не понасям свекърва си

Само да добавя, че тя сама се докара до положение да е в болница, защото от пусто иманярство и от принципа "здраве за пари а после пари за здраве" не си обърна внимание съвсем съзнателно. Абе тя би направила всичко само за да ме махне от живота на сина си и вече ... Съвсем наскоро му беше заявила "ако не се беше оженил аз щях да ти помагам , ама сега - оправяй се сам". Не коментирам че не се е поинтересувала нито веднъж дали и какво сме набавили за бебето - все пак част от нещата май тя трябва да купи /не че не съм си снабдила вече всичко/. Просто докато не бях забременяла само дето под чаршафа ни не се завря да види защо не забременявам, а сега вече изобщо не я интересува. Не че страдам от пълната й липса на заинтересованост /колкото по-далече толкова по-добре/, но тя е далече само когато опре до помощ отнейна страна, когато трябва на нея да се помага веднага е на линия.

Я не се ядосвай за глупости , нормално е да вижда болната жена и аз имам син и след време,
ако съм болна и не идва, еми кофти е , предстоят ти супер моменти,ти мислиш за свекърви.

проблема не е че ходи да я вижда, проблема е че при тия вирусни инфекции той е в "центъра на събитията". сами си направете сметката отиде в болницата в 18ч - сега е 20.30 ч и той още си говори с мама в болницата.

katiado ,случвало ми се е да бъда бременна в 9 месец няколко пъти,състоянието което описваш ми е много познато,сега хормоните ти така се вихрят,че свеки и път от рози да ти насипе,ти ще кажеш ,че само бодли е имало.
Не се настройвай и не се ядосвай точно сега,чака те върховния момент на среща с първото ти дете,това е невероятно усещане.
Остави мъжът ти да ходи при нея,все пак му е майка.
Няма да ти е приятно твоите деца да се дръпнат от теб и да не ти помагат когато имаш нужда,нали?
По принцип не е длъжна да купува каквото и да е за вашето дете,само ако има желание ,и вярвам че ще го направи.
Колкото до опасност от зарази ,не се притеснявай толкова,точно сега детето ти е по защитено,отколкото ако беше вече родено.
Знам че в този изнервящ период,на чакане,умора,и танцуващи хормони ,ти трябва някой на който да си го изкараш,но помни че рушиш мостове с родителката на съпруга ти,а това не е много хубаво,най малкото за него.
Леко раждане и най прекрасното бебче ти пожелавам.

 Пък аз смятам,че авторката(въпреки,че хормоните се вихрят и емоциите в повечето случай определят постъпките и мислите и)е абсолютно права...това не е каквото и да е отделение,а именно инфекциозно т. е.болните там са остро заразни....айде "маминка" може всичко да иска, ама мъжът и би трябвало да помисли най-вече за нероденото си  дете.Много добре я разбирам,за съжаление от горчив собствен опит,....но това е друга тема.Тя не иска мъжът и да зареже майка си,а просто да се съобрази с момента и да ограничи контактите си  с нея. В крайна сметка след броени дни ще бъде в контакт с мъничко бебенце, а един господ знае дали  няма някакъв проблем.......само като си го помисля и ми настръхват косите!!!За купуването  съм съгласна, не е длъжна ако иска добре ,ако не много и здраве.....сега е най - важно всичко да мине добре и авторката да гушка малко сладко здраво бебче.....Успех!!!

Бих те посъветвала да обърнеш внимание единствено и само на себе си! Бъди егоист! /Знам, че звучи супер грубо!/ Сега само Ти и Твоето бебе имате значение! Остави свекървата, мъжа/той е неин син, трябва да я посещава/. Остави заобикалящия те свят и се концентрирай единствено и само върху момента, който ти предстои! Повярвай- това, което ще изживееш е неповторимо и... не позволявай на свекървата да помрачи този момент!

Не знам защо авторката си въобразява,
че мъжа й трябва да забрави майка си само, защото се е оженил.
Ми естествено, че ще ходи на свиждане.
Майка му е, все пак! Да я зареже ли?

А дали ще лепнеш нещо, или не- това е Божа работа. Моли се!

Не трябва да сте толкова крайни... не става дума за зарязване, а затова, че ходи при нея толкова често, при условие, че така излага съпругата си и детенцето му на опасност. Не трябва да я зарязва, ама чак пък по 2 пъти на ден...

Пожелавам на всяка снаха, която не понася свекърва си да достигне положението, в което само да се забавлява с бисерите на "любимото" същество. Хабенето на нерви е напразно и безсмислено. Смях му е майката! На мъжа ти му тегли една кавга и да се стяга да става татко, стига е ходил при майка си! Безобразие!

  това ми хареса  

На въпроса - разбирам го човека (мъжа ти), разбирам я и нея, разбирам и теб. Всеки е прав за себе си, дано поне като се роди бебчето да не ходи там мъжа ти... Дано е разумен.

Нормално е да се притесняваш за бебето все пак е заразно отделение,но на мъжът ти сигурно никак не му е лесно да е между вас двете.Един ден ако си в болница и синът ти не дойде да те види,сигурно никак няма да ти е приятно.Все пак той и е син,а ти дано не се заразиш.Леко раждане   

Хм .... един много широко-скроен пост.

Не! Не да я зареже!
Когато майка му има нужда от нещо (ластички, фибички, бананче), той да ги приготвя в една торбичка и да ги оставя на дежурната сестра.
Пък свекървата, ако е здраво-мислеща няма да се сърди, щото трябва да се сети, че лежи в гъмжило от опасни за снаха й и бебето болести.
..... че и жена си изпраща .... да поприказва и тя с майка му, че сигурно й е скучно на жената.

