Къде срещнахте половинките си?

Mimito wse edno cheta istoriata na maika mi i bashta mi . Te taka sa bili. Maikite im (moite babi ) sa bili mnogo dobria priatelki.
Sabremeniali sa po edno i sushto vreme i wse sa kazvali , che ako sa momiche i momche shte gi ojeniat. Sled rajdaneto , sa jiveeli pak zaedno , imam vpredwid kushta do kushta. Tа tаka maika mi bashta mi sa izrastnali saedno kato deza. Dori sa bili v edin i sushti klas godini nared. I kakvo stana?? Stastlivo semeistvo s dwe dushteri ) - as i sestra mi!

Ние се запознахме в кю-то чрез един общ познат. Той ни свърза да си пишем, защото сме били живеели в един и същ квартал. Накрая от един и същ квартал заживяхме и в едно и също жилище    Всичко това преди 4 години, от 2 сме семейство, а от 1 имаме един сладък пакостник.  

Da kaja i za nas.Ubedena sam, che sadbata ima prast v nasheto zapoznanstvo.Nakratko shte vi spodelq
Az sam ot Plovdiv, a toi ot Sofiq.
I nashiq roman zapochna v Holandiq
Kakvo da kaja poveche, neznam dali e bilo sadba ili sluchainost, no sam blagodarna che se sluchi i me sabra s nai-prekrasniq maj  
I za da e palno shtastieto ni samo 2 godini po-kasno rodih nasheto slanchice-Bojidar  

И аз да се включа в тази тема  

Ние с моята половинка се запознахме в една дискотека през октомври месец 1995г. По скоро ни запозна един общ приятел на когото аз бях "хвърлила око",но.....е било писано да стане друго.Седмица след нашето запознанство вече бяхме неразделни.То беше любов то беше чудо   Бях убедена, че това е мъжа на живота ми   Много се обичаме и сме много щастливи вече почти 9 години, дано и за в бъдеще да е така   Ние брак нямаме и вероятно няма и да имаме,но живот и здраве скоро ще ни се роди  :lilangel:

Ние - класика: на един студентски празник в "Библиотеката" като студенти, преди 8 (господи как лети това време) години  После си имахме "свалянето" - 5-6 месеца, после първата целувка, после "гаджета" - 4 години, после живот заедно в Студентски град - 1 година, после годежен пръстен и сватба (2001 г.), после бебе 2002 година. Сега - семейство. Стандартни, какво да правя...  
Ама си ни харесва - всичко, както си е било  

В един мрачен и дълъг коридор на 12 блок на Студентски град /София/ през 1991г. /чакахме повече от 6 часа да ни настанят...  
...понеже вече е обяснено как се живее по "тези места"   аз само да допълня - в стаята сме били най-малко 2-ма (аз и той) и най-много 4-5 души. Е, историята познава и спане в една стая с още 7-8 човека...Но какви години бяхаааааа-само който го е преживял знае за какво говоря!Купони,веселие и т.н....      
От 01.01.1992г живеем заедно.През 1995г. се оженихме...и си родихме 2 прекрасни деца!
Боже, сякаш беше вчера...кога минаха тези години...  

Преди цяла вечност имах едно гадже, с което милият ми съпруг беше приятел. Та покрай това мое бившо гадже се бяхме виждали няколко пъти, но изобщо не ми беше направил впечатление. Може би и аз на него. Скъсах с онова си бившо гадже заради друг, с който имах бурна, мътна и кървава връзка 6 години. Когато скъсах и с този "друг", съдбата ми прати мъжа ми, с когото не се бяхме виждали от времето на "романа ми"  с горепосочения му приятел. Дойде при мен като клиент -да свърша нещо за него. И такааааа.... Започнахме да се виждаме къде по работа, къде да си свършим един на друг някоя услуга, къде по купони. Смешката в случая беше, че приятелите на онова мое бившо гадже бяха давали съвети на мъж ами да си спомни как съм постъпила с "бившото ми гадже", да бяга от мен, защото съм "мъжемелачка" (аз!!! представяте ли си!!! ), че нищо добро няма да излезе за него от тази история.... Много, много предупреждения!
Сега никой не иска да си признае, но така си беше!
И така-моят храбър съпруг не се стресна и не избяга от мен. Бяхме гаджета 7 години, от които последната заживяхме заедно. И понеже бяхме решили, че ще се оженим "някой ден" (но не сега, че много работа имаме и не можем да отделим време   ) съвсем съзнателно и обмислено решихме да бебеправим (заимствам тази чудесна думичка от форума на бъдещите майчета ). И когато тестът за бременност се оказа положителен решихме, че няма накъде вече да отлагаме-на 30.11.2002 година сключихме брак, на 10.06.2003 година се роди нашето чудесно момченце.
Аз съм много щастлива, а пламъчетата в очите на съпруга ми ме карат да вярвам, че и той е намерил щастието си!

Как не съм я видяла тая тема по-рано :
Ето и нашата история.
Моят мъж е втори братовчед с моя съученичка,с която сезях на един чен в гимназията.Та един ден тя ми казва че има вечерта среща с братовчед си,който учи във военно училище и се чуди как да се облече.Същата вечер с приятелката ми пием кафе на центъра и случайно виждаме нашата съученичка-тя облечена подобаващо,а той по-дънки...Веднага изкоментирах-тоя пък как не го е срам,момичето се постарало,а той...
Година-две по-късно отиваме с приятелката ми на дискотека и там срещаме пак тази съученичка с кмпания.Поради липса на свободни места сядаме при тях.И той веднага започва нещо да ми говори.Аз обаче току-що се бях разделила с бившото си гадже,което се намираше в същата дискотека и хич и не го слушам.Даже не му чух името На тръгване той поиска да се видим пак,аз отказах.Той обаче може да е много настоятелен,така че накрая се съгласих.На другия ден се обадих на съученичката ми да питам как се казва братовчед й...
И така 5 години ходихме,5 сме вече женени,имаме си дъщеричка на 3 г.и половина и сега бебеправим отново.

И ние се запознахме чрез icq:) Аз се видях с него просто на шега , после пак се видяхме ей така, но малко по малко се породиха чуства в мен:) Моето мужле беше доста срамежливо и се наложи аз да действам-аз го целунах първа, аз го прелъстих   . Запознахме се на 16 септември 2001г., на 16 май 2004г. направихме годеж и живот и здраве на 12 септември 2004г. -свадба . Голям късмет изкарах:). Надявам се скоро след свадбата да стане и бебчето:)

Я и аз да си кажа  
Запознахме се на един рожден ден на старото ми гадже. Ние вече бяхме скъсали, ама се виждахме отвреме на време. Та като се заговорихме се оказа, че сме учили в едно и също училище и сме познавали едни и същи хора, но не се помним. Пък и той е бил в по-горен клас, а аз съм била от малките   Започнахме да излизаме, но аз тогава си бях паднала по един чичко в нета ( казвам чичко, защото беше 27г. и на мен това ми се струвше преклонна възраст   ) и не му обърнах много, много внимание и така до пролетта на 99, когато започнахме да се разхождаме в парка по цял ден, извеждахме кучетата си, играехме табла и пиехме ментичка, карахме колела и полека лека работата стана и така вече 5 години. Сега си имаме една много готина дъщеричка.  

Mnogo sladurska tema  

Nie puk se zapoznahme na spirkata na troleite na Popa. MNogo mrazja da me zagovarjat nepoznati, ama.... Toj me popita neshto glupavo, i az mu se usmihnah , stoto bjah v nastroenie i.... otidohme na kafe. Sled tretoto hodene na kafe veche bjahme zaedno, sled edin mesets veche pisheh vseki den pisma do kazarmata, a sled kazarmata se ozjenihme mladi-zeleni, za uzjas na vsichki rodnini . Nikoj ne vjarvashe che shte uspeem da se spravjame sami, ama ....uspjavame. Veche sme zjeneni 5 godini, a ot 11 dni si imame i prekrasen sin - Boris. Odral e kozjata na bashta si.

Tseluvki na vischki !

Ние се запознахме на Витоша на студентския      през 1999 г. Аз отидох там с мои приятелки-състудентки,една луда компания,леле майко!А пък моят мил беше с неговите приятели-състуденти от ТУ.
Още в началото на купона той дойде при нас и ни поздрави послучай празника,усмихна се много сладко и аз цяла вечер не можах да сваля поглед от него .А той си седи,хапва,пийва   човека,дори не ставаше да танцува,ами се поклащашв на стола.На неговата маса имаше още две мацки.После се оказа,че едната му била гаджето,с което се скарали и решили уж да си оправят отношенията,ама на ... И аз цяла вечер дебна,завъртам се покрай него-абе взех нещата в свои ръце.И още същата нощ бях в неговата стая ,но без да се случи нищо-той ми обеща,че няма да прави нищо без мое съгласие.Аз му се доверих,на сутринта си разменихме телефоните,започнахме да излизаме,една романтика ви казвам,едни стихове и обяснения в любов...
На 7.септември 2001 г. се сгодихме и заживяхме заедно,на 24.05.м.г. се оженихме,отидохме на сватбено пътешествие двама,върнахме се трима      И сега се радваме на бебе Кристина,която е на 4 мес. и 12 дни  :lilangel:

Аz пък се поzнавах с моя от университета,ама там даже и не си говорехме.Е все пак и аz бях една "красавица" 86кг живо тегло .После той дойде да следва в Германия,след 3 години ми хрумна и на мен да си търся късмета там.Пристигнах март миналата година и zапо4нах яко спортуване и гладуване.Писнало ми бе да съм дебело гадже и така станах набърzо 60 кг и гледам все пове4е мъже се zаглеждат и в мен,можело zна4и И в един момент те ти булка Спасовден...След едно лудо парти ставаме гаджета,хубаво ама мен ме е страх да спя с него,все си викам"Абе не не може на мен да ми върви 4ак толкова,та аz съм си карък.."Пък и малко ми е съвестно да си 4укам колегата И цели 2 месеца сме си гаджета само zа пред хората.Докато една ве4ер аидеее После дойдохме в България на море(тогава ми zакъснява М с цели 10 дена и правим тест zа бременност).Отрицателен и тоz моя мъж едва се не раzревава,пък аz дори и не подоzирам ,4е може да ме оби4а ве4е толкова,4е да иска деца от мен После докато се върнем обратно в Германия нито дума zа планове,zа нататък....не....И аz по4нах пак да си мисля,ето сега 6те ме раzкара....когато все така са постъпвали с теб какво друго и да си мисли6 де И иzведнъж ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ЖЕНИТБА.Тогава си спомням,4е гледах тъпо....мнооого тъпо   И после на следва6тия месец пак zакъснява тоzи цикъл,и ми се гади ама всяка сутрин и ставам все по кисела от това гадене....Той ми каzва "ООО бременна си"Да бе да бременна,как пък не,сигурно е стомаха от теzи диети дето ги правя....Копува тест zа бременност под саркасти4ния ми присмехулен поглед и ето ти 2 4ерти4ки И той се просълzява и по4ва да ме прегръ6та силно,ама много силно...И така след 4 седмици 6те ставаме трима,живот и zдраве....Та това е.... обикновенна история,но zа мен едно голямо 6тастие Да бе мътните го вzели,най хубавото не6то в живота ми досега....