dumi...prosto ponqkoga e trugno da gi priema.....V moqta situaciq edinstveno trqbva da imam tyrpenie, da ne iznervqm situaciite ( vypreki, che nie pochti nikoga ne kazvame kakvo chuvstvame, kogato edin ot dvamata e razstroen....prosto se ostavqme da ni mine...golqma greshka spored men, trqbva da govorim,no....), i da prodylja da poddyrjam nashtata silna vryzka....pyk znae li se, edin den vschko moje da se promeni kakto kazvash ... koi znae a po vyprosa za braka...az sym malko staromodna, za men toi oznachava, ne che choveka do teb shte "byde samo tvoi", a jest na uvajenie i liubov...kakto i da e ...moe mnenie ne go natrapvam....

А пък една позната живяла с нейния приятел 10 г - работа, придобивки, всичко било супер. Той обаче "Не съм готов да имам дете, не искам да се женим"/бил против брака/ Както и да е, 10 години връзка не е малко, живот на семейни начала. Докато не се влюбил в някаква друга и след 3 месеца се оженил за нея, на 4-тия била бременна. Значи, един мъж, който е отговорен като човек, ще знае, че за едно дете ще се изискват грижи, средства, внимание, т.е. ще е център на семейството, но също така ще зачете и женското желание, а все пак на 30 г не си престаряла, но си на прага да минеш към проблематичните бременности, понеже все пак всички лекари си казват думата, след 30-ката всичко става по-трудно. Някои мъже или жени никога не са готови за дете. Да ви кажа честно, не съм осъзнавала каква е отговорността, когато реших, че искам да бременея, просто казах, че може би няма да е зле да съм бременна.  И той веднагически схвана намека, имах късмет, че от при една от трите проби дали ще проработи апаратурата ми, тя се задейства. Но да кажа, че съм била готова - ще излъжа! Така беше и при него. Сега, нямам представа твоят мъж как ги мисли нещата. Факт е, че мъжете и на 60г могат да станат бащи, а жените с всяка година натрупана все повече го закъсват. Говоря обобщено, разбира се че има изключения.

Намери си друг мъж!!!

С мъжете трябва да се действа, не със сърдити муцуни и заплахи, а с хитрост.
Не може да накараш един човек, да иска това, което и ти.

Съдя по себе си, голям инат съм. Трябва аз да си го реша, че да стане, дори да е в мой минус това чакане.

Вие си познавате мъжете най - добре, намерете начина

п.п. И още нещо, такива приказки, че това е смисълът на живота, не говорете, ТЕ няма как да  разберат тези неща. На тях им трябва време, дори след като се появи детето, да осъзнаят какво става - с малки изключения

И в този форум ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се пише на кирилица...
Следващо мнение на латиница ще бъде изтрито...

 Няма нужда да се притесняваш за глупости. Не слушай какво говори мъжът ти, а гледай какво прави )
Щом "работите" по въпроса всичко е наред. Причините да говори така са сложни и вероятно многобройни. Ти се съсредочи върху собствената си готовност за "делото", опитът ми говори, че не особенно уверените хора често се съсредочават върху чуждата неувереност. Ако разговорите ви/го притесняват - пипай леко. Това е всичко. Нещата ще се наредят добре - сигурен съм, няма нужда от драми:-)

Edit: Сега видях, колко е стара темата. Извинявам се, за неадекватното включване.

здравейте! Едва ли някои ще прочете това, кото пиша по тази стара тема. но все пак искам да го споделя....
згодена съм от 5 години, с приятеля ми имаме невероятно силна връзка, странно може би за някои след 5г връзка някои да се обича като през първата седмица:)), но е факт, ние сме адски много влюбени....., но за съжаление той не иска да чуе за свадба нито за деца.....аз съм на 31, а той е на 35.....той има предишен брак и дете на 9 години....незнам дали тежкия развод е причина да не иска брак или както казва той \"аз имам вече дете\", са причините да не иска повече деца.....незнам, знам и съм сигурна само в едно, аз съм губещата в случая.....не мога да го разбера, как може да ме обича, а да не гради бъдеще с мен....така му е добре( негово думи)....НО НА МЕН НЕ.....искам и аз да чуя думата МАМО, искам и аз да имам смисъл в живота.....Чувствам се изгубена..., обичам го безгранично, но аз не мога да продължавам да живея така...


