Искам да попитам всички тук,какво е тяхното мнение.Може ли човек толкова често да лъже,че чак да му стане навик в ежедневието?Става въпрос за мои близки който често обичат да лъжат,омайват че чак ме хваща яд,защото аз самата знам че лъжат когато говорят.Естествено аз разбирам за техните лъжи,но хора които не ги познават веднага им се вързват.Вярва те ли,че дори ида говорят истина аз не им вярвам.В интерес на истината понякога им завиждам,че успяват да си постигнат целта чрез лъжата.Но лично аз в същото време не мога да лъжа.Ако трябва да го направя,цялата се изчервявам и ми личи отвсякъде.Затова моля ви кажете това вид болест ли е,според вас?
- Публикувана: 22 ноем. 2008, 18:39 ч.
- Последно мнение: 24 авг. 2009, 21:20 ч.
Лъжата-болест ли е това чудо?
От лъжа до лъжа нюансите са много... За някой може да е спестяване или преиначване на истината, за други - благородна лъжа, за трети - начин да си постигнат своето, а четвърти да са убедени в това, което казват...А и както всички знаем, лъжата винаги има няколко страни. Така че е много относително да се каже дали е болестно състояние или не.
Затова моля ви кажете това вид болест ли е,според вас?
Ами зависи от льжата.
Моята баба най-редовно я льжа-като пита как сме,винаги казвам,че сме супер,без значение какви проблеми имам. Но пьк и не виждам смисьл да я карам излишно да се тревожи.Тия твои близки за какво льжат? Дай някакьв пример. 
Имам една приятелка от детството и една моя братовчедка точно от този вид, които просто се опияняват от лъжите си, че чак си вярват.
Братовчедка си преди време я попитах защо го прави, тя ми отговори "как, като си помисля, че може да е вярно и ми става хубаво". Е, неразбираемо за мен, но явно на някои им действа като терапия, като бягство от нещо от действителността, което не могат да приемат.
Аз съм от хората, които мразят да лъжат ей така, дори и да се самозалъгвам мразя, което понякога чак ми пречи, но с годините се научих да лъжа, когато е необходимо и то доста добре.
Не бих определила лъжата като болест. Тя е част от света , в който живеем и всеки я използва както намери за добре.
Когато премине в предателство, вече е лошо.
Братовчедка си преди време я попитах защо го прави, тя ми отговори "как, като си помисля, че може да е вярно и ми става хубаво". Е, неразбираемо за мен, но явно на някои им действа като терапия, като бягство от нещо от действителността, което не могат да приемат.
Аз съм от хората, които мразят да лъжат ей така, дори и да се самозалъгвам мразя, което понякога чак ми пречи, но с годините се научих да лъжа, когато е необходимо и то доста добре.
Не бих определила лъжата като болест. Тя е част от света , в който живеем и всеки я използва както намери за добре.
Когато премине в предателство, вече е лошо.
Ненавиждам. Като ученичка имах приятел и как лъжеше 
, чак се замотаваше в лъжите си. Аз бих умряла от срам, ако излъжа или променя даден факт и бъда хваната. А аз многократно го хващах, чак на мен ми ставаше неудобно. Лъжеше за всяка история, която ми разказваше. Според мен беше комплексиран и се правеше на такъв, какъвто не е. За мен това е диагноза - имам такива колеги, никой не ги слуша и никой не им вярва. Повечето лъжат, за да се изфукат - къде са били, какво са правили, с кого завързали контакти. Други доукрасяват разни ситуации, за да бъдат интересни събеседници.
Аз съм изключително искрена, дори повече, отколкото е необходимо. Но това идва от семейството - никога не съм чувала някой от близките си да лъже. Послъгвам единствено майка си понякога, но само за да и спестя някой здравословен или друг проблем, тъй като знам как го преживява, знаейки, че съм далеч и че съм сама.
, чак се замотаваше в лъжите си. Аз бих умряла от срам, ако излъжа или променя даден факт и бъда хваната. А аз многократно го хващах, чак на мен ми ставаше неудобно. Лъжеше за всяка история, която ми разказваше. Според мен беше комплексиран и се правеше на такъв, какъвто не е. За мен това е диагноза - имам такива колеги, никой не ги слуша и никой не им вярва. Повечето лъжат, за да се изфукат - къде са били, какво са правили, с кого завързали контакти. Други доукрасяват разни ситуации, за да бъдат интересни събеседници. Аз съм изключително искрена, дори повече, отколкото е необходимо. Но това идва от семейството - никога не съм чувала някой от близките си да лъже. Послъгвам единствено майка си понякога, но само за да и спестя някой здравословен или друг проблем, тъй като знам как го преживява, знаейки, че съм далеч и че съм сама.
Нямам представа какво кара някой да лъже... и да съзнава, че го прави. Аз съм болезнено откровенна... става ми кофти когато стана свидетел на някакво скриване или изопачаване на истината, дори да е без последствия. И никога повече не бих имала пълно доверие на човек, за когото знам, че поне веднъж е "избегнал" истината.
