ух, ама тия хормони...
благодаря ви от дъното на душата си! направо ми се замая главата...
няма такова щастие, няма такова преживяване като раждането!
въпреки мъките, въпреки болките, въпреки всичко, което нарушава равновесието, едно нещо го оправя - ръчичките, обгръщащи майчината гръд, докато кърми!
ох, пак рева...
ама пък това е от два дена - не спират сълзите ми. да ме бяхте видели в предродилното - гадни контракции, а аз се хиля и анестезиолога само ми се чудеше дали изобщо ми трябва епидурална!
адаптираме се в домашната обстановка, след като закъсняхме малко с изписването - помъчихме се с жълтеница, ама я преборваме успешно! баба Дани и тате помагат усърдно, щото мама още я боли дупето, че и други части...
ето малко снимки:
http://picasaweb.google.bg/lyubov.hristova/IaTBdB#