проблем с храненето от както тръгна на ДЕТСКА ГРАДИНА

Варианти защо детето отказва да се храни много.
Първо, може само ти да си мислиш, че детето е свикнало с ДГ. Може все още да се адаптира, а това да е неговия своеобразен протест.
Второ, може наистина да не е гладен и от то не от друго, а от притеснение. И на големите хора, сама знаеш, често стомахът им се свива, когато са притеснени.
Момченцето ти не е малко, поразпитай го как се чувства там, дали му харесва, дали има приятелчета, какво прави с тях.... и лека-полека насочи разговора и към храненето- защо и не иска да яде.
Пожелавам ви успех в борбата с нехраненето.
Като дете и аз отказвах първите няколко месеца да се храня в ДГ, просто не ми се ядеше, толкова ми беше притеснено.

Имах същия проблем със сина ми допреди месец и той сега започна градината. Ядеше (и все още вкъщи е така) само това, което аз сготвя, даже като ходим на гости при бабите, отказваше да яде техните манджи, въпреки че са сготвени точно както аз ги правя. У дома проблема още не сме го решили, просто е позамазан, защото всяко ядене му се представя като сготвено от мен и той се съгласява да яде. Той по принцип е капризен с храната.
В градината с госпожата решихме да не го насилват да яде, но да настояват да опита поне 1-2 лъжици от храната. И то не само да ги опита, ами и да глътне това, което му се дава. Горе-долу 2 седмици беше мъка - плюеше, даже и повръщаше, но сега вече като каже "това не го обичам" му предлагат поне да опита сам и се оказва, че всъщност му харесва.
При нас това свърши работа - опитай, пък ако не ти хареса, не яж. И затова се бяхме разбрали даже и насила да го накарат, ако се налага, но да опита поне веднъж от храната.

Благодаря ти Франческа Салиери .Може и да е вид протест, той виждаше притеснението ми първите дни, от това че ми казват че не се храни изобщо и по този начин да се противопоставя на това,че ходи на детска градина, макар,че го виждам как започва да му е интересно и да разказва сам за там, а не като първите дни когато едвам му изкопчвах нещо.Аз като малка съм била същата, станала съм злояда след 3г.,като съм тръгнала на детска.Сега обаче обичам всичко и мога да се нахраня с всичко.

Явно детето е в стрес още, не се притеснявай ще отмине.

Моята дъщеря отказваше също да се храни в градината в началото. Стигнахме до това да закусва в къщи и да я вземам по-рано за да хапне у дома.

Разговори с учителките и лелите...с нея... приказки, мъдрувания, слава богу персонала от градината са много ок и изобщо не я насилваха. Помолих ги да и предлагат филия хляб поне да хапне, като не иска да яде и така постепенно от филията премина на "всичко си изядох, мамо".
Само още закусва у дома, остана ни като лош навик от този период. Но не ми пречи, поне засега.
догодина нова година - нов късмет ще пробваме със закуска в градината.

Шока е голям и адаптацията за някой деца е дълга. При нас по-големия проблем беше с напишкването. Чак на 5-я месец спря да се напишква в градината, при положение че отдавна бяхме отказали и нощния памперс и у дома не е имало никакви проблеми през този период. Така че търпение, ще се наредят нещата.

И на мен ми е притеснено сега дали ще обядва нормално там. От другия месец тръгва на градина по цял ден. Надявам се като гледа другите деца да си хапва, защото вкъщи някой седне ли с нещо на масата и тя се нарежда до него да яде. Иначе, ако я карам да яде, когато й е време може да не иска.
Говори с учителките да го предразполагат. Да говорят с него, има начини. Поговори и ти с него.

При моята дъщеря има подобен проблем,с тази разлика че в градината яде всичко,а вкъщи не иска нищо.Даже не го и поглежда и казва че не обича.Преди ядеше всичко и по много,сега единствено ако има гъбена супичка не може да устои иначе все не е гладна и все това не го обичам.Надявам се да премине от само себе си.

Дъщеря ми не искаше да се храни сама в началото,беше свикнала все аз да я храня и като тръгна на градина госпожите я хранеха,след обяд я вземах по-рано,за да се нахрани у дома.Вече не е така - втора група е,по-самостоятелна е,има храни,които отказва,но като стои гладна после я заболява стомахчето и едва дочаква следващото хранене,дори допълнително иска...хубаво е да не ги насилват да ядат в градината,ама и гладни да стоят не е добро решение.Лошото е,ако детето е свикнало на по-здравословна храна,а в градината/поне нашата/ дават често за закуска мекици и др.тестени неща,сладки кремчета и пр.,които хич на са ни по вкуса.

   Мисля, че е нормално всяко дете след тръгване на детската да си промени малко или много навиците. Едни не ядат в градината, други спират да ядат вкъщи.  Нормално е - различна кухня. При дъщеря ми - моето готвене загуби битката. В градината явно много яде и почти всичко (казвам го със сигурност от резултата в тоалетната, ще ме извините), а от моите манджи не иска и да хапне вечер.

Момичета, благодаря ви за отговорите, явно е период и ще се надявам да отмине.
Вчера, като го взех от детската пак ми казаха че не е ял нищо даже и хляб не е хапнал. Казвал,че иска довечера в къщи да яде и не иска тази храна, а си иска нашата "на мама супата".Вечерта обаче не искаше и от нашата супа, а започна се дави още преди да я опита и плака, само и само да не го храня,аз разбира се не настоях.Това преди никога не се беше случвало.
Говорих с лелката и учителката вчера и те ми предложиха днес да се престорим че му нося храна от вкъщи и че ще му сипят от тяхната храна ,но в други купички-уж че е от нашата от вкъщи, че понякога това вършело работа при някои дечица с такъв проблем и днес сутринта се престорихме пред него че оставям храна от вкъщи и ще видя какъв ще е резултата, като го взема следобед.Според мен се инати,ако опита съм сигурна че ще му хареса, той обича всичко което съм прочитала в изнесеното меню. Кухнята на детската градина е доста разнообразна за обяд.Срещам страхотно разбиране от страна на лелката и учителките и това ми дава надежда, те даже са му предлагали да го нахранят, ако проблема е ,че не иска сам да се храни.
Дано не се случва на други дечица да имат подобен проблем, защото наистина е претеснително.

  А да не би нещо да го боли - напр. гърло, ухо - тогава отказват ядене, защото ги боли от дъвченето и преглъщането. Нещо конкретно не си ли поисква - хляб, месо или каквото и да е. Дъщеря ми понякога е карала по цял ден на адаптирано мляко и шоколад, на другия ден пак си яде всичко (без манджи и супи, както казах).

Проблема е от както тръгна на детска от преди 3 седмици, още от първия ден не яде нищо и така си продължава, но поне първите 2-3 дни вечер си наваксваше.Е, не че абсолютно нищо не е ял и вкъщи за тези 3 седмици.Събота не иска и отказва и неделя, тъкмо прояде и в понеделник наново се започва с неяденето и в детската и вечер в къщи.Сутрин закусва каша с прясно мляко и това почти за цял ден+мляко вечер преди да заспи(пие все още Frizo 3 и мн го обича).Вечер бяга и се крие докато му приготвям за ядене още щом види,че затоплям храната, която до сега винаги си е изяждал и обича, даже ако каже "не искам това" предлагам друго и пак -НЕ. Като влезем до хранителен магазин иска да купим разни неща и след това не ги яде, даже и шоколадите,които слага в количката не яде,а гризва по 1 път и това е.Не го боли гърло и не е болен,ако беше така щях да разбера.И с тоалетната има вече проблем -ака по 1 път на 3 дни и това е от това,че не яде според мен.Странното е че виждам че е раздразнителен и нервен от глад, а когато го убедя че ако опита ще му хареса и хапне се оправя настроението му.До кога ще е това незнам

   Е добре че пие млякото, то е доста хранително също. Дано му се отвори апетит скоро!  В такива периоди съм я водила в макдоналдс, на ресторант или на гости у комшийката и ме е изненадвала как яде там.

Малко свърши работа това че уж носим храна от вкъщи. За първи път е хапнал малко супа в детската градина с хляб-това си е постижение.Вечерта видя в магазина и поиска печено пиле на грил, което никога до сега не е ял така освен в супа или в манджа и му купихме.Изумих се като видях колко изяде. Май започват да се оправят нещата, поне така се надявам.Информирам ви,за да знаете,че по някога такива хитринки вероятно вършат работа. Благодаря за съветите!

Проблема ни продължава Само 1 ден свършиха работа хитринките с купичките и храната ,която уж ние носим от вкъщи  и моето момченца продължава да не се храни, отслабна много.
Вечер в къщи едвам хапва 1-2 лъжички.Какво бихте ме посъветвали дали да не го заведа на психилог. Незнам какво е в душата му.Мислех че се инати, ама чак толкова, вече месец и полувина продължава това мъчение, притеснявам се да не се разболее.

Оф, ужас, горкото дете, много тъжно ми стана.
Първосигнално щях да те посъветвам да го спреш за известно време от ДГ, но едва ли е толкова лесно.
Заведи го при детски психолог, дори и да не помогне, няма да навреди.
Това тотално отказване от храна наистина не е нормално.
То и моята щерка е злояда, но чак пък толкова......

Мога да го спра от детската градина, защото от май месец чак съм на работа, но си мисля да не би по този начин да се налага да не ходи и да търси начини с неядене,защото вероятно вижда претеснението ми.Той вече не се пазари като преди, според мен свикна с мисълта че трябва да ходи, не плаче и даже вкъщи вечер играе на детската градина и проявява голямо внимание към плюшените животинки които са уж дечицата, а той учителката и лелката.Понякога казва че не иска да ходи,защото не му харесвала храната и не искал да яде там -вечер е нервен от глад,но отказва и в къщи да се храни като преди и аз се оказвам в омагьосан кръг,като прилагам неправилни методи да му отвличам вниманието за да го накарам поне малко да хапне,започна да се крие и да си държи устата от ужас да не го нахраня.
Записах час за събота при психолог, дано да помогне със съвет и да разгадае какво може да му е на милото ми детенце.

Дъщеря ми си седя вкъщи почти 10 дни, защото в ДГ имаше първо варицела, а след това и скарлатина. Аз съм бременна в болничен съм и хич не си се щеше точно сега да се разболява. Та както и да е...
Като беше у дома ядеше горе-долу по малко супа, филия с масло и сирене, домати, салати, Нескуик, мнгого плодове и то с не много зор сама си искаше. Вчера обаче отиде на ДГ и беше повече от нервна от глад след това.
Но като й предложих храна отказа, още повече се изнерви и стана невъзможна. Е, прилъгах я да си хапне и тогава ми разказа, че нещата, които и предлагат в градината не стават за ядене и тя нищо не била яла заради това. Отделно учителката и леличката й казвали, че е болна щом не яде и други такива.
Та си мисля, че и подходът на персонала е важен, начина по които се поднася храната на децата.

Може и нещо да са му казали,че ще се разболее така и др. такива...знам ли .Притеснявам се много.И аз като му предложа вечер храна се изнервя и става невъзможен.Сутрин яде каша вкъщи и това е за цял ден, давам витамини,добавки за апетит,но нищо не помага, а и може ли само на изкуствени такива без да приема никаква храна,която ще му даставя нужните витамини за да е здрав.Все още не боледува,но сигурно и това ще започне, имунитета ще му отслабне.Преди ядеше плодове -2 пъти дневно, готвени зеленчуци, месо, а сега- нищо.
Франческа Салиери   Благодаря ти още веднъж за мнението и споделянето и дано не се разболява твоето детенце повече!

boboblina  ние сме ама точно като вас.От 3 седмици вече отказва да яде в яслата.От една започна в нас,но там продължава.Сега след малко пак ще ходя ,пак ще чакам,пак ще го молят.....Имам чувството че никога няма да спре тоя кошмар
Казаха да не го спирам от яслата ще свикнел.Ама на мен вече ми се къса сърцето..Вие пак може да приказвате и да водите разговор,аз само приказвам ли приказвам,но той не може да говори и не мога да разбера каква е причината.У нас като го взема давам  обяда който е трябвало да го хапне там.Казаха да спра млякото(беше на нестле 2).Спрях го,яде в нас вече ...там не
Просто се въртим в кръг .Нищо не ми идва вече на ум.

sisa788 защо ви казаха да спрете млякото? и кой го каза това. И моят син пие мляко вечер преди сън Фризо-3(не го отказва никога) ,но то остана и млякото да не пие и какво ще остане- нищо.Не мисля че проблема е в млякото, то не ги засища толкова, както когато са бебета, а и тези млека са лесно смилаеми.
Ще пиша в темата като се върнем в събота от психолога да ви кажа, какво ми е казал.Дано да ми разгадае нещо.
Дано всички дечица с такъв проблем започнат да се хранят ,като преди!

Големия ми син отказваше да яде и спи в яслата (заспивал е на пода). Протест, процес на адаптация или както и да го наречете все тая. Има деца дето трудно се адаптират и им трябва да доста време да свикнат с нещо ново и различно....моите са такива.
Малкият два дена го гледа майка ми (не я познава, т.е. все едно е чужд човек) само че в къщи. Сутринта като съм излезнала е ревал доста, после е заспал. Отказвал е ядене, до обяд не е и пишкал. След като е преспал е хапнал и се изпишкал. Като е дошла другата баба (вижда я почти всеки ден) като му се отворил един апетит......
Днес ще видим как е минало.
Есента ще се борим за ДГ, не се знае дали ще го приемат, но аз отсега го мисля с адаптацията...

Ходихме на психолог и обяснението на психоложката беше,че се опитва да ни манипулира с отказа си от храната и по този начин детето  цели да ни накара го оставим в къщи. Проблема бил напълно емоционален.Каза че трябва да преодолее периода на адаптацията в детската гр.и че му е трудно да се отдели от мен(майката), и че това е нормално за деца, които са гледани до 3г в къщи и само от майката, без да е гледано от баби и др..Не желае да се храни там защото му липсва дома, вниманието ми и т.н.и че не желае да се откъсне от майката(нещо като при кърмачетата когато се отбиват)както споменах по-горе той не желае да сехрани сам, а искаше все аз да го храня въпреки че може.Сега нежеланието му е не само че не желае сам но и не желае изобщо никаква храна дори и от мен като го храня.Никога обаче не е споменавал в детската, че иска мама или нещо такова, че иска в къщи, а дори според учителките, според мен и мъжа ми му харесва там. Човек може ли да знае какво е в главичката на едно малко дете........
Съвета който ни даде психоложката беше да прекратя веднага моленето,убеждаването и претеснението си относно неговото хранене, да издържа известно време да яде каквато храна пожелае(макар и не винаги полезна да ми се вижда), да приготвяме заедно храната ,масата,че с времето ще разбере че трябва сам да прави всичко свързано с храненето и че аз не държа на това на всяка цена да го натъпча и това че не желае да се храни ще се прекрати ако спазвам препоръките и. Дано да стане.
Препоръча да продължим с носенето в детската градина на нашите чинийки от вкъщи, но вечер да си ги връщаме обратно и сутрин отново да ги носим, а не като до сега -просто ги бяхме оставили там.По този начин детето ще знае че носи част от дома си в детската гр. и тази част участва в храненето,което е и нашия проблем.
Тъй като моето дете всеки ден носи плюшени играчки в детската гр.,но не желае да ги внася вътре, а само до гардеробчето и ги оставя там, докато го вземем(после ги прибира вкъщи) да обърна ВНИМАНИЕ кога има желание да внесе играчката вътре,ако това стане според психоложката проблема с адаптацията при моето дете ще е решен.Този отказ да внесе играчка вътре е защото все още няма нагласа и не е адаптиран за да дели своето с новите участници в живота му.
Дано съм помогнала на някой с тези описания за днешната ни среща с психолога.
Дано всичко мине успешно, ще спазя препоръките.
Успех на мамите с такива проблеми.