Петя77, защо не зададеш този въпрос на твоите близки?
Петя77, защо не зададеш този въпрос на твоите близки?
Имам един такъв познат. Учудвам му се чак на въображението. Стигал е до какви ли не истории, доста му е развита фантазията, сега като се сетя и на смях ме напушва, но има много хора, които ежедневно се връзват на лъжите му. Сякаш наистина е болестно състояние. Но на него видимо му доставя огромно удоволствие, особено когато в следствие на лъжливите си истории, погледите са съсредоточени в него и става център на вниманието.
За някой ползването на лъжа за елементарни, незначителни и безсмислени неща, се е превърнала в патологично състояние. Моя колежка се чувства просто длъжна да говори фантасмагории и като се оплете напълно в тях, очите и се разширяват и се опулва, защото не знае вече на къде 
И смешно и неприятно, и жалко е...
И смешно и неприятно, и жалко е... 
Разбирам те какво питаш. Имам двама познати, които са хронично болни и лъжат ей така, за спорта. Лъжат ежедневно включително за неща, които нямат никакво значение за околните-дали са си купили бяла или черна риза примерно, принципът е да се лъже. Единият от тях лъже толкова добре, че ми трябваха почти година ежедневни контакти (беше гадже на моя приятелка), за да почне да се оплита и да разбера, че лъже 
Иначе смятам себе си за доста бързо светкаща се, ама не би... За протокола-човекът е с доста висока жизнена позиция, интелигентен. Та на въпроса ти-да има и такава болест 
Иначе смятам себе си за доста бързо светкаща се, ама не би... За протокола-човекът е с доста висока жизнена позиция, интелигентен. Та на въпроса ти-да има и такава болест
Можело ли... как да не може , целият ни народ е закърмен с тарикатство!
Лъжеш за да спечелиш най обикновен спор , за да спечелиш вниманието на околните , за да спечелиш някое готино гадже (понеже при говорене на истини не би ти се вързал/а)
Лъжеш за да се издигнеш в кариерата , а ако си особено надарен и естествен може и политик да станеш
Който не умее - или дори да умее да го прави , но се противи на самата идея - си търси достойно мястото при други по нелъжливи народи(забягва демек)
А останалите в родината се бунтуват до едно време , докато претръпнат и философски заключат Такъв е света днес.
Така че , да , Петя77 , да можеш да лъжеш си е кяр , но за по достойните и осъзнали се личности си е чиста проказа.
Болест ,която заразява и разваля всичко - от приятелството , през семейството и се стигне до националните добродетели и държавата
Лъжеш за да спечелиш най обикновен спор , за да спечелиш вниманието на околните , за да спечелиш някое готино гадже (понеже при говорене на истини не би ти се вързал/а)
Лъжеш за да се издигнеш в кариерата , а ако си особено надарен и естествен може и политик да станеш
Който не умее - или дори да умее да го прави , но се противи на самата идея - си търси достойно мястото при други по нелъжливи народи(забягва демек)
А останалите в родината се бунтуват до едно време , докато претръпнат и философски заключат Такъв е света днес.
Така че , да , Петя77 , да можеш да лъжеш си е кяр , но за по достойните и осъзнали се личности си е чиста проказа.
Болест ,която заразява и разваля всичко - от приятелството , през семейството и се стигне до националните добродетели и държавата
Няма такова нещо, което да мразя повече от лъжата.
Почти винаги усещам, когато ме лъжат и много обичам да изобличавам лъжци. Интересно става, когато им изтъкна неопровержими доказателства, особено пред публика.
За болест не знам, но има хора, които усещат, че с лъжа и измама могат да извлекат изгода за себе си и започват да лъжат на поразия.
Почти винаги усещам, когато ме лъжат и много обичам да изобличавам лъжци. Интересно става, когато им изтъкна неопровержими доказателства, особено пред публика.
За болест не знам, но има хора, които усещат, че с лъжа и измама могат да извлекат изгода за себе си и започват да лъжат на поразия.
За някои хора направо си е начин на живот.
Имам такава позната А най-лошото е ,че възпитава и децата си по този начин.
А най-лошото е ,че възпитава и децата си по този начин.Мен хич ме няма ,веднага ми проличава 
,та за това не се и опитвам..
,та за това не се и опитвам..
Имам позната, която толкова много лъже, че вече и сама не си вярва. Лъжата й е станала нещо като ежедневие. Ей така_ измисля си, раzкаzва и лъже та се къса. За спорта. 
Такова нещо не сте виждали, ей.
Примери няма да давам, Щото Ще има да пиша не дни, а години наред
Дали е болест? Не знам. Ама със сигурност не е здравословно, кат се има предвид какви ги е надробила и продължава да ги дроби...
Такова нещо не сте виждали, ей.
