Поздравления и от мен 
- Публикувана: 21 дек. 2008, 20:19 ч.
- Последно мнение: 3 ян. 2009, 01:01 ч.
Това е едно есе на дъщеря ми! Искам да видя вашето мнение... ;) :PpP...
Много ми хареса есето!
Лошо няма - реално има с какво да се похвали детето. Браво!
Ако и моят има някакво постижение в някоя област - не бих пропуснала да го изтипосам, ама няма, за съжаление
.
Явно темата е с цел хвалба.
Ако и моят има някакво постижение в някоя област - не бих пропуснала да го изтипосам, ама няма, за съжаление
. 
Дъжд ( Есе )
На жън вали, а аз все още съм в парка. Капка по капка по капка дъждът се сипе в моите разпилени коси. Чувствам се пречистена и добра. Капка по капка той пада в ръцете ми. Напомня ми за детството, свежо, изпълнено с блаженство и радост.
" Цоп " в едната локва! Какво приятно усещане. А дъждът... Той винаги ми напоня за бягането по локвите и онова приятно усещане, че вдигайки мокрите си ръце ногоре по прозрачните нишки от вода, мога да достигна небето. Всеки път, когато вали и вървя под дъжда, се чувсствам щастлива и преродена, сякаш дъждовните капчици имат вълшебството да измиват света и хората. Отново, както всеки път когато вали, скачам от локва в локва за ужас на минувачите и призовавам бисерните капчицци, стичащи се по бузите ми. Ела дъжд, облей ме с една от твоите малки кристални топчици. Искам още минутка безгрижие. Искам тебе дъжд, искам твоята радост, твоята игривост и безгрижие, искам да чувам ромонът по листата и техния шепот на изсъхналата, жадуващата влага земя. Искам да съм като тебе дъжд, сияйна и неповторима.
На жън вали, а аз все още съм в парка. Капка по капка по капка дъждът се сипе в моите разпилени коси. Чувствам се пречистена и добра. Капка по капка той пада в ръцете ми. Напомня ми за детството, свежо, изпълнено с блаженство и радост.
" Цоп " в едната локва! Какво приятно усещане. А дъждът... Той винаги ми напоня за бягането по локвите и онова приятно усещане, че вдигайки мокрите си ръце ногоре по прозрачните нишки от вода, мога да достигна небето. Всеки път, когато вали и вървя под дъжда, се чувсствам щастлива и преродена, сякаш дъждовните капчици имат вълшебството да измиват света и хората. Отново, както всеки път когато вали, скачам от локва в локва за ужас на минувачите и призовавам бисерните капчицци, стичащи се по бузите ми. Ела дъжд, облей ме с една от твоите малки кристални топчици. Искам още минутка безгрижие. Искам тебе дъжд, искам твоята радост, твоята игривост и безгрижие, искам да чувам ромонът по листата и техния шепот на изсъхналата, жадуващата влага земя. Искам да съм като тебе дъжд, сияйна и неповторима.
Като цяло е добро, но има повторения които не ми звучат добре. Подчертавам ги. Направи си проверка на правописните грешки, почнах но нямам търпение. Успех
Есето е прекрасно ,но и аз съм майка на почти 13 годишна дъщеря,която се занимава с литература и трябва да ти кажа и като родител и като учител ,че това не е писано от нея,,че тук никоя от майките не го каза.Първо стила не е на 13 годишно дете,второ"Напомня ми за детството, свежо, изпълнено с блаженство и радост",за кое детство,твоето или нейното 
," Искам още минутка безгрижие. "кое ,безгрижие на едно 13 годишно дете или на възрастен.За повторенията и грешките няма да говоря.
," Искам още минутка безгрижие. "кое ,безгрижие на едно 13 годишно дете или на възрастен.За повторенията и грешките няма да говоря.
Поздравления за есето! За мен днешните тийнейджъри на по 13 години не се смятат за деца, за детство те приемат детския си период до 10 години, когато не са усетили тръпката и тичат "безгрижни" по улиците, без да мислят за оценки, за гаджета и за изпити. Та те са си вече девойки и младежи, с техни проблеми и грижи.
За мен езикът е много свеж и точно това че има повторения, правописни грешки (по скоро при преписването) и чисто детски думи го прави истинско и близко, и мило... Всъщност повторенията засилват чувството и понякога са търсен ефект, не дразнят...
Продължавай да пишеш, имаш усет и с малко повече шлайфане ще станеш една малка поетеса!
За мен езикът е много свеж и точно това че има повторения, правописни грешки (по скоро при преписването) и чисто детски думи го прави истинско и близко, и мило... Всъщност повторенията засилват чувството и понякога са търсен ефект, не дразнят...
Продължавай да пишеш, имаш усет и с малко повече шлайфане ще станеш една малка поетеса!