Публикувана: 11 ноем. 2008, 15:24 ч.
Последно мнение: 27 ноем. 2008, 14:04 ч.

Труден въпрос ...

6 251
81
1

Отговори

# 30 11 ноем. 2008, 19:38 ч.

Мнения: 6 700

Цитат на: pasinet в вт, 11 ное 2008, 19:05

Цитат на: evil в вт, 11 ное 2008, 18:48

Казвам си , че няма нещо което може да ме победи и продължавам смело напред Wink

.
Не се примирявам и не оставам горчилката да ме трови.

Това може да се приложи за нещо което е минало или може да бъде оставено в миналото. Но когато става дума за нещо, което продължава, не зависи от вас, гадно е, но не можете да го промените, не можете да го захвърлите, няма как да се избегне горчилката. Колкото и да се усмихваш, нещото напомня за себе си и дори в щастливите мигове не можеш да се отпуснеш и да им се наслаждаваш пълноценно. И усмивката е някак през сълзи.

По това познах, че съм пораснала. Няма как всичко да е добре, винаги има нещо гадно.
Научих са да живея с гадните неща и да приемам живота си такъв какъвто е. Това е той, друг нямам.

# 31 11 ноем. 2008, 19:44 ч.

Варна
Мнения: 3 953

Цитат на: pasinet в вт, 11 ное 2008, 19:05

Това звучи като алената буква, като някаква дамга Thinking

Игнор не върши ли работа Wink

# 32 11 ноем. 2008, 20:45 ч.

Мнения: 482

Така зададена темата, ми изглежда, че се косиш заради друг. Това е най-важният ми урок, и дано съм го научила - вместо друг не можеш....да живееш, решаваш, избираш....колкото и да е близък. Всеки има свой път. дори да е наркоман, тежко болен, пияница.
А ако е заради теб - ми щом още си жива, начи....може и по-зле.Рано е да се тръшкаш.

# 33 11 ноем. 2008, 20:53 ч.

Мнения: 2 448

Дано не оставате с впечатление, че сега ми се е случило нещо и по цял ден седя и рева. Мисля, че тези, които ме познават по отдавна от форума, знаят, че не е така. Освен това проблемите, които ме мъчат не са от вчера и не са нещо, което с лека ръка да загърбиш. Те наистина за част от моя живот. Ясно, че щом не съм умряла се справям някак си, но понякога наистина и на мен ми идва в повече и за това пуснах темата , за да мога да разбера как други преодоляват подобни неща. В случая конкретността не е толкова важна, защото на всеки са различни тръните , а и не на всеки съдбата дава по равно от лошото. За това и не очаквам разбиране и съвети от всички. Дори по радостното ще е по малко хора да видят част от своя живот тук.

# 34 11 ноем. 2008, 21:21 ч.

Мнения: 22 887

Цитат на: doby80 в вт, 11 ное 2008, 18:34

....не бих казала, че свиквам с тези неща, а по-скоро се мъча да не мисля за тях. Нали се сещаш - живея въпреки тях. Rolling Eyes

Подкрепям думите ти,по-точно не бих го казала.

# 35 11 ноем. 2008, 21:30 ч.

Мнения: 348

Не свиквам с гадните неща. Знам, че имам право на избор и съм решила да живея редом с тях, но мога и да променя решението си - от мен зависи.

И тъй като без конкретен пример нищо не става ясно, да вземем нещо по-неутрално - боклуците по улици и градинки.
Всеки ден се прибирам, тъпчейки ги, макар в живота си едно билетче да не съм хвърлила вън от кошчето.( Понякога си нося моите си боклуци в чантата до в къщи.) И така, минавайки по тях към дома си, знам - мога още сега или утре да взема един шиш и да ги обера. Но обикновено не го правя, защото вечно бързам. И все пак изборът си е мой. Ако толкова ме дразнят, мога да сменя града, държавата... възможно е, нали? Тогава вероятно ще имам други неудобства. И така днес избирам това неудобство - изборът си е мой, никой не ми е виновен.

# 36 11 ноем. 2008, 21:40 ч.

град-държава
Мнения: 5 863

Давам всичко от себе,трябва да съм сигурна,че съм вложила максимума от възможностите си-живея на принципа "Прави каквото трябва,пък да става каквото ще".
Едно единствено нещо не съм преживяла,но се научих да живея с него.