Примери няма да давам, Щото Ще има да пиша не дни, а години наред
Дали е болест? Не знам. Ама със сигурност не е здравословно, кат се има предвид какви ги е надробила и продължава да ги дроби...
Има такова болестно състояние, което се нарича "Синдром на Мюнхаузен".
Не, синдромът на Мюнхаузен е вид хипохондрия със склонност към постъпване в болнични заведения.
Има такова болестно състояние, което се нарича "Синдром на Мюнхаузен".
Не, синдромът на Мюнхаузен е вид хипохондрия със склонност към постъпване в болнични заведения.
Болест?Не знам....Едва ли.Иначе досега щяха да са я наименаували в учебниците по психиатрия и да освидетелстват повече от половината свят.
Не е болест,нещо друго е...Може би нещо като натраплива мисъл....Желание за живот в един по-различен свят?Кой знае.....
И аз имам близки наблюдения.
Не е болест,нещо друго е...Може би нещо като натраплива мисъл....Желание за живот в един по-различен свят?Кой знае.....
И аз имам близки наблюдения.
Здравейте, видях тази тема и реших да се включа! На какво мислите се дължи следното - биваш излъган от даден човек за супер дребни и незначителни, маловажни неща, но...няколко пъти и все различни. Човекът сам не се усеща как те еизлъгал за едно нещо, и го повтаря същото, само че по по-различен начин. Наистина говоря за дребни неща, но няколко лъжи на брой. И ако първият път сметнах,че аз съм се объркал нещо, то за твория и третия път чак едвам повярвах, че същото нещо казано ми ден-два по-рано, бива изречено по съвсем различен начин....
Какво е това? Никой не печели от цялата работа и нищо се цели да се скрие, в смисъл-какъв е ефекта?
Какво е това? Никой не печели от цялата работа и нищо се цели да се скрие, в смисъл-какъв е ефекта?
Няколко вида лъжи мога да приема:
1. Илюзия и защита. Пример-малтретирана жена, която не иска да става достояние положението й или се опитва чрез илюзия да втълпи на себе си или другите , че всичко е наред. Не одобрявам, но бих я разбрала, имам 4 такива мои познати
2.Спестяване на излишни тревоги. Пример- майка ми никога не знае или почти никога какво ме тревожи(здравословно състояние или проблеми с децата). При положение,че не може да помогне, а само ще се тревожи излишно, казвам че съм добре.
3. Безумни фантазьори. Хора, с развинтена фантазия,дар слово и чувство за хумор, неприложили заложбите си в писателството, но с уникалните си истории ненараняващи никого дават настроение на околните.
4. Лекарска лъжа. В случаите на безнадежност и летален край дават отсрочка на обречения да се наслади на последните си мигове. А нерядко се случва чрез внушената илюзия, че пациента е здрав наистина той да се почувства добре.
5. Покриване на фактите от чужди и недобронамерени хора. Личности, които задоволяват болното си любопитство чрез разпитване и намеса в моите дела наказвам с лъжа.
1. Илюзия и защита. Пример-малтретирана жена, която не иска да става достояние положението й или се опитва чрез илюзия да втълпи на себе си или другите , че всичко е наред. Не одобрявам, но бих я разбрала, имам 4 такива мои познати
2.Спестяване на излишни тревоги. Пример- майка ми никога не знае или почти никога какво ме тревожи(здравословно състояние или проблеми с децата). При положение,че не може да помогне, а само ще се тревожи излишно, казвам че съм добре.
3. Безумни фантазьори. Хора, с развинтена фантазия,дар слово и чувство за хумор, неприложили заложбите си в писателството, но с уникалните си истории ненараняващи никого дават настроение на околните.
4. Лекарска лъжа. В случаите на безнадежност и летален край дават отсрочка на обречения да се наслади на последните си мигове. А нерядко се случва чрез внушената илюзия, че пациента е здрав наистина той да се почувства добре.
5. Покриване на фактите от чужди и недобронамерени хора. Личности, които задоволяват болното си любопитство чрез разпитване и намеса в моите дела наказвам с лъжа.
Аз пък имам познати, които винаги преиначават нещата и задължително в смисъл, че всичко, до което те са се докоснали е просто най-най-най.
Например при Сливен се объркали и взели подбалканската линия.
Питам аз: "А как беше пътят? Дупки имаше ли?"
Отговор: "Ама как, неее, няма дупки, невероятен път, просто приказка."
Тъкмо реших, че наистина са оправили пътя, когато други приятели редовно пътуващи по подбалканската линия ми разказаха как все повече се прецаква този път, и никой нищо не ремонтира.
Например при Сливен се объркали и взели подбалканската линия.
Питам аз: "А как беше пътят? Дупки имаше ли?"
Отговор: "Ама как, неее, няма дупки, невероятен път, просто приказка."
Тъкмо реших, че наистина са оправили пътя, когато други приятели редовно пътуващи по подбалканската линия ми разказаха как все повече се прецаква този път, и никой нищо не ремонтира.