Публикувана: 23 фев. 2009, 11:57 ч.
Последно мнение: 26 фев. 2009, 15:26 ч.

Прекалено разумни ли сте, за да сте щастливи?

3 333
77
1

Отговори

# 45 23 фев. 2009, 20:46 ч.

Мнения: 1 212

Не.
Обаче има какво да желая и откъм разум , и от още щастие не се отказвам Simple Smile

# 46 23 фев. 2009, 20:48 ч.

Мнения: 335

И най-разумният си е малко прост.
Каква е връзката с щастието?!

Ето тук едно лекичко, занимателно четиво по въпроса с щастието и неговото място.

# 47 23 фев. 2009, 20:51 ч.

София
Мнения: 1 783

Достатъчно смела съм, затова съм удоволетворена от живота си. Щастието е доста относително понятие за мен. Не е Разум - чувства антагонизмът на съдбата ни.

# 48 23 фев. 2009, 20:54 ч.

Мнения: 2 448

Мислех, че темата е провокирана от тази мисъл, но дали е така, авторката да каже.

Повечето хора ще кажат, че искат да са щастливи, но често те жертват щастието си, заради желанието да са прави.

# 49 23 фев. 2009, 20:59 ч.

Мнения: X

Значи по-добре да седнем.

# 50 23 фев. 2009, 21:06 ч.

Мнения: 335

Седем-осем и...

# 51 23 фев. 2009, 21:10 ч.

Мнения: 648

Според мен разумът и щастието не се противопоставят. Щастието не е ирационален процес, обратното е един голям мит.

# 52 23 фев. 2009, 22:17 ч.

Варна
Мнения: 2 171

Изобщо не съм разумна, следователно- следвам каквото там иска да го следвам- сърце, душа, емоция. Дали е правилно, какво се е случило, как е завършило или продължило- не държа сметка. Поне не се питам дали- или. Не разбирам само какво общо има щастието? То е състояние на духа, не на постъпките според мен.

# 53 23 фев. 2009, 22:41 ч.

Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
Мнения: 2 683

Не, прекалено умна съм, за да съм щастлива (в много ситуации).
Иначе никак не съм разумна.

# 54 23 фев. 2009, 22:46 ч.

Мнения: 4 892

Цитат на: Катюша в пн, 23 фев 2009, 22:17

То е състояние на духа, не на постъпките според мен.

Е, все пак състоянието на духа се постига.
Макар, че може да има и перманентно и вродено състояние на духа, изразяващо щастие, но това не знам дали е за което говори Летящата. Laughing

# 55 23 фев. 2009, 22:51 ч.

Мнения: 592

Както се казва - истината е винаги по средата!
Който каже че не е послушал сърцето си - нищо не е разбрал от живота! Този който казва че не е послушал разума си, вече може и да е писал в ДиС! Всичко друго е ала-бала и въпрос на собствена преценка за всеки конкретен случай.
Летяща - нищо не казваш!? Доволна ли си от отговорите?

# 56 24 фев. 2009, 08:25 ч.

Мнения: 6 592

Напоследък съм все по-разумна....,а едно време слушах предимно сърцето си. Това не е ли признак,че остарявам.... Tired

# 57 24 фев. 2009, 08:50 ч.

Мнения: 1 072

Цитат на: Имелда Маркос в пн, 23 фев 2009, 20:51

Не е Разум - чувства антагонизмът на съдбата ни.

Определено животът ни не преминава под този знак, но идват моменти, в които точно това е изборът на животът ти. Когато в частният ти случай разумът изключва щастието. И това са двете чудовища воюващи в душата. Едното подхранвано от мечтите, другото от страха.

Темата е за себеопознаване и себепризнание.

Цитат на: NinoTino в пн, 23 фев 2009, 14:18

Щастлива съм въпреки нещастието.....

Нино, мисля, че си приличаме. Възможно е скоро да те обвинят в употреба на наркотици.

Последна редакция: вт, 24 фев 2009, 09:04 от Летящата крава