Как да отуча детето си да спи при мен?

И при нас като при Никол, до 1,10г спеше сама без да я приспиваме и като махнахме решетката започна да приижда в спалнята 7-8 месеца спа при нас. Сега някой от двама ни я приспива, но когато се събуди през нощта идва в спалнята и ни събужда "не искала да е сама". Местенето в нейното легло след като заспи нямаше ефект, защото се събуждаше колкото и дълбоко да е заспала.

Ние направихме точно така - сложихме креватчето му до нашата спалня и така хем си спи до нас, хем си е в креватчето. Аз предприех тази стъпка, защото го кърмех на поискване и ми писна да ставам посред нощите да го кърмя. Така си остана до ден-днешен. Смятам да го оставя, докато сам реши, че е готов да спи отделно. Искам да отбележа, че синът ми беше точно като твоя - спеше малко, даже почти не спеше освен през нощта, постоянно искаше да е с мене, да ме вижда и щом му обърнех гръб, надаваше вой.

Охооо, Бианка, честито ви!
Нашите деца и двамата все още продължават да идват в нашето легло....
Какво да се прави, хубаво им е при мама и тати. Разнасяме се по нощите, ту едното ту другот...
Съвет не мога да ти дам, защото при нас не е решен проблема, но пък мога да те "окуража" с обмяна на опит 
Когато заспи пренасяте ли го в неговото легълце?

Веднъж ,като усетят "хубавото" е трудно да им покажеш  и докажеш ,че е по добре в тяхното легълце.Аз по тази причина от първите дни държа ,като удавник малкия да си спи в неговата кошара ,никакво приспиване на нашата спалня ,никакви асоцииции -наше легло-място за него За сега съм удържала фронта  ама като чета какво се случва след махането на решетките на кошарата Да не стане и моята .. посред нощите бумтара малкия при нас

Мойта дъщеря често гостува на баба си за по месец - 2 пъти годишно. Дъщеря ми е  на 2г и 7м. Като се върнем в къщи ми е малко по трудно, но се зареждам с търпение...Постилам си мекичка подложка пред легълцето и и си подготвям одеяло и възглавница...Приспивам я като аз си лежа до леглото и й държа ръчичката, а тя си е вътре в нейното легълце...Ако се пробуди и ме викне през нощта пак така, лягам си до нея и и държа ръчичката или просто стоя до нея докато заспи или се успокои...Така е максимум 3-4 нощи, после пак си влиза в ритъм...спи си по цяла нощ в нейното легълце без да ме вика...Вече е голяма и започна да прави разлика между "у баба" и "у нас"...знае че у нас това е нейното легълце и тя си спи там.
Успех!

Детето компенсира някаква липса с това си желание да спи при вас. Когато се отдели в ранна възраст насила постепенно притъпява тази липса, но тя не изчезва. В зряла възраст се проявяват различни проблеми със себеусещането и отношенията с околните. По-добре вижте какво му липсва на детето емоционално и говорете с детски психолог или класически хомеопат. Може да е някоя от кризите на растежа, детето да приживява или пререаботва нещо ново... Най-общо е свързано с чувството му за сигурност в света (а света все още се свежда основно до мама и татко)

чак пък такъв проблем

записвам се да следя темата

за протокола ,сина ми от осем месечен спи в самостоятелна стая,и спи спокойно,а преди като беше при нас постоянно се въртеше и будеше

според мен не е толкова страшно детето да спи при родителите си. И големият ми син спа а сега е щастлив в стаята си.Децата сами узряват за този момент.Малкият е на година и половина и още му е рано да го отделя но забелязвам че сам започва да иска да е при батко му

тони също иска да спи между нас надявам се този период бързо ше мине

Долепено легло до спалнята ще реши проблема,поне при нас беше така.От както са се родили винаги има дете в леглото ни Първо се дразнех и ми пречеше,но с годините ми става все по-хубаво.Ароматът на малко дете е несравним и не бих се лишила доброволно от него.Пък и ми е приятно да ги усещам и да ги гушкам през ноща.

В началото беше много трудно.    Той можеше да си спи сам в леглото, но аз неможех без него. После аз исках да се отделим, но той вече беше свикнал. После мъжът ми реши да го отделим, но всяка нощ ставаше, за да го донесе в нашето легло - липсвал му.  Вече е на 13м и си носи сам одеялото на спалнята като види, че се приготвяме за сън. Изобщо не ме интересува кое е правилно/грешно.

Понякога през нощта усещам как ме гали по косата и целува, гука ми нещо в ухото и после пак заспива. Много е приятно!  А като отворя очи сутрин и първото, което виждам е как двамата ми мъже спят прегърнати...

Не съм съгласна с теб, защо ще трябва да го местиш, на такава крехка възраст. Според мен детето трябва да има сигурност и да заспива спокойно, пък било и с мама и тате. . Вярвам, че до навършване на пълнолетие, ще се откаже от идеята да спи с родителите си.

Поне аз не съм се мъчила да го отучвам.Докато не махнахме решетката на легълцето си спеше спокойно там,после започна често да се примъква при нас.Доста време спееше в нашето легло.Няколко месеца след като тръгна на ясла започна да иска да заспива сам в леглото си,почувства се по-голям ли,незнам...Случва се понякога да идва пак при нас,но рядко,и то е предимно към сутринта.

Ще плаче ден-два и ще свикне. Ако наистина искаш да спи в своето си легло това е начина. Единствената причина поради, която плаче е защото се бунтува срещу промяната, харесало му е да се гушка при вас, но все пак и мама и татко са хора. Аз също хич не мога да мигна като спи между нас.

Моето дете си спеше на спалнята до нас от раждането си. На двамата с мъжа ми ни беше удобно и приятно така и не сме се опитвали да го променим. Около втората си година обаче детето беше готово да спи отделно. Първо-сам спря да се буди нощем за да суче (без абсолютно никаква намеса от моя страна), започна да проспива цялата нощ, спря и да пишка нощем. Освен това вече като се събуди не плачеше в просъница а просто сядаше в леглото и ни викаше, или направо ставаше и идваше да ни търси. Поръчахме мебели за детската стая, малкия се вълнуваше и радваше заедно с нас като пристигнаха и ги сглобихме, с нетърпение чакаше матраците и водеше всеки да му покаже каква нова стая си има. Преди около месец го преместихме да спи отделно в легло за големи. Стана мноооого лесно. Просто една вечер отидохме заедно и му обяснихме че вече ще спи там, защото е голям и си има стая. Всяка вечер лягам до него и го гушкам докато заспи. Отначало се будеше по веднъж всяка нощ и питаше "къде е мама" а аз отивах да го гушна за 5-10 минути докато отново заспи. Вече не се буди нощем. От първия ден му хареса да спи отделно и вече просто не желае да се върне в нашето легло. Мъжа ми отсъстваше от къщи 2 седмици и на мен много ми се искаше да си го взема пак при мен и да го гушкам, но малкия категорично отказа и сам ме водеше на неговото си легло.
Така че бих казала че няма еднозначно мнение и решение. За мен съвместният сън с малкото дете си е нещо много хубаво и не бих се лишила от това удоволствие. С второто бебе планирам пак да си спи при нас докато е готово да се отдели и да отиде при батко си!