Публикувана: 16 ноем. 2008, 17:38 ч.
Последно мнение: 30 ноем. 2008, 21:53 ч.

Тежък избор

3 260
44
1

1
2
3
Всички

16 ноем. 2008, 17:38 ч.

Мнения: 197

Не знам дали темата е за тук или за здравословния, ако преценят модераторите да я преместят.
Ако детето ви е болно от неизлечима болест с предопределен изход и е на възраст, на която може да го разбере (18-25 год.), бихте ли му казали истината или бихте предпочели да го лъжете до последно? Бихте ли му дали възможност за избор, например за експериментално лечение ако има такова?

# 1 16 ноем. 2008, 17:46 ч.

Мнения: 22 431

На 18г въпросното дете е пълнолетен гражданин на Република България и съответно цялата информация за лечението си и т.н. е длъжно да получава от лекуващият лекар.

# 2 16 ноем. 2008, 17:55 ч.

София
Мнения: 900

Да ме пази Бог от такава дилема!!! Praynig

Но имам опит с братовчедка ни - Бог да я прости!

ЛЪГАХ до последно!!!
И пак ще лъжа, ако ми се наложи!

Аз лично предпочитам да зная истината,
да зная какво ме чака, за да се изправя пред "врага".
но има по-лабилни хора и при летален край, по добре е да са спокойни.

Цитат на: plankton в нд, 16 ное 2008, 17:38

Бихте ли му дали възможност за избор, например за експериментално лечение ако има такова?

Бих е слаба дума ...
ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да се опита всичко!

Последна редакция: нд, 16 ное 2008, 18:02 от Минa

# 3 16 ноем. 2008, 18:02 ч.

Мнения: 2 374

Естествено,че ще му я кажа,та що за въпрос?Още повече,че "детето" е пълнолетно и е в пълното си право да знае.

# 4 16 ноем. 2008, 18:02 ч.

Мнения: 275

Честно казано - не знам.
Баща ми е неизлечимо болен. Криехме до скоро, по съвет на лекарите. Цялата болка беше за нас. После му казахме истината - така решихме, защото е глупаво интелигентен човек да задава логични въпроси относно състоянието си и да получава идиотски отговори. Глупаво, но дали е справедливо? Сега притесненията се прехвърлиха върху баща ми. Някак ни олекна, че казахме истината. Но той как се чувства наистина? Дали ще може да живее възможно най-пълноценно?
За дете проблемът е хиляди пъти по-болезнен, предполагам.
Бих споделила сериозността на заболяването, но не бих отнела надеждата за изцеление. Нали точно надеждата ни крепи до последно?! Дори не бих и мислила по този начин - за предопределеността.

# 5 16 ноем. 2008, 18:04 ч.

Мнения: 835

Гласувах с Да, но въпросът не е зададен правилно, защото хората по различен начин приемат нещата.
Ако за едни истината е добра, за други не.
Аз бих понесла истината, но моята приятелка например - не.За хора като нея е по-добре да живеят без да се притесняват, защото и най-малкия здравословен проблем би я изкарал извън релси.И тя е така от дете.

Така, че зависи си от самия индивид.Хората не приемат еднакво нещата.

# 6 16 ноем. 2008, 18:26 ч.

Мнения: 9 814

Дано никога не ми се налага да трябва да казвам такова нещо на детето си.
Не бих го лъгала за нищо, дори и за това.
А пък и когато детето ми навърши 18 години освен мен може за тежката диагноза да бъде информиран и от лекарите.
Бих направила всичко за да се излекува детето ми.

# 7 16 ноем. 2008, 18:33 ч.

Мнения: 2 792

Тежките избори в живота ще си ги правя сама и не бих ги споделяла под формата на гласуване в анкета.
Има теми, които не са за лафче между приятелки.

# 8 16 ноем. 2008, 18:37 ч.

Мнения: 948

Трудна дилема...
Определено бих казала истината, обаче.

# 9 16 ноем. 2008, 19:12 ч.

Мнения: 2 448

Не знам как бих постъпила и се надявам никога да не ми се наложи да разбера, Praynig

но доколкото се познавам бих се опитала да лъжа до последно, но не съм сигурна ако детето е толкова голямо дали няма да се усети само по моето поведение. Confused

# 10 16 ноем. 2008, 19:15 ч.

Мнения: 1 335

Въопросът теоритичен ли е или е провокиран от дейсвителността?

