Сестрата на свекърва ми е кърмила и двете си деца до година и половина, за абсолютно тотатно възмущение от страна на всички. Едва ли не са я обявили за престъпница и са и налагали ежеднвевен психологически тормоз. Веднъж се наложило да отиде при най-известният педиатър в града за някакъв проблем и той още от вратата и казал "Ти това дете кърмиш ли го?", тя "Да", той "Напусни веднага кабинета ми, и докато не го отбиеш, не искам да се появяваш пак!".
Това ми се разказва с назидателен тон като пример колко е било трудно да я откажат да уврежда децата си с това дълго кърмене, придружено с фразата "До година и половина, представяш ли си!??!" и чак когато най-известният педиатър и го е казал, тя чак тогава малко от малко се е замислила и е решила да ги отбива.
Продължавам да се чудя и мая защо, защо, защо кърмата се е смятала за вредна или поне безполезна, а кърменето за извратено. Не ми го побира умът Кой мозък е родил тази тъпотия....