....И какво според вас е непростимо в отношенията ни с близките?
Това са въпросите.
Това са въпросите.
- Публикувана: 1 март 2009, 14:02 ч.
- Последно мнение: 2 март 2009, 23:59 ч.
Простихте ли се днес?
Много е хубаво , когато простиш на някой.Става ти едно леко и приятно.Едно невероятно облекчение.
В същото време някак си не прием ,че трябва профилактично на определен ден да прощавам на ред.
За жалост има хора на , които още не съм простила , а полагам много усилия за това.И по точно може би съм и простила , но не съм го забравила още.Но да простиш се изисква да имаш невероятно сърце и душа и да изхвърлиш негативизъма от себе си. Трудно е , но си заслужава да опитаме.
В същото време някак си не прием ,че трябва профилактично на определен ден да прощавам на ред.
За жалост има хора на , които още не съм простила , а полагам много усилия за това.И по точно може би съм и простила , но не съм го забравила още.Но да простиш се изисква да имаш невероятно сърце и душа и да изхвърлиш негативизъма от себе си. Трудно е , но си заслужава да опитаме.
Не идва ли прошката съвсем естествено, ако усетиш, че човекът отсреща е искрен до дъното на душата си? Аз само тогава успявам да ликвидирам всяка лоша помисъл спрямо същия този човек.
А на днешният ден всеки може да каже,че прощава,а дали наистина вътре в себе си го чувства това е важното.
Не! На никой не съм искала прошка, нито пък на мен са ми искали. Този празник ми е безкрайно противен и не спазвам обичая. Когато има за какво, се извинявам на момента, не чакам определен ден в годината.
В отношенията с близките много неща мога да простя и съм прощавала. Важи и в обратен ред.
В отношенията с близките много неща мога да простя и съм прощавала. Важи и в обратен ред.
Старая се да не тая грешките на другите и болката от тях дълго в мен.Веднага щом усетя,че мога да простя го правя.Почти винаги.Така,че днес...поисках прошка на приятеля си,на свекърва си и на татко. На тях нямам какво да дам,защото нямам за какво да им простя,мога само да им благодаря !
И аз мисля,че не трябва да чакаме определен ден за да простим нещо на някой....Това е нелепо.
И аз мисля,че не трябва да чакаме определен ден за да простим нещо на някой....Това е нелепо.
Не! На никой не съм искала прошка, нито пък на мен са ми искали. Този празник ми е безкрайно противен и не спазвам обичая. Когато има за какво, се извинявам на момента, не чакам определен ден в годината.
В отношенията с близките много неща мога да простя и съм прощавала. Важи и в обратен ред.
В отношенията с близките много неща мога да простя и съм прощавала. Важи и в обратен ред.
Прошка се иска на момента, а не един път в годината! Много глупав обичай, просто ми е непонятен!
Не поисках.
Значи всеки от вас на мига, когато е сгрешил, поправя грешката.
Е, аз в това отношение, съм далеч от идеала...
Блазе ви на дисциплината в това направление.
Е, аз в това отношение, съм далеч от идеала...
Блазе ви на дисциплината в това направление.
Не съм чак толкова до добра в тази дисциплина, но се опитвам.
Когато сгреша, гледам да поискам извинение в най - кратък срок, защото докато чакам деня на прошката извинението ми вече може да не важи.
Много съжалявам, но не мога да усетя този празник с душата и сърцето си.
Днес направих баница и купих халва.
Поисках прошка от майка ми и приятелят ми. Беше някак на шега обаче, което е по-лошо, отколкото ако не бях поискала изобщо.
Той поиска от майка ми, защото е по-възрастна. От мен - не, защото съм била по-малка.
Други толкова близки роднини нямаме.
Дълго писание направих, но пък бях искрена.
Значи всеки от вас на мига, когато е сгрешил, поправя грешката.
Е, аз в това отношение, съм далеч от идеала...
Блазе ви на дисциплината в това направление.
Е, аз в това отношение, съм далеч от идеала...
Блазе ви на дисциплината в това направление.
Не съм чак толкова до добра в тази дисциплина, но се опитвам.
Когато сгреша, гледам да поискам извинение в най - кратък срок, защото докато чакам деня на прошката извинението ми вече може да не важи.
Много съжалявам, но не мога да усетя този празник с душата и сърцето си.
Днес направих баница и купих халва.
Поисках прошка от майка ми и приятелят ми. Беше някак на шега обаче, което е по-лошо, отколкото ако не бях поискала изобщо.
Той поиска от майка ми, защото е по-възрастна. От мен - не, защото съм била по-малка.
Други толкова близки роднини нямаме.
Дълго писание направих, но пък бях искрена.
Според мен няма непростимо нещо, човек винаги може да прости. за мен да простиш означава да освободиш себе си и човека, на когото прощаваш. Да имате чисти взаимоотношения и те да не са изкривени от минали неприятни събития. Да се пречиститш, да забравиш, да премахнеш всички негативни емоции, свързани с човека.
Лично аз страшно лесно прощавам, лесно забравям лоши неща, простила съмна всички, и без да са искали прошка
Вярвам,че вярата има невероятно прочистваща сила и Бог може много дапомогне в това, човек да прости. Щом Бог прощава на нас и ни обиква такива, каквито сме, какво остава за нас.
Бъдете благословени!
И един поздра от мен в тази връзка: http://www.metacafe.com/watch/1322598/in_christ_alone_by_newsboys/
Лично аз страшно лесно прощавам, лесно забравям лоши неща, простила съмна всички, и без да са искали прошка
Вярвам,че вярата има невероятно прочистваща сила и Бог може много дапомогне в това, човек да прости. Щом Бог прощава на нас и ни обиква такива, каквито сме, какво остава за нас.
Бъдете благословени!
И един поздра от мен в тази връзка: http://www.metacafe.com/watch/1322598/in_christ_alone_by_newsboys/
Според мен няма непростимо нещо...
наистина ли?
Аз също не разбирам много ,много този празник и традицията да се иска прошка.
Не ми е останало нищо за което днес да прощавам.Бързо забравям, не знам означава ли ,че съм простила.Но не тая лоши чувства.
Гледам и аз да не съгрешавам много,а ако го правя на момента се иска прошка.
Поисках все пак, от родителите си,семейството.
И от мен поискаха.Простих.
Не ми е останало нищо за което днес да прощавам.Бързо забравям, не знам означава ли ,че съм простила.Но не тая лоши чувства.
Гледам и аз да не съгрешавам много,а ако го правя на момента се иска прошка.
Поисках все пак, от родителите си,семейството.
И от мен поискаха.Простих.
Ако някой ме беше молил за прошка сигурно щях да му простя. Но такива нямаше Всъщност... не съм сигурна дали на всички за всичко бих простила в себе си, иначе външно може и да се насиля да кажа Прощавам. Освен това самата аз не съм много сигурна за себе си за какво трябва да искам прошка. Та този обичай ми е малко тегав
Всъщност... не съм сигурна дали на всички за всичко бих простила в себе си, иначе външно може и да се насиля да кажа Прощавам. Освен това самата аз не съм много сигурна за себе си за какво трябва да искам прошка. Та този обичай ми е малко тегав Много глупав обичай, просто ми е непонятен!
Защо да е глупав, аз винаги ще си спомням този празник на село. За баницата, бялата халва, яйцата, сирената, рибата и после на вън огньовете. Беше много весело и си спомням с умиление за тези моменти. Та според мен традициите са хубаво нещо, част от бита на един народ.
Днес не.Не виждам смисъл в това един ден да е наречен за това и хоп-прошка.Прошката трябва да се иска и дава от сърце и да се почувства.
Мисля си, че някога в този ден хората са го чувствали различно и за тях е било важно да се поиска и даде прошка- може би е било и начин да се припомни йерархичността в отношенията: младите искат прошка, а по-възрастните (и вероятно по-мъдрите) им я дават! 
Поисках прошка от родителите и свекърва ми, макар да не смятам, че има какво да си прощаваме. Един човек, на когото държах, би трябвало да ми поиска прошка, но не го направи. Не че съм очаквала де, но се замислих дали аз съм наранила или обидила някого. Хубаво нещо са традициите.
Поисках прошка от родителите и свекърва ми, макар да не смятам, че има какво да си прощаваме. Един човек, на когото държах, би трябвало да ми поиска прошка, но не го направи. Не че съм очаквала де, но се замислих дали аз съм наранила или обидила някого. Хубаво нещо са традициите.
Винаги има за какво да те простят!!!! Така че съжалявай! За повечето неща дори и не подозираш, а може и никога да не разбереш!!!
Поисках прошка от родителите и свекърва ми, макар да не смятам, че има какво да си прощаваме. Един човек, на когото държах, би трябвало да ми поиска прошка, но не го направи. Не че съм очаквала де, но се замислих дали аз съм наранила или обидила някого. Хубаво нещо са традициите.
Винаги има за какво да те простят!!!! Така че съжалявай! За повечето неща дори и не подозираш, а може и никога да не разбереш!!!
Ако имаш предвид това : макар да не смятам, че има какво да си прощаваме - така е. Ако е имало недоразумения - винаги са се решавали на момента. В нашето семейство карес не се гони.