# 11 16 ноем. 2008, 19:18 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Цитат на: Mirama в нд, 16 ное 2008, 17:46

така е, да.
Обаче в белите държави има и психолог (понякога и свещеник), а тук - просто един човек с простата истина.
Ама освен чов. тяло и душата страда и умира... Кой мисли за нея?

# 12 16 ноем. 2008, 19:49 ч.

Варна
Мнения: 2 305

Не, не бих казала. И основанието ми не е, че няма да може да го понесе. Основанието ми е, че никой не знае какво го чака. Лекарите знаят малко и винаги очакват най-лошото. Човешките същества имат неподозирани възможности. Но за да се проявят, трябва и психиката да е оптимистично настроена. Кажи на човек, че скоро ще умре и веднага ще се почувства по-зле.
Кажи му, че ще живее и поне малко надежда и позитивизъм ще го задвижат в положителна посока.
Мразя предварително оповестените присъди и не искам да им вярвам. Много е трудно, след съобщена присъда да вярваш в хубавото.

# 13 16 ноем. 2008, 20:00 ч.

Мнения: 5 710

Цитат на: Шани в нд, 16 ное 2008, 19:18

Цитат на: Mirama в нд, 16 ное 2008, 17:46

така е, да.
Обаче в белите държави има и психолог (понякога и свещеник), а тук - просто един човек с простата истина.

Eто това е отговора! Браво!
Когато съобщиха на баща ми новината за най-страшното, нямаше кой да му подаде една усмивка в болницата, какво говорим за брошура къде може да отиде да получи психологическа подкрепа. Не говоря за Космоса - да дойде психолог да му окаже подкрепа веднага. Знаеше за състоянието си, лъгахме само в самия край.

Не знам дали бих казала, зависи много от болестта ( онкоболни е едно, а живеещи с ХИВ или МС друго), от напредъка на медицината, от средата, която съществува ( или не) за подкрепа и разбира се, от човека.

# 14 16 ноем. 2008, 20:13 ч.

Мнения: 2 229

Зависи от човека и как би приел истината.

Цитат на: Минa в нд, 16 ное 2008, 17:55

...но има по-лабилни хора и при летален край, по добре е да са спокойни....

# 15 16 ноем. 2008, 20:13 ч.

Мнения: 54

Цитат на: Lilibon в нд, 16 ное 2008, 19:49

Дано не се изправяме пред подобна дилема, но по принцип това е отговора.
Никой от нас не знае какво го чака. Защо трябва да се обременяваме с тежки присъди. Човек винаги трябва да има надежда. Много неща все още са непознати за науката.Чудеса се случват.

# 16 16 ноем. 2008, 20:27 ч.

Мнения: 216

Естествено 4е трябва да знае, не е малко детенце, да не разбере. Много от тези болести имат поддържаща терапия, контролни изследвания и др. освен ако не е умствено обременено, че да не асимилира, трябва да му се каже. Както всеки терминално болен, ще мине през "5-те етапа на траур"( отрицание, яд, пазарене, депресия, приемане) ролята на родителите е да му помогнат да стигне до 5 етап възможно най-бързо, защото иначе то ще е в отрицание, а те в депресия до края. А дори и да се случи чудо, и да не дойде този фатален край в живота на родителите- така ли трябва да го изкарат? То си е като смъртна присъда- всеки ден 4акаш да ти кажат 4е е твой ред, и всеки ден заспиваш без да са ти го казали днес, но може би утре...

# 17 16 ноем. 2008, 20:28 ч.

Наистина тежък избор.Много тежък.Не знам как бих постъпила в подобна ситуация. Все пак гласувах за анкетата с

"Не , ще крия до последно, за да не се тревожи."

# 18 16 ноем. 2008, 21:27 ч.

в мъжки прегръдки
Мнения: 3 574

Не. Ще крия до последно. Предпочитам аз да поема депресията, притесненията и т.н отколкото да натоваря детето с това. Дори и да не е дете. Бих казала само ако знанието ще му помогне - примерно ако е диабет и трябва да пази диета или цироза и не трябва ди пие или пък спин и не бива да прави секс без предпазни мерки. Не искам и на мен да ми казват. Искам да живея с надежда а не с отчаяние.