Благодаря за добрите думи!:)
от време на време ме напрадат тези лоши мисли и чувста, които съм изказала по-горе....., но дълбоко в сърцето си знам и чувствам, точно твоите думи...просто понякога е тръгно да ги приема.....В моята ситуация единствено трябва да имам търпение, да не изнервям ситуациите ( въпреки, че ние почти никога не казваме какво чувстваме, когато един от двамата е разстроен....просто се оставяме да ни мине...голяма грешка според мен, трябва да говорим,но....), и да продължа да поддържам нащата силна връзка....пък знае ли се, един ден вшко може да се промени както казваш ... кой знае  а по въпроса за брака...аз съм малко старомодна, за мен той означава, не че човека до теб ще \"бъде само твои\", а жест на уважение и любов...както и да е ...мое мнение не го натрапвам....

Фибри - спри сериалите 

и ползувай това :

http://forum.abv.bg/abv/lat2cyr.php

Немо, лесно е да се каже...спри сериалите...ама питаш ли я дали с какво друго да си уплатнява времето жената!!!

Не, обаче познавам обратният случай.

Здравейте казвам се Илиана на 20 г. съм.Омъжена съм.Мъжът ми е на 22 г.заедно сме от 4 г. а сме женени от 2 г. Аз много го обичам а и той казва че ме обича,но имаме проблем колкото и да говорим все не стигаме до едно мнение.аз много искам да имам деца от него но той все ми казва че не е времето сега това дете иска много пари разходите са много по него.Аз му казвам че ще се справим това не трябва да го плаши.Но той пак казва същото.Пробвах първо с разговори но не стана.След това взех да го карам да излизаме с приятелите който имат деца пак не става пак същото.Като излизаме аз избирам маршрут по който има паркове с деца като ходим по магазини аз нарочно минавам през детските дрешки,правя малки намеци но нищо не помага.Отчаях се вече незнам какво да правя искам дете от него защото това е мъжът на живота ми много го обичам и искам да е баща на децата ми.Странното е че преди да се омъжим той много ми говореше за деца но от като се омъжихме спря да говори.Моляви кажете ми какво да направя за да го обедя.                                                                                                                                                                                Извинявам се ако имам правописни грешки.

Илиана, на 20 г е много рано да се притесняваш. На тези години аз мисля, че е по-добре да си живеете заедно, да се опознавате като партньори, като хора, тепърва ще си изграждате характерите - защото вярвай ми, между 20 и 30 години човек много се променя. Не в самата си същност, но поведенчески, житейски опит има да трупа. Бременността няма да избяга, не бързай да растеш в тази посока. Да, познавам няколко, които са родили млади-млади, но не са спечелили от голямата лотария на живота. /ако не броим самото дете за едно чудо и несметно богатство/
Мояето мнение е, че сега е времето за активен живот - работа, учене, събиране на дом, но и много веселие, търсене на мястото ти в живота, професията. Човек никога не знае какво ще му поднесе живота, така е, но все пак не пропускай възможността да изживееш най-хубавото на тези години.
Добре, решила си, че това е мъжът на живота ти, няма лошо. Малко крайно може да прозвучи, но толкова рано едва ли си видяла много от него и не бързай да взимаш толкова генерални решения.   На 20-22 ми се вижда леко безумно да се обебите. Мое мнение.

