Знам, че постът ще е дълъг, предварително се извинявам, но за да знаете какво ни сполетя, просто трябва да ви разкажа всичко от начало, до край...
И така:
онази вечер (по - скоро късният следобяд), ми направи впечатление, че бебчето ми не се е събуждало доста отдавна...
Влязох в стаята при него и се опитах да го събудя...
Той отвори очички, огледа се, разплака се и пак се отпусна да спи...
Изчаках още един час и пак се опитах да го събудя...
Същата реакция - огледа се, разплака се и се отпусна в ръцете ми, без да отваря очички повече...
Аз се уплаших, облякохме малкия и хукнахме с баща му при личната лекарка...
Докато пътувахме, както и там, в кабинета, малкия все едно, че беше упоен...
Спеше, само от време на време отваряше очички и пак унесено ги затваряше...
Докторката като го видя, видимо притеснена хукна из коридорите да търси лаборантка, за да му вземат кръв за изследвания...
Оказа се, че в първият работен ден от Новата Година, всички са си тръгнали по - рано...
Докторката ни даде талон за болница и каза незабавно да отиваме във Втора Градска...
Отидохме там....
Прие ни една ужасно груба докторка, която се държеше надменно и ми каза, че най - вероятно ще ни приемат...
На въпроса ми "Какво му е на детето ?", ми отговори, че тя не е Ванга, та да знае...
В този момент дойде другата смяна (др. Петрова) ужасно добра и любезна жена и като видя детето веднага ни изпрати да ни вземат кръв...
Изчакахме резултатите, а детето все така спеше непробудно...
Качихме се горе с готовите резултати и тогава за мен настъпи шокът...
Разговорът, който чух беше между др. Петрова и другата (груба) лекарка, която тръгвайки си, се провикна от вратата: "Да, бе и на мен не ми хареса видът на детето... А и като знам, че предишното го изпратихме в Инфекциозна с вирусен енцефалит, най - вероятно и това е така..."
Някъде там всичко около мен се срина...
Имах чувството, че съм в някаква мъгла, че всичко около мен е нереално и изобщо не вярвах, че всичко това е истина...
Бях убедена, че сънувам лош сън и не реагирах по никакъв начин, когато др. Петрова ми каза, че кръвната захар на детето е завишена и може да става дума за диабетна кома...
Тръгнахме към Инфекциозна болница...
Не реагирах...
Сълзи, шок, ужас и бяла мъгла ме обгръщаха в този момент...
Единственото, което си мислех, беше, че всичко е отишло по дяволите и детенцето ми няма да оцелее...
Молех се на Бог да не ми взима детенцето...
И само сълзи... Нищо друго...
Другите мисли, които ми минаваха през главата, не пожелавам никога и на никоя майчица...
Озовахме се в Инфекциозна...
Мъжът ми ми говореше да се стегна и да дойда на себе си, че може и нищо такова да не се окаже...
Едва когато приемащата ни др. Илиева, след прегледа, видимо уплашена от състоянието на детето, тичайки по коридора, все пак ми каза, че за нея това със сигурност не е енцефалит, аз лека - полека сякаш взех да започвам да се връщам от някъде...
Жената огледа бебето ми, съблече го, обръща го по гръб, по корем, почуква го с някакви чукчета, а той, миличкият ми, все едно беше под упойка...
Никаква реакция...
Приеха ни в отделението...
Включиха му система, едва тогава той се събуди, разплака се и беше буден за около 10 - 15 минути...
След това пак заспа...
Не искам да си спомням каква нощ изкарах до креватчето му и колко пъти го проверявах дали диша...
Дойде сутринта и о, чудо !!!!
Малкото ми момченце започна да се пробужда и, макар и доста отпаднал и блед, все пак си беше буден и се гушкаше в мен...
Чакахме резултатите от кръвта, от урината и т.н.
Всичко в норма...
Целият ден не посмях да се отделя от него...
Той все повече идваше на себе си...
Вечерта вече беше весел и дори се закачаше с мен...
Само когато лекарите или сестрите влизаха, започваше да плаче...
Никакви лекарства не ни даваха...
На многобройните ми питания "Какво му е на детето ?" отговаряха, че ВЕРОЯТНО става въпрос за НЯКАКВА инфекция...
Ето, днес, на третия ден ни изписаха с диагноза "ЧРЕВНО ВИРУСНА ИНФЕКЦИЯ"....
Няма такава глупост !!!
Мили момичета, кажете ми, моля ви - случвало ли се е нещо подобно на някоя от вас и какво му е било на детенцето...
Абсолютно съм наясно, че за такава инфекция при нас е пълна простотия да се говори, тъй като детето ми не е имало нито разстойство, нито повръщане, нито температура...
Извинявам се за ужасно дългият пост, но се надявам да ме разберете и да ми влезете в положението...