# 19 16 ноем. 2008, 21:41 ч.

С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
Мнения: 6 406

Незнам. Предполагам зависи от човека. По принцип смятам, че всеки има правото да знае истината и ако аз съм потърпевшия бих искала да я знам, но всеки е различен. Ако не дай си боже трябва да решавам за Георги, някой ден такова нещо изобщо не знам как ще постъпя. Знам за този момент, когато е още малък и да бих му казала, но знам, че няма да разбере, а как ще постъпя ако съм наясно, че всяка моя дума ще му се забива в сърцето не знам и се надявам никога да не узнавам. Никой не бива да остава без капчица надежда.
Много трудна тема, много болезнена.

# 20 16 ноем. 2008, 21:46 ч.

Мнения: 3 634

Цитат на: Кифлата в нд, 16 ное 2008, 18:33

Точно така! Чак пък и анкета! smile3506

Надявам се авторката да не е изправена пред подобен избор! Само това би променило мнението ми за темата.

# 21 16 ноем. 2008, 21:57 ч.

Мнения: 2 070

Цитат на: Михалко в нд, 16 ное 2008, 21:46

Цитат на: Кифлата в нд, 16 ное 2008, 18:33

Точно така! Чак пък и анкета! smile3506

Надявам се авторката да не е изправена пред подобен избор! Само това би променило мнението ми за темата.

о,я стига,всички сме силни когато съветваме за чуждия избор.
моля се да не съм изправена пред такъв избор.как да кажа нещо на детето си,което и аз самата ще отказвам да приема?и да, бих пробвала алтернативно лечение.

# 22 16 ноем. 2008, 22:16 ч.

Мнения: 7 723

...не разбирам само защо повече от половината гласоподатели
пишат, че ще кажат за това на детето си.... Thinking

...питам си само...

# 23 16 ноем. 2008, 22:34 ч.

Мнения: 5 468

Не искам Господ да ме подлага на подобно изпитание. Не искам да се случва Confused

.
Няма да кажа.

# 24 16 ноем. 2008, 22:44 ч.

Мнения: 6 206

Цитат на: Кифлата в нд, 16 ное 2008, 18:33

Точно.
Моля се дано темата да е провокирана от нечие любопитство, а не истинска дилема. Praynig

# 25 16 ноем. 2008, 22:46 ч.

Мнения: 2 035

Цитат на: Ню в нд, 16 ное 2008, 22:34

Не искам Господ да ме подлага на подобно изпитание. Не искам да се случва Confused

.
Няма да кажа.

...и аз...
И дай Боже на никого да не се случва! Praynig

# 26 16 ноем. 2008, 23:03 ч.

There I was on a July morning
Мнения: 4 575

В другите държави е прието да се информират неизлечимо болните. Човек може да иска да си довърши някои дела, да изживее нещо, да си уреди наследството и др. Само у нас се крие горчивата истина. Така се получи и с татко, но с течение на времето той ... разбра.
Съвет на психолозите - трябва да се казва, а кой как ще постъпи и какво точно ще каже, това решава семейството на болния.
Относно лечението - трябва да се опита ВСИЧКО.

# 27 17 ноем. 2008, 00:27 ч.

Мнения: 1 470

Боже,дано на никой никога не му се налага да прави подобен избор Praynig

Аз съм силна и агресивна,но такова нещо...Не знам...Иска ми се да крия до край,но дали ще издържа...Боже пази децата ни!!!

# 28 17 ноем. 2008, 08:46 ч.

Варна
Мнения: 3 953

Странна тема, пък и анкета Thinking

... На тази възраст криеницата е безсмислена.
Ще направя всичко възможно, ще опитам всякакви методи и алтернативи.

# 29 17 ноем. 2008, 08:55 ч.

Мнения: 2 407

Може би не бих,защото тази диагноза може да срине тотално детето.

# 30 27 ноем. 2008, 12:54 ч.

Мнения: 122

Лошо е да си завираме главата в пясъка и да очакваме проблема да е изчезнал,когато я надигнем.Аз бих казала.Колкото и трудно да е това.
Пожелавам на себе си и всички вас обаче,никога да не се сблъсквате с подобен въпрос baby_neutral

# 31 27 ноем. 2008, 13:30 ч.

Мнения: 3 205

Не зная. Не искам да зная. НО ако трябва да избирам дали да научи истината от мен или от някой друг, по-добре да научи от мен.