Към авторката: В заглавието пишеш: не понасям свекърва си  
Мисля, че по-скоро не понасяш отношението на мъжа си към нея

Аз бих казала на съпруга си, ако толкова не може да обясни на майка си защо не може да ходи толкова често да я вижда, да не се прибира изобщо вкъщи при теб, да си седи при майка му. В крайна сметка живота и здравето на детето ти и на теб в момента са по-важни от всичко друго.  Много мразя такива досадници, които умират да се месят в живота на синчетата си ( добре, че моята свеки поне това не прави).

В такъв момент аз бих настоявала никой да не идва при мен. Но сигурно ще ми е много гадно .

Е от какво толкова пък чак заразно е болна жената? А лекарите в отделението сигурно все заразени ще ходят, а? Ако е силно заразна няма да пускат никого при нея. Като те е страх - хигиената му е майката. Да си мие ръцете след визита с дезинфектант. Да си изпира дрехите веднага като се прибере и т.н. Ама да не ходи на посещение при нея? Ти висяла ли си в болница? Аз само веднъж, като родих. Ужасно е, скучно е, тягостно е, страх те е, абе, имаш нужда от подкрепа. Ластичетата и вестниците са най-малкия проблем.
Леко раждане и здраво и усмихнато бебче ти желая!  

Че не понасяш свекърва си и използваш бременността си като оправдание - е ясно на всички. (Да ти кажа, сгрешила си форума - тук досега такова чудо не се е виждало, всички снахи тук умират от любов към свеки!  )
Обаче, ти сигурна ли си, че мъжът ти ходи всяка вечер при майка си? 
Аз за първи път чувам за инфекциозно отделение, в което да са позволени свижданията. Обикновено в тях и пиле не може да прехвръкне, камо ли да пуснат здрав човек сред заразите. Свиждане има, но през прозорците, отдалече и трае само минутки обикновено, особено в такъв студ. Освен ако не е някое по-модерно и да има телефонна система като по затворите, знам ли? Ако някой е лежал наскоро в такова, да каже.
Та пак да попитам, сигурна ли си, че мъжът ти ходи точно при майка си? Няма да се учудя, ако свиждането не преминава с приятели в кварталното кафе, само и само да си почине малко от теб... 

Како Сийо  не така с бременното момиче., бре! Пусни му ти нова муха в главата, па може да тръгне по инфекциозното отделение да дири благоверния...

Верно, и аз не се бях замислила. Може би отделението не е толкова инфекциозно, защото се казва Мини да я видиш. Пък авторката я е страх да не пипне вирус.

Как'Сийка е права. И аз не знам за инфекциозно отделение в което да са разрешени свободно свижданията 

В инфекциозна болница лежат и хора със СПИН. Те пък как са заразни точно за посетителите  Друг е въпросът, че са отделни от пациентите с хепатит, например. Пък и  всяка болест си има различни стадии, през които е различно заразен болният.

Да не говорим, че няма свиждания от 18 до 20.30 часа 

Смятам, че жената си е права...идва момент в който родителите трябва да се отдръпват и да не бъдат толкова претенциозни...за съжаление живота обаче е показал, че колкото един човек остарява, толкова по егоцентричен става...това са нещата от живота.
Мойта свекърва и тя същата...семейство само с мъже, свикнала все тя да е глезената и само тя да е важната,и само за нея да се грижат...
Честно казано и аз така се чувствах по време на бременността, та и след нея.
Много, често съпруга ми вместо при мен, стоеше при майка си (живеехме в общ дом)...заедно вечеряха, заедно гледаха телевизия....а аз си стоях сама в стаята....да ми се чуди човек на акъла. .От сегашната позиция, може би нямаше да бъда толкова мирна и отстъпчива.Когато започнах да се надигам, вече беше прекалено късно...та
Като изключим, ненормално дългите свиждания (ако свекито-ти е въобще в инфекциозното) смятам, че проблема е по скоро в отношението на съпруга ти.
В това, че вместо ти и бебето сега да сте център на внимание, такъв е свекърва ти.
Това е ревност, и за мен е оправдана....но ще ти бъде като урок за последващият следродилен период.
Бъди много внимателна!

Поне в детското инфекциозно може по всяко време да се дойде на свиждане.Това в отговор на подозренията.Иначе бих поговорила с мъжа си да събира исканите неща и да ходи веднъж на ден или през ден.Чак по 2 пъти,това все пак не е почивна станция.Като бях в инфекциозното с детето, едната педи ме предупреди да не се мотам много по коридора,че имаха тежък случай.Какъв не разбрах.Стояхме си двете/с детето/ в стаята като затворнички.Затова издържах и само 24 часа.Пък и самата баба не е здрава.Права е авторката да е бясна,но е виновен мъжа и за ситуацията,а не свеки/не че сигурно е цвете /.

Според мен, свеки постъпва егоистично. На нейно място, колкото и да ми е мъчно, бих отказала посещения, в името на здравето на нероденото ми внуче. Да, синът не може да изостави майка си, но посещения по два пъти на ден, от 18 до 20.30 ....ми се виждат странни.

