За любовта и компромисите

  • 4 617
  • 23
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
  • Мнения: 167
Веднъж преди години в приятелски спор за отношенията между мъжа и жената една моя приятелка ми каза: "Ами нали като обичаш един човек означава да правиш компромиси заради него". Тогава възразих бурно и й казах, че аз ако обичам един човек никога не бих приела той да прави компромиси заради мен и че любовта не може да се измерва с това, колко голям компромис е готов да направи човек със себе си. Но напоследък забелязвам, че дали от любов или нещо друго, хората постоянно правят компромиси със собствено си щастие в името на нещо по- голямо било то любовта към децата или любовта към човека до себе си. Самата аз се улавям, че съм загубила онази категоричност и откривам ситуации, в които правя компромиси, защото обичам. И се питам къде е границата между съзидателния и разрушителния компромис? Има ли смисъл изобщо да се правят компромиси или ги правим просто от слабост и невъзможност да отстояваме себе си? 
Аз все още стоя зад думите си, че любовта не може да е повод за компромис, макар да допускам, че има ситуации, в които правенето на компромиси може да е съзидателно и да води до някаква желана промяна.
Кажете вие, съществуват ли съзидателни компромиси според вас или ги изпозлваме само за прикритие на собствената си слабост?

# 1
  • Мнения: 6 694
Аз правя голяма разлика между компромис и приемане на недостатъци, дори и да е само игра на думи на пръв поглед.
Приемала съм и приемам недостатъци от любов. Все пак никой не е безгрешен, пък и това е някаква отличителна черта точно на този човек.
Компромис обаче с основните си ценности и разбирания не съм правила и дано не изпадам в ситуация да мисля дали да направя.
 

# 2

Компромис обаче с основните си ценности и разбирания не съм правила и дано не изпадам в ситуация да мисля дали да направя.
 
 newsm10 Абсолютно 1

# 3
  • София
  • Мнения: 7 990
За мен компромисът става слабост, когато влиза в разрез с ценностната ми система и трябва да надделявам над себе си, за да продължа. Слава Богу, до сега съм единични прояви на слабост, които своевременно съм коригирала. В дългосрочен план антагонизмът "ценностна система - любов" е неработещ, поне за мен.
Та в отговор на въпроса ти, компромисът може да е съзидателен, когато касае някаква разумна толерантност и търпимост спрямо отсрещния човек. Превърнато в слабост, рано или късно индивидуалността у всеки проговаря, поради което считам, че слабостта може да бъде само временна.

# 4
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Хората са различни и когато двама души се събират да живеят заедно компромисите са неизбежни. Иначе не се получава.
Някъде съм бляла когато го писах.

Последна редакция: вт, 09 дек 2008, 20:16 от РЕНИ

# 5
  • Мнения: 1 849
За мен дълго търпението и прошката влизат в разбирането ми за любов.
Единствения компромис който не бих направила е (както казаха и преди мен) с ценностите си и вярата.

# 6
  • Мнения: 473
По принцип на всеки човек се налага да прави компромиси в живота си и не само компромиси от любов. Правим компромиси с роднини, които не харесваме, с колеги, с приятели понякога, с любимия човек също. Когато си определим приоритетите сме склонни да пренебрегваме по-маловажните неща. Големи компромиси не ми се е налагало да правя от любов, обичам себе си и смятам, че всеки заслужава да живее спокоен и щастлив живот. За детето си съм склонна да направя най-големите жертви. Той ме накара да се почувствам щастлива в най-пълна степен, даде ми сили и оптимизъм, няма нищо по-хубаво от радостта в очите на малчо. За него съм готова на всякакъв компромис.

# 7
  • Мнения: 2 448
Да правила съм компромиси от любов и винаги бих правила.
И какви са тези разрушителни компромиси? Най много егото ми да пострада, друго не виждам какво.
И не мисля, че с това се показвам като слаба. когато обича човек е силен.
Ако да съм безкомпромисна означава да обичам преди всичко себе си, благодаря, не искам да се гордея с подобно нещо.

# 8
  • Варна
  • Мнения: 3 953
Любовта е чудесен мотив за компромис  Wink
Ще ти припомня приказката за козлетата , които спорейки,
кой да мине пръв по тясното мостче, се озовали и двете във водата.
Тук идва съзидателният компромис при, който да целта е да понесеш
възможно най-малко загуби. Компромисът не е жертва, а разумен
избор, който правиш или не, според ситуацията. Sunglasses

# 9
  • Мнения: 22 430
Зависи от човека, зависи от компромисите...
Правила съм и правя компромиси, ако си заслужава...

# 10
  • Мнения: 5 940
Eли, ще се опитам да задам въпроса по различен начин. Заради какво друго повече от любовта си струва да правиш компромиси? А ние всъщност  правим компромиси всеки ден.

# 11
  • Мнения: 5 940
Всщност донякъде момичетата по-горе вече са го казали.

# 12
  • Мнения: 41
За мен дълго търпението и прошката влизат в разбирането ми за любов.
Единствения компромис който не бих направила е  с ценностите си и вярата.
   
  И аз съм на същото мнение.

# 13
  • София
  • Мнения: 17 281
Всъщност за мен основният въпрос е "Какъв компромис НЕ бих направила за никой". Когато си отговоря на този въпрос, ще се запитам дали човека, с който съм, би поискал от мен да го направя.
Толкова е просто.

# 14
  • Мнения: 167
Благодаря на всички за отговорите  Hug

pasinet ,пример за разрушителен компромис за мен е ситуацията, в която мъж и жена решават да се престуват на семейство от любов към децата и всякакви компромиси от този вид, когато се налага да пренебрегваш ценностите си в името на нещо, което обичаш.

Никога досега пред мен е стоял такъв голям избор и се надявам никога да не се срещам с него.
Аз също мисля, че човек, когато обича това го прави силен и съм съгласна с Dincho, че компромис и приемане на недостатъци са две различни неща.
Аз разсъждавам така: Ако аз обичам един човек и знам, че заради мен той прави компромис за дадено нещо, то аз ще се старая и ще се опитвам да се променям така, че на човека, който ме обича да не му се налага повече да прави този компромис. Същото би следвало да прави и той, поне според мен.
И да, любовта е чудесен повод за правене на компромис и даже може би единствения повод, който има смисъл и все пак  - трябва ли да го приемаме като правило - че да обичаш значи да правиш компромиси или има и друг начин да се обичаме и да не ни се налага да правим такива /това май е било моята младежка илюзия, която живота и любовта опровергаха.  Wink/

# 15
  • Мнения: 2 448

pasinet ,пример за разрушителен компромис за мен е ситуацията, в която мъж и жена решават да се престуват на семейство от любов към децата и всякакви компромиси от този вид, когато се налага да пренебрегваш ценностите си в името на нещо, което обичаш.


Че след като детето ми е най голямата ценност не виждам защо да не го направя, ако се стигне до там. Абсолютно съм за. Стига и другия родител да е съгласен.

# 16
  • ВАРНА
  • Мнения: 83
             А дали компромис е синоним на жертва?  Thinking

# 17
  • Мнения: 76
животът е компромис по природа - особено в любовта - обичайно тя не е праволинейно чувство, което не търпи промяна. Мисля , че всяка една връзка има пикове и спадове - така че по време на спад, ако човек не направи компромис, то интимния живот ще е единствено поредица от любови и раздели.
А за обратното какво мислите - да направиш компромис с любовта в името на нещо друго?

# 18
  • Варна
  • Мнения: 1 790
Правила съм компромиси и сега правя. Инак трябва да ида да живея сама в гората.  Twisted Evil
Торбата с компромисите ми е практически бездънна. За съжаление, често се стига до там да ми се качат на главата. Лошото е, когато реша да не правя повече компромиси. Правя го изведнъж, без никакви предупреждения. И после няма връщане назад.

# 19
Веднъж преди години в приятелски спор за отношенията между мъжа и жената една моя приятелка ми каза: "Ами нали като обичаш един човек означава да правиш компромиси заради него". Тогава възразих бурно и й казах, че аз ако обичам един човек никога не бих приела той да прави компромиси заради мен и че любовта не може да се измерва с това, колко голям компромис е готов да направи човек със себе си. Но напоследък забелязвам, че дали от любов или нещо друго, хората постоянно правят компромиси със собствено си щастие в името на нещо по- голямо било то любовта към децата или любовта към човека до себе си. Самата аз се улавям, че съм загубила онази категоричност и откривам ситуации, в които правя компромиси, защото обичам. И се питам къде е границата между съзидателния и разрушителния компромис? Има ли смисъл изобщо да се правят компромиси или ги правим просто от слабост и невъзможност да отстояваме себе си? 
Аз все още стоя зад думите си, че любовта не може да е повод за компромис, макар да допускам, че има ситуации, в които правенето на компромиси може да е съзидателно и да води до някаква желана промяна.
Кажете вие, съществуват ли съзидателни компромиси според вас или ги изпозлваме само за прикритие на собствената си слабост?

Освен любовта, съществуват и много други неща. Човек трябва да си избира битките в живота, иначе ще се измори и за важните неща няма да му останат сили Simple Smile

# 20
  • Мнения: 3 611
Любовта е слабост.
Когато човек обича той прави компромиси, които иначе не би направил. Кофтито е, че го осьzнава, но продьлжава да го прави. Това zасяга вьтреШния му мир и все по_ често се чувства неудовлетворен от врьzката.
... оЩе по лоШо е, когато само единият прави компромиси... т.е. само единият обича...

# 21
  • Мнения: 167
А за обратното какво мислите - да направиш компромис с любовта в името на нещо друго?
Тъжно е, че живота предлага и такива истории и пак идваме до моя върпос - слабост или сила е правеното на компромис? Или може би зависи от каузата и от нещото, заради, което е правен.

pasinet ,пример за разрушителен компромис за мен е ситуацията, в която мъж и жена решават да се престуват на семейство от любов към децата и всякакви компромиси от този вид, когато се налага да пренебрегваш ценностите си в името на нещо, което обичаш.
Че след като детето ми е най голямата ценност не виждам защо да не го направя, ако се стигне до там. Абсолютно съм за. Стига и другия родител да е съгласен.

Точно за това започнах темата - защото се питам къде е границата на на нещата, които човек може и трябва да прави от любов?
Но стигам до извода, че за всеки човек тя е различна и се променя спрямо хората и обстоятелствата.

# 22
  • Мнения: 2 448
Цитат
Точно за това започнах темата - защото се питам къде е границата на на нещата, които човек може и трябва да прави от любов?
Но стигам до извода, че за всеки човек тя е различна и се променя спрямо хората и обстоятелствата.

Разбира се, че е така. В любовта няма "трябва", никой не ни кара и да обичаме, просто го правим.
Колкото хора, толкова различи любови, толкова различни компромиси...

# 23
  • Мнения: 164
Според мен много зависи големината на компромисите ,които правим в любовта.Ако са дребни неща- те са неизбежни ,иначе връзката е обречена,но ако човека от другата страна постоянно изисква и те кара да се чустваш длъжна да правиш компромиси за него то...извинявай ама такава любов не струва!

Общи условия

Активация на акаунт