Обикновено става така - жената иска дете, мъжът не е готов. Това е в по-голям процент от случаите, защото жената има този инстинкт, мъжът по-рядко. Започни да мислиш егоистично! Малко поне. Я си живей и си пей, нека той да поиска дете от теб, ти не се давай, премери, прецени, премисли...моят баща все казва" Най-голямата грешка на една жена е да забременее тогава, когато мъжът не иска". Че дори и да е много гадно, едно дете е автогол за жената - ако не е дошло в правилното време то ще твое, но не и негово. Сега да не ме изядат с парцалите, казвам го само от гледна точка на една евентуална раздяла. Да, то хората и на 40 се развеждат, гаранция - Франция, но контрата си остава у теб.

И на мен ми е чудно как се пречупва мъж, който не иска деца в момента.

Когато жената му каже, че иска дете и със или без него, ще го има  

п.п. Зависи от конкретните хора, обстоятелства, причините, поради които мъжът не иска ...

Аз точно такъв проблем нямам. Моя иска, аз не щЪ, страх ме е.

Обаче драмата мъжа да не иска второ я наблюдавам от близо и ми е непонятно поведението на въпросния.

Попадал съм често и на другия вариант-жената да не иска второ дете.
Много лошо е едно дете да няма братче или сестриче
то просто става егоист саможивник и т.н.-лично мое мнение

И аз така мисля.... искам две

Надявам се да не съм егоист и саможива...човек предполага - Господ разполага. Ние мислим как да стане добре, но нямаме гаранции какво ще е бъдещето на децата ни. По тази причина, че съм сама, поисках две деца.

Според мен е добре да си изясните дали засега не иска или по принцип не иска.

Да, много си прав!Няма лошо човек да е разумен, когато взима подобни решения, но е важно дали това са към момента нещата или попринцип не иска, или не иска от тази жена дете. Ако може да е релано откровен няма да е зле.

Много добре написано.
Съвпада изцяло и с моето мнение. 

ZDRAVEI TE AZ IMAM SA6TIQ PROBLEM NIE S MOQ PRIQTEL SME ZAEDO VE4E 5GODINI TOI SA6TO NE ISKA DETE PRAVIX ABORT VE4E DVAPATI POSTOQNNO KAZVA 4E VSI4KO S VREMETO I 4E O6TE NE E DO6LO TOVA VREME AZ SAM NA 22GODINI A TOI NA 39 MISLQ 4E NIE VREME NO NEMOGA DA GO NAKARAM AZ MNOGO ISKAM NO TOI NE TOI PREDI TOVA E BIL JENEN VSE O6TE IMA BRAK S NEQ I IMAT EDNO DETE NE ISKA VOB6TE DA POTKA4AM VAPROS ZA RAZVOT NITO ZA DETE NEZNAM KAKVO DA PRAVQ IZLIZA 4E SAM MU LUBOVNICA A NE JENA MOLQVI DAITE MI SAVET KAKVO DA NAPRAVQ AZ GO OBI4AM MNOGO I ISKAM DA SAZDADA SEMEISTVO S NEGO

ТИ искаш, ама ТОЙ не иска. Защо искаш да правиш още едно дете нещастно, той явно не се чувства отговорен  баща. Пък и на 22 г. ти е рано. Предпазвайте се, недей да стигаш отново до аборт, след време ще срещнеш този, който иска дете - да не се окаже заради тези аборти да имаш затруднения.

Не "излиза" ами направо си е така - ти си му любовница, жена си има друга. Ако не те устройва тази ситуация - напускаш го. Да му раждаш дете би било голяма грешка.

Е любовница си му, каква да си му, като е женен?

На 22 с два аборта?  От него ли са?
Смени си контрацепцията ако не иска/т/ да те пазят/пазят. Хапчета, спирали, презервативи - има доста голям избор.

Тя едва ли изобщо ползва ...

Да бъдеш родител означава да обичаш и да се грижиш за детето си безусловно, да забравиш егоизма си и да си пренаредиш приоритетите.