# 32 27 ноем. 2008, 13:38 ч.

Мнения: 817

Не мога да знам, какво бих направила в случая, не искам и да разбирам. Глупаво е да казвам, че ще направя нещо, което е твърде възможно да нямам силите да сторя.

# 33 27 ноем. 2008, 13:52 ч.

Мнения: 3 521

Бих лъгала за очакваното, но бих насърчила всякакви алтернативни и класически методи за облекчаване на състоянието му.
Да пази Господ от такива дилеми. Praynig

# 34 27 ноем. 2008, 14:30 ч.

Мнения: 1 447

Не искам да знам отговора на този въпрос,но знам само,че ще предпочита да научи истината от мен,а не от някой страничен човек.
Дано на никого не се налага да взима такова решение.

# 35 27 ноем. 2008, 17:30 ч.

Boston, MA
Мнения: 3 105

Да, разбира се, дано не ми се налага да разбера дали наистина така бих постъпила.

Много бях против, когато на мой близък не му казваха, от какво е болен (рак), отиде си, не знаейки официално. Несигурността мен би ме измъчила повече.

# 36 27 ноем. 2008, 18:09 ч.

Мнения: 838

Абсолютно -да,особено на моето дете,няма по-страшно от неизвестното.А с врага,когато знаеш кой е е по-лесно да се бориш.Експериментално лекарство-защо не,ако няма друга алтернатива,то едва ли ще навреди повече от основното заболяване.
А дали тук, дали между приятелки-тази тема все е кофти за обсъждане,най-вече когато не е хипотетичен въпроса.

# 37 27 ноем. 2008, 19:13 ч.

Мнения: 4 195

никога надеждата в мен няма да умре, съответно никога няма да кажа на някого, че със сигурност ще умре Confused

едно е да си неизлечимо болен, съвсем друго е, да си сигурен, че ще умреш, поне за мен Rolling Eyes

# 38 27 ноем. 2008, 19:34 ч.

в страната на чудесата
Мнения: 8 300

Цитат на: Кифлата в нд, 16 ное 2008, 18:33

и аз мисля така. не дай Боже да се случва никому, но това е ужасно трудно. и няма значение възрастта на детето. понякога детските въпроси са толкова тежки...

# 39 27 ноем. 2008, 20:20 ч.

Мнения: 11 607

дано на никой не му се налага да прави този избор!

# 40 27 ноем. 2008, 20:30 ч.

Мнения: 2 818

Теоретично да. На практика се надявам да не ми се налага да правя този избор Praynig

Бих казала, защото са неподозирани силите на човека и никога няма да го кажа без надежда в сърцето си, знам че чудеса наистина стават. Смятам, че ако на един човек му предстои да умре е по-добре да се подготви за това, за преминаването. Осъзнаването на болеста е важна част от това да не се попадне отново в същата ситуация.

# 41 30 ноем. 2008, 15:01 ч.

на брега на морето
Мнения: 6 236

Бих казала истината. Защото човек има право да знае какво се случва в неговото тяло. Чудеса стават.

# 42 30 ноем. 2008, 15:11 ч.

София
Мнения: 4 751

Не бих

Виждала съм как човек се срива напълно, когато разбере,че му остава малко. .
Макар да мисля, че те самите усещат, че краят идва, предпочитам да повтарям, че всичко ще премине.
А за експерименталното лечение- струва си да се опита, но трябва да се прецени. Някои лечения просто удължават мъката, а това е просто жестоко и за болния, и за близките.

# 43 30 ноем. 2008, 15:33 ч.

Мнения: 304

да бих казала истината

# 44 30 ноем. 2008, 21:53 ч.

Мнения: 37

Аз също не мисля,че това е подходяща тема за обсъждане.Въпросът е много ...не знам как да кажа,натоварващ. Не съм сигурна,че някой може реално да си представи една толкова тежка ситуация с главно действащо лице-детето,че да може да даде наистина адекватен отговор на този въпрос.В различни ситуации всеки индивидуално решава как да постъпи.

Препоръчани теми

Знаете ли, че...? (интересни факти)

Политиката в България - Тема 5

С какво ви дразнят хората?

Знаете ли кого видях - 44 тема

Причина:

Причина: