Публикувана: 31 юли 2005, 10:14 ч.
Последно мнение: 27 окт. 2005, 09:52 ч.

Говорите ли за ангелчетата - и с кого?

4 092
29
1

# 15 18 авг. 2005, 10:32 ч.

По-близо до звездите
Мнения: 274

Сестра ми и съпругът й загубиха две деца едно след друго. Sick

Ожениха се през пролетта на миналата година (май месец). Тя забременя през юли - около три седмици след мен. На 1ви август детето вече го нямаше - спонтанен аборт. Cry

Аз бях в една стая с нея, защото повръщах първите три месеца. Не ме питайте как беше, аз с бебе, а тя сама.
Второто почина сега - на 9 август - бвшв бременна в 8я месец. Само че ТЯ нямаше главичка, а само тяло и личице, когато се роди. Cry

Толкова съм мечтала как ще си разхождаме заедно децата, дори му гласях дрешки на малкото...
Тъжно ми е да ги гледам двамата - тя някак си се държи и е по-силна, но таткото е като ударено голямо дърво от буря - толкова силен отвън и толкова раним отвътре. ooooh!

# 16 24 авг. 2005, 17:53 ч.

На един клон
Мнения: 1 064

Най-тъпото,което го правя непрекъснато е,че съм станала като някоя ненормална,дето си търси публика и непрекъснато,едва ли не във всеки разговор така го извъртам,че почвам да говоря за бебето и за това,което ни се случи....
Непрекъснато натоварвам хората около мен,в това число и съвсем случайни,които са имали неблагоразумието да ми кажат една дума!
Ако продължавам така,сигурно хората ще почнат да ме избягват...,разбираемо.
Непрекъснато ми се повтаря лентата,все едно и също безкрай...Не мога да се спра!Нямам мира...

# 17 24 авг. 2005, 18:11 ч.

Господи момичета толкова силно боли. Когато съм и за миг сама започвам безотешно да плача а видя ли се с хора започвам да говоря за близнаците .Говоря за тях все едно са още в мен такава гордост испълва сърцетоми и изведнъж осъзнаване и пак тази болка.Защо няма край защо всеки ден всичко се повтаря?

# 18 25 авг. 2005, 11:20 ч.

Мнения: 58

Цитат на: zezi3- в ср, 24 авг 2005, 18:11

Може би трябва да мине време... но и аз не си вярвам като го казвам smile3518

.. имам чувството, че го правим заради тях - всички искаме да разберат че ги е имало, че са били и още са, но по друг начин, част от нас. Искаме да продължим да говорим за тях.. трябва да се научим да живеем с мисълта и болката...само тогава ще успеем..мисля, че не трябва да се стремим да избягваме темата или да забравим - тогава още повече боли - НЕ, напротив - разговорите ще бъдат нашия отдушник..така си мисля

# 19 25 авг. 2005, 12:09 ч.

Да май е точно това искам всички да разберат че ги е имало а на тези които знаят да не им позволя да ги забравят.Понякога си говоря дори с тях казвам им каде съм какво правя колко ги оичам и колко ми липсват.Сърцетоми е испълнено с любов към тях болка от това че ги няма страх дали ще рабременея отново и ужас че това няма да се случи

# 20 25 авг. 2005, 14:47 ч.

Мнения: 58

Цитат на: zezi3- в чт, 25 авг 2005, 12:09

Мила, това са и наши мисли..повярвай ми... бъди силна, заради ангелчетата...не се оставяй.. Praynig

плачи си - сълзите са неизказаните ни мисли и думи...

# 21 25 авг. 2005, 18:00 ч.

Пак съм аз дано несъм ви омръзнала. изкам да ви разкажа нещо което ми се случи преди известно време.След като родих и загубих бебетатаси неможех даси намеря мира каде са душите на мъничетатами.Една седмица след злополучното раждане моя приятелка също направи инвитро и аз искренно се надявах тя да забременее ите да изберат нея зада са по близо до мен.Но несе получи така тя отново претърпя провал а аз незнаех каде са душичките им.Скоро след това започваха богородичните пости и аз реших да ги спазя. И така минаха две седмици _ изповед и пречастие.В деня след пречастието одидох да се видя с майками.Казами чее санувала сън в които е видяла бабами която е починала да и каз:Ела да видиш кой мие на гости и маиками видяла близнаците едното се гушало в прабабаси а другото срамежливо надничало през врататаВеднага споделих съня на мама с отеца и тои ми каза Видяли колко е голяма силата божия.Веднагаслед като минаха 40 дни бог намери начин дати каже че те са вече ангелчета People Angel

# 22 25 авг. 2005, 18:07 ч.

М/у другото това беше 42 ден И моляви не ми се сърдете за допуснатити грешки ,но от скоро имам компютър и ми е трудно да боравя

# 23 25 авг. 2005, 20:34 ч.

Мнения: 4 212

ЗЕЗИ
Регистрийрай се, така ще ти е много по лесно, ще можеш да си поправяш мненията, да цитираш, въобще ще имаш превилегии. Hug

# 24 26 авг. 2005, 00:15 ч.

тази регистрация нещо немога дая разбера 1000 пъти я правя и все не успявам Сама на себеси се смея hahaha

толкова ли пък сам боса?

# 25 26 авг. 2005, 15:35 ч.

Мнения: 4 212

Ами в пощата която си дала, нямаш ли потвърждение.Отиди ето тук и попитай за да ти кажат къде е проблема.Пусни просто нова тема от рода "регистрирах се, но не мога да вляза".Мисля 4е подробно ще ти се обясни.Успех bouquet

# 26 10 септ. 2005, 17:29 ч.

Мнения: 3 537

Ходя на църква отвреме на време,особено на празник и паля свещичка Бог за го закриля и пази там на небето и да даде живот и здраве на нас на Земята Praynig

# 27 4 окт. 2005, 18:02 ч.

Вчера като се разхождах видях на една детска площадка една мама да люлее на люлките две момиченца близначки Макар и малко далечко да бяха от мен се направих че пътятми е от там и отидох до тях.Едното момиченце ми помаха с ръка и майкаму го забеляза обърнасе видяме и се усмихна.Само това чаках веднага ги заприказвах а те куклите 2 годишни сладуранки така сладко с едни нежни гласчета оххххх как ми идваше да ги гушна.Поговорихмеси с мама малко за тях и послееееее Аз като се отприштих за моите леле боже тази жена как ме истърпя.Сега като се замисля срам ме хваща.Как можах да излея пред жената всичката болка която сее събрала в душатами.Докога смятам да занимавам околните с непремирението ми от загобата на моите бебета?Събирам събирам и накрая хоп в/у непознатото момиче Май се побърквам. О х какво ви натоварвам и вас извинявай те момичета.

# 28 4 окт. 2005, 18:26 ч.

Мнения: 4 244

Цветове, искам да ти кажа че много правилно си постъпила
Такива неща се споделят някак си по лесно с непознати.
Или пък тук с нас в нета
Според мен е редно дори да си отпуснете душите и истински да си кажете всички страхове, мисли и терзания, защото колкото по дълго го скатавате в душата си толкова по бавно става преодоляването

# 29 27 окт. 2005, 09:52 ч.

Мнения: 7 111

Цитат на: Gel в ср, 24 авг 2005, 17:53

Защо ли се виждам себе си?
Мъжът ми отбягва темата за бебо. Само той го видя - докато беше живичко и после, след като попълни ангелските редички. Виждам го много често отнесен и замислен и знам за какво иде реч. Но той не ще да ме натоварва. За да ми спести болка самичък беше отишъл да вземе и акта за раждане и смъртния акт. Опита се да ги мушне незабелязано от мен в една папка с документи.
Майка ми от известно време започна да повдига темата за бебинчо, но само когато сме двечките. А как ме е страх и за нея след миналогодишния и тежък инсулт. И как се е гърчило сърцето ми как ли ще понесе вестта за внучето си, което чакаше с такова нетърпение.
Много по-странно е, че когато миналата седмица отидох до работата да си оставя болничния лист, колегите ми се държаха стахотно. Шефа ме прегърна, сякаш съм му дъщеря. Само минути преди да го срещна собствената му дъщеря ми разказа за цели четири раждания като моето на собствената й майка. Прякото ми началство (жена) също е имала подобно изпитание. Тези жени са невероятно силни и само те си знаят на каква цена са получити тоя метаен блясък в очите си.

Последна редакция: чт, 27 окт 2005, 09:58 от рони

Препоръчани теми

Кървене след гинекологично абразио.

Забременяване след мъртво раждане

CuddleCot (охлаждащо легълце за мъртвородени/починали бебета) - бихте ли го използвали в болницата?

Аборт в 20 г.с

Причина:

Причина: