Споделете 89

‘Одих да гледам новия филм на Баз Лурман, "Австралия", с Никол Кидмън и Хю Джаксън.

Прекрасна кинематография, но сюжетът не беше чак толкова виртузно измайсторен обаче и някой съвсем тънки, почти незабележими заемки от „Извън Африка” (жената-справила се с труден местен проблем-поканена да пие- в иначе непристъпен мъжки клуб) и даже „Отнесени от Вихъра” (наддване-за танц- на бал- с главната героиня), пък и „Пърл Харбър” (сцената с японските изтребители)- го направиха средно добър, за ралика от явната амбиция филмът да е Епичната-Панорама-на-Австралия-Изучаема- в Училищата.

Ама си заслужава да се види.

Австралия ми е в кръвта и в аватара и никакви приказки за акули, гребеновидни крокодили и отпровни змии не могат да ме откажат да се дотътря до там някой ден. Искам да седна на пикник и да се облегна о най-големия камък в света.

днес явно не ми е ден, след като минаха 600 човека пред мен...останаха само 8 и установих, че съм оставила документите в офиса
докараха ми ги криво-ляво точно като ми дойде ред и тогава не открих шибаното листче с номера!!!
не ме обслужиха, а листчето открих преди малко.... ще се самообеся
утре сутринта в кат, ако видите труп, аз съм

Завиждам ти на търпението и упорството.

а, търпение...дръжки
офиса е близо до кат, никогиш иначе нема да седя да изчакам 600 човека
след като първия път си изпуснах реда се върнах пак в офиса, ама кел файда кат стигнах на време сега 

Защо разбиваш мита за себе си! 
Остави ме да ти се възхищавам и да си живея с идеята, че има и по-упорити от мен.

Яна от обед е с памперс. Аман.

Споделям, че пътувах зад Каптива доста време , обаче не успях да разбера дали е на лизинг. Не си личеше.

 

Сега сериозно. Още един лекар изказа мнение да спра Станислав за 3 месеца от градина.

Написах най тъпото есе, писано някога в историята на есетата. За сестра ми, по психология. Идеалната любов, що за тема? По психология!!! Майка ми ме инструктира да й го напиша. Нямало никакво значение и без това. Но есето е тъпо. Откъде да знам, дали ще го хареса тая учителка? Моята ми ги харесваше, но тя беше настроена като мен. Как ви звучи есе за любовта, което наблъсках с препратки към творчеството на Хю Грант, започва с "Долу любовта!", моята учителка би умряла от кеф, но тази, знам ли я... Все тая, поискаха го от мен, написах го. Оттам нататък не е мой проблем. Дано само не ме накарат да напиша лигаво сълзлива история за това, че всеки трябва да търси идеалната любов и своя, хм, Хю Грант, принца на бял кон, любовта с главно Хепи Енд, леглото от рози, разходките на лунна светлина, шоколадовите бонбони и прочее дрън дрън глупости, за да е щастлив, защото ще минем от романтика на Войната вкъщи, и няма да я бъде тая. Аз съм болезнено романтична, вярвам в тая голяма истинска любов, дето е за цял живот, но това просто няма да се случи, да напиша цяло есе с подобни глупости.

Много лесно се пише есе като напишеш десет-петнадесет думи, асоциация на идеално и още толкова за любов
После асоциациите на асоциациите, много е интересно, като игра - така постепенно ти се формулира някаква идея и ето го есето
Аз така изкарах отличен на есе за медийни герои, беше ми кеф да пиша
Сестра ти я мързи ли?
МГМ, щом есето е по психология може би е трябвало да се заиграеш с понятията, но знам ли
Нас навремето ни караха да пишем За Безпокойството, литераторката беше луднала на тема екзистенциализъм

Абе къде е Фрида? Тая нощ я сънувах

МГМ,.ми че ти даже с този постинг си написала половин есе. Явно също си гледала снощи "Дневниците".
Аз бих почнала от другаде-че още от най-ранна възраст съзнанието на крехките девойки бива промивано в посока "Спящата Красавица чака принца на кон". Което, в по-късна възраст, довежда до сериозни разочарования. И т.н.
Да взема да напиша и аз едно алтернативно есе, сърбят ме пръстите.

Какво е есе имам бегла представа, по наше време тази литературна
форма не споменаваше дори. С удоволствие бих прочел есето на МГМ за идеалната любов,
но тя, разбира се, няма да ми даде.

Ако аз бях МГМ, щях да завъртя есето в посока, че идеалната любов се крие в съвкупността от качествата на  няколко мъже. Стоян, Стефан и Гатузо, примерно.

Напиши. Ако харесат твоето повече от моето, поне няма да ме карат да го пиша пак.

Въпроса е в моето вечно желание да се противопоставям на нормите, които ни налагаха в училище, в резултат на което на есе като "какво мисля за началото на учебната година", което пишехме тъпо и упорито в началото на всяка учебна година, на фона на всички мазни "ужасно се радвам, че започваме, защото приятелите, и дрън дрън, учим нови неща" аз пишех някакви убийствени "Естествено, че на никого не му се затваря в училище, когато навън е 35 крадуса на сянка, а лятото е в разгара си, приятелите ще си ги виждам и извън училище, благодаря, ако искам да ги виждам", и все аз наопаки на всичко написано, от което учителката ми по литература изпадаше в див възторг. И сега пак нещо такова написах (Дневниците не ги гледах, ама съм ги гледала сто пъти преди това, обожавам Хю Грант и всичките му филми, заедно с Юън Макгрегър и неговите роли в романтични филми и по принцип обожавам романтиката като жанр), та не знам учителката на сестра ми как ще го възприеме. Няма да седна и да напиша лигава глупост за идеалната любов, просто не е в мой стил. Ако не го харесва това, да си напише друго, много добре ми знаят стила на писане и да не са ме молили, ако са очаквали нещо по различно.

Нямам никакъв проблем да дам есето, просто е тъпо. Щом съм си сложила в профила линк към сайта с глупавите стихотворения (там ми е едно есе, с което съм печелила и награди), значи не ми е проблем да си разпространявам творчеството.

Не е сигурно! Може да е на човека, който се каня да убия!
Ще се въздържа от подробности, защото и най-крехката ви представа за мен като за нормален човек, мигом ще се изпари.