Не бих простила постоянни изневери, защото това показва липса на чувства и уважение към мен. Инцидентна изневяра-вероятно да-зависи от конкретните обстоятелства, от това дали преценявам, че и аз съм имала вина да се стигне до там, от това дали отношението към мен се е променило. Ако се влюби в друга-няма какво да прощавам, но не бих се примирила със съжителство в името на детето.
- Публикувана: 14 ян. 2009, 07:29 ч.
- Последно мнение: 28 ян. 2009, 19:50 ч.
бихте ли простили изневярата
Преди всичко зависи от това дали има или няма дете. Другото, което за мен има много силно значение, е типа човек. За някои прошката на първа изневяра означава зелен сигнал за всякакви други. А такова нещо не съм убедена, че бих изтърпяла...Ако е нещо инцидентно, да, бих го преглътнала. Усетя ли повтаряемост на "инцидентите" или паралелна връзка - много сериозно бих се замислила. А иначе за това какво се разиграва зад гърба ми никога не мога да бъда сигурна, въпросът е доколко ми се навира в очите и ощетява мен и семейството...
Никога не бих простила! Особено пък ако имаме и дете 
. Щом има първи път - винаги, дори и след година-две - ще има и следващ...
Преди години , бившо гадже ми изневери - бил пиян. Попитах го - е, не се ли сети за мен докато си го вадеше...? той се оправда с алкохола. Попитах го "А, позлва ли презерватив?", той каза:"Даааа!"...Е щом си имал 10 сек да си бръкнеш в джоба и да си нахлузиш презерватив, начи причината не е в алкохола...просто хич не ти дреме за мен!".... ТОгава за първи път разплаках мъж( и за последен)...Но Никога не му простих! Както казах в една др тема "злопаметна съм".
А ако сега ми се случи ( не дай Боже), вземам си детето и куфарите и ще се виждаме само за издръжката .... това е...
за мен няма - "един път само" и съжалявам....хлъзнеш ли се по пързалката - тъй си и отиваш....
мое мнение...
. Щом има първи път - винаги, дори и след година-две - ще има и следващ...Преди години , бившо гадже ми изневери - бил пиян. Попитах го - е, не се ли сети за мен докато си го вадеше...? той се оправда с алкохола. Попитах го "А, позлва ли презерватив?", той каза:"Даааа!"...Е щом си имал 10 сек да си бръкнеш в джоба и да си нахлузиш презерватив, начи причината не е в алкохола...просто хич не ти дреме за мен!".... ТОгава за първи път разплаках мъж( и за последен)...Но Никога не му простих! Както казах в една др тема "злопаметна съм".
А ако сега ми се случи ( не дай Боже), вземам си детето и куфарите и ще се виждаме само за издръжката .... това е...
за мен няма - "един път само" и съжалявам....хлъзнеш ли се по пързалката - тъй си и отиваш....
мое мнение...
След 12 години с него, вероятно бих могла да простя еднократна секс издънка. Въпроса е, къде съм аз в неговото сърце. Ако е грешка (хора сме и аз мога да сгреша) осъзната и чувствата му към мен не са се променили - ще му простя. Не, че това автоматично означава, че ще го забравя, не мисля, че нещо такова се забравя. Предвид на това, че сме семейство с дете и сме съумяли достатъчно дълго да останем заедно, усилието си заслужава.
Изневярата като влюбване в друга (не една нощ се обърках само) не мисля, че мога да приема. Ще значи, че вече не съм му най-важната в живота, а той е толкова кратък, че пилеенето му в пресмятане на пари (отишли за любовница) не могат да ме наранят така, както "обичам друга". Порастнах с него и до него, вече дори ми е трудно да си представя (е, сънувам си
) други ръце да ме докосват. Да не ме обича не мога да простя.
Изневярата като влюбване в друга (не една нощ се обърках само) не мисля, че мога да приема. Ще значи, че вече не съм му най-важната в живота, а той е толкова кратък, че пилеенето му в пресмятане на пари (отишли за любовница) не могат да ме наранят така, както "обичам друга". Порастнах с него и до него, вече дори ми е трудно да си представя (е, сънувам си
) други ръце да ме докосват. Да не ме обича не мога да простя.
Много е сложно всичко,зависи от конкретния индивид,психика и т.н.
Не бих простила постоянни изневери, защото това показва липса на чувства и уважение към мен. Инцидентна изневяра-вероятно да-зависи от конкретните обстоятелства, от това дали преценявам, че и аз съм имала вина да се стигне до там, от това дали отношението към мен се е променило. Ако се влюби в друга-няма какво да прощавам, но не бих се примирила със съжителство в името на детето.
простих,но не съм забравила 
а и бяхме още гаджета и нямахме детеТака стана и при мен.Има неща,които и до сега ми напомнят за това.Гадно е,много е гадно,но с течение на времето по-малко боли.
Ако остана, това значи да се разпадна, да се мъча и да не съм на себе си, не бих си го причинила.
Това е и моето мнение.
Много добре е осъзнавал какво прави и че това може да му струва семейството и ... е направил своя избор. Ако постави едното чукане над всичко, което има, явно не му дреме за нас. Не мога да живея с човек, на който нямам доверие.
За дълготрайните изневери, когато са вложени и чувства, там пък въобще не виждам място за мислене - не искам да е с мен от съжаление или заради детето, любовта не може да се контролира - да си се събират и аз да не си губя младините, а да намеря човек, който е с мен, заради мен.
...Е щом си имал 10 сек да си бръкнеш в джоба и да си нахлузиш презерватив, начи причината не е в алкохола...просто хич не ти дреме за мен!"....
Това е и моето мнение.
Много добре е осъзнавал какво прави и че това може да му струва семейството и ... е направил своя избор. Ако постави едното чукане над всичко, което има, явно не му дреме за нас. Не мога да живея с човек, на който нямам доверие.
За дълготрайните изневери, когато са вложени и чувства, там пък въобще не виждам място за мислене - не искам да е с мен от съжаление или заради детето, любовта не може да се контролира - да си се събират и аз да не си губя младините, а да намеря човек, който е с мен, заради мен.
аз си затворих очите един път и след това последва втори ...и трети и си тръгнах със едномесечно бебе на ръце. Мисля, че като се злоупотреби с доверието едва ли може всичко да продължи със една "прошка". Винаги ще имаш някакви подозрения. Затова вече не бих направила такава грешка- да простя на някой.
ами не знам..едно време ,когато бях на 20-и години,съответно с друг акъл,бях категорична,че това не си заслужава ,да правя компромиси и прошки.сега на 30 -и- години мисля си ,че може би бих простила.зависи от ситуация и от много неща още.знам само ,че бой не бих простила и сега,както и ако изневярата стане система.по принцип не искам да знам.колкото помалко знам толкова подобре.защото не мога до си предвидя реакцията,а само предполагам какво бих направила.но със сигурност би ме заболяло много във всички случаи.прекалено го обичам. 
Не знам как бих реагирала, ако разбера, но по принцип за мен това не е чак такава драма. Приемам, че тези неща се случват и не ги заклеймявам, стига всичко да се прави с акъл и дискретно. Имам предвид нещо инцидентно. Ако е системно, значи вината е и моя, защото не съм преценила достатъчно добре човека.