Време е за пост и молитва!

в Готварския има вече тема.

успех с поста

Прекалено грешна съм...
Постът не е достатъчен.
А, освен от храната, от другите удоволствия ще се пазиш/те ли по време на поста?

Би трябвало да се пази и от другите  Все пак този пост е строг 

Нямаш нужда от рецепти. Карай на колбаси, сирене и кашкавал и не се бой! В колбасите няма месо, в сиренето - мляко, от това по-постно не знам да има. 

Яхнийки от всякакъв вид (без кюфтета), плодове, зелечуци и готово!
Поне аз така се успокоявам
А, че съм грешна- грешна съм, но ако това ще ми помогна да преосмисля някои неща- що да не пробвам?!

Не се заяждам, но постът не включва само какво да не хапваме.

За другото какво предлага Кака?
Нещо силиконово или надуваемо?
Като ще е пост, да е пълен.

Именно!
До сега не съм постила, защото не разбирах защо трябва да ям по нечия "схема". Ама то си е тема за много обширен дебат...

От кога са постите?

В неделя е Заговезни, прошка 
От понеделник започват постите.

За непросветени като мен - кой понеделник по-точно

Днес е Месни заговезни - т.е. последният ден, в който е позволено да се яде месо. Тази седмица, която предстои, - растителна, млечна храна и риба. Следващата неделя е Сирни заговезни (последният ден, в който да се яде млечна храна) и от следващия понеделник започват истинските пости - само растителна храна. Първата седмица от постите (Тодоровата седмица) - строг пост, което означава и без олио, като традиционната храна за тази седмица е коливо (жито) с мед.

Пак питам - съвсем сериозно.
Постещите, имате ли намерение наистина да спазвате пълен пост? Не диета!
Постът означава покаяние, молитва, въздържание. Никакъв алкохол, никакъв секс, въздържание от какъвто и да е грях /нужно ли е да изброяваме 7-те смъртни гряха и останалите грехове/.
Имате ли намерение преди поста да поискате прошка от близките си /или от хората, които случайно или нарочно сте наранили/ и след поста да се изповядате, покаете и пречестите или просто ще се въздържате известно време от соя /разбирай, месо/ и растителни мазнини /разбирай, мляко и сирене/?

Лимонада. Вместо. 

обмислям строги пости тази година. Утре сутринта ще реша/ Не искам да започвам и да се откажа, макар че н знам, че не е никак  лесно

Не е толкова трудно да се въздържи човек и, повярвайте, по-трудно е духовното въздържание, отколкото телесното - по-трудно е да простиш от сърце на тези, които са били несправедливи към теб, по-трудно е да си овладееш гнева към близките, по-трудно е честно да си признаеш пред себе си къде не си бил прав, отколкото да не правиш секс няколко седмици. Телесният пост е безсмислен, ако няма духовен пост, защото не е важно това, което влиза през устата, а това, което излиза от нея.

Директно на въпроса ти - няма да се заричам, но имам намерение да опитам. Дали ще успея е друг въпрос.

Маги, точно написаното от теб имах предвид.
 

Е, изглежда аз не съм толкова силна духовно. Т.е. има грехове, от които ми е трудно да се откажа /дори и за определен период от време/. А съм го правила...
Но напоследък душата ми май повече иска да взема, отколкото да дава и става безсмислено...

Ох, щЕ ми се да се похваля, че съм духовно силна, ама и аз не съм.  И аз си имам грехове, от които ми е трудно да се откажа, и при мен егоизма надделява, но трябва да се борим със себе си, нали? Крачка по крачка, малко по малко - пътят е дълъг - трае цял живот, но не бива да се отказваме. Трябва постоянно да се вглеждаме в себе си и сами да си търсим "кусурите" - това е и идеята на постите - да направим всичко възможно да станем по-добри - и към другите, и към себе си.

Да, никак не е трудно даже. Дори е лесно. Ако отидете при свещеник дори може да ви каже как да подходите към духовните пости. Записвате си "прегрешенията" в тефтерче, после отивате при свещеника и му ги казвате. Той ви изповядва, после сте готови за причастие /комка/. С две думи, чеда, колкото и да сгрешите, нали затова е изповедта.

Бягам далеч аз от свещеници. Особено когато имам нужда от духовно пречистване.

Ще се огранича до първата и последната седмица само....ще си дам време да привикна по-бързо....

Здравейте и от мен.Аз ще постя тази година.По принцип всяка година постя,но последните две години не съм ,защото бях бременна едната,а следващата кърмех и затова...Но сега от утре пак ще си постя.В смисъл,че ще постя -само от храните,иначе истинският пост е съвсем друго нещо,но няма да го обсъждам,защото мисля,че всички знаят.Хубаво е да се пости,защото така се прочиства храносмилателната система и се дава възможност на организма да си почине. от месото и млечните продукти,които доста го натоварват,както се пише напоследък.Така,че ако сте решили-нищо няма да загубите-най-много някой друг килограм 

и моето мнение е такова

и аз ще опитам да постя.казвам,опитам, щото ще ми е за първи път и незнам дали ще се справя.

Аз също нямам нужда от посредници между мен и Бог.  Каквото имам да му съобщавам го правя лично.
За постите - започнах от вчера, нещо съм се объркала.
За трети път ще постя, дано се справя, като предните два пъти, та дори и по-добре.
Искам да попитам за дните, в които е разрешена риба хапвате ли си ?

Грехове имаме всички. Но само с наша сила не можем да се справим с тях. Често имаме нужда от свръхестествена намеса, защото сме слаби. Преди години много лъжех, това беше нещо с което не можех сама да се справя... всяка втора дума беше измислица... е не се справих сама, но Бог ми даде сила да се справя с това. Бог може да даде сила на всеки един от нас стига да поискаме.
А това с записването на греховете в тефтерчето...  Е и какво като са записани там, ако след като излезете от църквата не сте направили нищо, за да промените ситуацията. Грехът не се отмахва само с "покаяние"(изповядване пред попа), а истинското покаяние е да се вземат мерки повече това да не се случва в живота ти. Тогава можем да говорим за истинско покаяние и духовно пречистване, когато сме видяли ситуацията в която се намираме, съжаляваме, вярваме, че Христос е платил цената за това, искаме сили от Бог да се справим и правим необходимото грехът да не се случва повече в живота ни.
Само на едно място в Библията постът е описан като лишаване от дадени храни. Повечето личности, като са постили не са яли нищо. Но всички стихове свързани с поста са преди всичко за това да очистим сърцето си.
И това което е истински важно за Бог е не дали сме яли или не яли нещо, а това което се случва в сърцата ни.

Анджък, де.  И аз това викам, истинското покаяние може да мине и без отчето.
Това с тефтерчето е подходът на енорийския ни свещеник. Имах нездравото любопитство да се поинтересувам в какво аджеба се състои тайнството на изповедта. И бях посъветвана как да подходя към отбелязване на греховете. И тъй като беше само любопитство, пренебрегнах "свещената" му прошка свише. В нашия район свещениците са такива, че могат единствено да затвърдят отрицателното ми отношение към тяхното съсловие. 
Не са ми нужни.
Постя за разтоварване на организма. Духовен пост можеш да приложиш и извън канона, при нужда. Както и другия впрочем, но да речем е по-лесно когато имаш претекст. Зависи от волята.

Здравейте!
Според мен постите са човек да се лиши от нещо, което много обича в името на Бог. Малко се съмнявам дали някой наистина може да направи пълен пост, т.е. както пишете вие да простиш от сърце на всички, да не нарушаваш 7-те смъртни гряха и по цял ден да се молиш. Ако някой може да го направи, то той е светец. Аз лично не мога. Според мен е достатъчно да обещаеш пред Бог, че в Негово име ще се откажеш от нещата, които най-много обичаш за 40 дена и всеки път, когато се изкушаваш с едно от тях, тогава да си кажеш "Господи, правя го заради Теб, искам, но заради теб ще се лиша от това, защото съм Ти обещала" или нещо подобно. Тогава мисля, че най-често ще се сещаме за Бог и ще бъдем по-близо до него.
От баба ми си спомням/Бог да я прости/, че ми казваше "Понякога за Бог е много по-видно, ако направиш добро на някого или нещо за някого, отколкото всяка молитва, ако дадеш, ако помогнеш с каквото можеш и дори ако подариш една усмивка, но от сърце. Даже можеш да идеш до някъде, да изминеш някакъв път, някакво разстояние и да си кажеш "Господи, правя го заради Теб", и това ще се "види" повече от Господ, отколкото всяка молитва."
Понеже аз съм в майчинство и последните няколко зимни месеца най-голямото ми прегрешение е храната, съм решила да се лиша от няколко неща: месо, всякакъв вид сладки изкушения, освен продове и всякакъв вид сладки напитки, дори и натурални сокове. Все пак човек като си е вкъщи по цял ден и все се чуди какво да хапне. Всяка вечер ще си казвам по някоя малко молитва, след като кажа задължителната молитвичка дето си я казвам всяка вечер за детето си, а в петък ще се опитам да постя и от млечни храни, както и да си моля една много дълга молитва, която е около час, но е много смислена и описва страданията на Исус Христос и Пътя, който е изминал натоварен с кръста преди да го разпънат. Само трябва да си намеря книжката, в която беше записана. Много ми се иска да успея с молитвата, само че не зная дали ще успея да я правя всеки път, най- вече заради детенцето си, но ще се опитам вечер когато тя заспи в петък да си я моля.
Вчера се обадих по телегона на всичките си близки, понеже не са близо до мен, за да им поискам прошка и се чух с всички хора, които са важни за мен. Но... все пак има и хора, на които не мога да искам прошка, но аз не мисля, че съм важна за тях и за това мисля, че няма смисъл.
Ами това е моето виждане за пости. Аз това си обящах и ще се опитам да го изпълня.
Понеже съм разведена според каноните на църквата нямам право на причастие и за това не зная дали изобщо мога и да се изповядвам, но смятам, че щом каноните не ми позволяват, по добре да се изповядван директно на Господ Бог.
Леки пости на всички 

Ако това е важно за Вас, поговорете със свещеник все пак. Намират се и човечни.

Все пак църквата е простила на "грешницата на грешниците".....

Леки пости и на Вас!   

NinoTino, не пиши в тефтерче, а в ДиС, за да има какво да четем и ние, праведните. 

Ще постя пълни пости седма година подред. Как го правя, дали всичко е по канона, с какъв мотив и защо- само аз си знам. Чистя и тялото и душата си съвсем съзнателно. Тялото- напълно/без нищо животинско/, душата и мислите- доколкото мога.
Най- обичам хора, които никога не са постили и са само запознати с правилата на постите да ме питат дали спазвам всичко. Да изреждат и натъртват и последната запетая  от задължителните неща. Защото поста е строго интимен акт и решение, и спазването му зависи от обета, който си дал. По мои наблюдения много малко хора постят защото им е хрумнало или защото искат да отслабнат- други са мотивите в повечето случеи. Между другото постите са близо 200 дни в годината, не са само коледни и великденски.

Подкрепям, Катюша.
И ако човек се е решил все пак на пост, не е необходимо да го смята за огромна жертва, нито дори да го повтаря непрекъснато. Скромно и тихо. Така поне съм чувала, пак от свещеници. Имаше един, Цанко, в  Драгалевския манастир. Беше човечен и благ. Удоволствие да го слушаш, независимо дали почиташ Църквата като цяло. Той говореше от свое име и душа. Сега има един измекяр....

Алиса, какви тефтерчета, аз мога поредица романи да издам, а ДиС няма толкова гига, мега, хипер и най-голямата величина байтове да побере или каквото там се казва на компютърен език. Но..........смятам да се изповядам за сефте тая година  И съм на чисто.

Аз също не спирам да се удивлявам, че повечето хора, ако разберат че постя /вече гледам да не се изпускам/, предимно в магазина, където пазарувам веднага заявяват , че съм луда. За какво ми е, малко ли ми е трудния живот и т.н. и т.н. 
Същото беше като отказвах цигарите, всичките ми познати не спираха да повтарят - Ама запали си, не се излагай. Ако пък кажа на някой, че не пия направо...
А, да и хора, които никога не постят по техни думи, ми правят забележки, че не се яде олио, въпреки, че понятие си нямат и не са чували, че има дни, в които се разрешава, да не  говорим, че има дори видове пост.

Това ми беше идеята. Затова питах. И за мен постът е интимен акт и въпрос на вътрешно усещане. Не начин да се пази диета, примерно. А размяната на постни рецепти, с които да си "угодим", не ми се връзва с "пост и молитва".
Не е и нужен посредник между човека и Бог...

Никак даже!   

Ако сте постили с храната,но в периода на пости не сте се въздържали от секс,все едно нищо не сте правили.Пак сте грешни

Сексът по време на пости е разрешен стига и той да е постен т.е. жената не трябва да гълта защото това което гълта се смята за животинска храна.
Така че ако жената не гълта няма проблем - може да си прави постен секс колкото иска...

Да,да,иска ти се....

Аз пък не виждам какво лошо има да споделим тук във форума, че постим. Аз не се хваля, нито пък изкам да прозвучи като хвалене. Просто споделям и мисля, че и други хора също искат да споделят.  И не се правя на светица. Само колкото ми е по силите...

Аз не говорех за форума. Действително това е тема, всеки да сподели как вижда поста и т.н. Нямам против. Говоря за ежедневието, в което съм била свидетел как хора по цял ден мрънкат, че постят и как са гладни, колко били измъчени и т.н. А накрая казват - ох, аз постих и издържах цели 50 дни.
Това е отвратително.

Да поясня- аз не съм религиозна, вярваща съм. И не, няма да постя тези пости, а ако реша - няма да е под контрола на свещеници, нито имам намерение да се изповядвам и причестявам.

Нееееее, кекса и той бил забранен!

Успешен пост на всички ! 

момичeта бихте ли казали накратко ,какво трябва да се избягва при постенето,за първи път ще ми е да постя и затова.знамм ,че нищто животинско не се яде,това го спазвам,само ме притеснява ,че си пия кафето с мляко и..

То млякото ако е купено от магазин не е животинско а сухо мляко.

Без секс и лоши помисли!

пост е спазването на всичко по - горе посочено..........
в крайна сметка, който иска да пости, защо първо не попита някой свещеник за това, ще му бъде обябсбео подробно какво е и защо се спазва поста
ако и това комерсиализираме..............не знам
защото било полезно.......странен довод за да постиш....................

Защо не приемеш, че от някъде се започва. Тази година така, догодина повече ....
А в частта си за храната поста наистина е полезен за здравето, дори от тук да тръгне човек пак е нещо.

Винаги съм се питала как точно е полезен.

Постът не бива, не трябва да се приема като полезен за здравето. Това не е диета.
Тези, които постят, за да се вталят, по-добре да ходят на фитнес и да си изберат
диета. Полезността на постите винаги е стояла под въпрос. На едни им понася, на
други не. Но мотивацията за придържане към един толкова дълъг и тежък пост,
трябва да идва отвътре, а не от темата във форума, статията във вестника или 'щото
комшийката пости. Едно от най-важните неща при поста е, че постещият не бива
да парадира с това и да натоварва останалите със собствения си избор.

[edit] За тези, които не знаят, постът вече започна. От миналата седмица месото би
трябвало да не присъства в менюто ви. Тази седмица се изключват млечните.

Ima edna kniga-"Zlatna kniga na pravoslavnija post"-v neja ima podrobno opisanie na vsi4ki posti,ima otgovori na vsiakakvi vaprosi i na kraja ima strahotni rezepti za postni jastija.Kupih si ja ot zarkvata.Uspeh na vsi4ki s posta.

Постила съм (в смисъл, че съм яла не-месни храни) и ми се е отразявало добре. По принцип ям постно през първата и последната седмица на поста. Не мога да живея без сирене и млечни продукти, докато месото не ми липсва почти никак. Не го свързвам с религиозния смисъл, а го възприемам като един хубав пролетен навик за мен самата. Не налагам на никого от семейството ми избора си и затова се дразня, когато ми се натяква, че да не се яде месо е вредно или че е 'тъпо'. А за греховете - и цял живот да хрупаш зеле, ако не се разкаеш в душата си, никакъв пост не може да те пречисти!

 
Като помислите кога точно са позиционирани големите пости и ще си отговорите на въпроса. Разбира се ако не мислите, че първоизточник на постите са различните религии, съществуващи от около 2000 години, примерно.
Иначе кое е полезно и кое вредно е дълга и различна тема.

Благодаря за отговорите. Просто не съм запозната в детайли. Нямам силната воля да се отдам на пост. Не искам да го правя от мода, или пък от това, че някой ми е казал, че е полезно. Напоследък ми се случва да ми се натякне, но аз заобикалям тактично темата.   

Постът от християнска гледна точка (нали навлязохме вече във Великденските пости) без да се вземе причастие след това си е чиста диета. Пости се една седмица, ако не може да се издържи повече. Не ядеш освен месо и млечни произведения, също и шоколад и други продукти, съдържащи сухо мляко. Започваш от понеделник и в събота или неделя вземаш църковно причастие. А последните 1-3 дни преди  причастието (ако постиш за първи път- само 1 ден е достатъчно да го спазиш) изобщо не ядеш дори и растителни мазнини, никакви ядки. И така, като постиш, в съботата или неделята след това отиваш гладна и жадна сутринта в църквата свещеникът да те изповяда за 2-3 минути и след това да извърши ритуала на причастието - дава ти малко хляб, натопен във вино. Символизира тялото и кръвта на Исус. След това до вечерта не изкарваш нищо от устата си (не плюеш, не вадиш дъвки, кости, люспи).
Това е причастието, постът има религиозен смисъл, ако има и причастие.

Във връзка с горенаписаното за причастие и изповед от свещеник, НиноТино е казала и моето мнение.

Винаги съм се учудвала на хората, когато правят куп неща и ритуали без дори да си задават въпроса, защо?
Как би ми обяснила в религиозен план, защо не трябва да се прави това което съм цитирала? Защото попа казал така... или това ще повлияе по някакъв начин за очистването на греховете ти?
Не се заяждам, просто питам...

Защото може човек да спази куп правила, да не яде, да яде, да обикаля това или онова, да целува ли не и т.н. Но ако продължава да си живее както до сега, ако продължава да лъже, да живее без брак, ако продължава да има любовник/ца, ако продължава да краде или куп други неща... и си мисли ами аз изпълних каквото трябваше, казах на попа, взех причастие, вече съм простен до другия Великден... Бог не е за подигравка.
Покаянието описано в Библията винаги води до промяна на начина живот преди всичко. (притчата за блудния син). Поста без реално покаяние и взети действия за промяна на живота няма смисъл.

Живеенето без брак, лъженето, краденето и всички останали престъпления... айде не се превръщайте в някаква морална полиция.

Говорим за поста в християнството нали... не в ню едж движение... В Библията ясно си пише кое е позволено и кое полезно
В крайна сметка постенето е пред Бога, всеки ще застане пред Него...

Да, Бог ще ни съди, той ще прецени, а не някой поп.
Да не забравяме, че Бог е любов!!! За мен постенето не е своеобразно наказание. Бог ни обича и ни помага да се пречистим физически и духовно, да се разкаем и да си простим за всички грешки, да  простим и на ближните си и враговете си. По този начин олеква на душите ни и на телата ни. За мен е доста по трудно да си простя и да простя на вреговете си, т.е. на хората които ме дразнят, отколкото да постя.
Затова казвам успех на всички в поста !    Бог ни обича, ако и ние се обичаме всичко ще бъде наред.

migito е от малкото в темата, изказали се доста адекватно.
Имах колежка........страшно фанатичо вярваща - ужас, каже някой в стаята примерно - Дай Боже = скача и се кръсти, дори на оперативки го правеше, пости, ходи всеки ден в църквата.........голяма християнка - хванаха я да краде, носеше фактури за двойни суми, комбина с един наш доставчик............ето това има в предвид Мигито
някой по - горе и Божиите служители опорочи - после обаче говори за Бог - та нали чрез тях контактуваме с Бог........
както и да е, тема водила винаги до заключване и до големи пререкания.
Човек носи вярата и доброто в себе си и илие такъв или не е, и никой пост не е в състояние да го промени, ако той самият не желае

И аз имам такава приятелка. Веднага щом трябваше да заживее с приятеля си след Университета, сключиха брак, не носи мартеници, кръсти се и тя при тези думи. Аз много уважавам нейното решение, не пречи на никой, и всички се стараят да не й пречат на нея. Спазва СТРОГО поста--яде само варива, картофи, когато е позволено риба--сготвени по прост начин. Не използва соева кайма или подобни, не прави секс. Тя е моят пример за строго вярващ християнин. Никога не казва лоша дума, държи се винаги смирено...
Е, аз не мога да съм такава и затова не се заигравам излишно по темата.

Ако не искам да имам нищо общо с попове, то е защото имам  горчив опит. Преди доста години, когато бях млада и зелена , баща ми реши, че  ще дари най-доброто от стадото, което сам отглежда - овен, който е отгледал от агънце, както е редно. За здравето на нашето семейство и за благодарност към Бог. Отидохме в един манастир, където попът, леко подпийнал буквално ни претупа с някаква молитва от която нищо не разбрах, защото фъфлеше и мрънкаше под носа си. Дори имената ни обърка! Набързичко изфъфли нещо си, дори не се разбра какво, в двора на манастира, защото беше претъпкано с народ и изчезна.
Това не е само един случай, да не говоря за помени и други подпийнали отчета, защото дори не искам да си спомням.
Това ли са божийте служители ? Не , мерси!
За всички тези години само един поп ми се стори свестен, на фона на всички останали е крайно недостатъчен!

Аз лично не контактувам с Бог /още не съм наясно съвсем с Бог, дори, но вярвам в нещо/, посредством някакви служители, проповядващи в търговски обекти. Но уважавам правото на всеки да направи своя избор. Има хора, които имат нужда от Църквата като институция и намират спокойствие. Нека ходят, разбира се.
Не казвам, че това е лошо, на мен не ми е нужно и голяма част от свещениците, с които съм контактувала ме отвращават.

И аз не контактувам с Бог чрез Божиите служители. Само със сърцето и мислите.

NinoTino , много точно казано !

Да, мога да ти обясня, доколкото съм питала свещеник за това. Идеята е, че след като при причастие ти дадат да опиташ от хляба с виното, сякаш до устата ти се е докоснало нещо свещено, тялото и кръвта на Исус. Затова до следващия ден не трябва да плюеш. По тази логика не трябва и да се храниш, защото храната не е нещо свещено, но пък е необходимост.

С по-долу написаното от теб съм съгласна, ако крадеш, лъжеш, оскърбяваш хората - никакъв смисъл от причастието, щом не се поправиш след това. Преди всичко вътрешното покаяние пред Бога, после ритуала.

Няма как да стане, защото за причастие, както и за всички други тайнства са ти нужни.
В нашето руско манастирче тук, отецът е холандец и е истински пример за свещенник. Няма финансиране от руската църква, а само от дарения. Няма такси, а кой колкото даде. Все пак да не забравяме, че миряните са много по-добре финансово от средният български мирянин и затова е възможно. Когато стане така и в България, порочните практики ( за които тв щв отговарят) ще секнат. Цялото общество в БЪлгария боледува, така и църквата. Но това не би трябвало да спира истинските вярващи да ходят на църква.

Да, мога да ти обясня, доколкото съм питала свещеник за това. Идеята е, че след като при причастие ти дадат да опиташ от хляба с виното, сякаш до устата ти се е докоснало нещо свещено, тялото и кръвта на Исус. Затова до следващия ден не трябва да плюеш. По тази логика не трябва и да се храниш, защото храната не е нещо свещено, но пък е необходимост.
[/quote]

Всички описани моменти в Библията в които се говори за причастие (тоест вземане на хляб и вино като символ на тялото и кръвта на Христос), са описани с хранене... Като се започне, когато  Христос даде за първи път хляб и вино на учениците си и им обясни, че това е кръвта и тялото му, които ще бъдат дадени в жертва за хората... След това в посланията към Коринтяните, апостол Павел говореше като за трапези... Но това не е от голямо значение. Важен е смисълът който човек влага в това.
А лично Христос обясняваше на фарисеите които се припираха с него, защо учениците му ядат с немити ръце, че храната не осквернява човека, защото минава през устата и се изхвърля, но го осквернява това което излиза от устата (т.е думите ни и действията ни) Евангелие от Марко 7 глава от 14 до 20 стих. Има го и в Матей 15:10-20.
Приеми това като дискусия, не като спор моля те.

А за нечестивите свещеници, имало ги е винаги още от времето на Стария завет и това не е зависело то икономическото състояние на страната, който си и е алчен, си остава такъв... но проблема в България е, че повечето свещеници приемат това като професия, а не като служение пред Бога...
В крайна сметка, Бог гледа в сърцата на хората, мотивът с който си отишъл да се поклониш в храма или да извършиш нещо. А свещеника ще си отговоря пред Бога сам, не сме ние хората които ще ги съдим...

Здравейте и от мен.Спазвам постите вече осма година.Едва ли има човек на земята който ги спазва по канон.Но не това е важното.По-важно е ,че всички ние правим своите първи крачки към пречистването било то духовно или телесно.Необходимостта от постите е индивидуална за всеки.Ако някой реши да пости за да отслабне е също така духовно, защото човек се опитва да озапти точно един от греховете ,а именно чревоугодничеството.Нали нашето тяло е дом за душата ни ,а какво по-хубаво от това да прочистим "КЪЩИЧКАТА СИ".На тези ,които започват сега ,пожелавам успешни пости.Не мислете за това колко ще постите и 1 ден да постите е голям успех,следващият път ще постите повече дни,ако имате нужда от тях.С времето желанието за пост и молитви се засилва и ще дойде момент в който няма да можете да започнете денят си без молитва или пък да си легнете без нея.Самият факт,че в умът и сърцето вече се е загнездила мисълта за пост и молитва означава ,че БОГ ви е намерил и иска да ви помогне,означава ,че сте готови да погледнете по друг начин на вас и света около вас.На тези момичета които казват ,че нямат нужда от посредници,бих казала ,че няма начин без тях.Те са ни необходими и при венчавка ,кръщене ,погребение и причастие.А що се отнася за тяхното поведение,всеки си плаща за грешките,но ние нямяме право да ги съдим.Пияници,клюкари и какви ли още не ,именно те са нашите посредници с БОГ,и искаме или не трябва да ги приемем.Дано не съм била досадна със словоизлиянието си ,но исках да споделя .

Така е, аз не съдя никого, това изобщо не е смисълът на живота ми, нито ме интересува. Е, разбира се понякога казвам осъдителни думи, но нямам предвид да разпнем някого. Просто думи, човешка суета.
Мисълта ми е, че аз не мога да застана пред едно покварено и лицемерно същество и то да ми е проводник или съветник, пък ако ще после не Бог, а който иска да го съди. Не ми се получава.
Има хора, които ги устройва да мислят, че като съгрешат, непременно трябва да ги помилва някой. Това е и което също не харесвам на Църквата, насажда страх, който тя самата не изпитва. Същото това страхопочитание, което проповядва, тя го няма.

Kalinka, добре казано.  Така бих се съгласила, да имам пример някакъв, практически, а не думи, празни и фалшиви.
 

Те са "посредници" при извършване на ритуали, но да са посредници при контакта с Господ ми се вижда пресилено, защото в този контакт не е нужен посредник- връзката с Бога е чрез МОЛИТВА И БЛАГОДАРНОСТ.

Това исках да кажа и аз.
Търсенето на душевен наставник и изповедник е дори по-трудно от намирането на приятел. Като правим избора си на наставник ние доверяваме душата си в неговите ръце.
Така както има свещеници, които петнят името Христово, така има и много, които денонощно работят за нас. Слава Богу аз открих бързо своя изповедник и съм благодарна за това.

не оплювайте свещениците, само защото сте срещнали голямата част от тях, която няма никакво място в църква, именно такива мен извадиха от църква и именно свещеник след това ме върна в нея, показа ми пътя към Господ, отговори на въпросите ми, най - важното помогна ми - това не го вярвах, че е възможно.
С него много сме говорили на тема пост, аз много мрънкях, че в момента в който сладоледа например ми попадне в устата, аз се усещам, че всъщност постя ( защото го правя от скоро), самия той ми каза, че дълги години не е можел да изкара пост ( по отношение н ахраната говоря) стриктно и че идеята не е в това, идеята е желанието и смирението, признанието на греховете и търсенето на воля и вяра, че можеш да не ги повториш.......

Всеки сам решава за себе си! Аз не обичам да ходя в църкви и ходя рядко, особено когато видя в двора да се продават хавлиени кърпи за иконата на Св.Богородица. Купуваш кърпа, поставяш на иконата и  готово, всичко ти е опростено или всичко можеш да си пожелаеш. Това редно ли ви се струва, на мен не. Има нещо много /трудно ми е да намеря точната дума/ объркано в насажданото от църквата!! На какво се опита да ни научи Исус и успя ли?! Да се продават в църквата??? И още много мога да пиша , но и аз като NinoTino не приемам, не смятам за редно. Четете ли новия завет? За какво говорим? Пак ви казвам, щом вие го приемате - както искате. Но моля ви , не ми говорете ... за църкви и попове!

Е, аз, по така изтъкнатите от уважаемите християни критерии, съм
абсолютен изтърсак и грешник. Много се радвам, че вътрешният ми
строй допуска разделяне между институцията и вярата, а и съм чела
достатъчно, за да ми е ясно, че човек с брада не може да ме представлява
пред Бога, в който сам не вярва и че застиналата ни от векове църква,
не е в състояние да ме накара да се чувствам святост на нейна територия.

Точно и аз това исках да кажа, но не мога да се изразявам толкова добре. Поздравявам те! 

Mlyna, Прекрасната свинарка, разделението на вяра и религия е важно. В крайна сметка, ако нарича себе си вярващ християнин, то поне човек бива да зачита Библията като авторитет. Безгрешни хора няма, всеки от нас е слаб в нещо, един в едно, друг в друго... В крайна сметка Бог е описан такъв какъвто е, какво е направил за нас и какво ще направи в Библията. Щом не ти харесва институцията, служителите, ок но наричайки се християни, бива да живеем според написаното в тази книга, нали? Бог не се е променил, нито са се променили неговите стандарти. Той е любов, но Той е и справедлив, както и милостив... но не само едно от тези качества...

Нещо не разбрах. Не съм говорила против библията, а точно обратното. Имах предвид, че има доста голямо противоречие между това, което пише в библията и това, което е църквата и на което ни учи. Изместихме темата. Безсмислено е да продължаваме да дискутираме до безкрай ! Аз спирам  до тук.

Въпроса е ти успяла ли си да се научиш от Него. Неговото нито е учение, нито е опит, а начин на живот. За мен - правилният.

Разбирам тези от вас, които са имали горчив опит в досега си с църковните служители. Затова и по-горе писах - търсенето на изповедник е по-трудно от търсенето на приятел. Не е невъзможно (за тези, които искат, разбира се).

Пожелавам на всички лек и спасителен пост!

Здравейте. Нямах време да вляза да напиша някой ред, защото ми предстои изпит, но Ви четях и ми стана интересна дискусията.
Та да си кажа и аз мнението...
Когато бях малка и не разбирах много твърдо и безрезервно вярвах в църквата, в Бог, в Библията и т.н.
Любопитството ми към църквата се задълбочи, когато гледах филма "Шифърът на Да 'Винчи". След като гледах този филм потънах в големи размисли, денонощно се ровех в нета, за да разбера повече и повече ... Накрая до толкова бях разочарована от всичко, което бях прочела за Исус, за Църквата, за Библията, за Темплиерите и т.н., че едва ли не спрях да вярвам в каквото и да било. И така няколко месеца наред се чудех на какво да вярвам и как да вярвам, какво е истина и какво не е....
Винаги, когато съм имала някаква трудност в живота и дори в обикновеното ежедневие, аз се обръщах към Исус и към Дева Мария с молитва за помощ и подкрепа. Дори и просто да си казвах "Господи, помогни ми", "Дево Марио, закриляй ме" или нещо от сорта в зависимост от случая.
След като гледах филма, направен много достоверно, макар, че нищо в него не е доказано и не се зная със сигурност, че е така; след като прочетох в Интернет за темплиерите и за църквата, за борбите между тях и за всичко което може би крие Римокатолическата църква, започнах да се съмнявам дали изобщо има нещо вярно в това в което до скоро вярвах безрезервно.
Няколко месеца под ред спрях да вярвам, опитвах се, но вярата ми някак си не беше искрена както преди...
В един момент с мен се случи съвсем обикновено чудо, което за мен е много голямо, но иначе може да се приеме като съвсем обикновено. Просто усетих сила в себе си, която ме накара да не се съмнявам в Живия истински Исус Христос и неговата Свята Майчица. Започнах да се моля както преди и вярата ми отново се възвърна. Докато се молех, усетих едно възвишение на духа, което човек може да почувства само от искрената молитва и което Будистите наричат "нирвана". Бях го усещала и преди, но го бях забравила. Сега вече бях сигурна, че има нещо и някой, който те кара да се чувстваш добре, когато си с него и когато разговаряш с него.
Казах си, че е по-добре да се моля и да вярвам в това, което до сега съм се молила и вярвала, отколкото да не вярвам в нищо. Ако човек не вярва в нищо, просто усеща една празнота, едно безсилие, не зная , не мога д аго опиша, но го усетих и не ми беше много приятно.
Докато бях спряла да се моля се чувствах много самотна. Нямаше на кой да се надявам, да се уповавам и да помоля за помощ, когато ми е тежко;нямаше с кого да споделя  когато ме боли; нямаше никой до мен.
Сега зная, че Бог е навсякъде и по всяко време и само трябва да го повикаш, когато имаш нужда от помощ, за да ти помогне, да ти даде сили да се справиш с трудностите, да те накара да се почувстваш сигурна в неговата Любов и помощ ...
Ами това е, дано някой да не се изсмее на моите непохватни изрази, но не можах да го опиша по-по подходящ начин.
Леки пости!!!

Лейди Съни, няма как някой да се изсмее на нещо преживяно и искрено.
Колкото и да се неверни хората, колкото и злини да са извършили в божието име, това не променя Бог, нито това което Той е направил за хората.
Има един историк Джордж Макдауъл, написал е доста книги за истинността на Библията. Самия той е започнал да я изследва с цел да я опровергае, но това което открил го накарало да повярва. Една от добрите е "Не просто дърводелец". Опровергал е е литературната измислица "Шифърът на Леонардо", но не знам дали я има на български.

migito, как според теб се опровергава "литературна измислица"? Нали затова е измислица? Или?
В Библията има също много приказки.

Самият автор на "Шифърът на Леонардо" пише, че това е литературна измислица, но се поде едно "движение", че това са истински хора и факти... и то от няколко телевизионни канали за които на всички ни е ясно, че за тях не важна истината, важна е сензацията и печалбата.
Библията може да се разглежда и като приказка, но е странно, че е писана от толкова много автори, през толкова дълъг период от време и в същото време тези хора пишат за едно и също нещо, свързани са логически и най-вече не си противоречат.
А най-голямото доказателство за тази книга е лично да преживееш всяка дума от нея. Това е най-голямото свидетелство свръхестествената промяна на човека, свръхестествената духовна сила ...

Lilqna чела ли си БИБЛИЯТА

Другото нещо което пропуснах да напиша е, че пророчествата в Библията са се сбъднали.
Скоро гледах един филм който ме потресе, а и промени много мирогледа ми - Духът на времето. Та хората които са го правили отричат всички религии, Христос бил астрален знак и т.н., говорят за световната финансова система, за това, че земята се ръководи от няколко големи корпорации и фамилии, че "тероризма" е измислен с цел да се оправдават войните и крайната цел е пълната глобализация на земята, за да бъде управлявана от един човек. Говореха за необходимостта да се премахне кешовото плащане, защото кеша създава инфлация и съответно по този начин няма да има сива икономика и един вестник няма да можеш да си купиш ако нямаш индикационен номер, съответно в чип. Говореха за необходимостта от нова религия, която няма да "вкарва хората в робство"... Та тези хора както отричаха християнството сами доказаха пророчествата написани в Откровение. А на мен ми светна лампичката, че края е скоро и, че Исус идва...И си зададох въпроса какво правя и как живея...

Друго нещо което ми прави сериозно впечатление, че почти всички религии се мъчат да вкарат Христос в учението си. Кришнарите те убеждават, че Христос бил Кристос, т.е Кришна, мюсюлманите, че Христос щял да царува с техния Мъхди, какви ли не пророци се наричат Христос... Та се чудя ако Христос не беше истина, защо всички се мъчат с него да се сравняват. Това са мои разсъждения....

Темата БЕШЕ за пост, а гледам започва да става блажна.

Да вземете се спрете ли, какво ли, не знам и аз....

Не съм, но толкова много цитати тук съм прочела, както и съм слушала за нея, че все едно съм я чела.

Реза, извинявай, повече няма, минавам на постно...
Нали са пости, а и седмицата е такава, ще ме прощаваш...

Кое беше смешното? 
Все си мисля, че това не са неща с които да си правим майтапи, а Лиляна не заслужава подобно отношение.

За да се разбере истинното послание в Библията ,човек трябва да се научи да я чете  дори между редовете , има много неща , които могат да се разберат единствено и само  чрез  тълкование , което е плод на много труд- духовен труд .  Това не  е роман .   И става въпрос за хора  ,които са запознати със съдържанието и и пак им е трудно да разберат някой неща   или други не ги разбират на 100 % правилно . Какво остава за човек който никога не я е чел от кора до кора  да прецени кое как е и колко е приказка ?!