Здравейте момичета,
синът ми от малък си е доста ящен, а сега вече имам чувството, че е и леко лакомичък. Не е дебел за възрастта си (на горната граница е по кг.), по-скоро е едричък, но си има бая голям тумбак. Постоянно иска да си хапва нещо. Едва сдъвкал и започва да повтаря, че иска още и още. Не яде сладки неща, гледам да му давам храната от кухнята, а между храненията давам плодове и сокове. Понякога имам чувството, че иска да яде от скука - виждам как започва да се върти вкъщи и се чуди какво да захване и в този момент започва да иска нещо да яде. Понякога изпада в такива истерии, а сутрин докато приготвим закуската често пъти става страшно....Знам, че детето не трябва да се ограничава, това сигурно ще доведе до обратна реакция - колкото не му се дава, толкова повече започва да иска. Неговото поведение обаче не ми се струва нормално и наистина не знам как да се справя. Количеството храна, което му се дава на хранене е нормално и затова съм сигурна, че не остава гладен. Освен това не е от децата, които търчат напред-назад нон-стоп, не е хич буен. Той, ако беше като хала, изобщо нямаше да се притеснявам, че си хапва толкова.
Знам, че проблемът на злоядите деца е по-сериозен, но и това ми се струва притеснително.
Мами, минали през подобни ситуации, дайте ми съвет как да постъпя.
синът ми от малък си е доста ящен, а сега вече имам чувството, че е и леко лакомичък. Не е дебел за възрастта си (на горната граница е по кг.), по-скоро е едричък, но си има бая голям тумбак. Постоянно иска да си хапва нещо. Едва сдъвкал и започва да повтаря, че иска още и още. Не яде сладки неща, гледам да му давам храната от кухнята, а между храненията давам плодове и сокове. Понякога имам чувството, че иска да яде от скука - виждам как започва да се върти вкъщи и се чуди какво да захване и в този момент започва да иска нещо да яде. Понякога изпада в такива истерии, а сутрин докато приготвим закуската често пъти става страшно....Знам, че детето не трябва да се ограничава, това сигурно ще доведе до обратна реакция - колкото не му се дава, толкова повече започва да иска. Неговото поведение обаче не ми се струва нормално и наистина не знам как да се справя. Количеството храна, което му се дава на хранене е нормално и затова съм сигурна, че не остава гладен. Освен това не е от децата, които търчат напред-назад нон-стоп, не е хич буен. Той, ако беше като хала, изобщо нямаше да се притеснявам, че си хапва толкова.
Знам, че проблемът на злоядите деца е по-сериозен, но и това ми се струва притеснително.
Мами, минали през подобни ситуации, дайте ми съвет как да постъпя.
Не се знае кое е по- голям проблем, знам едно- проблемити си ги правим ние. Имаше период на половин година, когато го гледаше майка ми /след сериозна пневмония и операция на сливици/- ужас беше, ядеше като луд и то гадни неща.
Лек ден и усмивки... 
А плодовете и зеленчуците може да ги яде като бонбони.Никога досега неми е отказвала, и понякога яде само салата,но като мине малко време и огладнява.Искам да я науча да се храни когато и останалите, но нещо не се получава.А когато не е яла дълго време след това е както малка ламичка - поглъща всичко което й дам. 
Мисля си че ще се пръсне отпреяждане, а немога да я отуча да не яде между основните хранения. 
идеята е единствено, че няма да се употребяват в големи количества, понеже повечето хора не ги обичат. Ако случиш такъв като мен - или като моето гардже - дето можем да ядем чушки, моркови, краставици, домати - в промишлени количества и да доведем до фалит някоя малка зеленчукова ферма - тази тактика едва ли ще има очаквания ефект. 
Разбира се, че всичко трябва да е в разумни граници, а не да им се подуват коремчетата на децата.
Наистина не съм за тук, но ми беше интересно. 