# 37 11 ноем. 2008, 22:09 ч.

Все на втория етаж
Мнения: 5 894

Много интересна тема. Може би защото точно и аз съм така. Sad

# 38 11 ноем. 2008, 22:17 ч.

Мнения: 3 146

Цитат на: ahasver в вт, 11 ное 2008, 21:40

Първо това. Научаваш се. Няма свикване. Има научаване. ПРи това някои състояния и неща са такива, че трябва всеки ден да започваш с приучаването да живееш с тях отначало. Като мързела, например - всеки ден сутрин е еднакво силен, трябва да се преодолее с еднаква сила. Не се преболедува.

Така е и с тези неща. Няма свикване. Всеки ден трябва да го преодоляваш със силата на волята.

# 39 11 ноем. 2008, 22:28 ч.

Мнения: 39

И аз съм в същото положение. И при мен другите не предполагат какво ми е. Не обичам да натоварвам хората около мен с моите проблеми, а в същото време съм добър слушател и изслушвам проблема на другите. Много съм мислела по този въпрос и съм стигнала до извода, че просто характера ми е такъв, така съм възпитана или и аз не знам какво ми е но .... такава съм и не мога да го променя. Не мога да споделя нещо лично с когото и да е и това е ..... опитвам , но не става и не става.
Да, дано повечето да не виждат част от живота си тук. Завиждам на бъбривците, които споделят всичко с абсолютно всеки, може и да греша, но мисля, че животът им е някак си по-лек. Не знам дано да е така.

Цитат

Ясно, че щом не съм умряла се справям някак си, но понякога наистина и на мен ми идва в повече и за това пуснах темата , за да мога да разбера как други преодоляват подобни неща.

И аз бих искала да знам!

# 40 11 ноем. 2008, 22:44 ч.

София
Мнения: 7 242

Повтарям си това: "Господи, дай ми сили да променя това, което мога. Дай ми смирение да приема това, което не мога да променя, и ми дай мъдрост да отлича първото от второто."

# 41 12 ноем. 2008, 07:48 ч.

Мнения: 473

"Щастлив е онзи, който приема нещата, които не може да промени!" Определи си приоритетите. Кое за теб е най-важното нещо? За мен най-важното е здравето на детето ми и благополучието на семейството. Всичко друго няма значение!

# 42 12 ноем. 2008, 10:03 ч.

Мнения: 9 052

Като нисък ръст, рядка коса и пр ... ???
За руго не се сещам да е така постоянно и неприятно . Хм .
Ами ако не ги смяташ zа неприятни драzнят ли те? Ако ти и хората от zначение zа теб не им пречи и приемат ... zащо иzобщо се zамисляш?

# 43 12 ноем. 2008, 10:25 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: jabata_dil в ср, 12 ное 2008, 10:03

Не ме дразнят, измъчват ме.
И това, че съм казала, че не е смъртоносна болест, не означава, че е нещо от рода на нисък ръст.
Да кажем, че е свързано с най-любимото ми същество и съм безсилна да направя каквото и да било, за да променя нещата, въпреки че правя всичко, което е по силите си. Това, в което обикновено хората намират утеха и сили, когато имат трудности , при мен е най голямата ми болка. И когато се появяват и други трудности, нямаш от къде да се заредиш. За това търся лични мнения от хора, на които им се налага да живеят с нещо подобно и са успели да не потънат в само съжаление и не само това да се научат да го приемат, ами и да са щастливи. Все пак нормално е човек да иска и да се бори за щастието, а не да се превърне в някаква мижитурка с успокоението, ами и по лошо може да има. Все едно да се приеме за второ качество човек.

п.п. благодаря за всички отговори, виждам, че има и други с подобно непримиримо усещане като мен, благодаря и на тези , които са съвсем различни, хубаво е човек да сравни. bouquet

# 44 12 ноем. 2008, 10:42 ч.

град-държава
Мнения: 5 863

Света щеше да е прекрастно място,ако можеше човек да сложи две добри на едно място,за съжаление щастието е променлива величина...както казах и в предния си пост,прави каквото трябва пък после няма начин това да не ти донесе удволетворение... bouquet

Препоръчани теми

Сексуално несъвместими в семейството

Нормален ли съм ?

С какво ви дразнят свекървите? – 156

Баща ми и ненормалните събития покарай него

Причина:

Причина: