- Публикувана: 10 фев. 2009, 21:46 ч.
- Последно мнение: 16 фев. 2009, 14:54 ч.
Кърмене, некърмене и следродилна депресия
Не съм кърмила и изживях лека депресия.
През първите две седмици - заради свекърва ми, която беше дошла да помага. Непрекъснато налагаше нейните решения, а не моите, и това естествено ме ядосваше. Ако мога да върна времето назад, нямаше да й позволя да дойде точно в началото, а по-късно.
Другите две неща, които ме тормозеха, бяха новото ми тяло, което не харесвах и второ - това, че вече не разполагах със живота си, т.е. не можех да изляза, когато поискам и т.н. Трябваше ми известно време, за да свикна с постоянната зависимост от детето. Сега вече не ми прави впечатление.
През първите две седмици - заради свекърва ми, която беше дошла да помага. Непрекъснато налагаше нейните решения, а не моите, и това естествено ме ядосваше. Ако мога да върна времето назад, нямаше да й позволя да дойде точно в началото, а по-късно.
Другите две неща, които ме тормозеха, бяха новото ми тяло, което не харесвах и второ - това, че вече не разполагах със живота си, т.е. не можех да изляза, когато поискам и т.н. Трябваше ми известно време, за да свикна с постоянната зависимост от детето. Сега вече не ми прави впечатление.
Докато бях бременна все се чудех що е то следродилна депресия и си мислех, че никога няма да ме сполети.Но уви.Преживях този период и беше много продължителен и тежък.Кърмех, но и дохранвах.По една или друга причина нямах много кърма.Но.....аз имам теория и тя е, че следродилната депресия може да окаже влияние върху количеството на кърмата.Това е изцяло моя теория може и да не съм права.Винаги съм си мислила, че ще кърмя детето си дълго и няма да го храня с изкуствени млека,но....и това не стана.Изпаднах в депресията още докато бях в болницата, притеснявах, че няма да ми слезе кърмата(това се случи чак на 6-7ия ден след раждането), може би и това засили депресията.Абе според мен двете неща се тясно свързани.И ако си благословена да имаш достатъчно кърма за да храниш детето си то това би добринесло за това ти да си по-спокойна и от там-да не изпаднеш в тази депресия. 
Ох, тази анкета няма как да ти даде информция дали кръменето има отношение към депресията. Защото и хиляди други неща оказват влияние, а за да изследваш по този признак, всички други трябва да са еднакви. Аз например имах следродилна депресия докато кърмех (някъде около 2 месеца, през които ревях ден и нощ), но и преживях ужасен стрес в родилното - бебето ми беше с опасност за живота. Та кое е оказало по-голямо влияние за състоянието ми след това? Ако вземеш само случаи като моя ще излезе, че АМ, давано на бебето лекува следродилната депресия на майката.
Кърменето няма нищо общо с депресията.
Аз се изцеждах и така хранех дъщеря си.Не съм имала следродилна депресия.
Като жена, преживяла много тежка следродилна депресия, да споделя: Успях да кърмя дъщеря си едва два месеца.След което се разболях много тежко от гнойна ангина и трябваше да приемам силни лекарства и АБ.В резултат на което кърмата ми спря.Една седмица след това изпаднах в тежка криза,започнах да получавам натрапчиви мисли че трябва да унищожа детето си. 
Борих се много, лекувах се , страдах.....Но се оправих.Писала съм нееднократно за това.
така че при мен да, кърменето имаше положително влияние и когато го спрях изпаднах в депресия.
Борих се много, лекувах се , страдах.....Но се оправих.Писала съм нееднократно за това.така че при мен да, кърменето имаше положително влияние и когато го спрях изпаднах в депресия.
Тя се базира на хормони и съвсем други психологични нагласи ,но едва ли се влияе от кърменето
Напротив, депресията и кърменето имат много общо.Когато жената кърми тя отделя и хормона на щастието./както и куп други хормони допринасящи за психичното здраве и равновесие/.Когато рязко спре да кърми /както се получи при мен/ изведнъж се получава срив и ако организмът /и в частност психиката/ е по-слаб, жената може да изпадне в депресия.Казвам го от опит, а и това ми бе обяснено от психотерапевтката ми.
Близначе, не ти е било леко. 
Винаги съм си мислела (да ме прощават всички дами, изживяли следродилната депресия), че такова чудо може да се случи само на големи лигли, които не знаят какво искат и не могат да оценят щастието да имаш дете. От вас обаче разбирам, че то си е болест направо и е хубаво, че си потърсила помощ. 
Винаги съм си мислела (да ме прощават всички дами, изживяли следродилната депресия), че такова чудо може да се случи само на големи лигли, които не знаят какво искат и не могат да оценят щастието да имаш дете. От вас обаче разбирам, че то си е болест направо и е хубаво, че си потърсила помощ.