Благодаря за отговорите на повечето от вас.
В нашата болница можеш да влезеш където и когато си поискаш просто защото условията са много лоши и след като от управата не подсигуряват всичко необходимо за болните то поне разрешават на близките им да са постоянно с тях.
Не съм се хвърлила в размисли дали мъжа ми е наистина там или на кафе просто защото си познавам мъжа и му вярвам.
И както повечето от вас са прозряли проблемът не е че ходи да й носи необходимите неща /аз лично приготвям багажа/, а в това че не се съобразява със ситуацията вкъщи /бременна жена и готово всеки момент да се роди дете/. Както най-вероятно знаете има болести чиито инкубационен период е по-дълъг. Ами ако детето се роди и той му лепне нещо?
Снощи се прибра в 21ч и в 22ч "маминка" му звънеше да каже, че днес рано сутринта й трябва чиста пижамка. Когато той й отговори че не може да отиде сутринта защото е на работа тя каза "Ами донеси ми я сега тогава"  . Е както се сещате днес сутринта не отиде на работа веднага, а първо носи пижама /пък ако го уволнят какво толкова/.
 А за грижа за бебето и дума не може да става /тя собствения си син не е гледала, та ще гледа моя  /.
Факт е че снощи като се прибра му казах, че докато майка му е в болница и той я посещава не искам да спи при мен и да ме целува и прегръща /което май направих повече от бяс, защото то не е нужно да ме целува за да ми предаде нещо ама.../.
А що се отнася до хормоните аз карам една тежка от към здравословно състояние, но пък иначе много спокойна бременност. Това е може би вторият път който избухвам за деветте месеца през които съм бременна. Но съгласете се - да изкарам 9 месеца почти изцяло на легло поради различни "бременни" причини , само и само да ни се роди здраво бебенце и накрая той да ми каже "ама аз не се замислих че е опасно".... А "маминка" само да подсвирква "ела за това ела за онова...". Просто не  е честно...
Да и най-интересното е че снощи като се прибра той ми вика "не е честно да ме караш да избирам между бебето и майка ми" /не коментирам факта , че мене ме нема в целата схема  / , ама за какъв избор става въпрос - кой да пази детето ако не родителите му? То същото важи и за "маминка". Ако не тя кой да се замисли, че синът й ще има бебе и за него не е добре да се върти около нея.
А в отговор на тези които казват "Моли се да не стане нещо. Божа работа". Ами аз мисля, че е по-добре да се пазим предварително, а не да се молим и да разчитаме на Господ. Все пак сме здраво мислещи нали така?
Май си права. Не понасям факта че е възможно един 30-годишен мъж да не може да прецени , кое е по-важно /поне според мен/ към настоящия момент.
Иначе свекито само и само да привлече внимание се изкара болна от 3 различни болести, коя от коя по опасни и докторите и ги отхвърлиха и трите и й остана една за която се е хванала като удавник за сламка /то не беше рак, то не беше пневмония, то не беше пОЛОнефрит- а не  пиелонефрит/не може аз да съм бременна и синето да тръчка покрай друг а не покрай нея/. Накрая се оказа съвсем различно нещо - просто заразно.

Това ми бяха опасенията...като се роди бебето може да станеш напълно изолирана...или "маминка" или бебето ще са на пръв план, а за твоите нужди никой може и да не мисли.....

Имаме една и съща свекърва ли????????????????22
Шегувам се, разбира се, но просто явно "свекърва " е ДИАГНОЗА / с редки изключения/.
В родилната ,когато ми казаха, че имам син, първата ми мисъл беше
-Слава на Бога ,че  е здрав  и всичко мина добре
втората
.............че ще стана свекърва един ден

Защо не поговориш с лекуващият лекар и не му споделиш опасенията си, и той да направи тактична забележка на мъжа ти, че не е редно да идва толкова често, че се пренасят вируси и т.н.?

Абе, това, мъжките майки, не ги разбирам!

За протокола - имам син, имам и свекърва като слънце - ако не може да помогне, не си вре носа. Навремето, когато мъжът ми дойде да живее в България, тя каза "Срам ме е, че не съм те научила да се грижиш за домакинство и за себе си. Ако нещо се обърка между вас, синът ми ще е виновен, знам си". На главата си ще застана ако трябва, но няма да тормозя сина си да прави екстравагантни жестове на вярност към мен. Има си свой живот, да си го живее. Тая мания на толкова много мъжки майки да са единствените или поне най-важните жени в живота на децата си... ужас, просто.

Та - ако аз съм в инфекциозна болница, не си представям как ще юркам сина ми да ми държи ръката и да рискува здравето или -не дай боже - живота на жената, която си е избрал и внука ми. И според мен синът (съпругът на авторката) в случая е за бой, не майката. Т.е. - майката, че е драма кралица, това е ясно. Ама мъжът е този, дето следва да се осъзнае... Само, дето как... не знам. Някой ако е успял да накара мъжа си да се осъзнае в такава ситуация - моля, да сподели ноу - хау    

В случая май самата майка няма кой знае какво вина.
Синът й е този, който разсъждава да не кажа с кое...

Тук за протокола аз трябва да призная, че моясе беше осъзнал - тя е наистина зло същество и дори синето и успя да го прозре след няколко години борба между мен и нея. Само дето като разбрах че съм бременна и ме напъна всемирна любов - по това време с нея не общувахме от 8 месеца /естествено синето й се обаждаше по телефона, нотова се търпеше/ - и реших аз да сея мир и радост и направих така че се сдобрихме. Викам си айде детето ми да си познава бабата   . Е да ама тя взе да се вре все повече и стигна до там, че като знае че сме имали гости се обажда на следващия ден синето подробно да й разкаже за какво сме си говорили, до колко са стояли и т.н. Един ден при едно посещение ми заяви, че мислела да ми пререди шкафовете в кухнята, че така не било удобно   , после смятала да ми чисти   , накрая един ден като заявих, че трябва да си купя прашки тя ми заяви "ееееее за какво са ти имаш 34 прашки" , което тотално ме порази, защото точно толкова им беше бройката и тя явно ми се беше вряла в бельото да ги брои. Да не говорим и за това, че вкъщи не се пуши и дори мъжът ми, докато пушеше излизаше на терасата - е да ама не - със самото влизане свекито пали цигара, качва се в колата и пали цигара - и това независимо дали сега като съм бременна или преди. Заявихме й че за Бъдни вечер ще сме със сестра ми , а тя като се развика..... от нас не била видяла един празник - ами не искаме да сме с нея щото е проста и досадна - но аз пак мир да е викам "айде ела и ти с нас". Е съсипа ни празника. Разсърди се защото били постлали на земята /у нас това е традиция на Бъдни вечер/ и не поиска да седне долу уж за да има място за нас /а не защото не може да си разплеска туловището/ и седя на един диван през цялото време.
Изобщо пропускам факта че при всеки ремонт на апартамента ни, който е наследство от родителите ми заявява на мъжа ми "правиш ремонт на чужд дом. жена ти рано или късно ще те изгони."   Е айде кажете ми как да съм изпълнена с разбиране. Ама сама съм си виновна че я допуснах отново близо и сега ще си сърбам попарата.

Не знам дали е толкова смешно, или е по- скоро плачевно.

katiado, имаш късмета, че поне не сте на нейна територия.....
Аз докато живеех при моята, мъжа ми на няколко пъти ми каза, "това е нейният дом, така че ти нямаш право на глас"  .....с 1000 зора успях да се преборя с белите стени в "нашата" стая, които много ме дразнеха....освен това и до сега дава обяснение на мама къде, кога и какво се е случило с нас.
Бях млада и наивна, че нещата ще се променят, че ще имам сили да се преборя, че детето ще ни сплоти като семейство.....накрая се оказа, че съм чиста проба мазохистка.
Ноу-хауто.....е само букетчето....да ме прости Господ-това си е негова работа.

Като чета такива неща, мойта свекърва ми изглежда цвете.Ужас!!!Или поне просто съм ги позабравила вече магариите на моята.

Нищо лошо няма в това, че иска да я вижда. Нека ходи. Тя му е майка. Ако са ти проблем болестите дето ще ги домъкне, ако ги домъкне не се върти около него. Но да искаш да я отреже, това е жестоко. Не дай си боже малкото съкровище е момченце и един ден те зареже в болница...
Верно ли нямате какво да правите по цял ден?

Само не обвинявайте авторката с бошуващи хормони

И аз имам едно такова кривиндрелище и знам за какво става въпрос. Обсебваща самогъзница

Писах по нагоре, но се пошегувах, сега ще кажа сериозно..........
Моя мъж ,посещавайки мама ..........ми домъкна Хепатит А.Тогава бях бременна в 3-ти месец.Най страшен период в живота ми.Познайте какво направихме, беше ужасно.Отношенията ни се оправиха ..уж...но никога няма да забравя ,това което ми пречени!
Като човек с медицинско образовани и просто жена, мога да кажа,че посещение на инф.отделение ,при условии че вкъщи има бременна е ПРОСТОТИЯ от страна на мъжа!!!!!!!!!!!!!
Ами се ядосах,спомних онази зима!Извинявайте

Превод, молим

На спам ли ша го удряме

Ако щете ми вярвайте но това е първият път който си позволявам да пиша във форум по повод на свекито. В отношенията ми с нея винаги съм се стараела да спазвам добрия тон и когато не съм била съгласна с нещо съм оставяла мъжо да й го каже, защото на него все пак му е майка и ще му прости. Бях пределно наясно, че скарам ли се веднъж аз с нея това ще има дълги последствия. Както се и случи.  Тя никога не можа даспре да се сравнява с майка ми, която вече от години не е между нас. Не можа да преживее факта, че мъжа ми и майка ми имаха прекрасни отношения. Абе не се съгласи дори и с датата на сватбата си спомням сега като се връщам назад в годините. Ние искахме да се женим през юни, ама тя рече - "цък.не може. през септември трябва да е. аз имам ремонт да правя." И така стана - оженихме се през септември. /Аз тогава още бях изпълнена с разбиране./ А па няма да ви казвам като решихме да се женим и го съобщихме....  Като казахме на нашите майка ми се зарадва и просто каза на баща ми "вади от хубавата ракия. децата ще се женят" . Пихме и ядохме до към 22ч и мъжът ми си тръгна  с уговорката, че е по-добре сам да каже на майка си и после да ми се обади. Бе стана 23ч, стана 00.00ч той не звъни. Аз пък не смея да звънна да не ги прекъсвам по средата на разговора. Ведин момент ми звъни той в 00.30ч и говори едно такова тихо "спокойно. казах й." Абе направи ми впечатление че около него има еднотакова особено ехо. Викам аз "абе ама ти да не си в банята бе", а той вика "да, ама защото тя заспа и не искам да я будя". Умрях от смях аз, а впоследствие се оказа, че като й казал, че ще се женим и тя избухнала и изпаднала в истерия - млади сме били, не трябвало да правим тази грешка - бяхме на по 24 години. ....

За пореден път се убеждавам колко сляпа е любовта.........ама аз съм и по-зле...че от пуста милост и любов уредих свекърва ми да работи във фирмата където съм аз...и то стана. ..Храни куче, да те лае...ако я бях оставила да чисти тоалетните по дискотеките, сега ,много от проблемите ми нямаше да ги има. 

Изчетох темата. Какво да ти кажа - сгрешила си, като си се сдобрила с нея. Тази жена, която най-безцеремоно пуши в колата и жилището на бременната си снаха, която не й пука дали няма да лепне някоя инфекциозна болест на нероденото си внуче, която е направила всичко, за което пишеш (да ви определя датата за сватбата и начина, по който да си празнувате Коледата, която ти рови и брои бельото), най-добре да стои максимално далеч от живота ви. Не си причинявай този мазохизъм да бъдеш в добри отношения с нея - не си заслужава и няма да доведе до нищо добро! Освен ако не искаш това егоистично и егоцентрично същество и занапред да се вре навсякъде, където не му е работа и да ви ръководи живота.
Леко раждане ти пожелавам, и само положителни емоции занапред!   

И това не помага...обикновено подобно държане води до сериозни противоречия между съпрузите....и съответно още по голямо сближаване между майка и син. Аз така, на няколко пъти се карах със свекърва ми, после започнах да мърморя само на мъжа ми, че да вземе той по "мек" начин да говори с нея, после пък реших да сменя тактиката и да съм добра с него, да не го занимавам с глупости....и резултата винаги е един и същ...винаги аз си внушавам, или аз съм виновна, а "мама е най-добрата".
...А толкова мръсотии ми е правила свекърва ми, че просто думи вече не ми стигат......но най лошото, че настройва мъжа ми и всички техни близки срещу мен...като се опитва да го прави върху детето ми...
Така отношенията ми със съпруга ми също се обтегнаха до момент когато 6 месеца след като той ми се врече в любов и 2 седмици след като бях родила, аз бях наречена "свиня мръсна" и ми искаше развод. Говореше ми как ще ми вземе детето, ще ме съсипе и т.н.
Скандалите продължават и до днес, особено ако е предварително "почерпен"...
Не питайте, как съм простила и каква чернилка ми е останала в душата...но оправия с такъв тип мъже аз не намирам....

 
Като ви чета и ми се повдига. Е...и живота!
Майка ми, когато се преместваше да живее на 3000 км, ми каза, че това е най-голямата услуга, която ми прави за в бъдеще. Когато имам семейство. И сега, когато тя много ми липсва и се виждаме един път годишно, съпругът ми е този, който наистина оценява тогавашната й постъпка. 

Най -вероятно това да стане

Познай защо бившата ми свекърва е вече бивша. Както и синчето й - "мамино детенце" на 37 години. Да си се гледат, живи и здрави да са. 

Изобщо не е длъжна да го прави! Това е само при желание от нейна страна. Защо сме свикнали да очакваме, че майки и свекърви трябва да купуват каквото и да било!? Никъде по света не е така. И моята свекърва не е била най-прекрасната на света, но никога не съм спирала сина и да я посещава и да и отделя внимание. Само се постарах да му внуша отделеното внимание да не е твърде в повече на количеството, което ми понася. Но това не става с тропане с крак и фръцкане, защото мъжът ти ще прави точно обратното. Майката си е майка, както за теб твоята, така и за мъжа ти неговата. Но всички сме били млади и сме постъпвали диво и импулсивно, а ако и по характер сме по-непокорни, вече става страшно. Затова хората казват: Да съм на 20 години и този акъл, който имам сега...(на 40 примерно).

Това че "трябва" да ги купи ни беше внушено от нея самата, когато преди 2-3 месеца аз започнах да купувам разни неща за бебо. Тогава чудейки се как да ме накара да спра тя каза да не го правя, защото било нейно задължение. Аз не спрях, но спрях да й казвам, че го правя за да не мрънка и да не казва че сме предизвиквали дявола така.
А що се касае до непокорността, ами не се смятам, за голяма бунтарка, ама как звучи изявление когато синът й става на 30г "Айде да излезнеме по магазините да ти купя панталон, че ми омръзна да те гледам с тия скъсани дънки като клошар някой." За протокола - дънките са си фабрично "скъсани" и струваха едно чудо пари - пуста мода. Ами разбунтувах се - някак ми се видя смешно като си ги представих него милинкия - 2 метра върлинка с мама по магазините как му купуват панталонче с ръбче.   
А и някак съм свикнала родителите ми да ме приемат като голям човек и да ми искат мнението за касаещите ме неща поне от 15-годишната ми възраст. Е тепърва да ме командори "маминка" от колко гащички имам нужда и с какви панталонки да ходи мъжо... Ъ-ъ няма да стане. 

Ти трябваше да прецениш какви са отношенията на мъжът ти с майка му преди да решиш, че искаш да правите семейство с него. Да си наясно със себе си дали можеш да си го къткаш и да си направите свое, независимо семейство и дали ще успееш да тушираш атаките на майка му да е член на вашето семейство. Защото и моята свекърва на сватбата, чупейки питка с мед да ни посрещне в ресторанта, както е обичаят, каза, стиснала здраво микрофона: Да сме живи и здрави и да си живеем хубаво ние тримата и да се обичаме и разбираме", при което следващият, държащ микрофон и реч бях аз, за да поясня на нея и на гостите, че аз се женя за сина и, не за нея, и това няма как да стане, ако е наясно докъде се простират нейните правомощия в нашето семейство всичко ще е наред. Имаше лек смут сред присъстващите...  Не беше наред през първите шест месеца докато най-сетне разбере какво точно съм искала да кажа. През годините е имала споредични опити да ме вбесява, но те са били единици. Нещата, които съм разказвала тук за нея са именно от тези първи шест месеца.
Има си мъже, които никога не биха могли да се откъснат от майките си и това е наистина много страшно, но и жената има свое място в тези отношения. Едни успяват да постигнат ненамеса в семейството, други не. И аз имам трима сина и ще имам три снахи, дай Боже, но от сега се мъча да се уча от чуждите грешки, за да не съм изтипосвана по форумите като му дойде времето.

Виж тук си права вината си е моя - ама на мен ми се сторо грубичко да я отрязвам и реших че ще успея да я превъзпитам, т.е. да покажа деликатно докъде може да е част от семейството и къде преминава границата. Да, но се получи "Ти му подадеш пръст, а то ти отяде ръката." А и как да ти обясня преди сватбата не съм общувала достатъчно много с нея , за да реша че няма да се женя за мъжа си заради майка му. Подочувах от него, че днес се карали за едно , утре за друго, но кое дете не се кара с родителите си - и аз го правех. Както вече писах аз в пряк с конфликт с нея не бях влизала дълго след сватбата, не защото не е имало защо, а защото исках с кротко да се разберем. Сега се сещам за рождения ми ден миналата година. Бяхме решили ние да си поканим само приятели - 2 семейства. В един момент 2 дни преди деня звъни свекито и вика - "Ами аз ще ти дойда на рожден ден." Ами благодарих и за вниманието , но й обясних, че не е много удобно, защото ще имаме други гости с които тя няма да си пасне и я помолих да дойде на следващия ден. Е да ама не - на връх празника цъфна. Решила, че все ще я изтърпим за малко - представете си колко конфузно се получи - всички млъкнаха, темите на разговор се изпариха, а тя щастливо седи на фотьойла и разпитва приятелите ни за това-онова. След като поседя "само" 2 часа помоли синето да я прибере до вкъщи, че било станало късно и да не ходи по рейсовете....
Абе момичета какво да ви кажа - няма смисъл да пиша , че просто "веселите случки" край нямат. Факт е обаче, че ми олекна като споделих с вас. Благодаря ви.

Нали знаеш вица за онзи зет, дето влязал в къщата и първо откъснал главата на котката? После и тъщата, и жената и балдъзата стояли мирно, и му угаждали за всичко. Образно казано и снахата е трябвало да направи тека, когато иде реч за нейното си семейство. Свекървата не е най-злото нещо на света, стига да знаеш кога и как да я сложиш на място, и да парираш всичките и по-нататъшни опити да се държи като кучка, стига синът и да не е мекотело.
Хайде стига коментари от мен, че се превърна в диалог
Имаш време да промениш нещата, защото сега и име на детенцето те чака ако и за това се запече и не вземеш навреме мерки, ще съжаляваш цял живот, само като чуеш името на детето си. Успех!

Тая явно е някакъв абсолютен темерут. 
Отрязвай я, докато е време, щото съвсем ще ти се качи на главата, че и хоро ще почне да играе отгоре.
Не знам, ти си безкрайно търпелива, аз например нямаше да я пусна да влезе, след като изрично съм й казала, че не е поканена на рождения ми ден. Дошла е, развалила ти е празника, че и мъжа ти е отмъкнала да й вози дебелия нахален задник.
Такива хора от добро не разбират - трябва само с лошо, за да се държат що-годе прилично.

До авторката- не знам как издържаш мила! Аз на твое място - бременна в девети месец, а мъжът ми да ходи в инфекциозна болница при каквито и да е остоятелства- 1во бих му казала, че това застрашава живота на детето МУ, и ако не си вземе забележка бих си събрала багажа докато не му дойде акъла!!! лично мнение!
Или аз и детето сме на 1во място или....хайдее! Не понасям мамини синчета!

Ако се съобразяват във всички теми, хората поискали съвет по семеен въпрос, със съветите от типа "Събирай си багажа", едно семейство да не е останало до сега!

  ....а после като се роди детето ще бъде пусната тема ... най- вероятно " свекърва ми не ще да си гледа внучето".
Ами как ще го гледа ,като е нямало нея някой да погледне............

Ами да ... ето я темата ...отишла е чак на втора страница Съветите тип "Зарежи го!"

мале, малеее! Моята свеки е съкровище!!! Ще си позволя малко разказ- аз не пуша, а съпругът ми и свеки да- и като се качим в колата и двамата палят! Еми да ама на мен ми става лошо- набарах го моят и му казвам да не пуши в колата, че ми е лошо- тя явно е чула и на другият ден спираме за малко, тя тръгва да слиза от колата- мъжът ми и вика "майко ти къде отиваш?" а тя- "еми аз си обичам снахата и не искам друга, ще пуша навън!" Много е разбрана. Страхотна е- от половин дума разбира!

Ми  да- и не зарежи го- а се изнеси за благото на собственото си дете! Все пак то е по- важно в случая!

Дрън-дрън! Страшно благо, да го оставиш без един родител! Искам пак да си говорим на тази тема, след като вече имаш 10-15 годишен брак. Сега няма да убеждавам никого.

Еми много благо родител дето не го еня че може да зарази нероденото си дете!

С какво? Уточнихме ли? Щото там е посетил всички инфекциозно болни и инфекциите щъкат по коридора? 
Няма да споря Добре, съгласих се.

Да знаШ също така и като излизаш по кафетата да си носиш пластмасови чашки за друг път
И с туЙ да сА съгласиш

Съгласявам се!  С каквото кажете съм съгласна! 

Балу, недей така. Ясно е, че така или иначе е хубаво семейството да се запази....ама на някой мъже хич не им стига пипито
Сори, че пак себе си давам за пример, ама знаеш ли колко мъка видях, докато убедя съпруга си, че трябва да си мие ръцете преди да отиде при бебето.
А свекърва ми с подигравателен тон, минаваше покрай мен и викаше "Я да видя детето, докато съм си измила ръцете"....за тях, това бе проява на глезотия от моя страна.
По същият начин същият този упорит мой мъж искаше на 10-ият ден да кани гости в къщи, при условие, че беше зимен сезон, вирусите бълваха, а аз бях с  тежко възсановяване след операцията.

Снаха и свекърва броят гащи. 
Вие сте си лика-прилика със свеки.
Отдавам го на хормона.
Сега, като прочетох, се сетих, че и моята баба се натресе така на един (не като за нея) празник. Обаче никой не направи проблем от това. И разговорите не спряха.
За болницата - кой да ходи при нея, ако не синът й. Не пишеш нищо за свекър или зълва/девер, затова допускам, че само сена си има жената.

Лоша си. Не бива така.

пък и не съм казала да се развежда- а просто да се изнесе- за да предпази детето си от евентуални заболявания (да пази Господ)! Аз поне винаги поставям детето си на 1во място и на който не му харесва да си гледа работата- особено пък за болести ! Не знам, не бих търпяла!!!
1во бих го предупредила, после бих си купила една маска и като се прибере ще си стоя с нея и ще го избягвам и ако и това не го вразуми, ще му кажа, че детето ми е по- важно от неговите и на майкаму прищявките и ще се видим като оздравее! и готово!

