конкретният случай е следният болно дете на 1г. и 3м.разболява се за пръв път, висока температура 38до40градуса, през денят 90%от времето се грижа за него аз, мъжът ми е по семейни работи (прави ремонт в другият апартамент), аз освен че се грижа за детето му правя пюрета, грисове, сокове да хапне и пийне нещо, суша и гладя прането от предният ден, пускам 2 нови перални с оповръщаните чаршафи и дрехи от през ноща. В 21.00 виждаме че трябва да се ходи на доктор, надундрени с дрехи и одеяла потегляме тримата с колата, прекосяваме половин София до спешният кабинет, прегледаха детето, докторката изрично казва да го прибираме това дете, че да си почива, часът вече е 22.30, качваме се на колата и тогава съпругът ми изтърсва че бил много гладен и трябва да минем през китайски ресторант да се поръча ядене то за 5 минути щяло да стане а ние да чакаме в колата, изрично искам да отбележа че в къщи имахме за ядене и пържоли и ориз със зеленчуци и доста други интересни работи из хладилника. Тогава аз заявих, че трябва да приберем детето и да загърбиме малко желанията на собствените си стомаси, е вярно не отидохме пред китайският ресторант да чакаме при минус 7градуса с дете с 39градуса температура, но оттогава съм най-простата тъпа и омразна селянка на света. Е кажете любовта на мъжа минава ли през стомаха, и правилно ли предпочетох да прибера детето в къщи веднага