Ето, че започва да се оформя стереотипа за лошата свекърва....


За нашата сватба пък, ние бяхме купили и нарязали всички мезета, които щяха да се сервирват в дома на мъжа ми....
Съответно аз булката, останах в дома на майка ми, а другата снаха живее надалеч....и коментара на свеки:
"Е, какво от две снахи нямаше кой на мен да дойде и да ми помогне да оправим масата".... ...а работата се състоеше само в това да се нареди мезето по блюдата....накрая като разпитах съпруга си се оказа, че той е пускал прахосмукачка, чистил прах, слагал масата, нареждал блюдата...докато свеки е на фризьор и се облича.

аМче ,как няма ...ако ми сА падната две ей ги на такиванки като авторката....яка ми гърбина 
Ми то , язък за децата ми тогиЗ .
ЗначкиК ,ще сА налага да ги насъсквам към сватовете ....

към авторката-не се коси мила и не се ядосвай,представям си какво ти е,а относно копуването знам,че никой не ни е длъжен,но когато някой(като свеки от старата генерация )ти каже,че на нея и е ред да купи нещо на нероденото си внуче,а после месеци наред си прави оглушки нормално е да си обидена и ядосана.при мен без малко детето ми да остане без креватче като се прибрахме от родилното по простата причина 4е ,,милата дама''каза 4е на нея и е ред да го купи защото и било първо внуче,че аз чаках цялата бременост да изпълни обещаното,накрая ден преди да вляза в родилното отидох и си поръчах кошара за детето,затова знам какво е и никой няма право да те упреква.за създалата се ситуация е виновен из цяло мъжа ти аз съм на мнение 4е свекървите са лоши до толкова доколкото синовете им позволяват да се държат така.когато един мъж държи на семейството си то винаги трябва да е на първо място независимо от всички и всичко.това в никакъв случай не означава че трябва да игнорира родителите си ,но всичко си има граници и мярка.
А сега-не се вълнувай не мисли за това мисли само как след броени дни ще гушнеш бебчето си,и повярвай ми тогава нито свеки нито мъжът ти ще имат значение защото това малко създание ще се превърне в центъра на твоята вселена.УСПЕХ ПРЕГРЪЩАМ ТЕ СИЛНО

Ти авторката недей току-тъй да я коментираш.   И аз мъжко чакам да се роди та и затова започнах с темата, че Господ сигурно ще ме накаже с такава като мен - ЗЛА снаха. Сигурна съм че от гледна точка на свекито аз съм лошата, е да ама от моя тя е лошата. А и ми се струва нормално като майка, па макар и бъдеща, да си браня детето. Както ви описах въпреки всичките й изпълнения досега съм гледала предимно да мълча. Ама мами, някои от вас /очевАдно бъдещи свекърви като мен/ четат между редовете и коментират само това което им изнася. Убедена съм, че сте били благословени с добри свекита и затова не можете да влезете в положението на горките снахи. Никой не би изтърпял всичките изброени от мен магарии , че и още цял чувал неизброени.

Благодаря ти.

Абсолютно! Не знам тук дали има хора с църковен брак, може би си спомняте от церемонията една фраза от Библията, която е много показателна:

„Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът” (1 Мойсей 2:24).

Прабаба ти си е мила ръцете с "Лукс" по пет пъти на ден преди да накърми баба ти и не я е виждал жив човек до третия и месец. Абе хора, болни цигански деца виждали ли сте? Дръжте ги в буркан, като Майкъл Джексън и после "ау ма то киха още като влезе в яслата" и купища теми: Все е болен, какво да правя!?
Три деца отгледах, не съм мърла, уверявам те, но пък това треперене не е на добре. Детето ти ще живее в този свят, в който си ти. Той не е стерилен и измит със сапун! Осъзнай се. Чистотата си е чистота, но когато граничи с мания, ми е в повече, както и всяка вманиаченост, на каквато и да е тема.

О, пиле шарено! Я иди чети тук и тук, да видиш колко е "прекрасна" моята мила свеки. Но като я "туря в тиган", както казваше баба и готово. А, и колкото по-далеч, толкова по-мили! Гледай си мъжа и си го коткай около теб, и ще ти е мирно и спокойно. Ако не успееш, проблема няма да е свекърва ти, а това, че ти не умееш.

Балу, ако ме обвиняваш, че съм маниачка на тема чистотата - бъркаш!
Изисква се елементарна хигиена обачен след като си си избърсал г***, преди да си седнал на маса, и преди да видиш новородено да си измиеш поне ръцете....
Освен това, без да искам да звучи оправдателно, но след като аз не се чувствам добре, не смятам, че трябва да ми се натрисат гости....
А суеверие или не, аз смятам, че 40-те дни не са измислени току-така....но всекиму според мисленето.
Не съм си спряла след това детето от разходки, от среща с други деца...сега и на ясла ходи....
има просто моменти в които е желателно да едно дете.
Ти би ли завела детето си на Рожден ден, ако знаеш, че примерно има вирусно болни или ошарени....


Жасмин, за да полети едно птиче най-напред  майката трябва да отвори крила....
пак личен пример..."Моя мъж до 26г. имаше джобни по 2 лв, които му стигаха само за цигари", въпреки, че само той носеше пари в тях...от там нататък си представи.


 Коткането, върши работа, но незнам за колко дълго...надявам се много да си права.

Така е, вярно е. Както е и вярно това, че едно порастнало птиче никога не остава при майка си, а си свива собствено гнездо и се грижи за собствените си пиленца и партньорката си. Само.

В нищо не те обвинявам! Изборът си е твой
Ако ти кажа, че съм, няма да ми повярваш, нали? Синовете ми са на 18 и 15 и до сега една шарка не са изкарали. Водих ги нарочно и като ходеха на градина, и след това, за да се разболеят и да я изкарат докато са по-малки пуста шарка, каквато и да е, но не и не. До ден днешен!

Ами да ти кажа, на мен вече 20 години ми върши работа. 

Ами, така е, мили момичета, нека въпреки всичко не забравяме, че освен обич и нежност...ние жените притежаваме оръжие, с което сме поне едни гърди пред свекървата, и с което можем да манипулираме мъжете 

А, тук вече сме на едно мнение!

Още ли има хора ,които не си извеждат децата до 40 ия ден. Не мога да повярвам, та това
беше през 78 година - колкото повече  пазиш детето, толкова повече боледува. Майка ми
цял живот ми трепери и аз се болнава бях,  на моята приятелка шапка на 2 години при минусови температури не и слагаха и винаги здрава. Вече и при болни деца го водим малкия, да свиква, няма проблеми да чукна на дърво.

ЗДРАВЕЙ МИЛА,НАЙСТИНА Е ЖАЛКО,ЧЕ СВЕКЪРВИ КАТО МОЯТА И ТВОЯТА НЕ СА РЯДКОСТ ИЗЧЕТОХ ТЕМАТА ТИ ОТ САМОТО НАЧАЛО ТА СЕ СЕТИХ И ЗА МОЯТА ЧУМА.И АЗ ТАКА КАТО ТЕБЕ...ВСЕ ДА Е С ДОБРО И ОТ МЕН ДА МИНЕ ДОКАТО НЕ МИ СЕ КАЧИ НА ГЛАВАТА,НО И ДА ТИ КАЖА МЪЖЕТЕ НИ СА ГЛАВНИТЕ ВИНОВНИЦИ ДА СЕ СТИГНЕ ДОТАМ.АЗ ЛИЧНО РЕШИХ ПРОБЛЕМА КАТО ПРЕКЪСНАХ ВСЯКАКВИ ОТНОШЕНИЯ С НЕЯ ПРЕДИ 3 ГОДИНИ.ОТ ТОГАВА НИТО СЪМ Я ЧУВАЛА НИТО СЪМ Я ВИЖДАЛА,КАЗАХ И,ЧЕ ДОКАТО СЪМ ЖЕНЕНА ЗА СИНЧЕТО И ДА НЕ МИ Е СТЪПАЛА В КЪЩАТА. СЕГА СЪМ НАЙ-ЧЕРНАТА НО НА МЕН МИ Е ДОБРЕ И СПОКОЙНО НА НЕРВНАТА СИСТЕМА ДО УСПОКОИТЕЛНИ БЯХ СТИГНАЛА ОТ НЕЯ.1 СЪВЕТ ОТ МЕН МИЛА МОЯ-НЕ ОТСТЪПВАЙ,НИКОГА НЯМА ДА СИ ДОСТАТЪЧНО ДОБРА ЗА НЕЯ И КРАКАТА ДА И ЦЕЛУВАШ. ДОРИ КРЪСТИХ ДЕТЕТО СИ НА НЕЯ ПРЕДИ 6 ГОД.ВЪПРЕКИ ЧЕ МЪЖЪТ МИ ИСКАШЕ ДА Я КРЪСТИМ НА МОЯТА МАЙКА,АМА АЗ...ЗА ДА СЕ РАДВА И ДА Я ОБИЧА,НАЛИ МЪЖЪТ МИ НЯМА БРАТ ИЛИ СЕСТРА,. А ТЯ ДОРИ НЕ ПИТАШЕ С МЕСЕЦИ ЗА НЕЯ .СЕГА СЪЖАЛЯВАМ ЗА ТОВА ВСЕКИ ПЪТ КОГАТО СПОМЕНА ИМЕТО НА ДЪЩЕРЯ СИ,ЧЕ МИ ИДЕ ДА СИ РАЗБИЯ ГЛАВАТА В СТЕНАТА  .НЕ ПРАВИ МОЯТА ГРЕШКА И НЕ СЕ ОБВИНЯВАЙ ЗА НИЩО.ИЗРОДА СИ Е ИЗРОД,ЧОВЕК НЕ СТАВА.БЪДИ СИЛНА,УСПЕХ В ЖИВОТА И ЛЕКО РАЖДАНЕ ТИ ЖЕЛАЯ.ГОСПОД ДА ВИ ПАЗИ И ТЕБ И БЕБЧЕТО ТИ 

Недей съжалявай, не се самоизмъчвай и не насаждай в главицата на детето си, че не му е хубаво името, просто се примири, че си направила тази грешка. Говоря ти от личен опит и двете си деца кръстих на родителите на мъжът ми е и едно благодаря не чух, само слушах как децата са кръстени на незнам си кой праотец, как са живи (свекърите) още не знам. Явно не ми се е ходело в затвора.

 НО АЗ НИКОГА НЕ СЪМ И НАСАЖДАЛА ПОДОБНИ МИСЛИ,ДОРИ НАПРОТИВ,ДЕТЕТО С НИЩО НЕ МИ Е ВИНОВНО,ПРОСТО ЯД МЕ Е НА МЕН САМАТА.ТЯ И ДО ДЕН ДНЕШЕН СИ МИСЛИ ЧЕ СЪВПАДЕНИЕТО НА НЕЙНОТО ИМЕ С ТОВА НА СВЕКЪРВА МИ Е ЧИСТА СЛУЧАЙНОСТ,НО ПОНЯКОГА МИ СЕ СЪРДИ ЧЕ СЪМ ДОПУСНАЛА ТАЗИ,,СЛУЧАЙНОСТ,,НАДЯВАМ СЕ ЕДИН ДЕН КАТО ПОРАСТНЕ ДА МЕ РАЗБЕРЕ И ДА МИ ПРОСТИ А  ДАНО УСПЕЯ И АЗ ДА ПРОСТЯ НА САМАТА СЕБЕ СИ